Решение по дело №2310/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 128
Дата: 24 февруари 2022 г.
Съдия: Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Дело: 20212230102310
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Сливен, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230102310 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 274,
ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД за установяване съществуването на вземане
на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 17.06.2007 г., при управление на л. а.
„Ланчия“, с рег. № *********, след употреба на наркотични вещества,
ответникът Ф. Б. А. причинил ПТП, като нарушил правилата за движение по
пътищата и се движел с превишена скорост и по непредпазливост причинил
смъртта на А. Й. И., за което бил осъден с влязла в сила Присъда по НОХД №
575/2007 г. по описа на СлОС. За обезщетение на претърпените вреди
наследникът на починалото лице - Д. А. Й., предявил срещу ищцовото
дружество, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на
виновния водач искове, които били уважени с решение по гр. д. № 29812/2012
г. по описа на СРС, 35 състав, частично отменено с Решение по възз. гр. д. №
7113/2015 г. по описа на СГС, II-Г с-в. Ищцовото дружество изплатило на
пострадалото лице общо сума от 8633,97 лв. по образувани три изпълнителни
дела, като от тази сума претендира единствено стойността на изплатените
главници или процесната сума от 6732,00 лв. Моли да бъде признато за
1
установено, че ответникът Ф. Б. А., ЕГН: ********** му дължи сумата от
6732,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение, изплатено от
ищцовото дружество на пострадалото лице Д. А. Й. от ПТП, настъпило на
17.06.2007 г. по вина на ответника, който при управление на л. а. „Ланчия“, с
рег. № *********, след употреба на наркотични вещества, по
непредпазливост причинил смъртта на А. Й. И., за което е осъден с влязла в
сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано ч. гр. д. № 738/2021 г. по описа на СлРС, до окончателното
изплащане на задължението. Претендира и присъждане на направените по
делото разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
назначения на ответника особен представител - адвокат, с който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на иска. Излага, че регресното
право на застрахователя по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) предполага
концентрация на алкохол в кръвта на ответника, причинил ПТП, над
допустимата норма по закон, а в случая такава не е установено по воденото
НОХД. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли да бъде уважен и
претендира направените разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който изразява
становище за неоснователност и недоказаност на иска и моли да бъде
отхвърлен. Представя и подробни писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
страна следното:
Видно от писмените доказателства по делото и приложеното НОХД №
575/2007 г. по описа на СлОС, с влязла в сила Присъда от 09.05.2008 г.
ответникът Ф. Б. А., ЕГН ********** бил признат за виновен в това, че на
17.06.2007 г. в гр. Сливен, при управление на МПС - л. а.„Ланчия”, с рег. №
*********, след употребата наркотични вещества, е нарушил правилата за
2
движение по чл. 6 т. 1 от ЗДП /участниците в движението съобразяват своето
поведение с пътните знаци/, като се е движел с превишена скорост - 92,15
км./ч. при максимално разрешена такава с пътен знак В 26 - 40 км./ч; по чл.
20, ал. 1 от ЗДЗП /водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват/ и по чл. 20, ал. 2 от ЗДП /водачите са
длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат
пътното преводно средство във всички случаи, когато възникне опасност за
движението/ и по непредпазливост причинил смъртта на А. Й. И. от гр.
Сливен, като след извършване на деянието избягал от местопроизшествието и
му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален общ режим.
Видно от заключението на химическата експертиза, изготвена в
досъдебното производство, приложено по НОХД № 575/2007 г. по описа на
СлОС, в урината на подсъдимия е установено наличие на вещество от групата
на канабиноидите /ТНС/ в количество около 0,0082 мг %. Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза, такива вещества се
съдържат в марихуаната и най-често се получават при пушене на сушени
листа от марихуана. От това в наказателното производство е направен
изводът, че към момента на произшествието в кръвта и урината на подс. А. се
е съдържало вещество от групата на наркотичните.
Страните не спорят, а се установява и от приетата справка от
Гаранционния фонд (л. 54 от делото), че към датата на ПТП, гражданската
отговорност на виновния водач е била застрахована при ответното дружество.
От изисканото и приложено за послужване гр. д. № 29812/2012 г. по
описа на СРС, 35 състав, ведно с възз. гр. д. № 7113/2015 г. по описа на СГС,
II-Г с-в, се установява, че ищцовото дружество, в качеството си на
застраховател на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач -
ответникът Ф. А., било осъдено да заплати на Д. Й. -син на починалия в
резултат на ПТП А. Й. И., сумата от 2160 лв. - обезщетение за имуществени
вреди - изгубена издръжка, в резултат на ПТП, реализирано на 17.06.2007 г.,
за периода от 17.06.2007 г. до 18.06.2012 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба - 18.06.2012 г. до окончателното й
изплащане, както и сумите от по 36,00 лв. месечно за периода от 19.06.2012 г.
до 04.01.2023 г., ведно със законната лихва от първо число на всеки месец, за
3
който се дължи вземането до изплащане на задължението. Ищцовото
дружество било осъдено да заплати на пострадалия и сумата от 1206,98 лв. -
разноски по делото.
Видно от представените изпълнителен лист и преводни нареждания (л.
46 - 51 от делото) ищцовото дружество заплатило по образуваните
изпълнителни дела общо сума в размер на 8633,97 лв., от които главница,
представляваща застрахователно обезщетение, изплатено на пострадалото
лице, в размер на 6732,00 лв. Ответникът не оспорва размера на претенцията,
а единствено нейната основателност.
По заявление на ищеца от 19.02.2021 г. е образувано ч. гр. д. №
738/2021 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260430/22.02.2021 г.
срещу ответника за сумата от 6732,00 лв., представляваща изплатено от
застрахователя застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП,
причинено от длъжника, за което на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.),
застрахователят има право на регрес, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 19.02.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 184,64 лв. - разноски, от които
134,64 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за
установяване на вземанията на ищеца.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ищцовото дружество
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, че ответникът Ф. Б. А., ЕГН:
********** му дължи сумата от 6732,00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение, изплатено от ищцовото дружество на пострадалото лице Д. А.
Й. от ПТП, настъпило на 17.06.2007 г. по вина на ответника, който при
управление на л. а. „Ланчия“, с рег. № *********, след употреба на
наркотични вещества, по непредпазливост причинил смъртта на А. Й. И., за
което е осъден с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху
4
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 738/2021 г. по описа на СлРС,
до окончателното изплащане на задължението.
Предявеният установителен иск е процесуално допустим.
Неговият предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
Разгледан по същество, предявеният иск е и изцяло основателен и
доказан.
С определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание
съдът е поставил в доказателствена тежест на ищеца да докаже, че с влязла в
сила присъда ответникът е осъден за това, че е причинил ПТП, описано в
исковата молба, след употреба на наркотични вещества, при което по
непредпазливост е причинил смърт и изплащането на застрахователно
обезщетение на пострадалото лице в претендирания размер.
Безспорно се установи по делото, че с влязла в сила присъда по НОХД
№ 575/2007 г. по описа на ОС - Сливен ответникът е признат за виновен, в
това, че на 17.06.2007 г. в гр. Сливен, при управление на МПС - л. а.„Ланчия”,
с рег. № *********, след употребата наркотични вещества, е нарушил
правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Й. И.
от гр. Сливен.
Съгласно чл. 300 ГПК установените с присъдата обстоятелства са
задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието.
Установи се още, че ищцовото дружество, в качеството си на
застраховател на гражданската отговорност на виновния водач, е изплатило
на пострадалото от ПТП лице - малолетния син на починалия А. Й. И.,
застрахователно обезщетение в размер на 6732,00 лв.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ застрахователят има право да
получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
5
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да
се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог.
От приложеното НОХД № 575/2007 г. по описа на ОС - Сливен
безспорно се установи, че към момента на ПТП, ответникът се е намирал под
въздействието на наркотично вещество. За посоченото квалифициращо
обстоятелство ответникът е признат за виновен с влязлата в сила присъда.
Ето защо, от съвкупния анализ на събраните доказателства, съдът
намира за установени всички релевантни по делото обстоятелства, поради
което и претенцията се явява доказана по основание. Ответникът не оспорва
размера на претенцията от 6732,00 лв., а и същият се доказва изцяло от
събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените по
делото разноски в общ размер на 769,28 лв., от които 134,64 лева - заплатена
държавна такса, 350,00 лв. - заплатен депозит за особен представител и 100,00
лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 134,64 лева -
заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ф. Б. А., ЕГН: **********, с
адрес ********* ДЪЛЖИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 6732,00 лв.
/шест хиляди седемстотин тридесет и два лева/ - главница, представляваща
застрахователно обезщетение, изплатено от ищцовото дружество на
6
пострадалото лице Д. А. Й. от ПТП, настъпило на 17.06.2007 г. по вина на
ответника, който при управление на л. а. „Ланчия“, с рег. № *********, след
употреба на наркотични вещества, по непредпазливост причинил смъртта на
А. Й. И., за което е осъден с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 19.02.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 260430/22.02.2021 г. по ч. гр. д. №
738/2021 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ф. Б. А., ЕГН: **********, с
адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сумата от 769,28 лв. /седемстотин
шестдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща
направените по делото разноски в настоящото исково производство и в
заповедното производство по ч. гр. д. № 738/2021 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7