Определение по дело №2/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 7
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 6 януари 2022 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20221800600002
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7
гр. София, 06.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600002 по описа за 2022 година
Производството е по чл.377, ал.2, вр. чл.249, ал.4 т.1 НПК.
В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е
сезиран с частен протест против определение по чл.377, ал.2 НПК,
постановено в публично заседание по НАХД № 601 /021г. по описа на РС-
И.. С атакуваното определение съдът е приел, че в хода на досъдебното
производство и най-вече след привличане на обвиняемите лица към
наказателна отговорност със съставяне и връчване на постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, имащо характер и последици на обвинителния акт, са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, в разрез с правото на
защита на привлечените към отговорност лица, изразяващи се в липса на
посочване на съставомерни признаци от обективна страна за осъществяване
на престъплението от всеки един от тях, както и липса на конкретизация в
какво се изразява съучастничестката дейност помежду им и е прекратил
съдебното производство, като е върнал делото на РП- И. за отстраняване на
допуснатите нарушения.
Така застъпеното виждане не се споделя от РП- И., която атакува
определението с частен протест в законовия срок. В протеста се съдържа
оплакване за неправилност- противоречие с процесуалния закон –
разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 НПК, относно изискванията към
1
съдържанието –обстоятелствена и заключителна част на същото и критериите
за точност и яснота, на които следва да съответства, за да постигне основната
си функция – да информира обвиняемия за обвинението в кореспонденция с
правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Протестиращият
прокурор поддържа, че постановлението, съдържащо предложение за
освобождаване от наказателна отговорност е изготвено в пълно съответствие
с изискванията на процесуалния закон, както със задължителната съдебна
практика по приложението му- ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС с докладчик
Зам. Председателя Р. Н.. В постановлението се съдържа прецизно и точно
посочване на конкретните действия, с които всеки един от обвиняемите лица
е улеснил заживяването на съпружески начала без брак на непълнолетните Е.
С. и З. Ч..
Отправя се искане за отмяна на атакуваното определение и за
продължаване на съдопроизводствените действия по внесеното предложение.
Съдът, като разгледа протеста на заявените основания и осъществи
служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт намери за
установено следното:
В депозирания частен протест против контролираното определение,
протестиращият прокурор е изразил становище за наличие на по-занижени
процесуални критерии по отношение на изисквания за яснота и точност на
постановлението за освобождаване от наказателна отговорност по реда на
чл.78а НК, в сравнение с обвинителния акт, поставяйки непрецизно
употребения от първия съд термин обвинителен акт в кавички.
Настоящия състав не би могъл да се съгласи с подобно тълкуване на
процесуалния закон в посока на занижаване на изискванията, когато се касае
за съставено постановление за освобождаване от наказателна отговорност и
замяната и с по- леката по степен административно-наказателна отговорност.
Правата на обвиняемото лице, разписани в чл.55 НПК са абсолютни и
императивни и по никакъв начин не се влияят от вида и размера на
наказателна отговорност, които се предвижда за съответното деяние.
Процесуалната прецизност на акта, с която се привлича дадено лице към
отговорност, влияе на годността на статута му на обвиняем. В това
отношение няма разлика, постановлението по чл. 375 НПК следва да
съответства на същите по степен критерии, заложени в чл. 246 НПК за
2
обвинителния акт.С други думи, ако постановлението не е в състояние да
дефинира ясно и точно обвинение, с описание на съставомерните признаци
от обективна и субективна страна и посочване на фактите, от които се
извличат последните, същото по подобие на обвинителния акт е негодно да
изпълни основната си функция –да повдигне обвинение, с което да привлече
към отговорност конкретно лице. Замяната на изначално предвидената
наказателна отговорност, с друг вид – по-лека, предвидена в закона
отговорност, е възможна само при валидно обвинение, още повече, че тази
замяна е предвидена под условия, които подлежат на задължителна
предварителна преценка от решаващия съд.
Видно от текста на обвинителния акт в началната му част приоритетно
са изложени действията и поведението на двете непълнолетни лица, които
осъществили емоционална връзка, прераснала в интимна такава, от която се
родило дете и заживели заедно в общо жилище. РП И. се е задоволила да
посочи само, че родителите им знаели за тези техни действия и не се
противопоставяли, което представлява едно пасивно поведение и по никакъв
начин не кореспондира с твърдяното от прокуратурата изпълнително деяние
„улесняване“, което логически и смислово разтълкувано предполага
извършване на конкретни активни действия, водещи до резултат да улеснят
лицата да заживеят съпружески. Още повече, както законосъобразно посочва
РС И. в обстоятелствената част на постановлението не е посочено какви са
родителските задължения на всяко едно от привлечените към отговорност
лица, по отношение на детето им, какво е правомерното, предписано от
закона и етичните правила в човешкото общество на един родител, спрямо
детето му в дадената ситуация, кои действия на обвиняемите по какъв начин
го нарушават.Примерно, в случай, че се касае за предоставяне на собственото
жилище на родителя от детето, следва да бъде обяснено от РП дали това
действие на родител представлява изпълнение на родителски дълг и грижа за
детето, съгласно Конституцията на Р България и законите, или неправомерно
поведение и поради какви причини, за които да се изложат убедителни
съображения. Следва да се има предвид в тази връзка по какъв начин с тези
действия се засяга родовият и непосредствен обект на престъплението, като
по този начин се обоснове обществената опасност, „кодницио сине ква нон“
за едно деяние да бъде инкриминирано като престъпно.
На следващо място – настоящият състав споделя изцяло становището
3
на първия съд за липса на посочване и обосноваване на задружна престъпна
дейност под формата на съизвършителство по смисъла на чл.20,ал.2 НК /както
е квалифицирана от обвинителната власт/, изразила се в конкретни действия
от всеки един от обвиняемите, връзка, съгласуваност и координация помежду
им- от обективна страна, както и общност на умисъла- от субективна страна,
която също следва да бъде обективирана от поведението на всяко лице.
Верен е изводът на РС И., че липсата на конкретност и точност в
обвинението би обусловило като резултат –„процесуална изненада“ за лицата,
които попадат в неговия обсег, както и не е за пренебрегване резултата по
отношение на компетентният съд, сезиран с постановлението, който следва да
даде със своя акт законосъобразен отговор на такова обвинение, без да
напуща рамките и параметрите на същото и без да дописва релевантните
факти, изграждащи фундамента му.Касае се за отстранимо нарушение по
смисъла на закона и ТР № 2/2002г. на ОСНК.
Изложеното по-горе обуславя потвърждаване на атакуваното
определение, предвид на което и на осн.чл. 377, ал.2, вр. чл.249, ал. 4, НПК
съдът


ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.11.2021г., постановено по НОХД
№ 601 /2021г. по описа на РС- И., с което е констатирано наличие
съществено нарушение на процесуални правила и постановено
прекратяване на съдебното производство.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4