Определение по дело №1659/2019 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 1625

 

гр. Пловдив, 08.08.2019 г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осми август, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

                                                                       СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов частно гражданско дело № 1659 по описа на Окръжен съд - Пловдив за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Т.К.,***, срещу Разпореждане от 28.05.2019г. по ч.гр. д. № 8681 по описа за 2019г. на РС – Пловдив, VIII гр. с-в, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя, против Р. М. Р., ЕГН **********, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 34523/27.05.2019г. Жалбоподателят счита, че разпореждането на  първоинстанционния съд е неправилно и постановено при противоречие с процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като в закона не е предвидено, че към заявлението по чл. 410 от ГПК кредиторът е задължен да представи доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения, на които основава претенциите си. Твърди, че заявлението му отговаря на изискванията на закона и вземането му е индивидуализирано в достатъчна степен, поради което моли съда да отмени изцяло обжалваното разпореждане, като вместо това постанови делото да бъде върнато на РС-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Частната жалба е подадена в срок, от оправомощена за това страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

За да откаже издаване  на  поисканата заповед за изпълнение по  чл.410  от ГПК първоинстанционният съд е  приел,  че кредиторът не е представил със заявлението доказателства, от които да бъде установено  по делото, че между праводателя му и длъжника е бил сключен договор, че вземанията по този договор са му били прехвърлени ,  че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия, и че  дължи на кредитора претендираните суми.

Въззивният съд намира така изложените мотиви от заповедния съд за неправилни.

Заповедното производство по чл. 410 от ГПК предоставя на страните- кредитор и длъжник облекчен (като процедура и разноски) съдебен ред за внасяне на безспорност в правните отношения помежду им. По тази причина производството е строго формално. Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК представлява съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без да е необходимо същите да са подкрепени с доказателства. До влизането й в сила тази заповед се приравнява по своето правно действие на покана към длъжника да изпълни задължението, описано в заповедта (така- чл. 412, т. 7 ГПК). За длъжника съществува възможността да оспори заповедта за изпълнение чрез писмено възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, което също не следва да се обосновава. За да формира процесуалното си поведение (дали да оспори или не заповедта за изпълнение) е необходимо длъжникът да бъде наясно какви са конкретните факти, въз основа на които кредитора претендира, че в негова полза е възникнало вземането спрямо длъжника. По тази причина в разпоредбата на  чл. 410, ал. 2 от ГПК  законодателят изрично е предвидил преценката за редовност на заявлението и изискуемостта на вземането, следва да бъде извършвана само въз основа на направените от заявителя твърдения в самото заявление, тъй като прилагането на доказателства към заявлението не се изисква.

Затова обстоятелствата дали  между праводателя на заявителя  и длъжника е съществувало валидно договорно правоотношение, дали вземанията по този договор са били прехвърлени на заявителя и уведомен ли е длъжникът  за извършената цесия, са без правно значение при преценката за редовността на заявлението и за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, и същите не могат да бъдат изследвани и обсъждани от заповедния съд, когато е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по този ред. Същите в своята пълнота следва да се разгледат от исковия съд при предявен иск от заявителя за установяване на вземането  по реда на чл. 422 ГПК.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви и извършената от него преценка за липса на материалноправните предпоставки за съществуване на претендираното от кредитора вземане, излизат извън рамките на дължимия съдебен контрол по чл. 411, ал. 2 ГПК, вр. чл. 410 ГПК,предвид на което и като е основал на последните съдебния си акт, ПРС е нарушил процесуалния закон.

По горните мотиви настоящият въззивен състав намира обжалвания съдебен акт за неправилен и като такъв следва да бъде отменен, а делото върнато на ПРС с указания за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

По изложените съображения, съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 49877 от 28.05.2019г. по ч.гр. д. № 8681 по описа за 2019г. на РС – Пловдив, VIII гр. с-в, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 34523/27.05.2019г от кредитора „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, против длъжника Р. М. Р., ЕГН **********.

ВРЪЩА делото на РС- Пловдив за  предприемане  на  действията,  указани  в мотивите  на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     2.