Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 196
гр.Свищов,
6.11.2017 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 15.09.2017 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 110 по описа за 2017 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ищецът М.Б.П. ***, чрез
пълномощника адв. П.Х. твърди, че е собственик на недвижим имот – имот № 109007
в землището на с. ****, с ЕКАТТЕ 11140, общ. Стражица, обл. В.Търново,
съставляващ парцел 7 от масив 109 , с площ 11,808 дка, от които 8,620 дка – трета категория и
3,188 дка – пета категория, начин на трайно ползване – нива, намиращ се в
местността „****“, при граници и съседи: имот № 109008 – нива, имот № 000077-
път IV клас, имот № 109006 – нива, имот № 000355 –
дере. Заявява, че ответникът се
легитимирал като собственик на имота с нотариален акт № 949/2011г. , том V, рег. № 10977, дело № 887/2011г. на Нотариус К.Б., с
район на действие ГОРС. Твърди, че с Решение № 42/09.02.2016г. по гр.дело №
1333/2015г. на ГОРС, влязло в сила на 20.07.2016г., било признато по отношение
на ответника, че ищцата е собственик на имота. Твърди, че от момента на
извършване на сделката между ответника и неговия мним праводател – 30.08.2011г.
до влизане в сила на посоченото съдебно решение, ответникът е ползвал сам
земеделския имот, като за този период имотът е бил експлоатиран за стопанските
години 2011/2012г., 2012/2013г., 2013/2014г., 2014/2015г. и 2015/2016г.
Посочва, че стопанската 2015/2016г. макар и да приключва след влизане в сила на
решението, е загубена за нея, защото срокът за подаване на декларациите за
собственост и ползване в ОСЗ е до края на 31 юли за следващата стопанска
година. Това се явявало пречка да ползва
собствения си земеделски имот, като реализира от него обикновените доходи от
отдаването под аренда, а от своя страна ответникът е спестил разходи в същия
размер за ползването на имота. Твърди, че пазарните цени на декар за
замеделските земи отдавани под аренда в землището на община Стражица респ. в
землището на с. **** е средно 40 лева на декар за изминалите години. За имота и
от 11,808 дка за изминалите пет години ответникът се е обогатил за нейна сметка
с размера на пазарния доход от рента, който е в общ размер на 2 361,60
лева. Счита, че няма друго средство за защита на накърнените си интереси,
поради което на основание чл. 59 от ЗЗД ответникът и дължи сумата ,с която тя е
обедняла. Посочва, че независимо, че ответникът бил уведомен за влязлото в сила
съдебно решение, с което тя била призната за собственик на имота, същият
сключил с трето лице договор за наем по отношение на имота за стопанската
2016/2017г. , като недобросъвестно бил получил авансово наемната цена. При
справка в ОСЗ Стражица установила, че нивата е заявена за ползване през
2016/2017г. от Тива-I ЕООД. Свързвайки се с това
дружество поискала да и отговорят на какво основание са заявили чуждия имот и
получила отговор , че имота се ползва на правно основание – договор за наем с
ответника, по който дори е заплатена авансово наемната цена за стопанската
2016/2017г.. Заплатената цена била по 45 лева на дка, или за имота и ответникът
е получил сумата 531,36 лева, с която последният се е обогатил за нейна сметка.
Счита, че след като тази облага е получена без основание от ответника, а тя е
пропуснала да получи същата, ответникът й дължал тази сума. Общият размер на
сумата, която ответникът получил без основание за нейна сметка била
2 892,96 лева. Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да и заплати сумата 2 892,96 лева, с която ответникът
неоснователно се е обогатил за нейна сметка, заедно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноски. В
писмена молба прави уточнение на петитума на иска, който да се счита предявен
за сумата 2892,96 лева, представляващи обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за
ползването на имот № 109007 в землището на село ****, общ. Стражица, обл.
В.Търново за стопанските 2011/2012г., 2012/2013г., 2013/2014г., 2014/2015г.,
2015/2016г. и 2016/2017г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане.
Ответникът
„*******“ЕАД с. Вардим, представляван от С.И.Д.в законоустановения срок е подал
отговор на исковата молба, с който взема
становище за неоснователност на иска.
Твърди, че е безспорно между страните, че с влязло в сила на 20.07.2016г.
съдебно решение е прието за установено че ищцата е собственик на процесната
нива от 11,808 дка. Заявява, че те били придобили правото на собственост върху
недвижимия имот на 30.08.2011г. , за което бил съставен нотариален акт №
949/2011г. на Нотариус Б. с район на действие ГОРС, което било описано в
мотивите на решението по гр.дело № 1333/2015г. на ГОРС. Счита, че правото им на
собственост било придобито на 30.08.2011г., а било отречено с влязлото в сила
съдебно решение по гр.дело № 1333/2015г. по описа на ГОРС, влязло в сила на
20.07.2016г. Твърди, че до датата на
влизане в сила на съдебното решение, дружеството било собственик на недвижимия
имот и имало качеството на добросъвестен купувач на недвижимия имот. Оспорва твърдяното
в исковата молба, че дружеството е
ползвало имота. Счита, че по предявения
иск по чл. 59 от ЗЗД ищцата следва да докаже, че е собственик на вещта, че
същата е била ползвана от ответника през процесния период и че липсва основание
за това ползване. Позовава се, че през значителна част от процесния период
ответника е бил добросъвестен владелец по чл. 70 ал. 1 от ЗС, владеел е имота
на правно основание, годно да го направи собственик, без да е знаел, че
праводателя не е собственик, следователно като добросъвестен владелец се ползва
от вещта и получава добивите от нея, докато продължава добросъвестното
владение. Сочи, че липсвали доказателства ищцата да е отправяла покана до
дружеството да освободи имота, а последният да не е сторил това. Счита, че след
като не било доказано неоснователно ползване на процесния имот за исковия
период, исковата претенция следвало да бъде отхвърлена като недоказана. Претендира
разноски. В съдебно заседание на
22.03.2017г. процесуалният представител
на ответника оспорва че за периода от
датата на нотариалния акт до влязлото в сила решение имотът е ползван от
ответника, като не оспорва договорът за наем, който е представен за последната
година.
В
съдебно заседание на 22.03.2017г. по делото е допуснато уточнение на исковата
молба, като искът се счита предявен за сумата 2892,96 лева, от коит 2361,60
лева – обезщетение за ползването на имота за стопанските от 2011/2012 г. до 2015/2016г. и 531,36 лева
– обезщетение за ползването на имота през 2016/2017г. .
В
съдебно заседание на 15.09.2017г. е
допуснато изменение на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД на основание чл. 214 ал.
1 от ГПК, който се счита предявен за сумата 2141,25 лева, от които 293,78 лева
обезщетение за стопанската 2011/2012г., 311,38 лева за стопанската 2012/2013г.,
323,30 лева за стопанската 2013/2014г., 329,44 лева – за стопанската
2015/2016г., 351,99 лева за стопанската 2015/2016г. и 531,36 лева за
стопанската 2016/2017г. .
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Приложено
по делото е Решение № 42 от 09.02.2016г. по гр.дело № 1333/2015г. на РС – Горна
Оряховица, влязло в сила на 20.07.2016г., с което е отхвърлен предявения от „С.с.“ЕАД
против М.Б.П. инцидентен установителен
иск с правно основание чл. 193 и сл. от ГПК за приемане за установено, че
Саморъчно завещание, съставено на 08.10.2001г. в гр. Русе, с което М.Н.К.е
извършила завещателно разпореждане на недвижими имоти в полза на М.Б.П. е
неистински документ, като признава, че оспорването не е доказано. Със същото
решение е прието за установено по предявен иск от М.Б.П. против Б.А.К., ****АД
гр. Русе, *******ЕООД и *******ЕАД, че М.Б.П. е собственик на недвижим имот –
нива с площ 11,808 дка, от които 8,620
дка – трета категория и 3,188 дка – пета категория, парцел 7 от масив 109,
съставляващ имот № 109007 в землището на с. ****, с ЕКАТТЕ 11140, общ.
Стражица, обл. В.Търново, в местността „****“,
при граници и съседи: имот № 000355, имот № 109008, имот № 000077, имот № 109006.
Приложена
по делото е справка за цена на земята и рентата 2010-2014г. , средни цени на
рентата и цена на 1 дка земя от НСИ, според която средната цена на рентата за
2010г. е 23 лева, за 2011г. – 30 лева, за 2012г. – 34 лева, за 2013 г. – 38
лева и за 2014 г. – 41 лева.
Видно
от Писмо на „Тива-I“ЕООД до адв. К., на последния в отговор на негово
писмо са изпратени договор за наем на земеделска земя, сключен със „С.с.“ЕАД,
фактура № 18809/11.07.2016г. , проформа фактура и авизо за извършено плащане.
Същите са приложени по делото. Видно от договор за наем № 12826 , код 16011826
от 11.07.2016г., ответникът по делото – „*******“ЕАД с. Вардим като наемодател
е предоставило на наемателя – „***“ЕООД, като наемател, за временно ползване
земеделска земя с общ площ 116,414 дака, находяща се в землището на с. ****,
общ. Стражица, при наемна цена за срока на договора в размер на 5 238,63
лева, при цена 45,00 лева/дка. Посочено е, че предмет на договора за наем са
недвижими имоти – земеделска земя, описани в приложение, неразделна част от
договора, видно от което е, че имот № 109007, с ЕКАТТЕ 11140 от 11,808 дка
фигурира и същия е отдаден под наем с договора. Договорът е за срок от една стопанска
година, считано от 01.10.2016г. до 01.10.2017г. и поражда действие в случай, че
бъде извършено плащането на договорения наем от страна на наемателя в срок до
пет дни от датата на сключване на договора.
Била издадена от ответника
фактура № **********/11.07.2016г.
за сумата 5 238,63 лева – наем на земя землище с. ****, за
стопанската 2016/2017г. със срок на плащане 16.07.2016г., подписана и от
получател. Същата стойност от 5 238,63 лева със същото основание наем земя
**** за стопанската 2016/2017г. фигурира и в проформа фактура №
**********/18.07.2016г.. Общата стойност по проформа фактурата е 9 803,70
лева. С преводно нареждане за кредитен
превод от 26.07.2016г. ,Тива I ЕООД
превел на ответника по делото сумата 8 120,61 лева с посочено основание за
плащане – плащане по проформа фактура 2444/18.07.2016г.. Ответникът не оспорва
представения от ищеца договор за наем от 11.07.2016г., както и не оспорва, че
наемната цена по него за процесния имот в с. **** е платена.
Според
писмо изх. № ПО-07-И-251 от 03.05.2017г. на Общинска служба по земеделие –
Стражица, имот № 109007 в землището на с. ****, общ. Стражица е заявен както
следва: за периода 2011-2013г. е заявен за обработка по заявление подадено от
ЕТ „*******“ гр. Бяла с договор за наем; за периода 2013-2015г. заявен от ЧЗК „***“
с. Лозен, общ. Стражица с договор за наем - за 2013/2014г. с договор №
4/09.04.2013г. и за 2014/2015г. с
договор № 4/09.04.2013г.; за периода 2015г. до м. 10.2017г. същия е деклариран
за обработване от Тива-I ЕООД
с. Сушица с договори за наем, съответно за 2015/2016г. с договор №
9810/13.05.2015г. и за 2016/2017 с договор № 9810/23.06.2016г.
Приложени
по делото са изпратените от ОбС Земеделие – Стражица четири броя договори за
имот № 109007 в землището на с. ****. С договор за наем на земеделска земя от 05.05.2011г. между *******ЕООД гр.
Русе като наемодател и ЕТ ******гр.
Бяла, като наемател е предоставена за временно ползване на наемателя земеделска
земя с общ площ 93,210 дка , находяща се в землището на с. ****, сред които и
имот № 109007 с площ 11,808 дка, при наемно възнаграждение 30,00 лева на декар.
С договор за наем № 4579, код 123579 от 29.06.2012г. , между ответното
дружество, като наемодател и ЕТ ******– Бяла, като наемател, на наемателя е
предоставена за временно ползване земеделска земя общо 134,374 дка, в землището
на с. ****, включително и имот № 109007 от 11,808 дка, при наемно
възнаграждение 35 лева на декар. С договор за наем № 5554, код 134554 от
09.04.2013г. , между ответното дружество, като наемодател и ЧЗК *** - Лозен,
като наемател, на наемателя е предоставена за временно ползване земеделска земя
общо 134,374 дка, в землището на с. ****, включително и имот № 109007 от 11,808
дка, при цена 45,00 лева на декар. С договор за наем № 9810, код 158810 от
13.05.2015г. ответникът отдал за временно ползване на ***ЕООД – Сушица
земеделска земя с обща площ 111,263 дка, в землището на с. ****, при наемна
цена 45,00 лв/дка, сред която земеделска земя и имот № 109007. На същото
дружество ***ЕООД ответникът предоставил за временно ползване земеделска земя
общо 116,414 дка, в землището на с. ****, сред които и имот № 109007, при
наемна цена 45 лева/дка, съгласно договор за наем № 12826, код 16011826 от
11.07.2016г..
Видно
от заключението на съдебно-икономическата експертиза, вещото лице Д. приема
данните на Националния статисктически институт за стойността на рентните
плащания за декар земеделска земя за област В.Търново по години, както следва:
2010г. – 23 лв/дка, 2011г. – 28 лв/дка, 2012г. – 33 лв/дка, 2013г. – 39 лв/дка,
2014 г. – 43 лв/дка, 2015г. – 45лв/дка, както и данните на Националния
статистически институт за стойността на рентните плащания за декар земеделска
земя по общините в област В.Търново за 2015 г. , както следва – В.Търново – 41
лв., Г.Оряховица – 42 лв., Златарица – 32 лв., Лясковец-36 лв., Павликени – 49
лв., Полски Тръмбеш – 53 лв., Свищов – 52 лв., Стражица – 33 лв. и Сухиндол –
32 лв.. Вещото лице е дало заключение, че стойността на рентното плащане за
страната за 2016г. е 47 лв/дка. В съдебно заседание вещото лице заяви, че
данните с които е работила и ползвала са предимно от сайта на Националния
статистически институт по годин, от интернет страницата на Земеделски земи и различни публикации на
специалисти в областта на земеделието.
Посич, че нямала допълнителни данни за декарите, които са дадени под
аренда в землището на Община Стражица и категорията на земята, които са от
значение за определяне на средната цена, поради което единствено се позовала
като най-достоверен източник на данните от Националния статистически институт. Заяви, че при изготвяне на заключението не е
ползвала арендни договори, вписани в Агенцията по вписване в Стражица и
В.Търново.
Видно
от допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза, изготвено от
същото вещо лице, средната пазарна цена на арендните плащания за орни земи в
землището на с. ****, общ. Стражица съгласно данни на Областна дирекция
„Земеделие“ гр. Велико Търново по години е както следва: за стопанската
2011/2012г. – 24,88 лв/дка, за стопанската 2012/2013г. – 26,37 лв/дка, за стопанската
2013/2014г. – 27,38 лв/дка, за стопанската 2014/2015г. – 27,90 лв/дка и за
стопанската 2015/2016г. – 29,81 лв/дка. В съдебно заседание вещото лице заяви,
че данните, които е посочила в допълнителното заключение са на база справки от Поземлените комисии в
Област В.Търново, в които са описани общия брой на регистрираните договори,
средно рентно плащане за годината специално с. ****, общ. Стражица и в
заключението е дала средното годишно рентно плащане по стопански години за с. ****,
общ. Стражица.
При тези данни от фактическа
страна, съдът намира ищцовата
претенция за основателна и доказана. В случая е предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. По реда на
чл. 59 от ЗЗД всеки, който ползва недвижим имот без правно основание, дължи на
собственика обезщетение за ползите, от които е бил лишен по причина на
осъществено без основание ползване. Константна е практиката за приложимост на
чл. 59 ал. 1 от ЗЗД по отношение на неоснователно обогатяване, изразяващо се в
спестяване на разходи за наем и възникнало като последица от ползване на чужд
недвижим имот при липса на валидно основание за ползването и лишаването на
собственика от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него,
чрез отдаването му под наем на трето лице. При преценка на допустимостта се
установява липса на друг иск на ищеца по отношение на неоснователно обогатилия
се без основание. С разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е предвидена възможност
за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за
сметка на другиго, като определените от законодателя граници на отговорността
са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването. От значение е не
причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а
наличието на общ факт или обща група от факти, от които произтичат обедняването
и обогатяването. С оглед заявените в исковата молба обстоятелства, определящи
основание на исковата претенция, а именно: ползването без основание от страна
на ответника на процесния земеделски имот – нива от 11,808 дка от 30.08.2011г.
до датата на влизане в сила на съдебното решение по гр.дело № 1333/2015г. на ГОРС, което препятства
възможността на собственика – ищцата да ползва имота – лично или да получава
имуществени облаги, както и и ползването без основание от страна на ответника
на този земеделски имот и след влизане в
сила на цитираното решение на ГОРС, чрез сключване на договор за наем с трето
лице за стопанската 2016/2017г., определят правна квалификация на иска по чл.
59 от ЗЗД. Действително искът за възстановяване на имущественото равновесие
между страните е обусловен от влязлото в сила на 20.07.2016г. решение по
гр.дело № 1333/2015г. /, с което е прието за установено по предявен иск от
ищцата против Божидар Канджев, *******ЕООД и ответника по настоящото дело, че е
собственик на нива с площ 11,808 дка в землището на с. ****, общ. Стражица,
имот № 109007. Установи се, че ищцата е
собственик на процесния имот. Ответникът
с отговора на исковата молба оспорва, че е ползвал имота за
претендирания исков период от
стопанската 2011/2012г. до стопанската 2015/2016г. , като впоследствие твърди,
че за същия този период е бил добросъвестен владелец, като до датата на влизане
в сила на решението по гр.дело № 1333/2015г. на ГОРС е бил добросъвестен
купувач, който е придобил правото на собственост на недвижимия имот на датата
30.08.2011г.. Не се спори по
делото, а и е видно от мотивите на
цитираното решение на ГОРС, че ответникът на 30.08.2011г. е придобил
собствеността върху процесната нива от
от ******ЕООД. Видно от приложените по делото договори за наем - с договор за наем на земеделска земя от
05.05.2011г. *******ЕООД е отдал под наем нивата на трето лице за стопанската
2011/2012г., като за следващите стопански години – 2012/2013, 2013/2014,
2014/2015г. , 2015/2016 г. ответникът като наемодател по силата на цитираните по – горе договори за
наем е предоставил нивата за ползване срещу наем на трети лица. Неоснователни се явяват възраженията на
ответника, че до датата на влизане в сила на решението по гр.дело № 1333/2015г.
на ГОРС същият е бил собстеник на имота, тъй като с решението по това дело ищцата е призната за собственик на
земеделската земя и правото на
собственост на ответника не е отречено
занапред от влизане в сила на решението. Неоснователно се явява и възражението,
че ответникът е добросъвестен владелец, поради което не дължал претендираното
обезщетение, като следва да се посочи,
че владението няма отношение към задължението на ползващия без основание да
възмезди собственика. Видно от доказателствата по делото, ответникът е сключвал
договори за наем по отношение на имота на ищцата, а наемателите са заявявали
ползването в Общинска служба Земеделие.
Това е довело ищцата да не може да ползва имота нито лично, нито чрез
наемател/арендатор. При неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД не е
задължително обедняването на ищеца да е свързано с имуществени права, напуснали
неговия патримониум и влезли неоснователно в патримониума на ответника. В този
смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 252 от
23.01.2015г. на ВКС по гр.дело № 2858/2014г. , Трето гражданско отделение,
според което фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД
е изпълнен и когато обогатяването на ответника се изразява в спестяване на
разходи за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице т.е.
обогатяването и обедняването произтичат
от евиствоито на фактическия състав, който поражда едното и другото. Когато
собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и
ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от
него наемоподобни доходи, които бил получавал при отдаването под наем на имота,
които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни
цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното обогатяване на лицето,
което държи имота се изразява в облагодетелстването му със спестения от него
наем, който би плащал за ползване на имота през този период. В настоящия случай ответникът е ползвал
имота, отдавал го е под наем за процесния период –за стопанските 2011/2012г.,
2012/2013, 2013/2014, 2014/2015г. , 2015/2016 г. без да е собственик и ако беше
влязъл в отношения със собственика на имота, би претърпял разходи за наемането
му, които са в размера на пазарния наем на земеделските земи в района. Или
ответникът е спестил тези разходи, с което неоснователно се е обогатил за
сметка на ищцата. За ответника е възникнало задължение да плати пазарното изражение
на пропуснатати от ищцата приходи респективно спестените такива разходи от
ответника, а по отношение на размера на обезщетението, същото се установи с
приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от
страните. Съобразно даденото заключение на вещото лице за средната пазарна цена
на арендните плащания за орни земи в землището на с. ****, общ. Стражица
съгласно данни на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново, както
следва: за стопанската 2011/2012г. – 24,88 лв/дка, за стопанската 2012/2013г. –
26,37 лв/дка, за стопанската 2013/2014г. – 27,38 лв/дка, за стопанската
2014/2015г. – 27,90 лв/дка и за стопанската 2015/2016г. – 29,81 лв/дка, съдът
изчисли размера на обезщетението съответно 293,78 лева обезщетение за стопанската
2011/2012г., 311,38 лева – обезщетение
за стопанската 2012/2013г., 323,30 лева -обезщетение за стопанската
2013/2014г., 329,44 лева – обезщетение за стопанската 2015/2016г., 351,99 лева
- обезщетение за стопанската 2015/2016г. или общо 1609,89 лева за този период,
колкото се претендира и от ищеца след направеното изменение на иска. Претендира
се от ищеца и сумата 531,36 лева
обезщетение за стопанската 2016/2017г. , поради това, че ответникът е
сключил с трето лице договор за наем по отношение на имота за тази стопанска
година и ищцата е пропуснала да получи същата, поради което се претендира от
ответника тази сума като получена без правно основание. Установи се, че на
11.07.2016г. ответника е сключил с *** ЕООД договор за наем, с който е
предоставил на наемателя земеделски земи, сред които и процесната нива от
11,808 дка, при цена 45,00 лева на декар, както и се установи, че наемателя е
заплатил сумата за наем, като не се оспорва от ответната страна този договор за
наем, както и заплащането на наемната цена по него от наемателя на наемодателя
по договора. След като ищцата не е могла
да ползва имота нито лично, нито чрез наемател за стопанската 2016/2017г.,
ответникът следва да и заплати пропуснатите от нея приходи, респективно
спестените от него разходи. В случая ответникът за стопанската 2016/2017г. е
сключил договор за наема за въпросната нива, получил е и наема за този период,
поради което и претецията на ищеца за заплащане на сумата 531,36 лева се явява
основателна в претендирания размер, изчислен на база цена от 45,00 лева на
декар, колкото е договорена по договора за наем от 11.07.2016г. / 11,808 дка по 45 = 531,36 лева./.
По изложените съображения, съдът приема, че
искът е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищеца сумата от 2 141,25 лева,
представляваща обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за ползването на имот № 109007 в
землището на село ****, общ. Стражица, обл. В.Търново, от която 293,78 лева
обезщетение за стопанската 2011/2012г., 311,38 лева – обезщетение за стопанската 2012/2013г., 323,30 лева
-обезщетение за стопанската 2013/2014г., 329,44 лева – обезщетение за
стопанската 2015/2016г., 351,99 лева - обезщетение за стопанската 2015/2016г. и
531,36 лева -обезщетение за стопанската 2016/2017г. . Следва да се присъди и
законна лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното и
заплащане.
При този изход на делото ответника следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 820,72 лева, от които 115,72
лева - за ДТ, 550,00 лева – адвокатско
възнаграждение, 150,00 лева – възнаграждение на вещо лице и 5,00 лева – такса
за съдебно удостоверение. Не следва да бъдат присъждани претендираните суми за
пътни разходи на пълномощника на ищеца в размер на 180,00 лева, които не
включват в съдебните разноски по чл. 78 ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че
разноските включват суми, които страната е заплатила във връзка с извършването
на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Пътните
разноски не представляват такива разноски и поради това направените от
пълномощника на ищеца транспортни разходи за участие в съдебните заседания по
делото не могат да се вменят в тежест на ответника, а остават за сметка на
страната, която ги е направила.
Въз
основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„*******“ЕАД, ******, седалище и адрес
на управление ***, представляван от С.И.Д.– изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.П. с ЕГН **********,
съдебен адрес ***, чрез адв. П.Х. сумата от 2 141,25 лева/две хиляди сто
четиридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение
по чл. 59 от ЗЗД за ползването на имот № 109007 в землището на село ****, общ.
Стражица, обл. В.Търново, от която 293,78 лева - обезщетение за стопанската
2011/2012г., 311,38 лева – обезщетение
за стопанската 2012/2013г., 323,30 лева -обезщетение за стопанската 2013/2014г.,
329,44 лева – обезщетение за стопанската 2015/2016г., 351,99 лева - обезщетение
за стопанската 2015/2016г. и 531,36 лева -обезщетение за стопанската
2016/2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на
иска – 28.10.2016г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „*******“ЕАД, ******, седалище и адрес на управление ***,
представляван от С.И.Д.– изпълнителен директор
ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.П. с ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв. П.Х.
направените по делото разноски в размер на 820,72 лева, от които 115,72 лева -
за ДТ, 550,00 лева – адвокатско
възнаграждение, 150,00 лева – възнаграждение на вещо лице и 5,00 лева – такса
за съдебно удостоверение.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: