№ 214
гр. Кърджали, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200752 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1300-001320/26.07.2022 г., издадено
от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени
административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП
за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. на
основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по т.3.-
„глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 б.„в“ от
ЗДвП, на Р. Й. А. от ****, с ЕГН **********.
Жалбоподателят Р. Й. А. твърди, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че не е извършил посоченото в акта и постановлението
нарушение. При съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление били
допуснати съществени нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наложеното наказание било
явно несправедливо, несъобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Моли
съдът да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно,
необосновано и неправилно.
Жалбоподателят в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата и излага доводи за недоказаност на нарушенията. Сочи, че за
настъпването на удар между автомобилите на процесната дата твърдял само свидетелят Ф.
М., който бил във влошени личностни отношения с жалбоподателя. Полицейските
служители, които отишли на мястото на инцидента твърдели, че само по информация на Ф.
М. било реализирано ПТП с активното участие на жалбоподателя. На местопроизшествието
1
не били установени следи от силен удар. Свидетелят Р. П. получил инструкция да състави
акт за установяване на административно нарушение двадесет и два дни след инцидента. При
съставяне на акта не присъствала свидетелката Б. Д.. Категорично не можело да се докаже
дали е имало или не ПТП на инкриминираната дата. Наказателното постановление и акта
страдали от пороци и били съставени въз основа на несъществуващо пътно-транспортно
произшествие, недоказано в правния мир. Административнонаказващият орган не успял да
докаже обвинителната си теза. Моли атакуваното постановление да бъде отменено, като на
жалбоподателя се присъдят и разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява, представлява се от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Сочи, че по трите пункта
правилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя. От показанията на Б. Д. и Ф.
М., които са единствените свидетели на въпросното ПТП, ставало ясно, че имало сблъсък,
иницииран от жалбоподателя. Представя писмена защита, в която излага подробни
съображения за законосъобразност на наказателното постановление. В защитата претендира
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 11.05.2022 г. вечерта свидетелят Ф. М. управлявал лек автомобил „***“ с рег.№
*** в гр.Кърджали, като с него се возела и свидетелката Б. Д.. Около 23.30 часа водачът М.
спрял автомобила на ул.„Родопи“, близо до хотел „Гарсон“ гр.Кърджали. В този момент по
същата улица се движел жалбоподателят Р. Й. А., който управлявал лек автомобил „****“ с
рег.№ ***. Той изгубил контрол над моторното превозно средство и се блъснал в спрелия
пред него автомобил „***“ с рег.№ ***. Свидетелите Ф. М. и Б. Д. чули шум от удара и
слезли от колата. Жалбоподателят Р. А. също слязъл от неговия автомобил. Свидетелят М. и
жалбоподателят се скарали, тъй като били във влошени взаимоотношения. След това
водачът Р. А. си тръгнал, като заедно с него тръгнала и свидетелката Б. Д.. Свидетелят М. от
своя страна се обадил на ЕЕН 112 и сигнализирал за настъпилото произшествие. На място
пристигнали свидетелите Р. П. и И. Г. - мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-
Кърджали. Те установили само Ф. М., който бил водач на автомобила „***“ с рег.№ ***.
Лицето съобщило на контролните органи, че колата му била ударена от автомобил „****“
рег.№ ***, чийто водач си тръгнал. Полицейските служители извършили оглед на
автомобила „***“ и направили снимки на щетите. Задният ляв калник на моторното
превозно средство бил остърган, което по думите на свидетеля М. се дължало на удара,
причинен от жалбоподателя. Същата вечер Р. А. не бил установен и за случая била
изготвена докладна записка. На 06.06.2022 г. служителят Р. П. съставил срещу
жалбоподателя акт за нарушения на чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.123, ал.1, т.3 б.„в“ от ЗДвП,
извършени на 11.05.2022 г. в гр.Кърджали, на ул.„Родопи“ до хотел „Гарсон“. Актът за
2
установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на свидетелката Б.
Д. и в присъствие на Р. А., който го подписал и получил с възражение. Въз основа на така
съставения акт, на 26.07.2022 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с
което наложил на жалбоподателя административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на
20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, по т.2.-
„глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение
по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по т.3.- „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.123, ал.1, т.3 б.„в“ от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите Б. Д., Ф. М., Р. П. и И. Г.; Акт за установяване на административно нарушение
от 06.06.2022 г.; Протокол за ПТП № 1555709 от 06.06.2022 г.; Докладна записка от
12.05.2022 г.; Справка за извършена проверка от 08.06.2022 г.; Справка за нарушител/водач
на жалбоподателя; фотоалбум; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР,
установяваща компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и другите
приети по делото писмени доказателства.
При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Б. Д. и Ф. М., тъй като са последователни и взаимно допълващи се и
установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Двамата са очевидци и
свидетелстват, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото по-
горе моторно превозно средство, при което блъснал автомобила „***“, в който се намирали
те. Ударът бил отзад в ляво и при настъпването му се чул шум. След произшествието имало
словесен конфликт между двамата водачи, а после Р. А. си тръгнал заедно със свидетелката
Д.. Пристигналите на местопроизшествието свидетели Р. П. и И. Г. дават показания за
действията, които са извършили на място, както и за информацията съобщена им от водача
Ф. М.. Те посочват, че на 11.05.2022 г. са били изпратени от дежурния близо до хотел
„Гарсон“ в гр.Кърджали по сигнал за настъпило ПТП. Там ги чакал водачът на автомобил
„***“ с рег.№ ***, който заявил, че е бил ударен от друг автомобил „****“ рег.№ ***, чийто
водач потеглил. Свидетелят И. Г. описва подробно и къде е установил щети по автомобила
„***“, а именно остъргване на задния ляв калник над веждата. Последното по думите на Ф.
М. се дължало на удара от другия автомобил „****“. Тези показания на свидетеля Г.
кореспондират напълно и с твърденията на очевидците Б. Д. и Ф. М., поради което съдът ги
възприема като достоверни. Прочее, аналогични са и показанията на служителя Р. П.
относно повода за посещението на местопроизшествието на инкриминираната дата,
автомобила и лицето, което са заварили там, действията, които са извършили с И. Г.. Затова
неговите показания също следва да бъдат кредитирани, с изключение на тази им част, в
която прави изводи за липса на доказателства за настъпило ПТП. Ролята на свидетеля е
единствено да даде показания за факти, които е възприел. Показанията на свидетеля Т. Т. не
следва да бъдат коментирани, тъй като същият не е присъствал на инкриминираната дата и
място и според настоящата инстанция не дава информация за случилото се там.
3
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като
е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН.
По т.1 от наказателното постановление: Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП
задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Контролът върху управлението се изразява в поС.ното внимание на водача за
техническо овладяване на автомобила отвътре, т.е. да владее работата върху техническите
елементи и системи за неговото управление. Безспорно се установи по делото, че с
поведението си на 11.05.2022 г. в гр.Кърджали, жалбоподателят Р. Й. А. е нарушил
посочената норма, тъй като не е осъществил непрекъснат контрол над управляваното от
него МПС „****“ рег.№ *** и е блъснал автомобила „***“ с рег.№ ***. Затова правилно е
прието, че е налице деяние по чл.20, ал.1 от ЗДвП, което е довело и до настъпване на ПТП.
При дадената правилна квалификация на извършеното административно нарушение
законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, според която за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не
е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба от 20 лв. В такъв размер е и
наложеното на жалбоподателя административно наказание, което съдът с оглед
обстоятелствата по делото счита за справедливо. При извършената служебна проверка
настоящата инстанция констатира, че АУАН и наказателното постановление в частта
относно нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП са съставени правилно и законосъобразно,
отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на
наказателното постановление. Нарушението е пълно описано с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е
било извършено. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до
степен, налагаща отмяната му. Неоснователен е доводът за допуснато процесуално
нарушение, тъй като и свидетелят Р. П. и свидетелката Б. Д. заявиха, че последната е
присъствала при съставяне на акта. Ето защо в тази част наложеното наказание за
административното нарушение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По т.2 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено нарушение
по чл.20, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства
при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Санкционната
4
норма на чл.179, ал.2 от ЗДвП гласи, че този който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие,
се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. За да е
съставомерно деянието по този текст е необходимо от обективна страна да е допуснато
конкретно нарушение на правилата за движение от тези визирани в чл.179, ал.1 или ал.2 от
ЗДвП, а също така, това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП. В случая поведение на жалбоподателя, което да кореспондира с тази правна
квалификация на нарушението не се твърди и не е описано. В акта и наказателното
постановление е посочено, че водачът Р. А. се е движил с несъобразена скорост с пътните
условия, губи контрол над автомобила и се блъска в друг автомобил. Не се споменава
изобщо в обстоятелствената част какви са били атмосферните условия, релефа на
местността, съС.ието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и
интензивността на движението, конкретните условия на видимост, по отношение на които
жалбоподателят не е съобразил скоростта на движение. Текстът на чл.20, ал.2 от ЗДвП
регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя
поначало е в рамките на максимално допустимата, но се явява несъобразена с
неблагоприятните за безопасността на движението фактори от конкретната пътна
обстановка. Съобразяването с пътната обстановка е отчитане на известни, видими и
съществуващи отпреди фактори, които представляват опасност за движението. Данни за
подобни неблагоприятни фактори не са описани от актосъставителя и наказващия орган,
респ. не са установени, поради което съдът намира, че не е доказано по несъмнен и
категоричен начин да е извършено процесното нарушение. В тежест на
административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички признаци
на нарушението, да даде пълно и ясно фактическо описание на деянието по чл.20, ал.2 от
ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС със скорост, несъобразена с атмосферните
условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението и/или конкретните условия
на видимост, а това в случая не е сторено. Отделно от това, съставът на чл.179, ал.2 от ЗДвП
изисква конкретно допуснатото нарушение да е причинило пътнотранспортно
произшествие, а факти за такова не са описани в наказателното постановление, за разлика от
АУАН. Ето защо, неправилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2
пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което атакуваното
наказателно постановление в тази част следва да бъде отменено.
По т.3 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено и нарушение
на чл.123, ал.1, т.3 б.”в” от ЗДвП, който въвежда задължение за участниците в ПТП с
причинени имуществени вреди, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, да не напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието и да изпълняват дадените им указания. Безспорно се доказа, че на
процесната дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „****“ рег.№ ***, като
не е контролирал превозното средство, блъснал е друго МПС и така е причинил ПТП.
5
Установи се също, че между участниците в пътнотранспортното произшествие е имало
разногласия, но въпреки това жалбоподателят е напуснал местопроизшествието и не е
уведомил съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи. Видно
обаче от разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 б.”в” от ЗДвП, необходим и съставомерен елемент
на нарушението е настъпване на произшествие с имуществени вреди. Този признак от
състава е описан в акта за установяване на административно нарушение /настъпва ПТП с
материални щети/, но не и в издаденото впоследствие наказателно постановление. Там
настъпването на ПТП с материални щети не фигурира. Липсата на съставомерните елементи
на нарушението и на относимите към него факти представлява винаги съществено
процесуално нарушение, тъй като накърнява правото на защита на нарушителя да научи за
какво деяние е подведен под отговорност и следва да понесе административно наказание,
съответно на това да организира защитата си, с оглед обстоятелството, че той се защитава на
първо място по фактите, а след това по правната им квалификация. Пълното и правилно
описание на обстоятелствата на нарушението е от значение не само за санкционираното
лице, което има право да научи всички признаци от вмененото му нарушение, но е важно и
за съдебната проверка за законосъобразност на атакувания акт и доказването на твърдяното
деяние. По същество, според настоящата инстанция има извършено нарушение на чл.123,
ал.1, т.3 б.”в” от ЗДвП, осъществено от жалбоподателя, но въпреки събраните за това
доказателства, издаденото наказателно постановление не отговаря на изискванията на
ЗАНН относно задължителните реквизити, които трябва да съдържа. В случая не е спазена
императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изискваща в наказателното
постановление да се съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено и обстоятелствата, при които е извършено. Ето защо, атакуваното постановление
в тази част следва да бъде отменено.
Искания за присъждане на разноски са направени от двете страни, като с оглед изхода
на делото такива следва да се присъдят по съразмерност. В случая от страна на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 700 лв. Според съда това
възнаграждение е съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с фактическата и правна сложност на делото и неговата
продължителност, поради което направеното от представителя на ответната страна
възражение за прекомерност е неоснователно. По съразмерност и съобразно уважената част
от оспорването, на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 656.25 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на
юридическо лице следва да понесе тези разноски по делото. Същевременно претенция за
разноски е направена и от страна на административнонаказващия орган и затова в негова
полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразено
с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. По делото са проведени няколко
съдебни заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган,
6
като е изготвил и депозирал и писмена защита.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1300-001320/26.07.2022 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, в частта, с която е
наложено административно наказание: по т.1.- „глоба” в размер на 20 лв. на основание
чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, на Р. Й. А. от ****, с ЕГН
**********.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1300-001320/26.07.2022 г., издадено от
Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, в частта, с която са наложени
административни наказания: по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2
пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, по т.3.- „глоба” в размер на
100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 б.„в“ от ЗДвП, на Р. Й. А. от
****, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на Р. Й. А. от ****,
обл.Кърджали, с ЕГН **********, сумата от 656.25 лв., представляваща направени разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. Й. А. от ****, обл.Кърджали, с ЕГН **********, да заплати на
Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 100 лв., представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7