П Р И С Ъ Д А
№ 43 23.02.2011 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски районен съд ПЪРВИ наказателен състав
На 23 февруари
Година 2011
В публично заседание в следния състав:
Председател: БЛАГА БОЗОВА
Съдебни заседатели: 1.К.К.
2.И.М.
Секретар: М.П.
Прокурор: ДЕСИСЛАВА КАЛАЙДЖИЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдия БЛАГА БОЗОВА
Н.о.х.дело
№ 24 описа за 2011 година
П
Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г.К.Н. – роден на *** *** Загора, живущ ***, български
гражданин, с основно образование, неженен, не работи, не осъждан, ЕГН **********,
ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 28.06.2010 година, в град Стара Загора, се съвкупил с
лице от женски пол, не навършило 14 годишна възраст - Н.С.И., ЕГН **********, на 13 години, като извършеното
деяние не съставлява престъпление по чл.152 от НК и макар и непълнолетен е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи
постъпките си, поради което и на
основание чл.151, ал.1, във връзка
с чл. 63, ал.1, т.З от НК, във връзка с чл.373,
ал.3, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, във връзка с чл.370, ал.2 от НПК,
във връзка с чл.58а ал.4 от НК, във
връзка с чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК вр. чл.42а ал.1 и 2 т.1 и 2 вр. чл.42 б
ал.1 и 2 вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА
на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: СЕДЕМ месеца задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и СЕДЕМ месеца
задължителни периодични срещи с пробационен служител.
ОСЪЖДА подсъдимия Г.К.Н., с посочена по–горе самоличност, да заплати в полза на
Държавата по БСВ, по сметка на ВСС сума в размер на 100.00
/сто/ лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15–дневен срок от днес
пред Окръжен съд - град Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
М О Т И В И към Присъда № 43 от 23.02.2011 г. по НОХД № 24/2011 г. по опис на Районен съд град Стара Загора:
Обвинението
срещу подсъдимия Г.К.Н. – роден на *** ***
Загора, живущ ***, български гражданин, с основно
образование, от ромски произход, неженен, не работи, не осъждан, ЕГН **********,
е за това, че на 28.06.2010 година, в град Стара Загора, се съвкупил с
лице от женски пол, не навършило 14 годишна възраст - Н.С.И., ЕГН **********, на 13 години, като извършеното
деяние не съставлява престъпление по чл.152 от НК и макар и непълнолетен е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи
постъпките си – престъпление по чл.151, ал.1, във връзка с чл. 63, ал.1, т.З
от НК.
Представителят на РП Стара Загора поддържа повдигнато обвинение и
фактическата обстановка изложена в обвинителния акт. Счита, че обвинението е
доказано по несъмнен начин. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание
пробация с двете задължителни пробационни мерки всяка в размер на една година,
както и пробационнна мярка безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа за
една календарна година.
Подсъдимият се признава за виновен и прави самопризнания по
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Защитникът не оспорва фактическата
обстановка. Счита, че обичайното право и традициите на общността допускат и
обясняват деянието на подсъдимия. Сочи подробни съображения. Относно вида и
размера на наказанието предоставя на съда да прецени.
Делото е разгледано по глава 27 от НПК –
съкратено съдебно следствие като подсъдимият прави самопризнания на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тях.
Съдът, след като прецени направените
самопризнания на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК и събраните по делото
доказателства кореспондиращи с тези самопризнания, приема за установено
следното:
Фактическа
обстановка:
Подсъдимият понастоящем е пълнолетен. Не е
женен. Не е осъждан.
Подсъдимият Г.К.Н. ***. Свидетелката Ивава също живее в град Стара Загора, кв.„Лозенец”.
Подсъдимият Н. и свидетелката И. се познавали и поддържали близки отношения.
Подсъдимият знаел, че свидетелката не е навършила 14 години и че към 28.06.2010
г. е на 13 годишна възраст.
На 28.06.2О10 година подсъдимият Н. и
пострадалата И. ***. Те решили да отидат до парк „Аязмото”, находящо се в град
Стара Загора, за да осъществят полов акт. Същият ден подсъдимият бил със своите
приятели - свидетелите Д. и И.. Подсъдимият помолил
последните да закарат него и И. с моторно превозно
средство - лек автомобил до парк „Аязмото”, находящ се в град Стара Загора.
Свидетелите Д. и И. се съгласили. Закарали ги до
исканото от тях място и ги оставили като свидетелите се прибрали по домовете
си, находящи се в град Стара Загора, квартал „Лозенец”.
На 28.06.2010 година в гориста
местност от борове, в парк „Аязмото” в град Стара Загора, подсъдимият и И. съблекли дрехите си. Първа на тревистата местност
легнала И.. След това подсъдимият поставил бялата си тениска под седалището на И..
Подсъдимият легнал върху И. вкарал члена
си във влагалището й и започнал да извършва съвкупителни действия. През цялото
време, докато траел доброволния полов акт, И. усещала болка в областта на
половите органи, но въпреки това двамата продължили действията си. След няколко
минути подсъдимият еякулирал. След това двамата станали, облекли се и си
тръгнали. В квартал „Лозенец”, в град Стара Загора ги чакали родителите на
свидетелката И. - свидетелят С. и свидетелката А.. Те видели, че И. пристъпва
не по обичайния за нея начин и на част от дрехите на дъщеря им имало кръв.
Разбрали, че И. е имала полов акт. Попитали дъщеря си как е станало, а тя им
отговорила, че доброволно е тръгнала с подсъдимия и в парк „Аязмото” са
извършили съвкупителни действия. След това всички се прибрали по домовете си.
В хода на разследването е
назначена съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства. Обект на
изследване са веществени доказателства - мъжка тениска, бяла на цвят, с петна
от червеникаво вещество, наподобяващо кръв, дамски пликчета, бели на цвят, с
кафеникави зацапвания в долната част, блуза с червени къси ръкави и качулка и
къси дамски панталони, синьо-бели на цвят. От заключението на експертизата е
видно, че засъхналата червено-кафява материя по представените за изследване
тенис фланелка и дамски бикини е кръв от човешки произход, като кръвната група
е „А /бета/” като кръвната група на подсъдимия и на свидетелката И.. При огледа
на обектите не са открити съмнителни за сперма зацапвания. По дамската блуза и
панталон не са били открити зацапвания наподобяващи на кръв.
От
заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни е видно, че по
главата, шията и тялото на свидетелката И. не се установяват травматични
увреждания при извършения й преглед на 29.06.2010 година. Установена е прясна
дефлорационна щърбина на 7 часа по часовниковия циферблат, охлузване на
предверието на влагалището, липса на сперматозоиди във влагалището. Описаната
дефлорационна щърбина и охлузването на предверието на влагалището са причинени
от действието на тъп предмет /какъвто представлява еректиралия мъжки полов член
на подсъдимия/ и отговорят да са получени при осъществено полово сношение на
28.06.2010 година.
Заключенията
на експертизите не са оспорени от страните, а съдът ги приема като
добросъвестно и компетентно дадени.
Към
датата на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, на 17 години, но е разбирал
свойството и значението на постъпките си.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена по безспорен и категоричен начин от самопризнанията
на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, показанията на всички разпитани в
хода на досъдебното производство свидетели, протоколи за доброволно предаване
на вещи, заключения на експертизи, справка за съдимост, декларация за семейно и
имотно състояние на подсъдимия като всички доказателства са непротиворечиви и
взаимно допълващи се. От заключението на съдебно-медицинската експертиза,
дадените на досъдебното производство показания на И. и признанията на
подсъдимия съдът приема за безспорно установено, че мъжкият фалос на подсъдимия
Н. е проникнал във влагалището на ненавършилата 14 години свидетелката И..
Подсъдимият се е съвкупил с лице от женски пол, което не е навършило 14 годишна
възраст - Н.С.И., на 13 години, като извършеното деяние не съставлява
престъпление по чл.152 от НК и макар и непълнолетен подсъдимият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките
си. По делото няма доказателства
противни на описаната по – горе фактическа обстановка, което да налага
отделното им обсъждане.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие от правна страна
следното:
Правна квалификация:
При така възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установено, че на 28.06.2010 година, в град
Стара Загора, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.151, ал.1, във връзка с чл. 63, ал.1, т.З
от НК, тъй като се съвкупил с лице от женски пол, не навършило 14
годишна възраст - Н.С.И., ЕГН **********,
на 13 години, като извършеното деяние не съставлява престъпление по чл.152 от НК и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие – чрез съвкупление, с което
престъплението е довършено. Подсъдимият е действал целенасочено и мотивирано,
контролирал е действията си и е планирал деянието и неговото осъществяване. За
осъществяване на престъплението е налице и съдействащо поведение на И., която е
дала съгласие за това. От обективна страна подсъдимият е осъществил
полов акт с лице от женски пол, не навършило 14 годишна възраст - Н.С.И.,
ЕГН **********, тогава на 13 години, като е съзнавал нейната възраст.
Следва да се посочи, че съвкуплението уврежда половата
неприкосновеност на ненавършилата 14 годишна възраст И., тъй като създава
опасност от преждевременна и нежелана бременност.
Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления
извършени на територията на Република България, такъв именно е и настоящия
случай.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че извършва
съвкупление, желаел е неговото осъществяване, като е съзнавал и възрастта на
пострадалата. В този смисъл подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и ги е искал.
С оглед субекта на престъплението
не се разкриват особености.
Към инкриминираната дата подсъдимият е бил
непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършването и е могъл
да ръководи постъпките си.
Относно вид и
размер на наказанието:
В
случаите на чл.372 ал.4 от НПК, какъвто
е настоящият, наказанието
се определя задължително при условията на чл.58а ал.1 от НК. Съгласно чл.58а ал.4 от НК когото едновременно са налице
условията на ал.1-3 и условията на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55 от НК,
ако е по – благоприятен за дееца.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност
и индивидуализация на наказанието,
визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и
дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК. Съгласно първият
принцип в специалния текст на НК за
извършеното престъпление след редукцията по чл.63, ал.1, т.3 НК законът
предвижда наказание – лишаване от свобода до три години. С
оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената
опасност на деянието, личността
на подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК. Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът
отчете, чистото съдебно минало на подсъдимия; направените признания; младата
възраст на дееца; добрите чувства и отношения които се установи че съществуват между
подсъдимия и И. и между подсъдимия и родителите на
малолетната И.; демонстрираното в съдебно заседание намерение пострадалата след
като отрасне да живее за в бъдеще с подсъдимия. Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства не са
налице. Съдът счита, че наказанието следва да се определи и наложи при
условията на чл.58а ал.4 от НК вр. чл.55 от НК, като последната разпоредба в
случая се явява и най – благоприятна за дееца. Ето защо и на основание чл.151, ал.1, във връзка с чл. 63, ал.1, т.З от НК, във
връзка с чл.373, ал.3, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, във връзка с чл.370,
ал.2 от НПК, във връзка с чл.58а ал.4 от НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК вр. чл.42а ал.1 и 2 т.1 и 2 вр.
чл.42б ал.1 и 2 вр. чл.54 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ с
пробационни мерки: СЕДЕМ месеца задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично и СЕДЕМ месеца задължителни периодични срещи с
пробационен служител.
При определяне вида и продължителността на
пробационните мерки съдът отчете обществената опасност на деянието, както и
тази на дееца, за който прие, че не е такъв с висока степен на обществена
опасност предвид данните за чистото му съдебно минало и счете, че така
определените пробационни мерки за срока за който са определени са съответни на
извършеното престъпление и ще постигнат целите, както на генералната така и на
специалната превенция предвидени в чл.36 от НК и най-вече специалните цели
предвидени в нормата на чл.60 от НК.
Относно разноските:
В тежест на подсъдимия се възложиха направените по делото разноски в размер
на 100.00 /сто/ лева.
Причини и условия способствали
за извършване на престъплението: ниска правна култура и незачитане на
установения правов ред.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: