Решение по дело №16367/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              24.04.2019г.                 гр.София

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                   ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 16367 по описа за 2018г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 19.07.2018г., гр.д.67094/17г., СРС, 124 с-в признава за установено по реда на чл.422 ГПК, че „К.П.“ ЕООД дължи на „М.и Щ.“ ЕООД сумата 6 120 лв. по фактура № **********/01.10.2016г., ведно със законна лихва, считано от 02.02.2017г. и сумата 214.63 лв. – лихва за периода 01.10.2016г. – 03.02.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 13.02.2017г. по гр.д.7814/17г., СРС, 85 с-в и осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 1 068.10 лв. – разноски по делото и сумата 976.70 лв. – разноски за заповедно производство.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете „К.П.“ ЕООД. Счита, че първоинстанционното решение е нищожно, поради липса на достатъчно мотиви. Същото е недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск. По същество е неправилно, защото не са обсъдени представения с отговора на исковата молба договор за изработка, с извършено вписване за изплащане изцяло на възнаграждението. Не са обсъдени ССЕ и свидетелските показания. От последните се установява, че ответникът възразява срещу некачественото изпълнение на възложената работа и отстранява за своя сметка недостатъците, за чието отстраняване плаща на трето лице. Платеното следва да се прихване от претендираното възнаграждение. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се  отхвърлят исковете.

         Въззиваемият – ищецът „М.и Щ.“ ЕООД оспорва жалбата. Възразява, че точното изпълнение на проекта по договора за изработка се установява от показанията на свидетеля, съставил проекта. Издадената фактура касае остатъкът от уговореното по договора възнаграждение и е осчетоводена. Ищецът не доказва плащане на остатъка от възнаграждението.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Неоснователни са оплакванията по жалбата за нищожност на решението. Същото заедно с макар и кратките мотиви е постановено от първоинстанционния съдия след приключване на устните състезания. Спазена е задължителната писмена форма за валидност на крайния съдебен акт съгласно чл.235, ал.4 ГПК. Решението е подписано от съдията. Решаващата воля е достатъчно разбираема. Произнасянето е извършено в пределите на правораздавателната власт на съдилищата и от лице, овластено да издава съдебни актове. Няма данни за предрешаване и произнасяне преди приключване на устните състезания, нито за нарушена тайна на съвещание. Затова решението е валидно и годно да произведе присъщите на съдебен акт правни последици.

Произнасянето е изцяло по спорния предмет, очертан в заявлението и исковата молба, а именно признаване съществуването на вземане за възнаграждение и мораторна лихва по сключен между страните договор за изработка, поради което решението е допустимо.

Страните са обвързани от правоотношения за изработка по чл.258 ЗЗД, с характер на търговска сделка, предвид сключването му от изпълнителя във връзка с търговското занятие. В тази насока са чл.1.1 вр. чл.2.1 от договора за изработка от 09.07.2016г., ведно с приложение № 1 към него, представени с исковата молба. По силата им, ищецът „М.и Щ.“ ЕООД възлага на ответника „К.П.“ ЕООД обзавеждане на детски увеселителен център, чрез направа на гардероб с плъзгащи врати, пейка и ламперия; катерушка с рампа; детска къщичка от брезов шперплат (нова); сцена с подиум; както и маса с масивен плот (явор / ясен), в срок до 05.09.2016г.

Според чл.3.1 от договора, общата цена е 15 300 лв., от които 9 180 лв. са платени при подписването, а останалите, т.е. процесните 6 120 лв., след монтажа и приемането на работата.

Неоснователно е оплакването в жалбата за плащане на процесния остатък от възнаграждението. Представеният с отговора на исковата молба препис от приложение № 1 към договора, за разлика от този към исковата молба, съдържа добавка на ръка „платени“, извършена под общата цена на изработката от 15 300 лв. При оценката на този частен документ с недостатъци, каквато е добавката по смисъла на чл.178, ал.2 ГПК, съдът не следва да го кредитира в частта за спорния по делото факт относно пълно изплащане на възнаграждението. Това е така, предвид липсата на име и подпис на лицето, извършило дописването, а още по-малко подпис на ищеца, като възложител, както и отсъствието на каквито и да било други преки доказателства за плащане на остатъка.

В тази връзка, едностранно издадената от ищеца фактура за 6 120 лв. като дължима част от цена по договора за изработка, не е подписана за получател от представител на ответника. Според съдебно-счетоводната експертиза, фактурата не е осчетоводена от страните. При липса на осчетоводяване от ответника, извършено с цел  да извлече благоприятни за себе си последици като получи право на данъчен кредит по ЗДДС, няма съответно извънсъдебно признание за реално приемане и одобряване на възложената работа по реда на чл.264 ЗЗД и за дължимост на възнаграждението в размера по фактурата.

Независимо от изложеното, в правната сфера на ответника не възниква задължение по чл.266, ал.1 ЗЗД да плати възнаграждението, нито задължение по чл.264, ал.1 ЗЗД да приеме работата, т.к. същата не е извършена точно съгласно договора, по смисъла на втората разпоредба. От съвпадащите и взаимно допълващи се свидетелски показания по еднакъв начин се установява, че изпълнението на поръчката е не само забавено, като в подкрепа е издадената едва на 01.10.2016г. фактура, но и неправилно. Изработеното е с многобройни и съществени явни недостатъци, в отклонение на поръчката, за които възложителят своевременно уведомява изпълнителя след откриването им  по реда на чл.264, ал.2 ЗЗД и не приема работата,  а отстраняването им е извършено от трето за спора лице.

В тази насока, даже и доведеният от ищеца свидетел К.установява отклонение на изработеното от предвиденото в договора и от собствения му проект за изпълнение. Времето за изпълнение е недостатъчно, поради което вместо да се изработят две къщички от шперплат, се поставят две готови такива, които се обличат в шперплат. Сцената е по-тясна и се налага де се преправи. Захващането на парапети с винтове се оказва неестетично и се налага захващане с лепило и такер, но така парапетите се клатят. Според свидетелката М., която работи при ответника като аниматор, не са спазени сроковете за изпълнение. Материалите са некачествени. Дървената сцена е по тясна - около 1.50 м. / 1.50 м., вместо около 2 м. / 2 м. и не е възможно да се използва по план, а като пещера, за което е пригодена от друга фирма. Предвид забележките, че оборудването не е направено, както е пожелано, между страните възниква скандал и прекратяват отношенията си. Свидетелят С. изяснява, че за своя сметка отстранява заварените недостатъци, като довършва изместената с 20-30 см. пързалка, преработва сцената и катерушката, както и довършва къщичките с шперплат.  

След като ответникът своевременно уведомява ищеца за недостатъците на изработеното, чието значително несъответствие с поръчаното достига до степен на невъзможност за използване по предвиденото предназначение, неоснователни са исковете за признаване за установено съществуването на вземания за неплатената част от възнаграждението и лихва за забава.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете се отхвърлят.

Ответникът по исковете, в заповедното производство не установява разноски. В исковото производство пред първа инстанция доказва разноски от 150 лв. – депозит за ССЕ и 650 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, а пред въззивна – 126.69 лв. за д.т., или общо 926.69 лв., които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ решение от 19.07.2018г., гр.д.67094/17г., СРС, 124 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.и Щ.“ ЕООД, *** срещу „К.П.“ ЕООД, *** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че „К.П.“ ЕООД дължи на „М.и Щ.“ ЕООД сумата 6 120 лв. – остатък от възнаграждение по договор за изработка от 09.07.2016г., приложение № 1 към договора и фактура № **********/01.10.2016г., както и сумата 214.63 лв. – лихва за забава през периода 01.10.2016г. – 03.02.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.02.2017г. гр.д.7814/17г., СРС, 85 с-в.

ОСЪЖДА „М.и Щ.“ ЕООД, *** да заплати на „К.П.“ ЕООД, *** сумата 926.69 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.