Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
23.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
трети април две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
568 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОСТВОТО
е по иск с правно основание чл. 23, ал.2 от СК.
Ищецът И.С.И.
с ЕГН ********** ***, адрес за призоваване гр. К., ул. „В.Л.“ № ** твърди, че на 16.12.1990 г. сключил граждански
брак с ответницата М.М., който с влязло в сила решение № 386 от 01.11.2017 г.,
постановено по гр. д. № 1011/2017 г. по описа на К. районен съд бил прекратен с
развод. По време на брака на страните, с договор за продажба на недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.09.1992 г., двамата придобили
собствеността върху апартамент № 18, на IV етаж в жилищна сграда в гр. Б., ул.
„З.“ № ***, вх. ***, ап. ***, ет. ** в кв. 7,
УПИ-парцел 3 по плана от 1990 г., с площ от 65.42 кв. м, състоящ се от две
стаи, кухня, клозет и антре, ведно с избено помещение № 10 с полезна площ от
4.10 кв. м, за покупната цена от 29 951 лева, платена с квитанция № 000179 от
27.08.1992 г. Твърди, че гореописаният имот бил придобит с негови средства в
размер на 27 000 лева, които изцяло били с извън семеен произход, а
останалите били дарения на двамата от сватбеното тържество. Видно от
представеното копие от спестовна книжка, партида № 6/15643 на името на ищеца
бил открит детски спестовен влог на 25.11.1970 г., а на 22.02.1982 г. бил
открит нов детски спестовен влог, сметка 6 № 15643А и двата на Д.-клон Б..
Впоследствие влоговете по двете спестовни книжки били прехвърлени на срочни
влогове, като плащането на жилището било извършено с набраните по тях суми през
времето преди сключването на брака. Налице била пълна трансформация на лични на
доверителя му средства в придобития по време на брака му с ответницата недвижим
имот, като негово притежание били 9/10 от него.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което с което признае за установено по отношение на
М.С.М., че И.С.И. е собственик на 9/10 ид. части от следния недвижим имот,
придобит с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти на 17.09.1992 г., а именно: АПАРТАМЕНТ № ** (**), на IV
(четвърти) етаж в жилищна сграда в гр. Б., П. област, ул. „З.” № **, вх. **, ет. **, ап. **, построена в
кв. 7 (седем), УПИ парцел 3 (три) по плана на град Б. от 1990 г. с площ от
65.42 (шестдесет и пет цяло четиридесет и две стотни) кв.м, състоящ се от две
стаи, кухня, клозет, и антре, ведно с избено помещение № 10 (десет) с полезна
площ от 4.10 (четири цяло и десет стотни) кв.м.
Ответницата
М.С.М. с ЕГН **********, с адрес: *** оспорва иска. Не оспорва следните
обстоятелства: че с ищеца са бивши съпрузи по сключен граждански брак на
16.12.1990 г., прекратен с развод с влязло в сила на 23.11.2017 г. Решение №
386/01.11.2017 г., постановено по гр. дело N° 1011/2017 г. по описа на К.
районен съд; че по време на брака придобили с ищеца в режим на СИО описания в
исковата молба недвижим имот по силата на покупко-продажба с договор за
продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 17.09.1992 г., като продажната цена
на имота е била в размер на 29 951.00 лева. Оспорва всички други обстоятелства
и твърдения на ищеца, в т.ч. че процесният имот бил придобит със средства на
ищеца в размер на 27 000 лева, които били извън семеен произход, че само
остатъкът от продажната цена в размер на 2 951 лева бил покрит със средства,
дарени на страните по време на сватбеното тържество, че цената на жилището била
изплатена със средства от детските спестовни влогове на ищеца, открити на
25.11.1970 г. и 22.02.1982 г., впоследствие трансформирани в срочни влогове, които
средства били набрани изцяло преди сключването на гражданския брак, че била
налице пълна трансформация на лични на ищеца средства в придобития по време на
брака недвижим имот, че ищецът притежавал 9/10 ид. части от него в резултат на
тази трансформация. Твърди, че процесния имот закупили с общи на двамата
средства, придобити по време на брака и при наличие на съвместен принос в
придобиването, изразяващ се във влагане на средства от трудови и други доходи,
грижа за децата, труд, работа в домакинството. Двамата придобили по време на
сватбеното им тържество през декември 1990 г. чрез дарения сумата от 6000 лева,
която впоследствие изцяло вложили в закупуване на процесния имот. Останалите
пари за него се осигурили от дарения за двама им от техните родители и от
средства, придобити по време на брака им от трудови доходи и от доходи,
свързани с майчинството й при раждането на дъщеря им Н.И.И., родена на *** г.
Действително ищецът имал спестовни влогове към датата на сключване на брака им
- 16.12.1990 г., но сумите по тях не били големи, като 2-3 месеца след това той
ги изтеглил и ги ползвал най-вече за свои нужди. До закупуването на имота на
17.09.1992 г. същите били напълно изхарчени. Тя полагала грижи за семейството,
домакинството и за отглеждането към онзи момент на първото им дете. Сумата от 3
498.81 лева по срочен влог № **********/27.08.1992 г. на Д. - клон Б., също
била обща съгласно чл. 19, ал. 1 от СК (отм.), тъй като вложените средства били
придобити по време на брака им при наличие на съвместен принос. Видно от
представената към писмения отговор квитанция № 179 от 27.08.1992 г. на Д.,
продажната цена за имота била внесена на каса от двамата. С оглед горното,
считала, че процесния имот придобили в режим на СИО, прекратена с влизане е
сила на решението за развод и трансформирана в обикновена съсобственост с равни
права - по 1/2 ид. част.
МОЛИ съда да
отхвърли иска като неоснователен.
От събраните
по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните са
бивши съпрузи, сключили граждански брак на 16.12.1990 г. с акт за граждански
брак № 28 от същата дата, съставен в град Б., като бракът им е бил прекратен с
развод с решение № 386 от 01.11.2017 г. по гр. дело № 1011/2017 г. по описа на
КрлРС, влязло в законна сила на 23.11.2017 г., установено с представения
заверен препис от посоченото решение. На 17.09.1992 г. с договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на НДИ, страните за закупили от ОбС К. недвижим
имот: апартамент № 18, на IV етаж в жилищна сграда в гр. Б., ул. „З.“ № ***, вх. **, ап. ***, ет. *** в кв. 7,
УПИ-парцел 3 по плана от 1990 г., с площ от 65.42 кв. м, състоящ се от две
стаи, кухня, клозет и антре, ведно с избено помещение № 10 с полезна площ от
4.10 кв. м. При продажбата била заплатена цена в размер на 29 951 лева, като в
договора е посочено, че цената е внесена по с/ка 181/2 с квитанция № 000179 от
27.08.1992 г. посочено е също, че внасянето на собствени и заемни средства е
потвърдено с писмо 863 от 27.08.1992 г. на Д.. По делото е представен документ
за открит срочен влог на името на И.С.И. с № ********** от 27.08.1992 г. за
сумата от 3 498.81 лева. По делото са представени два броя спестовни
книжки на името на ищеца, като в тях се съдържат данни за детски влогове на
негово име.
В показанията
си свидетелката С., майка на ищеца, сочи, че на негово име са открити детски
влогове още след раждането му. По тези влогове внасяли „детските“ и други
средства, като с внасянето на сумите се занимавал съпругът на свидетелката.
Отделно средства на ищеца дали неговите баба и дядо по бащина линия. По
влоговете внасяли средства до 1990 г., преди сключване на брака на сина ѝ. Спестовните книжки съхранявал бащата
на ищеца, самият ищец не знаел какви средства има по тях, разбрал за събраната
сума когато отишли да плащат жилището. Родителите преустановили внасянето на
суми, след като страните сключили брак, а самият ищец не внасял суми по тези
сметки. Ответницата отишла в дома им на осемнадесетгодишна възраст. Тя нямала
никакви средства до този момент – нямала открита сметка, нито вноска. Когато
страните сключили граждански брак, разделили парите от сватбата и половината
сума била внесени на името на ответницата на срочен влог в Д. Б., ищецът не си
направил влог. Когато станало дума за закупуването на жилището, парите на И.
били достатъчно, но когато отишли да плащат при първото ходене, им казали, че и
съпругата му трябва да присъства. Свидетелката искала половината от парите да
дадат те (родителите на ищеца), а другата половина – родителите на ответницата,
но нейната майка категорично отказала да даде средства за закупуване на
жилището. Родителите на ищеца ремонтирали (стегнали) жилището, за да могат
страните да живеят в него, тъй като при закупуването, апартаментът бил на голи
стени. Когато отишли да плащат, голямата сума била тяхна (на родителите на
ищеца) и те решили да дадат част от тези пари. След заплащане на цената,
върнали на И. 3400 лева, които били внесени в банка, на срочен влог на негово
име. След сделката, свидетелката дала всички документи на ответницата – да ги
съхранява като глава на семейство, само разписката за срочния влог останала у
свидетелката. Жилището струвало приблизително 29 500 лева, ответницата
дала нейните 3000 лева, а синът на свидетелката имал 30 000 или 31000 лева
в този срочен влог и дал останалата част от сумата. От срочния влог на ищеца не
била изтеглена цялата сума, останали пари по него. Парите, които родителите на
ищеца дали били тези от детския му влог. С очите си свидетелката видяла
наличността – 30 000 или 31 000 лева. Синът й не теглил пари от
детския си влог преди покупката на жилището, нямал достъп до него, знаел, че му
внасят средства, но не знаел какви суми има по него. От сключване на брака до
закупуването на жилището, ищецът работел и родителите му подпомагали младото семейство.
Съпрузите първо живели в дома на свидетелката, после у родителите на
ответницата. След сключване на брака, през 1991 г. на страните се родило дете и
ответницата гледала детето, а И. давал повече средства. Ответницата получавала
майчинство и за двете си деца. Свидетелката не знаела дали ответницата е
получавала финансова помощ от своите родители, тя и съпругът й помагали при
обзавеждането.
В показанията
си свидетелката С., сестра на ответницата, сочи, че след като сключила брак,
ответницата работела към социални грижи и след това излязла в майчинство, а
ищецът работел в завод 15 в КТЗ. Свидетелката не знаела дали съпрузите са
успявали да задоволяват нуждите си с доходите, които са получавали, но
родителите на свидетелката им помагали – с храна, с гледане на детето, със
средства. Свидетелката не знаела дали ищецът е имал влогове и дали е теглил
суми от тях. Пред нея такива въпроси не били коментирани. Доколкото знаела,
страните имали събрани средства от сватбата, които взели родителите на ищеца, за
да ги съхраняват. Доколкото свидетелката знаела, от сватбата съпрузите събрали
около 6 000 лева и говорели, че с тези пари ще се купи жилище.
Свидетелката не знаела парите да са разпределяни между двамата съпрузи, нито
дали някой си е правил влог с пари от сватбата, не знаела и дали родителите на
ищеца са дали събраната от сватбата сума при закупуване на жилището. Доколкото
свидетелката помнела, при закупуване на жилището, родителите на двамата дали
средства, дали и съпрузите някакви спестени пари от сватбата, както и на ищеца
от преди брака. При закупуването на жилището горе-долу всичко било равностойно
от страна на едните и другите родители, доколкото свидетелката знаела, парите
били дадени на семейството за да си купят жилище и не ги делили – на едното дете
– тези, а на другото – тези. Свидетелката знаела, че сестра й е успявала да
заделя пари от майчинството, не знаела дали ищецът е спестявал. Свидетелката
знаела, че родителите им са помагали на сестра й от нея и от тях. На
свидетелката също помагали. Родителите им работели в същия завод, като ищеца.
След сключването на брака до раждането на първото дете, съпрузите живели в Б.
при родителите на ищеца. След два-три месеца възникнали проблеми с бащата на
ищеца и той ги изгонил, тогава съпрузите живели при родителите на ответницата
около 2-3 години. Доколкото свидетелката знаела, ищецът излизал с приятели и
харчел заплатата си за себе си – за периода около 1992 г. Към онзи период
1990-1992 година, баща му също работел в КТЗ, а майка му - в санаториума в Б.. Свидетелката
била в течение на нещата и знаела, че сестра й отделяла пари от майчинството.
Сестра й сама се грижела за отглеждането на децата, за събиране на средства.
Свидетелката знаела и виждала, живеела на 100-200 метра от съпрузите и също
имала деца по това време, за които нейните родители също полагали грижи.
В показанията
си св. Д., без родство със страните, сочи, че през 90-те година работила в Д.
Б. като счетоводител. Познавала страните, когато плащали жилището, сумата била
платена в Д.. Спестовните книжки предоставил ищецът, парите били изтеглени от
срочен влог на негово име. Изводът, че И. лично е отишъл свидетелката правела
,като гледала спестовните книжки. При предявяване на квитанцията за плащане на
сумата за покупката на апартамента, свидетелката сочи, че освен тази квитанция
се създавали и други документи. Трябвало да има вносна бележка, която показвала
каква сума е внесена по сметка 341. Вносната бележка също трябвало да бъде на
името на двамата съпрузи, защото жилището било на името на двамата. Когато
сумата се превеждала, пак трябвало да има документ – безкасов, но като гледала
книжките, свидетелката правела извод, че парите са изтеглени в брой и от
срочния влог и платени. Сметка 340 това била набирателна – в нея събирали
парите и ги превеждали после стойността на апартамента на А.. Всички пари
събирали на всеки поотделно, всеки имал отделна партида. В предявените на
свидетелката документи, нямало такива бележка, документите били унищожени в Д.,
пазели се 10 години. Сметка 224 била със срочни влогове, създала се през 1991
г. за по-голям лихвен процент. В книжките било отразено, че парите са
прехвърлени от спестовния влог по с/ка 224, т.е. по срочен влог.
От
заключението на вещото лице М. се установява, че:
1) В Банка Д.
няма данни за открити влогове и сметки на името на М.С.М. с ЕГН **********,
така и на името М.С. И.. В Банка Д. са открити данни за влогове на името на
И.С.И., ЕГН **********. Налице са данни за следните спестовни книжки: спестовна
книжка за детски влог, партида № 615643, издадена на 25.11.1970 г.; спестовна
книжка серия И № 369257 сметка 6 № 15643, издадена на 22.02.1982 г., клон 1504
Б., която е продължение на спестовна книжка за детски влог, партида № 615643,
издадена на 25 11.1970 г.; спестовна книжка серия Е № 706094 издадена на
06.03.1988 г., клон 1504 Б., която е продължение на спестовна книжка серия И №
369257 сметка 6 № 15643, издадена на 22.02.1982 г. Трите спестовни книжки са с
титуляр – ищецът. В Д. няма данни за движението на сумите по детски влог открит
със спестовна книжка, партида № 615643, издадена на 25.11.1970 г. и продължен с
другите две спестовни книжки. В Д. има данни към 01.01.2005 г. за наличности по
влога в размер на 4.18 лева и удържани такси в размер на 4.18 лева, т.е. сумата по влога е занулена към 01.01.2005 г.
В Д. няма данни за движението на сумите по детски влог, открит със спестовна
книжка серия Е № 715017 издадена на 12.01.1989 г. В Д. има данни към 01 01.2005
г. за наличности по влога в размер на 3.62 лева и удържани такси в размер на
3.62 лева, т.е. сумата по влога е
занулена към 01.01.2005 г. В Д. няма данни за движението на сумите по срочен
влог № *** от 27.08.1992 г., налице са данни сумата по него да е деноминирана в
размер на 3.40 лева към 05.07.1999 г. От представеното към заключението извлечение
е установено, че влогът е действащ и по него има наличност в размер на 45.23
лева. По спестовна книжка серия В, № 706091, издадена на 06.03.1988 г. има
следното движение в периода от 16.12.1990 г. до 17.09.1992 г. В Периода
1989-1990 г има начислени лихви в размер на 203.89 лева, които образуват салдо
в размер на 10 446.45 лева към 21.03.1991 г. На 21.03.1991 г. са изплатени
10400 лева. От обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
липсват каквито и да било данни какво се е случило с тази сума – дали е била
преведена по друга сметка, или получена от ищеца в брой. В периода 1991-1993 г. има начислени лихви в
размер на 770.05 лева, които образуват салдо в размер на 816.50 лева, към
21.03.1991 г. След 21.03.1991 г. и в частност към дата 27.08.1992 г. няма данни
за изплатени суми от детски влог по спестовна книжка серия В, № 706091,
издадена на 06.03.1988 г. с титуляр И.С.И., ЕГН ***********. По Спестовна
книжка серия Е, № 715017, издадена на 12.01.1989 г. на И.С.И., ЕГН ********** има
следното движение на суми е периода от 16.12.1990 г. до 17.09.1992 г. На
12.12.1990 г. са постъпили (внесени) 2000 лева, които образуват салдо в размер
на 3400 лева. За 1990 г. са начислени лихви в размер на 27.67 лева, които
образуват салдо в размер на 3427.67 лева. На 27.03.1991 г. са изплатени 3400
лева, остатъкът по влогът след тази операция е 27.67 лева. За периода 1991 г. -
1993 г. са начислени лихви в общ размер на 300.42 лева, които образуват салдо в
размер на 328.09 лева. След 27.03.1991 г. и в частност към дата 27.08.1992 г.
няма данни за изплатени суми от детски влог по спестовна книжка серия Е, №
715017, издадена на 12.01.1989 г. с титуляр И.С.И., ЕГН ***********. Срочен
влог № ***/27.08.1992 г., открит в Държавна спестовна каса с.Б., сигн. № 1504,
за 3498.81 лева, за срок от 1 месец с титуляр И.С.И., ЕГН ***********, адрес
„С.Г.“ 36 е открит на процесната дата - 27.08.1992 г.
2) В Банка Д.
няма данни за открити влогове и сметки на името на М.С.М., ЕГН **********, така
и на името М.С. Прикова, т.е. няма данни от сметки и влогове в Д. М.С.М., ЕГН
********** да е извършвала плащания за апартамента, документирано с квитанция -
задължително писмо от кредитен превод № 000179 от 27.08.1992 г. След 21.03.1991
г. и в частност към дата 27.08.1992 г. няма данни за изплатени суми от детски
влог по спестовна книжка серия В, № 706091, издадена на 06.03 1988 г. с титуляр
И.С.И. с ЕГН ***********, т.е. няма данни от сметки и влогове в Д. И.С.И. да е
извършвал плащания за апартамента, документирано с квитанция - задължително
писмо от кредитен превод № 000179 от 27.08.1992 г. След 27.03.1991 г. и в
частност към дата 27.08.1992 г. няма данни за изплатени суми от детски влог по
спестовна книжка серия Е, № 715017, издадена на 12.01.1989 г. с титуляр И.С.И.,
ЕГН ***********, т.е. няма данни от сметки и влогове в Д. И.С.И. да е извършвал
плащания за апартамента, документирано с квитанция - задължително писмо от
кредитен превод № 000179 от 27.08.1992 г. Срочен влог № ***/27.08.1992 г.,
открит в Държавна спестовна каса с.Б., сигн. № 1504, за 3498.81 лева, за срок
от 1 месец с титуляр И.С.И., ЕГН ***********, адрес „С.Г.“ 36 е открит на
процесната дата - 27.08.1992 г., т.е няма данни със суми от срочен влог №
***/27.08.1992 г. И.С.И. да е извършвал плащания за апартамента документирано с
квитанция - задължително писмо от кредитен превод № 000179 от 27.08.1992
3) Липсват
данни страните да са извършвали плащания от сметки и влогове в Д. за процесния
апартамент, документирано с квитанция - задължително писмо от кредитен превод №
000179 от 27.08.1992 г.
От
допълнителното заключение на вещото лице Д. се установява, че, липсват данни в
Банка Д. за стари банкови сметки за процесния период, поради изтичане на 5
годишен срок за съхранение на първични документи, установен с вътрешно нормативната
уредба на банката, и Закона за Националния архивен фонд. В Банката има
възможност за извършване на централизирана справка за стари банкови сметки
считано от 2000 г. нататък, т.е. липсва информация относно наличности, движение
и операции за периода към 16.12.1990 г.; към 17.09.1992 г. и към 27.08.1992 г.
От доказателствата по делото вещото лице е установило, че на името на ищеца са
открити два детски спестовни влога - партида №6/15643 - открита на името на
И.С.И., е открит детски спестовен влог на 25.11.1970г, а на 22.02.1982 г. -
открит нов детски спестовен влог - сметка №6/15643А. Влоговете и по двете спестовни книжки са
прехвърлени и трансформирани на срочни влогове.
Относно
движението до сметките:
През процесния
период от 16.12.1990 г. до 17.09.1992г. и в частност към дата 27.08.1992 г.,
има следните движения на суми по спестовна книжка серия В, №706091, издадена на 06.03.1988 г.,
таблица -3 от констативната част на заключението, редове 6-8: начислени са
лихви за периода 1989 г. – 1990 г. в размер на: 203.89 лева - на 21.03.1991 г.
е изплатена сумата от 10 400 лева; начислена е лихва за периода 1991
г.-1993 г. в размер на: 770.05 лева; След 21.03.1991 - няма други изплатени
суми. През процесния период от 16.12.1990 г. до 17.09.1992 г. и в частност към
дата 27.08.1992 г.: по Спестовна книжка серия Е, №715017, издадена на 12.01
1989 г. има следните движения на суми, подробно посочени в таблица 4, от
констативната част на заключението, редове 2-5: на 12.12.1990 г. са внесени
2000 лева; начислени са лихви: м.09/1990 г. в размер на: 27.67 лева; на
27.03.1991 г. е изплатена сумата от 3 400 лева; начислена е лихва за
периода 1991 г. -1993 г. в размер на: 300.42 лева; след 27.03.1991 - няма други
изплатени суми. В представените по делото спестовни влогове и движението на
сумите по тях, липсват данни за извършено плащане/кредитен превод в размер на
29 951 лева по повод на закупен апартамент с приложената квитанция -
задължително писмо от кредитен превод №000179 от 27.08.1992 г.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Прекратеният
през 2017 г. граждански брак между страните в процеса (сключен през 1990 г.), е
заварен по смисъла на §4, ал.1 от ПЗР на СК от 2009 г., доколкото не се твърди
и установява, след влизане в сила на СК, съпрузите да са избрали законов режим
на разделност, или да са сключили брачен договор съобразно възможността,
предвидена в ал.2 на същия текст. Поради това, правилата на действащия СК
относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имущества,
придобити от съпрузите по заварени бракове. С оглед на това същите намират
приложение относно имуществените отношения между страните в производството.
Както в чл.19,
ал.1 от СК/1985 г. (отм.), така и в чл.21, ал.1 от действащия СК е предвидено,
че вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от
съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо
на двамата съпрузи независимо от това та чие име са придобити. Според тези
разпоредби, съпружеската имуществена общност възниква върху вещи, придобити
през време на барака в резултат на съвместен принос на съпрузите, като чл.21 от
действащия СК касае случаите, когато в имуществените отношения на съпрузите е
приложим законовия режим на общност. В чл.19, ал.3 СК (отм.) и съответно в
чл.21, ал.3 от действащия СК от 2009 г. е въведена оборима презумпция за
наличието на съвместен принос. Когато придобиването на вещи и вещни права е по
време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго
лично имущество по смисъла на чл.22 СК, приносът е изключен и е основание за
пълна или частична трансформация – чл.23 СК. Презумпцията по чл. 21, ал.3 СК ще
бъде оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от
съпрузите към момента на придобиването на вещта.
Страните в
процеса са придобили по възмезден начин недвижим имот, като при сключване на
договора за продажба са участвали двамата съпрузи. Договорът е сключен на
17.09.1992 г., по малко от две години след като съпрузите са сключили
граждански брак.
За да
се признае частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по
време на брака на страните недвижим имот, в режим на съпружеска имуществена
общност, в тежест на претендиращият индивидуална собственост на личен дял бивш
съпруг, е доказването - пълно и главно на следните факти: придобивната стойност
на имота, размера на вложените средства, които имат личен произход и са
еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот отчасти, както и
влагането им към момента на придобиване на имуществото. Тежестта на доказване
на посочените факти е изцяло на ищеца по иска за трансформация лични средства.
Само и доколкото заявената претенция е подкрепена с конкретни доказателства за
вложени средства като теглени суми от личен влог, набран преди брака; или
парични суми по наследство, дарение или трансформирани лични имущества по см.
на чл. 20 ал.1 СК (отм.) и действително е установено влагането на тези средства
в придобивната стойност на имота-съпружеска имуществена общност, съдът може и
следва да уважи възражението за частична транформация (в този смисъл - Решение
№ 249/27.12.2011г. по гр. дело № 1037/2010г. на ВКС, ІІ г.о.).
В
настоящият случай страните не спорят по цената на придобиване на имота –
29 951 лева, посочена в договора за продажба и квитанцията за плащането й.
Спорният по делото въпрос е имал ли е ищецът средства по откритите на негово
име детски влогове и вложил ли ги е при закупуване на жилището на 17.09.1992 г.
Според настоящия съдебен състав, от съвкупната преценка на писмените и гласните
доказателства се установи по категоричен начин влагането на лични средства на
ищеца при закупуването на жилището, но не в твърдения от него размер от
27 000 лева. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелката С.
– майка на ищеца, които цени по реда на чл. 172 от ГПК, досежно влагането на
средства от откритите на името на сина й детски влогове. За да даде вяра на
този свидетел, съдът отчита, че показанията кореспондират частично с
показанията на свидетелката С., сестра на ответницата, в частта, касаеща
произхода на средствата, вложени при закупуване на жилището – за сравнително
равностойно участие на родителите на двете страни, за влагане на средствата, спестени
от сватбата и за влагане на средствата, спестени от ищеца преди брака (л.40 –
гръб). От представените писмени доказателства – спестовни книжки, удостоверение
за срочен влог, които съдът обсъди съвкупно със двете заключение на
съдебно-икономическите експертизи, се налага изводът, че спестовните влогове,
открити на името на ищеца, са били преобразувани през 1991 г. – м. март в
срочни влогове, като към момента на преобразуването ищецът е разполагал със
сумата от 10 400 лева към 21.03.1991 г. и със сумата от 3400 лева към 27.03.1991 г. и за тези суми
спестовния влог е трансформиран в срочен. Не е установено какви лихви са били
натрупани върху тези суми и в колко срочни влога те са били преобразувани.
Установено е, че в дена на плащане на цената на жилището чрез Държавна
спестовна каса – 27.08.1992 г., на името на ищеца е открит нов срочен влог за
сумата от 3 498.81 лева. Съдът не кредитира показанията на св. С. в
частта, с която се твърди, че ищецът е разполагал към датата на сделката със
сума от 30 или 31 хиляди лева по влоговете си. Данни за такава сума в
документите липсва, в показанията на свидетелката се съдържат данни за суми
(непосочени по размер), които родителите са предоставили за закупуване на
жилището.
По изложеното съдът
приема, че ищецът е доказал правнорелевантните към частичната трансформация
факти – придобивната
стойност на имота 29 951 лева, наличието средства, които имат личен по
смисъла на чл. 22, ал.1 от СК произход в
размер на 10 400, получени от личен детски влог на ищеца, т.е. еквивалентни на
придобивната стойност на спорния имот отчасти. Установено, е че сумата от
3 400 лева е била несена на срочен влог, а 3 498 лева са били внесено
отново на името на ищеца в деня на плащане на цената на жилището, т.е. не може
да се приеме, че сумите по двата детски влога са заплатени за закупуване на
жилището, нито точния размер на лихвите по тях. Безспорните доказателства
касаят само сумата от 10 400 лева.
Ангажирани са и гласни доказателства за влагането на личните средства
при закупуване на имота. За останалата част от сумата, над 10 400 лева, до
пълната заявена сума в размер на 27 000 лева, доказателствата за произхода
на средствата не са безспорни и категорични.
По
делото от страна на ответницата се твърди, че сумата за закупуване на жилището
има семеен произход, че е събрана с помощ от страна на родителите на двете
страни и от лични спестявания. В подкрепа на твърденията на ответницата е
разпитана като свидетел нейната сестра, която сочи, че родителите и на двете
страни са помагали, че при закупуване на жилището са вложени парите, спестени
от сватбата, както и лични спестявания на ищеца, т.е. ищецът не успя да обори
при условията на пълно и главно доказване, презумпцията за съвместен принос за
разликата над 10 400 лева, доколкото липсват преки доказателства за
размера на притежаваните от него средства над тази сума, а в исковата молба не
се твърди родителите му (извън внасяните от тях суми по детските влогове) да са
направили дарение на сума различна, от сумите по влоговете. Т.е. всички суми, в
случай че такива са били предоставени, от родителите на страните, би следвало
да се приемат като дадени за семейството. Както се посочи по-горе, липсват
доказателства за това по какъв начин разликата над 10 400 лева,
представляваща цена на жилището е била формирана, и за тази разлика, законовата
презумпция за съвместен принос се явява необорена.
Ето
защо съдът следва да признае за установено по отношение на ответницата, че
10400/29951 ид. части от процесния имот са лична собственост на ищеца, като за
разликата над че 10400/29951 ид. части до пълния претендиран размер от
26 955.90/29951 ид. части (равняващи се на 9/10 ид. части), искът следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С
оглед изхода от процеса и съразмерно с уважената част от иска (изчислена на
база 26 955.90 спрямо 10 400), на ищеца се следват разноски в размер
на 351.93 лева. С оглед отхвърлената част от иска, на ответника се следват
разноски в размер на 491.35 лева. При това положение ищецът следва да се осъди
да заплати на ответницата разноски по компенсация в размер на 139.42 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено, на основание чл. 23, ал.2 от СК, по отношение на М.С.М. с ЕГН
**********, с адрес: ***, че 10400/29951 ид. части от следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № ** (***), на IV
(четвърти) етаж в жилищна сграда в гр. Б., П. област, ул. „З.” № **, вх. ***, ет. ***, ап. **, построена в
кв. 7 (седем), УПИ парцел 3 (три) по плана на град Б. от 1990 г. с площ от 65.42
(шестдесет и пет цяло четиридесет и две стотни) кв.м, състоящ се от две стаи,
кухня, клозет, и антре, ведно с избено помещение № 10 (десет) с полезна площ от
4.10 (четири цяло и десет стотни) кв.м, придобит по възмезден начин от М.С.М. и И.С.И. с договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти на 17.09.1992 г., по
време на брака им, са лична собственост на И.С.И. с ЕГН ********** ***, адрес
за призоваване гр. К., ул. „В.Л.“ № **, като за
разликата над 10400/29951 до пълния предявен размер от 26 955.90/29951 ид.
части, отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.С.И.
с ЕГН ********** ***, адрес за призоваване гр. К., ул. „В.Л.“ № ** да заплати на М.С.М. с ЕГН **********, с адрес:
*** разноски по компенсация в размер на 139.42 лева (сто тридесет и девет лева
четиридесет и две стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.