№ 23
гр. Оряхово, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20211460100635
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, действащо чрез
пълномощника си юрисконсулт Т. Д. К. срещу М. Р. ОГН., ЕГН **********
за признаване за установено, че ответницата дължи на дружеството ищец
сумите от 301,81 лв. главница по Договор за кредит № 30035007010 от
11.02.2019 г., 27,16 лв. договорна лихва, 248,36 лв. възнаграждение за закупен
пакет с допълнителни услуги и 101,96 лв. законна лихва върху главницата от
29.07.2019 г. до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
в съда – 26.08.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
държавна такса в размер на 25 лв. и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Претендират се и разноски по делото. За исковите претенции
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.08.2021 г. по ч. гр. д №
471/2021 г.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 240, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на на 11.02.2019 г. между М. Р. ОГН., ЕГН
********** и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен Договор за
потребителски кредит № 30035007010. Посочва се също, че съгласно
сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 350 лв., ведно с избран закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 290,15 лв., а кредитополучателят се е
задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения
договор – 7 месечни погасителни вноски по 55,25 лв. всяка и 41,45 лв.
месечна вноска по закупения пакет от услуги, респ. общ размер на дължимата
1
вноска от 96,70 лв. Първата погасителна вноска е била дължима на 10.03.2019
г., а последната е с падежна дата 10.09.2019 г. Кредитът е отпуснат при
годишен процент на разходите в размер на 36,84 % и при лихвен процент
33,00 %. Сочи се, че кредиторът е изпълнил задължението си към длъжника и
е превел по посочения от него начин чрез Изи пей сумата от 350 лв. на
11.02.2019 г., като е приложил по делото и съответна справка.
Твърди се, че длъжникът М. Р. ОГН. е декларирал в искането си за
отпускане на кредит, че желае да закупи и пакет от допълнителни услуги, за
който дължи възнаграждение в размер на 290,15 лв., като е сключил
Споразумение за това, заедно с договора за кредит от 11.02.2019 г. Сочи се, че
сключването на споразумението не е било задължително за отпускането на
кредита, а е било единствено по избор на потребителя да получи изрично
посочени услуги срещу заплащане.
Кредитополучателят М. Р. ОГН. не е изпълнил изцяло задължението си
за погасяване на месечните си вноски, като е погасил единствено сумата от
97,60 лв. В резултат на това е обявена предсрочна изискуемост на вземанията
на 29.07.2019 г., за която изискуемост О. е надлежно уведомен с писмо,
получено на 15.07.2021 г. Кредиторът в исковата си молба заявява, че се
отказва от начислената лихва за забава в размер на 18,06 лв. за периода от
11.03.2019 г. до 29.07.2019 г., както и от таксата за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30 лв., дължима за периода от 25.04.2019 г. до
29.07.2019 г.
Въз основа на изложените съображения ищецът желае спрямо
ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумите от 301,81 лв. главница по Договор за
кредит № 30035007010 от 11.02.2019 г., 27,16 лв. договорна лихва за периода
от 10.04.2019 г. до 29.07.2019 г., 248,36 лв. възнаграждение за закупен пакет с
допълнителни услуги и 101,96 лв. законна лихва върху главницата от
29.07.2019 г. до 25.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда –
26.08.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
държавна такса в размер на 25 лв. и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издадена Заповед № 146/27.08.2021 г. по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 471/2021 г. по описа на РС Оряхово, като се
претендират и разноски по заповедното производство и по настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от М. Р. ОГН., с който
оспорва претендираните от ищеца суми, с изключение на претендираната
главница в размер на 301,81 лв., която се признава като дължима. Оспорва
като неравноправна, противоречаща на добрите нрави и нищожна т. 6 –
„Параметри“ от сключения договор за кредит, като се оспорва дължимостта
на сумите от 248,36 лв. за закупен пакет от допълнителни услуги, както и
начислените лихви – договорна и законна в размерите съответно на 27,16 лв.
и 101,96 лв. Оспорват се и дължимите разноски по делото.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
С Определение № 37/01.02.2022 г., неоспорено от страните, съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между тях
2
обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за кредит №
30035007010 от 11.02.2019 г., по силата на който кредиторът „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* е отпуснал кредит в размер
на 350 лв. на кредитополучателя М. Р. ОГН., който се е задължил да го върне
при уговорените в договора условия и срок. Към настоящия момент не е
спорно, че М. Р. ОГН. дължи на кредитора непогасена от него главница в
размер на 301,81 лв.
Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото
доказателства. Видно от представения по делото Договор за потребителски
кредит № 30035007010 от 11.02.2019 г. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК ********* е отпуснало кредит на ответника в размер на 350 лв.
за срок от 7 месеца, с дължим лихвен процент на ден 0,09 % и обща дължима
сума по кредита – 386,77 лв. Посочено е също, че в договора за кредит е
включен и закупен пакет от допълнителни услуги, който струва 290,15 лв., с
което общото задължение на М.О. възлиза на сумата от 676,92 лв., с
определена обща месечна вноска– 96,70 лв. Договорът е придружен от общи
условия към него и приложен погасителен план.
Преди сключване на гореописания договор, ответникът е попълнил
искане за отпускане на потребителски кредит, като е подписал, че се е
запознал с предоставен стандартен европейски формуляр и допълнителна
преддоговорна информация – приложение към този формуляр.
От представеното уведомително писмо от 08.07.2021 г., получено от
ответника съгласно обратна разписка на 15.07.2021 г., същият е уведомен, че
отпуснатият кредит е обявен за предсрочно изискуем, считано от 29.07.2019
г., с посочване на дължимите по него суми.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Представените по делото доказателства дават основание за извода, че
страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на
сключен между тях Договор за потребителски кредит № 30035007010 от
11.02.2019 г., с който на ответника е отпуснат кредит в размер на 350 лв. със
съответната дължима лихва за периода на договора от 7 месеца. Кредитната
сума е усвоена от кредитополучателя, видно от представената по делото
справка чрез ИзиПей (EasyPay) за превод на сумата от 350 лв. на 11.02.2019 г.
в полза на М. Р. ОГН.. Към настоящия момент кредитополучателят е погасил
само сумата от 97,60 лв. на дата 19.03.2019 г., поради което на 29.07.2019 г.
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което ответникът е уведомен с
писмо, получено на 15.07.2021 г. (представеното уведомително писмо от
08.07.2021 г. и обратна разписка към него).
Неоснователни се явяват наведените от ответника възражения за
нищожност на уговорената възнаградителна лихва по кредита. Той се е
запознала с размера лихвата още преди подписване на договора за кредит – с
предоставения му стандартен европейски формуляр, от който е видно, че за
сумата от 350 лв. за целия период на кредита от 7 месеца лихвата възлиза на
36,77 лв. – или общата дължима сума по кредита е отбелязана в размер на
386,77 лв. Кредитът е отпуснат под формата на т.нар. бърз кредит от
небанкова институция и съгласно особеностите на този вид кредитиране
(бързо отпускане и усвояване, без предоставяне на документация, без
обезпечение, без завишени изисквания за доход на кредитополучателя и пр.),
3
уговорената възнаградителна лихва в случая като размер не противоречи на
добрите нрави и не накърнява интереса на икономически по-слабата страна в
правоотношението. Уговорения ГПР е под установения максимум и
уговорения размер на дължимата възнаградителна лихва попада в границите
на посочените от БНБ лихвени проценти, на базата на който небанковите
финансови институции предлагат потребителски кредити. Поради това
претенцията за претендираната договорна лихва по кредита в размер на 27,16
лв., начислена за периода от падежа на първата неизплатена вноска по
кредита – 10.04.2019 г. до датата на предсрочната изискуемост – 29.07.2019 г.,
се явява основателна и следва да бъде уважена.
Основателна се явява и претенцията по чл. 86 от ЗЗД за начислена и
дължима законна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 25.08.2021 г. в размер
на 101,96 лв. Съгласно нормата на чл. 86 ЗЗД – „При неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок
размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите
правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.“
Съгласно Постановлението на МС годишният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е в размер на ОЛП на БНБ в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Дневният размер на законната лихва е равен на 1/360 част от годишния
размер. Именно поради това сумата за претендирана законна лихва в размер
на 101,96 лв. се явява правилно изчислена и искът по чл. 86 от ЗЗД за тази
сума следва да бъде уважен.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявените
от ищеца искове и изричните указания на съда във връзка с тях, ищецът не
ангажира доказателства в процеса за наличие на валидно сключено
правоотношение по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 11.02.2019 г., респ. за изпълнение на задълженията си по това
споразумение във връзка с установяване на основанието, изискуемостта и
размера на претендираната сума за предоставени услуги в размер на 248,36
лв. Ответникът е оспорил предоставянето на такъв пакет услуги и
претендираното за него възнаграждение, поради което ищецът следваше да
докаже претенцията си в посочения по-горе смисъл и изрично указан от съда
в Определение № 37/01.02.2022 г.
От представените по делото доказателства, не се установи твърдението
на ищеца, че ответникът е пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги и
е декларирал това в искането си за отпускане на кредита. В последното
никъде не е отбелязано съгласие за закупуване на такъв пакет, а още по-малко
е посочена цената му от 290,15 лв. и дължимата месечна вноска по него. В
пункт III от искането за отпускане на кредит е посочена сума на кредита – 350
лв., срок на кредита – 7 месеца, дата на погасяване – 10-и ден от месеца и
размер на месечна вноска – 97,10 лв. Единствено този размер на месечна
вноска от 97,10 лв. би следвало да усъмни и насочи кредитополучателя, че
нещо не е наред в посочените суми и той да съобрази факта, че 7 вноски по
97,10 лв. са равни на обща сума от 679,70 лв., която далеч надвишава искания
кредит от 350 лв. По никакъв друг начин не става ясно и никъде не е посочена
цената на този допълнителен пакет от 290,15 лв. в искането за кредит и че
кредитополучателят желае да ползва такъв пакет и се съгласява с неговата
4
цена. Едва с подписването на договора за кредит са въведени данни за
закупен пакет от допълнителни услуги с посочване на цената му от 290,15 лв.
и месечна вноска по него – 41,45 лв. Не е приложено сключено споразумение
за такъв избран пакет от допълнителни услуги и за това какво включва той,
както и за изпълнение на задълженията на ищеца по предоставяне на избрани
услуги от кредитополучателя. Съдът намира, че последният в искането си за
кредит не е поискал и не е удостоверил с подписа си желание за закупуване на
пакет от допълнителни услуги за 290,15 лв., тъй като абсолютно
неразбираемо, некоректно и неясно за искащия кредит остава информацията,
че той заявява желание и се съгласява с такъв пакет от услуги. Останаха
недоказани и твърденията на ищеца, че този пакет, ако се приеме, че
ответникът се е съгласил да получи такъв, е осигурил приоритетно
разглеждане и отпускане на искания кредит, възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Именно по всички изложени съображения претенцията от
248,36 лв. за непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги следва да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. недоказана.
Ищецът не е предявил иск за сумите от 18,06 лв. начислена лихва за
забава за периода от 11.03.2019 г. до 29.07.2019 г., както и от таксата за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., дължима за периода
от 25.04.2019 г. до 29.07.2019 г., като в исковата си молба е заявил, че се
отказва от тези вземания. Поради това по отношение на тези суми съдът
следва частично да обезсили издадената Заповед № 146/27.08.2021 г. по ч. гр.
дело № 471/2021 г. по описа на РС Оряхово.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в заповедното производство в размер от
25 лв. внесена държавна такса и 180 лв. юрисконсултско възнаграждение и
разноски в исковото производство - 175 лв. внесена държавна такса и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложения списък на разноските
и платежните документи за внесени държавни такси.
Ответницата Дочка О.а не претендира разноски в производството.
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ (ЗПП). В заповедното производство съдът на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ е определил юрисконсултско възнаграждение в полза на заявителя в
размер на 50 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правна помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая в настоящото исково
производство съдът намира, че на ищцовата страна защитавана от
юрисконсулт следва да се определи възнаграждение в размер на 150 лв., а не
5
претендираните 300 лв., тъй като защитата се изчерпва само с подаване на
исковата молба в съда и представянето на писмено становище по делото.
Поради горното ответникът М. Р. ОГН. следва да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
********* направените по ч. гр. д. № 471/2021 г. по описа на РС Оряхово
разноски в общ размер на 47,58 лв. съразмерно с уважената част от исковете,
както и направените в настоящото исково производство разноски в общ
размер на 206,17 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. Р.
ОГН., ЕГН ********** с постоянен адрес и настоящ адрес с. Софрониево,
общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 18, ЧЕ ДЪЛЖИ
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, ет. 7, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Т. Д. К. , сумите от
301,81 лв. (триста и един лева и осемдесет и една стотинки) главница по
Договор за кредит № 30035007010 от 11.02.2019 г., 27,16 лв. (двадесет и
седем лева и шестнадесет стотинки) договорна лихва за периода от 10.04.2019
г. до 29.07.2019 г. и 101,96 лв. (сто и един лева и деветдесет и шест стотинки)
законна лихва върху главницата от 29.07.2019 г. до подаване на заявлението в
съда – 26.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда – 26.08.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
№ 146/27.08.2021 г. по ч. гр. д. № 471/2021 г. по описа на РС Оряхово по
чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, действащо чрез пълномощника си
юрисконсулт Т. Д. К. против М. Р. ОГН., ЕГН ********** с постоянен адрес
и настоящ адрес с. Софрониево, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Александър
Стамболийски“ № 18 иск за сумата от 248,36 лв. (двеста четиридесет и осем
лева и тридесет и шест стотинки) за непогасено възнаграждение за закупен
6
пакет от допълнителни услуги, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение
№ 146/27.08.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 471/2021 г. по описа на Районен
съд – Оряхово в частта по отношение на сумите от 18,06 лв. начислената
лихва за забава за периода от 11.03.2019 г. до 29.07.2019 г., както и за таксата
за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., дължима за
периода от 25.04.2019 г. до 29.07.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Р. ОГН., ЕГН
********** с постоянен адрес и настоящ адрес с. Софрониево, общ. Мизия,
обл. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 18 ДА ЗАПЛАТИ на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7,
действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Т. Д. К. сумата от 206,17 лв.
(двеста и шест лева и седемнадесет стотинки), представляваща направените
разноски в настоящото исково производство, както и сумата от 47,58 лв.
(четиридесет и седем лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
направените от ищеца разноските в заповедното производство по ч. гр. д. №
471/2021 г. по описа на РС Оряхово, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението, в частта, с която е обезсилена частично Заповед за
изпълнение № 146/27.08.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 471/2021 г. по описа
на Районен съд – Оряхово има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Враца в едноседмичен срок от
връчването му на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
7