Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
гр. София, 28.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №6438 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 19.12.2018 г. по гр.д.
№78490/2017 г. на Софийския районен съд, 159 състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И.Е.П.
дължи на жалбоподателя сумата от 1055,76 лв. за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода мес.05.2015 г. – мес.04.2016 г., ведно със
законна лихва за периода от 13.04.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 59,70 лв. за периода 10.10.2015 г. – 05.04.2017 г., главница
за дялово разпределение в размер на 16,50 лв. за периода мес.06.2015 г. –
мес.04.2016 г., мораторна лихва в размер на 2,04 лв. за периода мес.06.2015 г.
– мес.04.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по гр.д. №23457/2017 г. по описа на СРС, 159 състав, като ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски по делото.
В
жалбата се твърди, че решението на СРС неправилно и постановено при нарушение
на материалния закон. Поддържа, че неправилно СРС е приел, че ответникът не е
титуляр на вещни права върху процесния недвижим имот, респ., че не е клиент на
ТЕ за битови нужди, тъй като същия е собственик на процесния топлоснабден имот.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна И.Е.П. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач „Б.”
ООД не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.4
Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, облигационната връзка –
договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със
страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Когато обаче топлоснабденият имот е съсобствен и се ползва
само от един от съсобствениците, който е уведомил за това топлофикационното
дружество и е заявил съгласието да заплаща стойността на доставената топлинна
енергия, то именно той има качеството на потребител на топлинна енергия за
битови нужди. От представения по делото нот. акт за покупко-продажба на недвижим
имот №140, т.VІІІ, н.д. №1370/20.09.2007 г. на нот. Р.Д., се установява, че
ответникът е собственик на 3/4 ид.ч. от процесния апартамент, а Т.И.П.-П.– на
1/4 ид.ч. Със заявление-декларация от 07.11.2007 г. съсобственикът Т.И.П.-П.е
поискала откриване на клиентска партида на имота на нейно име.
При тези данни и с оглед
липсата на доказателства, че ответникът е поискал откриване на партида на
негово име, а е поискано откриването на такава от другия съсобственик,
настоящият съдебен състав намира, че страните не са в соченото от ищеца
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на
крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед
изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски във въззивното производство, но доколкото
същият не е представил доказателства за сключен договор за правна защита и
съдействие, в който е договорена безплатна правна защита и съдействие по чл.38
ЗА в настоящето въззивно производство, то и не следва да му бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №566372/19.12.2018 г., постановено по гр.д. №78490/2017
г. по описа на СРС, ГО, 159 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участие на третото
лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.