Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на осемнадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело №26/2021 г. по описа на КАС и за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален
кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 9б от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Делото е образувано по жалба от Министерство на отбраната срещу Акт за установяване
на задължение № 1473-1/ 12.02.2020 г., издаден от инспектор „Местни данъци и такси” при община Момчилград, в частта му, потвърдена с Решение №3/31.12.2020 г. на началника на отдел
„Местни данъци и такси“ при община
Момчилград.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради
недължимост на посочените в него суми. Жалбоподателят
твърди, че е заплатил всички свои задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за периода
2014-2019 г., съобразно размера, посочен в съобщенията от ответната страна. Сочи
и нарушения на чл.107, ал.2 ДОПК и чл.34 от АПК, ограничили правото му да участва
в проведеното административно производство. Иска отмяна на оспорения акт. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение. В депозирано писмено
становище, са изложени съображения, че преизчислението
на дължимия данък върху недвижимите имоти /ДНИ/, общо в размер на *** лв.- главница, както и лихви в
размер на *** лв., е извършено в нарушение на принципите на обективност и служебно
начало, без да са били изяснени действителните факти, от значение за случая. В тази
връзка сочи, че при определяне на обстоятелството, дали процесните
недвижими имоти попадат в строителните граници на населено място, органът е следвало
да установи действителното местоположение на имотите и едва след това да пристъпи
към издаването на акта. Твърди също, че Министерство на отбраната е заплатило дължимите
суми за периода 2014-2019 г. за компонента
от ТБО - почистване на териториите за обществено ползване.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, твърди неоснователност на жалбата
в частта, предмет на разглеждане в това производство, и иска от съда да постанови
отхвърлянето й. Твърди, че услугата по почистване на улиците и поддържане на зелените
площи е реално предоставена от общината, тъй като имотите на жалбоподателя попадат
в границите на районите, в които се извършва организирано почистване на улиците
и поддържане на зелените площи, съгласно заповеди на кмета на общината и утвърдени
седмични графици. Счита, че са спазени и изискванията за форма на акта, като същия
съдържа фактически и правни основания за издаването му. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази приетите по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Декларации по чл.17, ал.1 от ЗМДТ за облагане
с данък върху недвижимите имоти /л.150-185/, подадени на: 25.09.2008 г.,
05.08.2010 г., 07.04.2011 г. и 13.10.2011 г., Министерство на
отбраната е декларирало
7 поземлени имота, както следва: №№ ***;
№***; №*** по КВС за землището на *** и поземлени имоти
№***; №***; №***; №*** по КВС за землището
на ***, актувани съответно с АЧДС: №**/*** г. №**/***
г.; №**/*** г.;
№**/*** г.; №**/***
г.; №**/*** г.
и №**/*** г. /л.198-
207/, представляващи земя и/или сгради,
като находящи се извън
строителните граници на горните населени
места. За имотите са подадени и
декларации по чл.14 от ЗМДТ.
Видно от приложените по делото справки /л.62-66/,
за горните недвижими имоти, в периода
2015-2019 г., ежегодно са били подавани декларации за освобождаване от ТБО, като в графи „сметоизвозване“
и „депо“ е отбелязано „да“.
Със Заповеди №№РД-19-451/30.09.2014
г.; №РД-19-654/26.10.2015 г.; №РД-19-530/17.10.2016 г.; №РД-19-386/18.10.2017 г.; №РД-19-452/23.10.2018 г., издадени от кмета на община Момчилград,
на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ /л. 186-197/, са определени границите на районите за
организирано сметосъбиране в
община Момчилград, за периода 2015-2019 г., като в обхвата
на така определените
райони са включени и населените места: гр.Момчилград и ***.
По
делото са приложени и седмични графици за почистване
на улиците и поддържане на зелените
площи в гр.Момчилград, за периода 2015-2020 г. /л.17-34/, утвърдени от
кмета на общината. В т.2.1.3 от горните графици, за ден вторник са
определени за почистване ул.***: от *** до *** /до ***/.
На 04.11.2019 г. и 13.01.2020 г., са подадени коригиращи
декларации за процесните недвижими имоти, в които
е посочено, че същите попадат в строителните граници на съответните
населени места. Като дата на промяна
на обстоятелствата е посочена 31.12.2013 г., с изключение
на недвижим имот №*** по КВС за землището
на ***, актуван с АЧДС, №**/*** г.,
парт.№***,
за който е отбелязана дата на промяна
на обстоятелствата
-31.12.2014 г.
Оспореният Акт за установяване на задължение № 1473-1/ 12.02.2020 г., на инспектор „Местни данъци и такси” при община Момчилград е издаден, въз основа на данните в декларациите по чл.17,
ал.1 от ЗМДТ, подадени на 25.09.2008
г., 05.08.2010 г., 07.04.2011 г. и 13.10.2011 г., касаещи
недвижими имоти: 1. партиден № ***, находящ се в ***; 2. партиден № ***, находящ
се в ***; 3. партиден № ***, находящ се в ***;
4. партиден № ***, находящ се в
***; 5. партиден № ***, находящ се в
***; 6.партиден № ***, находящ се в
***; и 7. партиден № ***, находящ се в
***. В акта е посочено, че са взети предвид и собствени данни, както и такива, получени
от трети лица за характеристиките на имотите. С горния акт, за периода
2014 - 2019 г., по отношение на жалбоподателя са установени задължения общо в размер
на *** лв.
/главница – *** лв.,
лихви за просрочие към 12.02.2020 г.- *** лв./, както следва: 1. за данък върху недвижими имоти - в размер
на *** лв.,
от които: главница - *** лв.
и лихви – *** лв.;
2. такса за битови отпадъци – *** лв.,
от които: главница – *** лв.
и лихви – *** лв.
С Решение №3/31.12.2020 г. на началника на отдел „Местни данъци
и такси“ при община Момчилград, във връзка с подадената жалба рег.№09-00-40/27.02.2020
г. от МО, АУЗ е бил отменен в частта за установените задължения за ДНИ и ТБО за
2014 г., общо в размер на *** лв.,
от които: за ТБО - *** лв.
/*** лв.
– главница и *** лв.
– лихви/ и за ДНИ - *** лв.
/ *** лв.
– главница и *** лв.
– лихви/, като погасени поради изтекла давност. В останалата част, издаденият АУЗ
е бил потвърден. В решението е прието, че за процесините имоти: 1. с партиден № ***, находящ
се в ***, представляващи земя с площ 3432 кв. м. и сграда със застроена площ 48
кв. м., извън строителни граници; 2. партиден № ***, находящ
се в ***, представляващ земя, с площ 3528 кв. м. и сграда, със застроена площ
51 кв. м., извън строителни граници; 3. партиден № ***, находящ се в ***,
представляващ земя, с площ 6451 кв. м. и сграда със застроена площ 104 кв.м., извън
строителни граници; 4. партиден № ***, находящ се в ***, представляващ земя, с площ
173991 кв.м. и сграда, със застроена площ 1 492 кв. м., извън строителни граници;
5. партиден № ***, находящ се в
***, представляващ земя, с площ 21 279 кв.м., извън строителни граници; 6.партиден
№ ***, находящ се в
***, представляващ земя, с площ 12 501 кв.м., извън строителни граници; и 7. партиден
№ ***, находящ се в
***, представляващ земя, с площ 204 811 кв.м., извън строителни граници, са подадени
декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ. Впоследствие, на 27.06.2019 г. и 13.01.2020 г., са подадени
коригиращи декларации, като са декларирани нови обстоятелства, а именно: че имотите
попадат в строителни граници. Последното обстоятелство е прието като основание за
промяна размера на дължимите ДНИ и ТБО за периода 2014-2019 г., тъй като декларираната
дата на промяна на обстоятелствата е 31.12.2013 г., и последната се счита за начална
дата на облагане. На основание чл.171, ал.1 ДОПК е уважено възражението за изтекла
погасителна давност, за задълженията, касаещи периода 01.01.2014
г. -31.12.2014 г. Посочено е, че включването на имотите в строителните граници на
населените места, обуславя преизчисляване на ТБО за периода 2014-2019г. и определяне
на по-висока такса. Посочено е също, че задълженията, описани в АУЗ представляват
разликата между платената и дължимата такса, съобразно подадените коригиращи декларации.
По делото е представено и писмо изх.№1100-109/24.03.2021
г. от кмета на община Момчилград, видно
от което, поземлени имоти:
№№ ***; №***; №***
по КВС за землището на
*** и поземлени имоти №***; №***; №***; №*** по КВС за землището на ***, са извън строителните граници на съответните
населени места, одобрени с подробен устройствен план.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло, като компетентно и обективно, задълженията
на жалбоподателя за ДНИ и ТБО, за имотите, декларирани по чл.17, ал.1 от ЗМДТ, като
находящи се извън строителните граници на населените места,
за периода 2015-2019 г., са платени изцяло, съобразно изброени платежни нареждания.
Въз основа на ежегодно подаваните декларации по чл.71 от ЗМДТ, данъчнозадълженото
лице не е заплащало такса за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване,
както и за депониране на отпадъци. Доначислената на жалбоподателя
ТБО, в размер на *** лв.
/*** лв.-
главница и *** лв.-
лихви/, за периода 2015-2019 г., касае само услугата по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване. За горния период е начислен и ДНИ в размер на
*** лв.
/*** лв.
– главница и *** лв.
– лихви/. Вещото лице е посочило, че горните задължения представляват допълнително
начислени суми за ДНИ и ТБО за процесните недвижими имоти,
приети като находящи се в строителни граници.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в срок, от надлежна страна-адресат на оспорения акт и с наличен правен интерес от
оспорването.
Разгледана по същество жабата е и основателна.
При извършената служебна проверка на законосъобразността
на оспорения АУЗ, на основанията посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че актът
е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.
Задълженията за данък върху недвижимите имоти
и таксата за битови отпадъци са публични общински вземания,
което е изрично регламентирано в чл. 162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Според чл.
166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон, а според чл.4, ал.3 и ал.4 ЗМДТ, в производствата
по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, като служителите се определят със заповед на кмета на общината. Съгласно
Заповед № РД-24-136/18.09.2013 г., изд. от кмета на общината, на издателя на оспорения
АУЗ са вменени правомощията на орган по приходите. Съгласно ал.5 кметът упражнява
правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното
за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната
агенция за приходите, като в случая е упражнен и задължителния административен контрол
по чл.107, ал.4 ДОПК.
Предмет на разглеждане в настоящото
съдебно производство е законосъобразността на Акт за установяване на задължения
№ 1473-1/ 12.02.2020 г., издаден от инспектор „Местни данъци и такси” при община
Момчилград,
на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, в частта му, с която, по отношение на Министерство на
отбраната са установени задължения за ДНИ, както и допълнителни задължения за ТБО,
общо в размер на *** лв.,
за периода 2015-2019 г., от които: за ТБО - *** лв. /*** лв.-
главница и *** лв.-
лихви/; и за ДНИ в размер на *** лв.
/*** лв.
– главница и *** лв.
– лихви/.
Съгласно
чл.107,
ал.3 от ДОПК, въз
основа на който е издаден оспорения акт, размерът на задължението,
установено въз основа на подадена декларация се съобщава на задълженото
лице.
По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за
установяване на задължението в 30-дневен срок от искането.
Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица
и организации, след като е изчерпан редът по чл.
103, както и когато не е подадена декларация или задължението не
е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно
въз основа на собствени данни,
данни, получени от
трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация
и задължението не е платено и не е извършена ревизия.
Според чл. 4, ал.1 от
ЗМДТ, установяването, обезпечаването
и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Обжалването на свързаните
с тях актове се извършва по
местонахождението на общината, в чийто
район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По делото няма спор, че процесните
7 недвижими имота – частна държавна собственост, са предоставени за управление на
Министерство на отбраната, и последното е данъчнозадъжено
лице по смисъла на чл.11, ал.5 от ЗМДТ, като
по силата на чл.64 от ЗМДТ следва да заплаща и дължимата ТБО.
Безспорно
е също така, че задълженията на Министерство на отбраната за ДНИ и ТБО, за имотите,
декларирани като находящи се извън строителните граници
на населените места, за периода 2015-2019 г., са платени изцяло. Последното се установява
от неоспореното заключение на вещото лице, както и от приложените по делото платежни
нареждания. Освен това, съгласно мотивите към Решение №3/31.12.2020 г. на началник-отдел
„МДТ“, преизчисляването на ТБО за периода 2014-2019 г.
и определянето на по-висока такса е основано единствено на декларираното включване
на имотите в строителните граници на населените места. В решението е посочено също,
че задълженията, описани в АУЗ представляват разликата между платената и дължимата
такса, съобразно подадените коригиращи декларации.
По отношение на определения ДНИ:
Съгласно чл.10,
ал.1 ЗМДТ,
с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените
на територията на страната сгради
и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти,
разположени в
строителните граници на населените места
и селищните образувания,
и поземлените имоти
извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията
и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква
по реда на
специален закон.
На
първо място, съдът констатира,
че оспореният акт не съдържа никакви фактически основания за начисляването
ДНИ, в т.ч. и такива, свързани с настъпването на нови обстоятелства,
декларирани от данъчнозадълженото лице. Нещо повече,
в същия е отбелязано, че се издава въз
основа на данните в декларациите по чл.17, ал.1 от ЗМДТ, подадени на 25.09.2008 г., 05.08.2010 г., 07.04.2011 г. и 13.10.2011 г.
Едва в решението на началник
отдел „МДТ“ при община Момчилград е отбелязано,
че данъкът за процесния
период се дължи, поради включването на имотите в строителните граници на *** и ***.
Видно обаче от писмо изх.№1100-109/24.03.2021
г. от кмета на община Момчилград,
процесните 7 поземлени имота са извън строителните граници на съответните населени
места, одобрени с подробен устройствен
план. В случая изобщо не е изследвано предназначението на
имотите, респ., не е обосновано
наличието на следващото предложение на чл.10, ал.1
ЗМДТ, касаещо поземлените имоти извън строителните граници, които според ПУП имат предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ. Въпреки дадените указания, такива данни не са
представени и в хода на съдебното производство, поради което
чл.10, ал.1 ЗМДТ е неприложим,
а актът е незаконосъобразен в тази му част.
По отношение
на допълнително установения размер на ТБО:
Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за
извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране
на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2.третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3.поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината. Видът на предлаганите
услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци
се определят със заповед на
кмета на общината и се обявяват
публично до 31 октомври на предходната година.
Съгласно чл. 71 ЗМДТ не се събира такса
за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от
общината или ако имотът не
се ползва през цялата година
и е подадена декларация по образец от
собственика или ползвателя до края
на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване когато услугата не се предоставя
от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за
битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци
- когато няма такива.
По смисъла на горните
разпоредби, за да възникне задължение за ТБО, не е достатъчно имотът да е облагаем, а следва
да е доказано реално предоставяне на услугата по отношение на конкретните имоти. Респ., за да бъде начислена такса за битови отпадъци,
следва да бъде установено, че за процесните периоди имотите попадат в района на сметосъбиране,
сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване,
съгласно заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ.
Установи
се по делото, че за процесните недвижими имоти са определени задължения за услугата
по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В случая няма
спор, че за периода 2015- 2019 г.,
на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, са издадени заповеди на кмета на община
Момчилград, за определяне границите на районите за организирано
сметосъбиране в община Момчилград, като в обхвата на така
определените райони са включени и населените места: ***
и ***. Съгласно §5, т.6 от ДР
на ЗУТ, "Територия на населено място"
е селищната територия, обхваната от границите
му (строителните му граници), определени
с устройствен план, без да се
включва землището. Според обсъдените по-горе доказателства, процесните недвижими имоти
не попадат в строителните граници на *** и ***, съгласно одобрените
за тези населени места ПУП. Следователно,
имотите не попадат и в района на сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, определени
в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Не водят до друг извод и приложените
седмични графици за почистване на улиците и поддържане на зелените площи в гр.Момчилград, за периода 2015-2020 г., тъй като от същите не се установява,
имотите да са били включени в обхвата на посочените райони.
Така, видно от т.2.1.3 от горните графици, определеният за почистване
район - ул.***: от *** до *** е „…до ***…“. Т.е., дори да се приеме, че визираното „***“
е
един от недвижимите имоти,
управлявани от жалбоподателя, то този имот
не е включен в обхвата на определения район.
По изложените съображения, оспореният АУЗ се явява незаконосъобразен и следва
да бъде отменен изцяло.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на жалбоподателя се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното, и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение № 1473-1/ 12.02.2020 г., издаден от инспектор „Местни данъци и такси” при община Момчилград, в частта му, потвърдена с Решение №3/31.12.2020 г. на началника на отдел
„Местни данъци и такси“ при община
Момчилград, с която, по отношение
на Министерство на отбраната са установени задължения за ДНИ, както и допълнителни
задължения за ТБО, общо в размер на 77 949,48 лв., за периода 2015-2019 г.,
от които: за ТБО - 22 146,48 лв. /17 719,85 лв.- главница и 4 426,63 лв.-
лихви/; и за ДНИ в размер на 53 803 лв. /44 661,51 лв. – главница и
11 141,49 лв. – лихви/.
ОСЪЖДА Община Момчилград
да заплати на Министерство на отбраната, гр.София, ***, разноски по делото в размер
на 200 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я: