№ 13487
гр. С, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110166643 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от З. Б. А., ЕГН **********, гр. С........, чрез
адв. Х. Л., с адрес гр. С..........., партер, офис 2, срещу „Ц. К. О. Д. У. Х. З.” С,
ЕИК: ********, гр. С......... с която се иска осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 25 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 27.07.2023г., и
призната за трудова злополука с Протокол №2 от 01.08.2023 год. на
работодателят и Разпореждане на НОИ №******* от 16.08.2023 год. Както и
имуществени вреди изразяващи се в стойността на медикаментозно лечение и
терапия - 3000 лв., както и стойността на медицински импланти в размер на
1666,00 лв. Пропуснати ползи в размер на 700 лв., представляваща разликата
между трудовото възнаграждение и обезщетение за неработоспособност за
периода от 27.07.2023г. до датата на исковата молба.
Ищцата твърди, че 01.03.2021 година била назначена като хигиенист в
при ответника, съгласно трудов договор № РД-11-24/01.03.2021 г. Една от
задачите по длъжностна характеристика като хигиенист била периодично и
при необходимост измиване на прозорци, витрини и врати. Сочи че на
27.07.2023 година по време на работа, докато почиствала прозорец в банята на
центъра /гр. С........./, стола, върху който се била покачила, се преобърнал при
слизане от него паднала. При падането счупила дясна си тазобедрена става с
медицинска диагноза Пертрохантерно счупване, закрито. Злополуката била
призната за трудова злополука, съгласно Протокол №2 от 01.08.2023 год. на
работодателят и Разпореждане на НОИ №******* от 16.08.2023 год. В
момента на счупването изпитала изключително силна болка в таза и кръста си,
която не отшумяла дълго време. Претърпяла операция на 31.07.2023г. в
1
УМБАЛСМ Пирогов в отделението по ортопедична травматология, като се
наложило да бъде поставен интрамедуларен заключващ пирон с винтове.
Изтъква, че извън оперативното лечение, в следоперативния период и дори и
към настоящия момент средва да извършва множество рехабилитационни
процедури и да приема редица медикаменти. Въпреки това, и до момента -
около 6 м. след злополуката, движението е трайно ограничено, и е
обездвижена. Соче че последиците от травмата не отшумяват, като дори се
изострят с времето. След настъпване на трудовата злополука, до настоящия
момент и в следствие на уврежданията, настъпили многобройни и значителни
допълнителни здравословни проблеми, като: хипертония на сърцето,
световъртеж, системни увреждания на съединителната тъкан, абцеси на
кожата и дерматит, стенокардия, декубитални рани и пр. Твърди, че изпитва
болки, както след операцията, така и от усложненията и заболяванията,
настъпили в следствие на злополуката. Налага се да търпи изключителни
страдания, което уврежда психиката и разстройва нервната система.
Изключително била затруднена да се обслужва сама, като усилие и болки
съпътстват извършването на най-елементарни за човек дейности от бита или
лични нужди. Налага се да изразходвам значителни финансови средства за
да поддържам живота си в състоянието, в което съм, в т.ч. и да наемам хора,
които ежедневно да ми помагат с битови задачи. Ето защо намира че е
изпитала значителни имуществени и неимуществени вреди и пропуснати
ползи които моли да бъдат обезщетени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който
ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че е налице трудова
злополука. Счита обаче че е налице съпричиняване, тъй като работникът
проявил груба небрежност. Сочи че на ищцата е бил прочетен първоначален
инструктаж, а впоследствие и периодичен и извънреден инструктаж, с
правилата на който тя не се съобразила. Сочи че същата не е била с
необходимото работно облекло и обувки. Същата била нарушила правилата за
безопасност на работа. На нея не е било наредено да чисти прозорец в
банята същият ден. Сочи че осигурил безопасни и здравословни условия на
труд. Ето защо намира, че съпричиняването следва да е в размер на 80% за
ищцата. Оспорва размера на неимуществените вреди. Оспорва стойността на
медикаментозното лечение. Сочи че ищцата е получила обезщетение от
държавното обществено осигуряване. Моли за отхвърляне на
исковете.Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 200 КТ за присъждане на имуществени и
неимуществени вреди.
Разпоредба на чл. 200 от КТ е с материално-правен характер и урежда
взаимоотношенията между работодател и работник занапред, тоест за всички
вреди, настъпили преди влизане в сила на КТ(ДВ, бр. 26 и бр. 27 от 1986 г., в
2
сила от 01.01.1987 г.), отговорността на работодателя се реализира по реда на
чл. 49 от ЗЗД, а настъпилите след това вреди- по реда на чл. 200 от КТ (В този
смисъл т. 1 и т. 2 от ТР № 45/19.04.1990 г. по гр. д. № ЗЗ/1989 г.). Дали
претенцията следва да се разгледа като такава по чл. 49 от ЗЗД или по чл. 200
от КТ и дали следва да се приложи давностния срок по чл. 358 от КТ или този
по ЗЗД зависи от момента на настъпване на правопораждащия факт, на който
се основава претенцията за обезщетение. Съдът приема, че този
правопораждащ факт е решението на компетентните органи, установяващ
наличие на трудова злополука. Това е така, защото едва от този момент за
увреденият е настъпила възможността да претендира обезщетение за
претърпените вреди, от този момент започва да тече погасителната давност и
от този момент може да се претендира основателно законната лихва върху
обезщетението за вреди (в този смисъл са: Решение № 1401/15.12.1992 г.,
Решение № 290/20.06.1989 г. по гр. д. № 257/1989 г., ІV ГО; решение №
115/17.02.1992 г. на ІVГО; Решение № 1712/05.11.2002 г. по гр. д. № 2064/2001
г., ІІІ ГО; Решение 05/02.02.1995 г. по гр. д. № 565/94 г. на ІV ГО; Решение №
917/17.08.1999 г. на ІІІ Г№; Решение № 605/06.06.1995 г. по гр. д. № 2462/1994
г. на ІV ГО).
Доколкото в конкретния случай се претендират вреди от трудова
злополука, настъпила на 18.06.2018 г., тоест след влизане в сила на КТ, то
съдът приема, че приложимия в конкретния случай закон е КТ.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна
отговорност с много по-широк обхват и по-облекчен фактически състав от
деликтната отговорност по ЗЗД. За се ангажира отговорността на работодателя
по чл. 200 от КТ е достатъчно да се установи наличието на трудово
правоотношение между страните, факта на трудовата злополука и наличието
на вреди – имуществени и неимуществени, в причинна връзка със
злополуката.
Дължимото обезщетение обхваща разликата между претърпените от
вреди, вкл. пропусната полза и получената пенсия/застрахователна сума – арг.
по чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ. При хипотезата на иск на пострадал работник
размера на вредата се съобразява с размера на трудовото възнаграждение,
които би получил, ако не беше увреден от трудовата злополука.
С обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни
обстоятелствата обстоятелствата, е работила по трудово правоотношение при
ответника и че на 27.07.2023г., претърпяла злополука, която е призната за
трудова злополука с Протокол №2 от 01.08.2023 год. на работодателя
/ответника/ и Разпореждане на НОИ №******* от 16.08.2023 год.
Не е спорно по делото, че на 27.07.2023г., ищцата при изпълнение на
трудовите си задължения докато почиствала прозорец в банята на центъра /гр.
С........./, стола, върху който се била покачила, се преобърнал при слизане от
него паднала при което настъпило закрито счупване в горната част на дясна
бедрена кост, през трохантерния масив на костта.
3
По отношение на размера на неимуществените вреди.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се посочи, че поначало, въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения
и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението /виж задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, какви физически болки и други неудобства и
притеснения е претърпял увреденият, включително допълнителното
влошаване състоянието на здравето, козметични и друг външни дефекти,
силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е
той, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи като база за определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди, като не се
допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване на
пострадалия.
В настоящия случай от показанията на разпитания в хода на
производството свидетел и от заключенията по първоначалната и
допълнителната съдебно-медицинска експертиза с установява, че следствие
на трудовата злополука на ищцата настъпило закрито счупване в горната част
на дясна бедрена кост, през трохантерния масив на костта. В експертизата е
посочено, че болките от травмата са се усилвали при всяко движение на крака
в тазобедрената става, като на практика е била налице невъзможност за
опорна и ходилна функция на крайника. Сочи се че ищцата изпитвала
интензивна болка с необходимост от обезболяващи. Необходимостта от
обезболяващи продължила и след операцията. След установяване на травмата
стартирало медикаментозно обезболяващо лечение, венозни вливания,
антибиотична терапия с Лифурокс. антикоагулантна профилактика с Клексан
0.6 и други обезболяващи. На 31.07.2023 г. е проведено хирургично лечение за
кръвна репозиция на разместените кости и налагане на метална остеосинтеза
за стабилизиране на счупените костни фрагменти. Наложени са медуларен
заключващ пирон, шийно-главичен винт и дистален АО винт. В експертизата е
4
посочено, че на ищцата било проведено следстационарно проследяване във
връзка с травмата, като не са отчетени настъпили усложнения. Вещото лице
сочи че след проведения личен преглед се установява, че е постигнато
частично функционално възстановяване, по повод счупването на дясна
бедрена кост, като основната функция на крайника - ходилна и опорна е
налична, но продължава да е налице леко ограничение на движенията в
тазобедрената става, лесна уморяемост със слабост и болки при движения в
десен крак в тазобедрената става. Според вещото лице средностатистическия
срок за възстановяване, при липса на възникнали усложнения е посочен в
предходен отговор - 6 - 7 месеца след инцидента като дори при пълна
консолидация на костите, е възможно все още от травмата да са налични
болки и ограничени движения в тазобедрената става, като болки при
натоварване на крака след подобна травма могат да продължават с години.
Посочено е че ищцата се е нуждаела от придружител.
В разглеждания случай съобразявайки от една страна – вида и тежестта
на увреждането, възрастта на пострадалата, който към момента на
увреждането е била на 72 години, обстоятелствата, при които е настъпило
увреждането – внезапно; интензивността на търпените болки и страдания от
ищцата, както и тяхната продължителност шест-седем месеца, също толкова
дългия възстановителен период, ищцата е била обездвижена и е търпяла
неудобството да разчита на чужда помощ в ежедневното си обслужване и по
този начин е била лишена от нормалния си начин на живот; тенденцията за
продължителен период от време да изпитва болки и да е ограничена
подвижността й при ежедневна натовареност и при продължително
натоварване, наличието на дефицит при движението на ставата, а от друга
страна – липсата на трайни последици за здравето, личното, професионалното
и общественото благополучие на ищцата, възстановеното й състояние,
съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента
на настъпване на вредите, стандарт на живот съдът намира, че обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на
30 000 лева.
Съгласно постановеното ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ
01.08.2022 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2021 Г., ОСГТК НА ВКС Основната функция
на съда е да осигури прилагането на закона и тази му дейност не може да бъде
обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на
императивен материален закон, установен в обществен интерес. В
съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът следва да определи
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, а в
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд на РБ е указано, че
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
Оценката на увредения по отношение на претърпените неимуществени
5
вреди, която намира своя израз в петитума на исковата молба, не е и не може
да бъде ограничителен критерий за свободното определяне на размера на
справедливото обезщетение от страна на съда. Пострадалият претендира
справедливо обезщетение на своите засегнати блага с неимуществено
изражение, като посочва сумата, до която би искал да бъде обезщетен. Същата
не е непременно свързана с неговото разбиране за справедливост, тъй като той
съобразява различни фактори - родова подсъдност, дължима държавна такса,
евентуални разноски и пр. (чл. 71, ал. 1 ГПК и чл. 104 ГПК).
При тези мотиви ВКС е постановил, че при прилагане разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите преценката на съда за
размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не
е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума,
надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба.
Ето защо както в настоящият случай съдът намира, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на размер по-висок от
поисканият.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди.
Съдът намира, че се установява от представените по делото копия на
фактура и касова бележка, че ищцата направила разходи във връзка с
лечението в размер на 1666 лева за реконструктивен къс бедрен пирон.
Вещото лице по допуснатата съдебно-медецинска експертиза е посочило, че
тези разходи не се покриват от Здравна каса. Ето защо разходите за закупуване
на реконструктивен къс бедрен пирон, представляват имуществени вреди.
Установява се от доказателствата по делото, че във връзка с настъпилата
злополука ищцата направила разходи за потребителски такси в размер на 58
лева.
По делото не са представени доказателства за други разходи, поради
което искът следва да бъде уважен до този размер.
Действително вещото лице е заявило, че ищцата е имала необходимост
от медикаментозно лечение и терапия за възстановяването си, но по делото не
са представени други доказателства, от които да е видно какъв е размерът на
тези сторени разходи.
Ето защо искът за имуществени вреди представляващи разходи за
медикаментозно лечение се явява установен по основание.
По отношение на иска за пропуснатите ползи.
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят отговаря имуществено за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна или трайна неработоспособност или смърт на работника
/служителя/. По аргумент от чл. 200, ал. 3 от КТ отговорността за вреди
обхваща и пропуснатата полза, изразяваща се в разликата между получаваната
от пострадалия пенсия за трайна нетрудоспособност и трудовото
възнаграждение, което той би могъл да получава през исковия период, ако е
6
работел на длъжността, при упражняване на която е получил увреждане на
здравето си. По силата на чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ трудовото възнаграждение е
сбор от основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер.
Основната заплата според легалното определение, дадено в чл. 4, ал. 1 от
Наредба № 7/2007 г. за структурата и организацията на работната заплата,
приета с ПМС № 4/2007 г., е възнаграждение за изпълнението на определени
задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или
длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на
труда и времетраенето на извършваната работа. Допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, които се изплащат задължително, са
определени с посочената наредба или с друг нормативен акт. Такива са тези по
чл. 11, чл. 12 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 4/2007 г. Основната заплата и
допълнителните трудови възнаграждения образуват брутното трудово
възнаграждение /чл. 3 от Наредбата/ и по силата на чл. 245 от КТ именно то се
дължи от работодателя на работника/служителя. С оглед на това и
определянето на обезщетението по чл. 200, ал. 3 от КТ за пропусната полза се
извършва на базата на това възнаграждение, без приспаднати от него данък по
ЗДДФЛ и определените със закон вноски за социално осигуряване. Това е
така, тъй като по принцип данъците и вноските за социално осигуряване са в
тежест на работника/служителя, определят се на базата на брутното му
трудово възнаграждение и се отдържат от него, но едва при плащането му. По
същия начин, ако за обезщетението по чл. 200 от КТ са предвидени такива
публични задължения, те ще се отдържат /от работодателя или от съдебния
изпълнител/ от обезщетението при изплащането му.
В настоящия случай видно от заключението по допуснатата съдебно
счетоводна експертиза брутното трудово правоотношение на ищцата ако не
беше настъпила трудовата злополука би било 6079,52 лева.
Ищцата получила обезщетение в размер на 4883,84 лева. При това
положение искът за пропуснати ползи се явява установен по основание и
размер до размера от 700 лева.
По възражението за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 от КТ.
При така депозирания отговор и при така направени възражения от
ответника, вкл. и възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ в негова тежест е да
установи по несъмнен начин наличие на съпричиняване от страна на ищеца,
тоест да ангажира доказателства, че ищецът е проявил груба небрежност и е
провел поведение, което обективно е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, като не проявил грижа за безопасността си.
За да има основание за прилагане на института на чл. 201, ал. 2 от КТ
поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на
злополуката, на вредите, съответно за увеличаване на размера на вредите, като
7
поведението на пострадалия следва да е противоправно и проведено при
условията на груба небрежност. Грубата небрежност на работника е неговото
субективно отношение към предприетите от него действия, допринасящи за
настъпване на вредоносния резултат, тоест работникът да е знаел, че с тези
действия би допринесъл за вредоносния резултат, но да се е надявал, че ще ги
предотврати – модел на поведение в гражданското право, свързан с
неполагане на дължимата грижа. Само при наличие на такова субективно
отношение на работника, установяващо се от обективните му прояви –
неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка, би довело до прилагане на разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от КТ
при установено нарушение на някое от правилата за безопасност на труда.
В настоящия случай се установява, че ищцата за да изпълни трудовите
си задължения се покачила на детско столче.
По делото са представени книга начален инструктаж при безопасност и
здраве при работа от който е видно, че на ищцата е проведен първоначален и
периодичен инструктаж.
По делото са представени правила за безопасност и здраве при работа на
хигиенист. В т. 4 от правилата е посочено, че при работа на височина с кратка
продължителност при почистване на високи и трудно достъпни места –
прозорци, шкафове, и др. работниците следва да използват стълба, стълбата
следва да бъде опряна на стабилна, устойчива и неподвижна основа, така че
стъпалата да останат в хоризонтално положение. Предвидено е при
използване на стълбата да се иска помощ от колега, който да дължи стълбата с
ръце по начин осигуряващ допълнително нейната стабилност и неподвижност.
По делото е представен и списък от който е видно, че ищцата била
запозната с тези правила.
При това положение съдът намира, че ищцата е допринесла за
настъпването на трудовата злополука. Съдът намира, че ищцата е имала
задължението при почистване на високи и трудно достъпни места като
прозореца да използва стълба и да поиска чужда помощ. Ищцата не се е
съобразила с това правило, поради което съдът намира, че е налице груба
небрежност.
В случая съдът като съобрази обстоятелствата по делото намира, че
приносът на ищцата се равнява на 40%.
За да определи този размер на приносът съдът на първо място отчете че
ищцата не е изпълнила задължението да използва стълба и да поиска помощ
от колега който да осигури стабилността на стълбата.
Предвид уважаването на възражението за съпричиняване размерите на
обезщетенията за имуществени вреди, неимуществени вреди и пропуснати
ползи следва да бъдат намалени със съответния процент.
8
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
редуциран с 40% или при определен размер от 30 000 лева, то дължимото
обезщетение следва да бъде намалено с 12 000 лева и следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 18 000 лева.
Размерът на обезщетението за имуществени вреди следва да бъде
намален с 40% или до размера от 999,6 лева за заплащането на
реконструктивен къс бедрен пирон, а обезщетението за имуществени вреди
изразяващи се в заплащането на останалите разноски следва да бъде намален
до размера от 34,80 лева.
Размерът на обезщетението за пропуснати ползи следва да бъде намален
до размера от 700 лева до размера от 420 лева.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и съответно на отхвърлената част от
исковете.
В случая ищцата не е сторила разноски.
Адвокат Х. Л. претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал.1, т.2 ЗАдв за осъществена безплатна адвокатска помощ.
Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв на
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на база
сборът от цената на предявените искове предвид спорните по делото
обстоятелства и фактическата и правната сложност на делото. Ето защо съдът
намира, че дължимото адвокатско възнаграждение на адв. Л. при пълно
уважаване на предявените искове би било 3079,28 лева. Съразмерно на
уважената част от исковете на него му се следват разноски в размер на 1972,78
лева.
На ответника се следват разноски в размер на 1160,30 лева съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 820 лева за държавна такса и 420 лева за депозити по
допуснатите експертизи.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ц. К. О. Д. У. Х. З.” С, ЕИК: ********, гр. С......... ДА
ЗАПЛАТИ на З. Б. А., ЕГН **********, гр. С........, на основание чл. 200, КТ,
сумата от 18 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука, претърпяна на 27.07.2023г., и призната за трудова
злополука с Протокол №2 от 01.08.2023 год. на работодателят и Разпореждане
на НОИ №******* от 16.08.2023 год. сумата от 999,60 лева представляващи
имуществени вреди за заплащането на реконструктивен къс бедрен пирон и
9
сумата от 34,80 лева, представляващи стойност на разходи за потребителски
такси 420 лв., пропуснати ползи представляващи разликата между трудовото
възнаграждение и обезщетение за неработоспособност за периода от
27.07.2023г. до датата на исковата молба. КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. Б. А., ЕГН **********, гр. С........ срещу
„Ц. К. О. Д. У. Х. З.” С, ЕИК: ********, гр. С......... искове с правно основание
чл. 200 КТ за разликата над присъдения размер от 18 000 лв., представляващи
неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 25 000 лева., за
разликата над присъдения размер от 999,60 лева представляващи
имуществени вреди за заплащането на реконструктивен къс бедрен пирон до
пълния претендиран размер от 1666 лева, за разликата над присъдените
сумата от 34,80 лева представляващи имуществени вреди до пълния
претендиран размер от 3000 лева, и за разликата над присъдения размер 420
лв. пропуснати ползи представляващи разликата между трудовото
възнаграждение и обезщетение за неработоспособност за периода от
27.07.2023г. до датата на исковата молба до пълния претендиран размер от 700
лева КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Ц. К. О. Д. У. Х. З.” С, ЕИК: ********, гр. С......... ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Х. С. Л., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.1
ГПК вр. с чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв, сумата от 1972,78 лева представляващи
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА З. Б. А., ЕГН **********, гр. С........ ДА ЗАПЛАТИ на Ц. К.
О. Д. У. Х. З.” С, ЕИК: ********, гр. С......... на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 1160,30 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА „Ц. К. О. Д. У. Х. З.” С, ЕИК: ********, гр. С......... ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6
ГПК сумата 1240 лева, представляваща сбор от държавна такса в
производството и изплатени депозити за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10