Р Е Ш Е Н И Е
№ ................................/………………………...2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав в открито съдебно заседание, проведено на 05.06.2018 год в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Елка Иванова ,
като разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова ,
в. гр. дело № 933 / 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба, депозирана от К.Й.П. срещу Решение №
703/22.02.2018 г., постановено по гр.д. № 8678/2017 г. на ВРС, с което:
ПРИЕМА
за установено спрямо отв. К.Й.П., ЕГН**********, че О.М.Д. - Д., ЕГН**********,
е собственик на реална част от ПИ №10135.2563.1716 по актуалните КК и КР на
гр.Варна, р-н Приморски, жк.Бриз-юг, одобрени със Заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК – Варна, с граници на имота ПИ №10135.2563.100,
ПИ №10135.2563.102, ПИ №10135.2563.103, ПИ №10135.2563.601 и ПИ
№10135.2563.1862 и при граници на частта ПИ №10135.2563.100, ПИ
№10135.2563.102, ПИ №10135.2563.103 и в останалата си част попадаща в ПИ
№10135.2563.1716 по същите КК и КР, която част е защрихована с жълт цвят и щрих
на комбинирана скица №2 на вещото лице по приетата СТЕ (л.66 от делото), която
скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение,
ОСЪЖДА К.Й.П., ЕГН**********, да предаде на О.М.Д.
- Д., ЕГН**********, владението върху реална част от ПИ №10135.2563.1716 по
актуалните КК и КР на гр.Варна, р-н Приморски, жк.Бриз-юг, одобрени със Заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК – Варна, с граници на имота ПИ №10135.2563.100,
ПИ №10135.2563.102, ПИ №10135.2563.103, ПИ №10135.2563.601 и ПИ
№10135.2563.1862 и при граници на частта ПИ №10135.2563.100, ПИ
№10135.2563.102, ПИ №10135.2563.103 и в останалата си част попадаща в ПИ
№10135.2563.1716 по същите КК и КР, която част е защрихована с жълт цвят и щрих
на комбинирана скица №2 на вещото лице по приетата СТЕ (л.66 от делото), която
скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение,
на осн. чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА К.Й.П., ЕГН**********, да преустанови
действията, с които без основание пречи на ищцата О.М.Д. - Д., ЕГН**********,
да упражнява правото си на собственост, като премахне оградата от бетонни
колове и бодлива тел, ситуирани в реална част от ПИ №10135.2563.1716 по
актуалните КК и КР на гр.Варна, р-н Приморски, жк.Бриз-юг, одобрени със Заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК – Варна, с граници на имота ПИ
№10135.2563.100, ПИ №10135.2563.102, ПИ №10135.2563.103, ПИ №10135.2563.601 и
ПИ №10135.2563.1862 и при граници на частта ПИ №10135.2563.100, ПИ
№10135.2563.102, ПИ №10135.2563.103 и в останалата си част попадаща в ПИ
№10135.2563.1716 по същите КК и КР, която част е защрихована с жълт цвят и щрих
на комбинирана скица №2 на вещото лице по приетата СТЕ (л.66 от делото), която
скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение,
на осн. чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА К.Й.П., ЕГН**********, да заплати на О.М.Д.
- Д., ЕГН**********, сумата 1638,17лв. –
разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени доводи
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението като
постановено в нарушение на процесуалния закон Излага се че за ищцата не е
налицеправен интерес … срещу К.Д. тъй
като същата не владее процесната релна част а същата се владее от трето за
спора лице като ищцата не е насоцила претенцията си срещу това лице. Евентуално
севпретендира искът да се отхв като неосснователенПретендира се отмяна и
постановяване на друго, с което предявенине искове да се отхвърлят като
неоснователни и се присъдят разноски.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното
решение и се присъдят разноски.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че
решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК
и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото производство е
въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и
правни изводи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената
от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в
мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК .
За пълнота
на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи,
че :
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС на О.М.Д. - Д.,
ЕГН**********, срещу К.Й.П., ЕГН**********,
както следва:
1/ за осъждане
на ответницата да предаде владението
върху: реална част от ПИ
№10135.2563.1716 по актуалния КК и КР на гр.Варна, р-н Приморски,
жк.Бриз-юг, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК – Варна,
с граници на имота ПИ №10135.2563.100, ПИ №10135.2563.102, ПИ
№10135.2563.103, ПИ №10135.2563.601 и ПИ №10135.2563.1862 и при граници на частта
ПИ №10135.2563.100, ПИ №10135.2563.102, ПИ №10135.2563.103 и в останалата си
част попадаща в ПИ №10135.2563.1716 по същите КК и КР, която част е повдигната окомерно в цвят на л.10 от делото и е защрихована с жълт цвят на комбинирана
скица №2 на вещото лице по приетата СТЕ;
2/ за осъждане
на ответницата да преустанови действията,
с които без основание пречи на ищцата да упражнява правото й на собственост
върху същата реална част от ПИ
№10135.2563.1716 по КК и КР на гр.Варна, р-н Приморски, жк.Бриз-юг,
одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК – Варна, с граници на
имота ПИ №10135.2563.100, ПИ №10135.2563.102, ПИ №10135.2563.103, ПИ
№10135.2563.601 и ПИ №10135.2563.1862 и граници на частта ПИ №10135.2563.100,
ПИ №10135.2563.102, ПИ №10135.2563.103 и в останалата си част попадаща в ПИ
№10135.2563.1716 по същите КК и КР, която
част е повдигната окомерно в цвят на л.10 от делото и е защрихована с жълт цвят на комбинирана скица №2 на вещото лице по
приетата СТЕ, като премахне
поставената в частта ограда от бетонни колове и бодлива тел.
Ищцата твърди, че е единствен
наследник на Н.Г.М., поч. на 22.05.2001г. Като наследник е правоприемник на
правото на собственост на Н.М. дял Четвърти по заключението на вещото лице по
съдебна спогодба, постигната по гр.д. №1046/1993г. на ВРС и одобрена на
12.07.1999г., с площ на дела 1315кв.м. и граници, описани в спогодителния
протокол и приложената към него скица по СТЕ.
Ищцата твърди, че горепосочения
поземлен обект е идентичен (попада изцяло) в границите на ПИ №10135.2563.1716 по актуалния КК и КР на гр.Варна, р-н
Приморски, жк.Бриз-юг, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на
АГКК – Варна, с площ по скица 900кв.м., като разликата над тези 900кв.м. до
собствените й 1315кв.м. твърди, че са ситуирани в други съседни имоти.
Твърди, че
ответницата е собственик на съседния ПИ №10135.2563.102, по същия план на
гр.Варна, идентичен с дял Пети по
заключението на вещото лице по съдебната спогодба по гр.д. №1046/1993г. на ВРС,като
твърди, че ответницата е навлязла в имота на ищцата и ползва реална част
от него с площ около 470кв.м., описана текстуално и повдигната окомерно на
скица на л.10 от делото, индивидуализирана в СТЕ, като е заградила този терен с
ограда от бетонни колове и бодлива тел.
Моли да бъде
осъдена ответницата да й предаде владението върху неоснователно ползваната част
от имота, конкретизирана със заключението по изслушаната по делото СТЕ, както и
да премахне за своя сметка поставената в частта ограда от бетонни колове и
бодлива тел, с които неоснователно смущава собствеността на ищцата.
В срока по чл.131 ГПК ответницата депозират писмен
отговор, в който възразява за нередовност на исковата молба и недопустимост на
производството.
Оспорва на основателността на предявените искове като
твърди,че 1/ ищцата не е собственик на
процесната реална част, която ответницата твърди да е собствена на трето за
спора лице; 2/ не е налице идентичност на спорната реална част с дял Четвърти
по съдебната спогодба от 1999г.; 3/ ищцата се домогва да „увеличи площта” на
собствения й имот, въз основа на „досадна фактическа грешка на вещото лице по
съдебната спогодба от 1999г.”; 4/ ответницата не ползва и никога не е ползвала
спорната реална част, която се ползва от трето лице (бившия на ответницата
съпруг И.П.).
Моли за отхвърляне на исковете и за съдебни разноски.
Безспорно е установено по делото
е, че ищцата О.Д. – Д. ,като наследник на Н.Г.М., по силата на наследяването е придобила право на собственост на дял Четвърти по
заключението на вещото лице по съдебна спогодба по гр.д. №1046/1993г. на ВРС,
одобрена на 12.07.1999г., с площ на дела 1315кв.м./ удостоверение за наследници
(л.9) и спогодителен протокол със скица
към него (л.6-8). Дял Четвърти ,по скицата на в.л. и протокола / е записан с
площ 1315кв.м. и съставлява имот с проектен №2262-Г ,като на тази скица (л.8)
проектен №2262-Г е ситуиран южно от територията на дял Пети, последният с
проектен №2262а.
Установява се по делото / л.40-41 /,
че с влязло в сила решение на 05.09.2007г. е прекратен гражданският брак между
ответницата К.П. и тогавашния й съпруг И.П., който брак е бил сключен на
17.09.1989г. и съществуващ към одобряването на спогодбата от 12.07.1999г. по
гр.д. №1046/1993г. на ВРС.По силата на сключеното споразумение по
бракоразводното дело, в дял на К.П. е бил поставен недвижим имот- 2735 кв.м.
ид.части от вилно място от 3 735 кв.м. съставляващо имот 2262 в кв м.
по плана на ж.к. Бриз
Към делото е приложено гр.д. №2902/2011г. на
ВРС,по което с влязло в сила решение №6/18.02.2014г. по гр.д. №5494/2013г. на
ВКС, са отхвърлени исковете на Б.А. и К.П. (сегашна ответница) за признаване за
установено, че О.Д. (сегашна ищца) не е собственик на реална част с площ 580
кв.м. от имот, с тогавашен кадастрален №10135.2563.102 и с граници по тогавашен
план имоти с №10135.2563.100, №10135.2563.103 и в останалата си част попадаща в
тогавашен №10135.2563.102, повдигната в жълт цвят на скицата на вещото лице по
СТЕ (л.121 от гр.д. №2902/2011г. на ВРС). В решаващите мотиви на ВКС е
посочено, че О.Д. е собственик на въпросната спорна реална част, тъй като тя е
част от поставения на Н.М. дял Четири от предходното делбено дело, респективно
тази част не попада в територията на дял Пети по съдебно – спогодителния
протокол. С цитираното решение, по реда на чл.290 ГПК е разрешен и въпросът за
приоритетът на скицата към СТЕ пред текстуалното описание на дяловете по
съдебно – спогодителния протокол, в случай на тяхно несъответствие.
В тази насока следва да се отбележи и Решение № 85 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 2/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Д.В.,постановено по реда на
чл.290 от ГПК, в което ВКС
приема, че При
отхвърляне на отрицателния установителен иск защитната функция на решението е
по отношение правото на ответника. Това е така защото в процеса той е трябвало
да изложи и докаже всички обстоятелства, от които произтича твърдяното от него
право и отхвърлянето на иска е резултат именно на това успешно доказване, както
би било ако самият той беше предявил положителен установителен иск за същото
право и този иск беше уважен. По тази причина при заведения от него ревандикационен
иск за същия имот ищецът не трябва повторно да доказва, че е собственик.
С отхвърляне на отрицателния установителен иск по влязлото в сила решение № 6 /18.02.2014 година се признава, че ищцата О.Д. е
собственик на имота.
С оглед на формираната сина
на пресъдено нещо по предходния спор за собствеността на имота, с иска по чл. 108 ЗС ищцата О.Д. вече може да се ревандикира от ответника, без
наново да се проверява дали ищецът е собственик.
От материалите по цитираното гр.д.
№2902/2011г. на ВРС – искова молба, уточняваща молба и представени писмени
бележки, включително и становищата изразени пред касационната инстанция, се
установява, че Б.А. и К.П. (сегашна ответница) са твърдяли, че именно те
владеят спорната по това дело реална част, отречена им за собствена.С оглед на
тези твърдения следва да се направи извод,че са налице извънсъдебни признания
по факта на осъществявано владение от страна на К.П. ,което е от значение за
настоящия правен спор.
Пред ВРС е приета СТЕ,която
настоящият въззивен състав кредитира
като обективна и обосновано, от което и от обясненията на вещото лице в о.с.з.
(л.73-гръб и л.74) се установява, че процесната по настоящото дело реална част
е повдигната в жълт цвят и щрих на комбинирана скица №2 (л.66 от делото), с
площ 454кв.м. (измерени геодезично на място), която е материализирана на място
с ограда и колове.
Съгласно заключението на вещото
лице, тази част попада изцяло в територията на дял Четвърти от съдебния
протокол от 12.07.1999г., съобразно приложената скица към него.
По делото са разпитани свидетели.
Св. Е. Д. сочи, че имотът, който О.Д.
счита за неин собствен, се намира „зад Стадион Варна, малко вдясно, зад
Паметника на Съветската армия“ и граничи с имота на К.П.. Твърди, че преди
около десет години, лично в присъствието на Д., К.П. е наредила да бъде
заградена територия между двата имота, за която между О.Д. и К.П. има спор за
собственост. От този момент и до днес тази част е заградена, но практически не
се ползва.
Св. Антоний Късабонев изяснява, че бившите
съпрузи И. и К. П. са придобили общ терен, намиращ се над Стадион „Юрий
Гагарин“ (ст. Варна – б.а.). Този общ имот „има някаква граница долу“ но
свидетелят не знае точно с кого. От този общ терен, след развода между И. и К.
П. (2007г.), „К. получава известна част, а Илко – долната част, като е имало
някакви технически неуредици …и впоследствие той решава да придобие собственост
чрез някакво си дарение“, а освен това „Илко има някакво споразумение със
собственицата – бившата му съпруга К., да минава до къщата“. Между целия семеен
терен съседния му имот, намиращ се „долу“, през 2002-2003г. И.П., тогава в брак
с К.П., поставил телена мрежа и бетонови блокчета, вместо старата ограда на
място. Подмяната била извършена „по инициатива на семейството на К.П., тогава бяха
семейство“.
Въз основа на
твърденията в исковата молба и установената фактическа обстановка,
настоящият въззивен състав прави следните правни изводи
Предявеният иск е допустим, с оглед твърдения
за право на собственост на ищцата и
твърдения за неоснователно ползване и смущаване на същото от ответницата, чрез
поставена от нея ограда и колове, препятстващи достъпа на ищцата, което е
достатъчно за допустимостта на исковете по чл.108 и чл.109 ЗС.
Както се установява и от събраните по делото доказателства
/ с оглед факта,че съдът следва да преценява наличието на интерес през време на
целия процес/ , този
правен интерес е налице и към момента на разглеждане на спора от въззивната
инстанция.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :
С оглед разпределение на доказателствената тежест при
искове по чрл.108 от ЗС, В
тежест на ищцата
в първоинстанционното производство по предявеният иск с правно основание чл.
108 ЗС е да установи по пътя на главно и пълно, че е собственица процесните реални части,описани в исковата молба,
на твърдяното придобивно основание – наследяване, респ. че наследодателите им
са придобили собствеността на твърдяното придобивно основание
В случай, че е налице изрично оспорване в тежест на ищцата е да установи, че отвеника владее имота.
В
тежест на ответника
в първоинстанционното производство е да установи възраженията си по исковете.
От представените писмени доказателства, настоящият въззивен състав изцяло възприема
извода на ВРС, че се доказва по несъмнен начин правото на собственост на ищцата
върху претендираната реална част,която е конкретизирана в скицата на вещото
лице/ л. 66 / .
От заключението на СТЕ се установява по несъмнен начин,
че тази реална част,която по скица 2 от
приетата СТЕ / л.66 / е оцветена в жълто,се е включвала в дял четвърти по
делбата, който дял е придобит от надежда
Маналова,чийто правоприемник е ищцата по настоящето дело О. М.Д.-Д..
Тези изводи на настоящия въззивен състав се обосновават и
от влязлото в законна сила решение №6/18.02.2014г. по гр.д. №5494/2013г. на
ВКС/ постановено по реда на чл.290 ГПК/, с което са отхвърлени исковете на Б.
Апостолска и К.П. (сегашна ответница) за признаване за установено, че О.Д.
(сегашна ищца) не е собственик на реална част с площ 580 кв.м. и граници на
частта по тогавашен план имоти с №10135.2563.100, №10135.2563.103 и в
останалата си част попадаща в тогавашен №10135.2563.102, повдигната в жълт цвят
на скицата на вещото лице по СТЕ (л.121 от гр.д. №2902/2011г. на ВРС,което
право на собственост се установява и от останалите писмени доказателства по
делото. Следва да се подчертае,че с
посоченото решение №6/18.02.2014г. по гр.д. №5494/2013г. на ВКС е разрешен и
въпросът за приоритетът на скицата към СТЕ пред текстуалното описание на
дяловете по съдебно – спогодителния протокол, в случай на тяхно несъответствие.
ВКС изрично е посочил,че „когато има противоречие или разминаване между скицата и
словесното отразяване на описанията на имота или части от него, следва да се
приеме, че действителната воля е тази, отразена в скицата”
Ответницата, както е посочил и ВРС,
не е представила доказателства за свои противопоставими
права върху процесната реална част,
които да изключват правото на собственост на ищцата по делото,поради което не е
оборила активната материално правна легитимация на ищцата.
Установява се също така, както от приетата по делото СТЕ, а така също и от
останалите доказателства по делото / скицата от АГКК – Варна и от заключенията по
СТЕ по предходното дело от 2011г., показания на разпитаните по делото свидетели
/ , че между дял Четири и дял Пет от спогодителния протокол от 1999г.,
респективно между двата спорни поземлени имота, е налице една граница, която е
материализирана на място чрез ограда и колове,която е била поставена през 2002 –
2003г. по изричното искане и възлагане от семейството на К. и И.П.и
Установява се също така и от материалите по гр.д. №2902/2011г,които бяха
коментирани по горе, че по това дело Б. Апостолска и К.П. са твърдяли, че
именно те владеят спорната реална част. При това в момент след настъпилия през
2007г. между К.П. и И.П. развод.
С оглед направените твърдения за
неизгодни за ответницата К.П. факти, а и поради обстоятелството че не са
представени доказателства –нито писмени, нито гласни - за противното, неоснователно и недоказано е твърдението на ответницата К.П., че не тя, а бившия й съпруг ползва към
момента процесната гранична част, по тяхна вътрешна уговорка . Липсват и
доказателства за установяване на твърдението, че процесната реална част се
владее от И.П./ трето лице на правния
спор/
С оглед изложеното, настоящият
въззивен състав приема, че е установено по несъмнен начин,по пътя на пълното и
главно доказване от ищеца, обстоятелството, че К.П. е оградила процесната реална част,като по този начин
възпрепятства достъпа на ищцата до тази част, като К.П.
осъществява и фактическата власт / владение / върху процесната част. В
тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които сочат,че
имота се е владял от съпрузите К. и И.П..
Съдът не приемат твърдението на въззивниците,че владението върху процесната
част се е осъществявало от И.П..
От показанията на разпитания по
делото свидетел К. / сочен от ответната страна / се установява,че
съществуващата / спорна / ограда , не е
била променяна от момента, от който той
познава имота, като през 2002-2003 година тази ограда е подновена.
Свидетелят сочи,че подмяната е извършена по инициатива на семейството на
К. и И.П.и. Съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел по отношение
на владението на процесната реална част,
тъй като в тази част показанията му не кореспондират с останалите доказателства по делото - решение за прекратен брак между К.
и И.П.и- приложено към гр.д. дело прието
като доказателство,от което е видно,че вилното място е било предоставено в
изключителна собственост на К.П., на
твърденията на самата К.П. направени в исковите молби и писмени
становища по приложеното гр.д.
Липсват доказателства, това
владение да се осъществява от К.П.
на правно основание или въз основа
на противопостави на ищцата права, поради което и това мотивира основателност
на иска по чл.108 ЗС
Поради съвпадащите изводи на настоящия състав с изводите
на ВРС в тази част,решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да
се потвърди..
Установеното право на собственост на ищцата
върху процесната реална част и установената от ответницата фактическа власт
върху тази част, поставянето от
ответницата и на ограда от бетонови клонове
, което се установява от събраните по делото доказателства , обосновава основателност на исковата
претенция по чл.109 от ЗС .
Искът,
основан на чл.
109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което може да накърнява владението, може и да не го накърнява, но ограничава,
смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според
нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез
иска се поражда само при състояния, от които възникват вредно и смущаващо
въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, които субективно
пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска
е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да
предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване
на последиците от тях.
Искът
може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните
ограничаващи правото на собственост въздействия.
От
изложеното следва, че обхватът на иска и ефектът от него, когато е основателен,
са твърде широки. При упражняването му ищецът постига не само отричане на
основанието за въздействие над неговия имот. Той може да постигне и премахване
на източника на въздействието чрез съдебна принуда, за да възстанови
състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението.
Невъзможността на ищцата да ползва процесната реална част,
обусловена от поставената от ответницата ограда
са действия, с които се смущава правото на собственост на ищцата и препятства възможността да ползва тази част ,поради
което и предявеният иск по реда на чл.109 от ЗС е основателен и доказан.
Поради съвпадащите изводи на
настоящата инстанция с изводите на ВРС и в тази част решението на ВРС,като
правилно и законосъобразно,следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор, в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото
разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000лв. адвокатски хонорар.
Настоящият въззивен състав счита за неоснователно възражението на въззивника за прекомерност на адв.хонорар на въззиваемата
страна, тъй като същия е в размера към минимума по Наредбата за минималните
адв.възнаграждения ,
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
703/22.02.2018 г., постановено по гр.д. № 8678/2017 г. на ВРС
ОСЪЖДА К.Й.П.,
ЕГН**********, да заплати на О.М.Д.
- Д., ЕГН**********, сумата ОТ 1000 / ХИЛЯДА / лева – разноски
за адв.възнаграждение пред варненски окръжен съд, на осн. чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………..
ЧЛЕНОВЕ :