№ 11882
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. И.А
при участието на секретаря К..... Д. Н......
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20231110127267 по описа за 2023 година
„Т..“ ЕАД е предявило срещу П. П. Т. (заместил на основание чл. 227 ГПК починалия
в хода на процеса Л. Л. С.) установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна
лихва, както следва: 306,35 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 17.10.2022 г. до окончателното
изплащане, 44,97 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 27.09.2022 г., 16,50 лева
– сума за дялово разпределение за периода 09.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва
от 17.10.2022 г. до окончателното изплащане и 3,48 лева – мораторна лихва за периода
31.10.2019 г. – 27.09.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „......., ап. 142, аб. №
......, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 56336/2022
г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването им.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и
1
размер. Оспорва да се намира в облигационно правоотношение с ищеца, въз основа да е
придобил качеството на потребител на топлинна енергия. Намира, че не е изпаднал в забава
по отношение на претендираните суми. Намира, че ищецът не е оправомощен да претендира
сумите за дялово разпределение. Релевира възражение за погасяване на претендираните
суми с изтичане на 3-годишна давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, което не включва в
кръга на потребителите наемателите.
С ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК вече е изяснен
смисъла на понятието титуляр на вещно право на ползване по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
като в т. 1 изрично се сочи, че собствениците или титулярите на вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение /каквото е и наемното/,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената ѝ.
Със Заявление-декларация от 22.08.2018 г. ответникът П. П. Т. е поискал партидата
за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „......., ап. 142 да бъде променена на негово име.
Съдът намира, че подаването на заявление до ищеца по своята същност представлява
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди,
което е било прието от ищеца, поради което и ответникът е придобил качеството на купувач
на топлинна енергия. Следователно наемателят на имота в случая е страна по
правоотношението с топлопреносното предприятие и е потребител на топлинна енергия по
смисъла на закона за процесния период, поради което и дължи на топлопреносното
предприятие заплащане на цената на тази енергия.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
2
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 612,65 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. Не е консумирана ТЕ за сградна инсталация, общи части и
отопление поради топлоснабдяване на сградата само за подготовка на топла вода за БГВ.
По гр. д. № 56336/2022 г. на СРС, 82 състав, издадената Заповед за изпълнение е
влязла в сила по отношение на П. П. Т. за следните суми: 306,36 лева – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва
от 17.10.2022 г. до окончателното изплащане, 44,97 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 27.09.2022 г., 16,50 лева – сума за дялово разпределение за периода 09.2019 г.
– 04.2021 г., ведно със законната лихва от 17.10.2022 г. до окончателното изплащане и 3,48
лева – мораторна лихва за периода 31.10.2019 г. – 27.09.2022 г.
Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
17.10.2022 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника
топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 17.10.2019 г. или обхваща
претендираните в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода
3
17.10.2019 г. – 30.04.2021 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на
вземанията е основателно за периода 01.05.2019 г. – 16.10.2019 г. Така размерът на уважения
главен иск, определен на основание чл. 162 ГПК, е 236,17 лева. Сумата за дялово
разпределение, която се дължи, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 12,72
лева.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това
означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно
задължение. Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер,
определен на основание чл. 162 ГПК, за сумата от 26,79 лева. Мораторната лихва върху
главницата за дялово разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на
2,68 лева
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
131,19 лева от общо направени разноски в размер на 50 лева - държавна такса в исковото и
заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева. Ответникът не е претендирал разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т..” ЕАД, ЕИК ......, срещу П.
П. Т., ЕГН ********** (заместил на основание чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса Л.
Л. С.), по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че П. П. Т. дължи на „Т..” ЕАД на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 236,17 лева – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 17.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 17.10.2022 г. до окончателното изплащане, 26,79 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 27.09.2022 г., 12,72 лева – сума за дялово разпределение за периода
17.10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 17.10.2022 г. до окончателното
изплащане и 2,68 лева – мораторна лихва за периода 31.10.2019 г. – 27.09.2022 г., за
топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „.. 3“, бл. .... аб. № ......, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 56336/2022 г. на СРС, 82 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 236,17 лева до пълния претендиран размер от 306,35
4
лева и за периода 01.05.2019 г. – 16.10.2019 г., за сумата над 26,79 лева до пълния
претендиран размер от 44,97 лева, за сумата над 12,72 лева до пълния претендиран размер от
16,50 лева и за периода 01.09.2019 г. – 16.10.2019 г. и за сумата над 2,68 лева до пълния
претендиран размер от 3,48 лева.
ОСЪЖДА П. П. Т., ЕГН ********** (заместил на основание чл. 227 ГПК починалия
в хода на процеса Л. Л. С.), да заплати на „Т..” ЕАД, ЕИК ......, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 131,19 лева - разноски за исковото и заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „....о” ООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5