Решение по дело №14999/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                              , гр. София, 04.12.2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28 – и състав, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА  АНДРЕЕВА

                                                                                            РАДОСТ  БОШНАКОВА

             

Разгледа докладваното от председателя в. гр. д. № 14999 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 435 ал. 2 т. 6 и т. 7 от ГПК, по жалба, вх. рег. № 25170/ 24.10.2019 г., подадена от длъжника Х.К.А., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, против разпореждане на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, обективирано в съобщение, изх. № 23392/ 08.10.2019 г., с което е постановен отказ за прекратяване на изп. д. № 20158580400626 на основание чл. 43 ал. 1 т. 8 от ГПК, и срещу разпореждане на съдебния изпълнител, обективирано в съобщение № 23483/ 09.10.2019 г., с което е постановен отказ за намаляване дължимите в полза на взискателя разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, както и за съответното намаляване на дължимите по ТТРЗЧСИ такси и разноски. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, разпорежданията на ЧСИ били незаконосъобразно и неправилни, тъй като по делото не били извършвали валидни изпълнителни действия, а взискателят безейдствал, тъй като освен молбата за образуване на изпълнителното производство подал две бланкетни молби. Неправилно било и разпореждането за отказ за намаляване на юрисконсултското възнаграждение и на дължимите такси и разноски, тъй като делото не представлявало фактическа и правна сложност, а разноските следвало да останат за сметка на взискателя поради настъпилата перемпция. Настоява се за отмяна на разпорежданията на съдебния изпълнител.

Взискателят „Т.С.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, не е депозирал писмено становище по жалбата.

От представените по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК мотиви на съдебния изпълнител се установява, че намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна. По делото се установявало, че не е изтекъл срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, през който взискателят да е бездействал, респективно на това основание му се дължали разноски и юрисконсултско възнаграждение. Таксите, определени съобразно ТТРЗЧСИ не надвишавали законово регламентираните. Настоява се за оставяне жалбата без уважение.

Разпорежданията на съобщени на длъжника чрез процесуалния му представител на 17.10.2019 г. Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу атакуеми действия на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

            Изп. д. № 626/ 2015 г. по описа на ЧСИ У. Д.с район на действие СГС, с рег. № 858 на КЧСИ, е образувано по молба, вх. № 15400/ 20.05.2015 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника и, и приложен изпълнителен лист, издаден на 28.11.2013 г. по гр. д. № 7942/ 2011 г. по описа на СРС, 81 – състав, по силата на който всеки от длъжниците Х.К.А. и С.М.А.са били осъдени да заплатят на кредитора сумата от 3437.71 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2011 г. до окончателното и изплащане; както и сумата от 548.37 лв., представляваща лихва за забавеното плащане на главното парично задължение за периода на забавата от 01.07.2008 г. до 19.04.2011 г., както и 179.72 лв. сторени разноски в заповедното производство. С молбата за образувани на изпълнително производство взискателят е възложил на основание чл. 18 ал. 1 от ЗЧСКИ на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, набавянето на документи и книжа и определяне на изпълнителния способ.

На 03.06.2015 г. ЧСИ изпратил запорно съобщение до различни банкови институции за налагане на запор върху сметки на длъжника Х.К.А.. В изпълнение на наложения върху банковите му сметки запор са били извършени два превода по сметка на ЧСИ от третото задължено лице „ЦКБ“ АД – на сумата от 114.14 лв. за погасяване на част от задължението по изпълнителното дело и сумата от 35.86 лв. по сметка на ЧСИ за такси и разноски като част от дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. И двата превода са от 31.12.2016 г.

На 21.04.2017 г. взискателят е подал до ЧСИ молба за извършване на изпълнителни действия: налагане на запор върху сметка на длъжника или такъв върху трудовото му възнаграждение или пенсия.

На 29.05.2017 г. съдебният изпълнител поискал от СлВп гр. София справка от личната партида на Х.К.А..

На 01.08.2017 г. ЧСИ наложил запор върху всички дружествени дялове от капитала на „Инко – Х.А.“, собственост на длъжника и настоящ жалбоподател.

На 01.08.2017 г. ЧСИ наложил възбрана върху 1/ 2 ид. част от апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж. к. „********, и прилежащото му избено помещение, собственост на Х.К.А..

На 11.02.2019 г. взискателят е подал до ЧСИ молба за извършване на изпълнителни действия: налагане на запор върху сметка на длъжника или такъв върху трудовото му възнаграждение или пенсия.

При така изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В този случай прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, без да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, тъй като представлява законодателно предвидена последица от процесуалното бездействие на взискателя.

От изложените по – горе фактически данни става ясно, че между образуването на изпълнителното производство на 20.05.2015 г., изпращането на запорно съобщение на 03.06.2015 г. и подаването на молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия на 21.04.2017 г. не е изтекъл период от две години. Не е изтекъл такъв и от последното изпълнително действие по налагане на възбрана на 01.08.2017 г. и молбата на взискателя от 11.02.2019 г. за извършване на изпълнителни действия. Молбите на взискателя изглеждат бланкетни, но независимо от това представляват процесуални действия на страната, сезиращи съдебния изпълнител и прекъсващи течението на погасителния давностен срок за извършване на изпълнителни действия съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/ 2013 от 26 юни 2015 г. на ОСГТК на ВКС, налагането на запор или възбрана представлява изпълнително действие, което прекъсва давността за изпълнението съобразно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Твърденията на жалбоподателя, че не е разполагал със секвестируемо имущество са неоснователни, тъй като от приложените по изпълнителното производство доказателства става ясно, че изпълнителни действия са наложени върху секвестируемо имущество, доколкото страната, която твърди, че имуществото е несеквестируемо е длъжна да представи доказателства в тази насока.

При тези съображения се налага извода, че изпълнителното производство не е перемирано, съответно не е настъпило прекратяването му по право и в тази връзка е законосъобразен и правилен отказа на съдебния изпълнител да го прекрати с постановление.

Доколкото изпълнителното производство е висящо и по него се извършват изпълнителни действия, то неоснователни са оплакванията на длъжника за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, както и за недължимост на таксите и разноските по ТТРЗЧСИ.

Предвид изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 437 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. рег. № 25170/ 24.10.2019 г., подадена от длъжника Х.К.А., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, против разпореждане на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, обективирано в съобщение, изх. № 23392/ 08.10.2019 г., с което е постановен отказ за прекратяване на изп. д. № 20158580400626 на основание чл. 43 ал. 1 т. 8 от ГПК, и срещу разпореждане на съдебния изпълнител, обективирано в съобщение № 23483/ 09.10.2019 г., с което е постановен отказ за намаляване дължимите в полза на взискателя разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, както и за съответното намаляване на дължимите по ТТРЗЧСИ такси и разноски.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                      2.