РЕШЕНИЕ
№ 515
гр. гр. Хасково, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640100325 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Л. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.*******************, чрез адв. А. Д., член на САК, личен № **********, съдебен адрес:
гр.С**************, против „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, п.к. 1421, Район „Лозенец", ул."Димитър Хаджикоцев" №
52-54, с която са предявени иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит, вр. чл.11, ал.1, т.10 от Закона за
потребителския кредит, а в условията на евентуалност - иск с правно основание чл.26, ал.1
от ЗЗД, вр. чл.10, ал.1от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 28.07.2022г. между страните бил сключен Договор
за потребителски кредит № ********* от 28.07.2022г. по силата, на който на ищцата била
предоставен паричен заем в размер на 3000 лева, при годишен лихвен процент по кредита
43,86 % и Годишен процент на разходите / ГПР/ - 48.77%., при срок на договора - до
05.10.2025г. или общо 37 месеца.
Съгласно чл.7.1 от Договора били предвидени застраховка BANK ПАКЕТ 3
СМЕТКА – в размер на 379,63 лева и BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА в размер на
832,19 лева или общ размер на застрахователна премия - 1211,82 лева, като съгласно чл.
7.2.3. от договора, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани
от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита, представляваща
1
дължимата за конкретната застраховка /ки се превеждат от кредитора директно по банкова
сметка на съответния застраховател, респ. по банкова сметка на съответния застрахователен
посредник, за което потребителят дава изрично съгласие и нареждане с подписването на
договора.
Така общия размер на кредита съгласно т.7.1. възлизал на сума в размер на 4211,82
лева, включваща получената от ищцата сума от 3000 лева и сумата от 1211,82 лв. - сбор
от застрахователните премии по две застраховки, а общата сума, дължима от потребителя –
7748,88 лева, плащането, на която било на 37 вноски - всяка на стойност 209,43 лева. Сочи
се в исковата молба, че ищцата погасила чрез плащане 2800 лева, като с уточнителна молба
ищцата прави уточнението, че последствие заплатила и остатъка от 200 лева или общо 3000
лева, с която погасила изцяо задължението за главница по заема.
Поддържа се, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК,
тъй като не са спазени чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази
насока. Сочи, че застрахователната премия не била включена в размера на ГПР, въпреки че
същата представлявала разход, който следвало да бъде включен в ГПР и застрахователната
премия била прибавена към главницата, а не към другите разходи. Всичко това сочело, че
застраховката представлява единствено скрито възнаграждение за кредитополучателя, което
по силата на закона трябвало да се включи в ГПР. Не било посочено и кои точно разходи
формират ГПР, като посочването му само цифрово не било достатъчно и поставяло в
невъзможност потребителя да знае колко точно е оскъпяването му по кредита.
Счита, че недействителни са и клаузите на чл. 7., т.2.3 във вр. чл.7.1 от Договора,
касаещи дължима застрахователна премия като излага подробни съображения и в тази
насока. Оспорва наличието на твърдяните от ищеца пороци в сключения между тях договор
за потребителски кредит. Твърди, че сключването на застраховките не е задължително
условие за сключване на договора за кредит, а длъжникът изрично е декларирал избора си за
такава допълнителната услуга – застраховка в полза на кредитор за обезпечаване на
вземането на застраховащия от застрахования по сключен между тях договор за
потребителски кредит.
Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъдат
прогласени за недействителни сключения между тях Договор за кредит , на основание
чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а в случай, че
главният иск бъде отхвърлен - да бъде прогласена недействителността на клаузите на чл. 7,
т.2.3 вр. чл. 7,.1 от Договора за потребителски кредит на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал.1 от
ЗПК. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Представят се
писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани като излага подробни съображения в
тази насока. Оспорва наличието на твърдяните от ищеца пороци в сключения между тях
договор за потребителски кредит. Твърди, че сключването на застраховките не е
2
задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което тя не е разход,
който се включва в ГПР. Освен това длъжникът изрично е декларирал избора си за такава
допълнителната услуга – застраховка в полза на кредитор за обезпечаване на вземането на
застраховащия от застрахования по сключен между тях договор за потребителски кредит.
Акцентира, че потребителят може по всяко време да се откаже от сключената застраховка,
без санкция за това. Сочи също така, че договорът не е елемент от договора за
потребителски кредит. Моли за отхвърляне на исковете, предявени срещу него. Претендира
разноски. Представя доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори и от събраните доказателства се установява, че между "Ти Би
Ай Банк" EAД, в качеството на кредитор, и ищцата, като кредитополучател, е възникнало
облигационно правоотношение по повод сключен Договор за потребителски кредит №
********** от 28.07.2022 г. Кредиторът е банкова финансова институция, като дружеството
има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните по договора имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит.
Процесният договор за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, на
ясен и разбираем език, като неговите части видимо са изписани с един и същ шрифт не по-
малък от 12, а съдържанието на същият е достатъчно четливо и позволява на
кредитополучателя да се запознае с него. Наред с това договорът съдържа погасителен
план, в който всяка погасителна вноска е отразена с падеж и размер.
При извършена служебна проверка за нищожност на договора за потребителски
кредит, съдът констатира, че същият страда от пороци, водещи до неговата
недействителност.
В настоящия случай в договора за потребителски кредит общият размер на кредита е
формиран като сбор от получената от ответника сума в размер на 3000 лева и
застрахователните премии в общ размер на 1211,82 лв. В чл. 10 от договора страните са
уговорили, че ГПР е 48,77 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗЗП, а общо дължимата от потребителя сума е 7748,88 лв.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че
3
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1);
"Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя (т. 2). Следователно в ГПР е необходимо да бъдат
включени всички разходи, тъй като той изразява общите други преки или косвени разходи,
комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, които трябва да заплати длъжника, както и
по какъв начин е формиран.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая не е спазено изискването да се посочи действителния размер на ГПР,
доколкото не е ясно дали при формирането му са включени вземанията за застрахователна
премия. Предвид предпоставките, при които става изискуемо това вземане представлява
сигурен разход за потребителя и следва да бъде включено при формиране на ГПР. В случая
кредиторът недобросъвестно го определя като част от главницата, с цел да не го включи
при формиране на ГПР. Предвид това, действителния ГПР не отговаря на посочения по
договора. Непосочването на действителния размер на ГПР по договора предвид
недобросъвестното поведение на кредитора следва да се окачестви като пълна липса на този
реквизит в процесния договор за кредит.
Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата,
ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на
ГПР. Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и също следва
да се отчитат при изчисляването на ГПР. С това действителния процент на разходите ще
надвиши максимално допустимия процент по чл. 19, ал. 4 ЗПК и ще се различава
съществено от посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР . Недопустимо
4
е под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя
суми, различни от лихвата. Предвидените застрахователни премии водят до значително
оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата и влияят върху
размера на възнаградителната лихва. Клаузата за заплащане на застраховка е нищожна
поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като същата е
уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
предвид размера на кредита и размера на застрахователната премия. В случая
застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и
липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и даденото определение в чл. 3, буква
"ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета.
В договора не са посочени и взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването на ГПР. Това се явява в противоречие с изричното изискване на чл. 10, т. 2,
буква "е" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита включва общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Дефиниция на понятието "общ разход по кредита" е дадено в §. 1, т.
1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да предполага кои суми точно ще дължи. В договора е отразено, че
ГПР е 48,77%, но от съдържанието на му не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Последното е особено важимо за
5
процесния казус предвид факта, че кредиторът неправилно формира приложимият по
договора процент на разходите. Това се явява в противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от
Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото
следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, което от своя страна следва да се
окачестви като нелоялна и по–специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира нелоялните търговски
практики), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Предвид всичко изложено следва да се приеме, че Договор за потребителски кредит
№ ********** от 28.07.2022 г. е недействителен на основание на основание чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради противоречие със
закона.
Предвид това, предявеният главен иск се явява основателен и следва да се уважи
изцяло.
Поради уважаването на главния иск, съдът не следва да се произнася по предявения
евентуален такъв.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр. Хасково
държавна такса за производството по делото в размер на 309,96 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат А. З. Д. от САК, с адрес за
упражняване на дейността: гр. София, район Средец, ж.к. „Яворов“, ул. „Хан Омуртаг“ №
74, ет.1, ап.1, БУЛСТАТ *********, адвокатско възнаграждение за оказаната от него
безплатна правна помощ на ищеца, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в минимален размер
съобразно цената на иска.
6
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищцата, съгласно
който й е предоставена безплатна правна помощ от адвокат А. Д. на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв.- оказване на адвокатска защита на материално затруднени лица. Съгласно чл.38
от ЗАдв. адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в
разпоредбата хипотези, в които попада и настоящият случай. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв.
на адвоката се определя възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се
начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от
възнаграждението. Предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира
минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е
приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между
адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА, в които размерът на възнаграждението се определя от
съда. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС (факт,
който може да бъде установен чрез справка в публичния регистър по чл. 80, ал. 1 ДОПК), в
полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело
минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения материален интерес,
към който следва да се прибави 20 % ДДС. В този смисъл е и константата практика на ВКС,
създадена по въпроса дължи ли се и при какви предпоставки ДДС върху адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА (така например Определение № 98 от 8.03.2022 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о., ТК; определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. №
2559/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на
ВКС, ІІ т. о., определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, ІІ т. о.,
определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, ІІ т. о.). В този смисъл е
и практиката на Окръжен съд Хасково (например Решение № 241 от 7.06.2024 г. на ОС -
Хасково по в. гр. д. № 340/2024 г.; Определение № 349 от 18.04.2024 г. на ОС - Хасково по
в. ч. гр. д. № 250/2024 г.).
Съгласно цената на иска минималният размер на адвокатското възаграждение
изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. възлиза на 1074,89 лв.
След като адвокатът, предоставил безплатна правна помощ е регистриран по ДДС, върху
възнаграждението от 1074,89 лв. се дължи ДДС 20 %, равняващо се на 214,98 лв. или общо
дължимото възнаграждение с ДДС е 1289,87 лв., което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. за адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на адвокатското възражение е неоснователно, тъй
като същото е определено съобразно предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимум.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит №
********* от 28.07.2022г., сключен между Е. Л. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.******************* и "Ти Би Ай Банк" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.
София, район "Лозенец", ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, ЕИК 13134023,
представлявано от всеки двама от изпълнителните директори В. Ангелов Гълъбов, А. Ч. Д. и
Н. Г. С., на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
ОСЪЖДА "Ти Би Ай Банк" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София,
район "Лозенец", ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, ЕИК 13134023, представлявано от
всеки двама от изпълнителните директори В. А. Г., А. Ч. Д. и Н. Г. С., да заплати по сметка
на Районен съд – гр. Хасково сумата от 309,96 лева, представляваща държавна такса за
производството по делото.
ОСЪЖДА "Ти Би Ай Банк" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София,
район "Лозенец", ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, ЕИК 13134023, представлявано от
всеки двама от изпълнителните директори В. А. Г., А. Ч. Д. и Н. Г. С., да заплати на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адвокат А. З. Д. от САК, с адрес за упражняване на
дейността: гр. София, район Средец, ж.к. „Яворов“ , ул. „Хан Омуртаг“ № 74, ет.1, ап.1,
БУЛСТАТ *********, сумата в размер на 1289,87 лева с вкл. ДДС, преставляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
8