Определение по дело №435/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 декември 2019 г.
Съдия: Албена Янчева Зъбова
Дело: 20192000500435
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 708

                                       31.12.2019г., гр.Бургас

             Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение , в закрито

заседание,   в съста

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова          

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Павел Ханджиев     

                                                                               Албена Зъбова-Кочовска                                                                                       

Като разгледа докладваното от съдия Зъбова ч.гр.дело №435 по описа  за 2019  г., за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на Р. Т. К., представляван от адв. М., против определение № 1054/10.06.2019 г. по гр.дело № 50/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за допускане на обезпечение на предявения от него иск по делото с правно основание чл.439 ГПК, врчл.124 ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка“спиране на изпълнението„ по изп.дело № 20/2016 г. по описа на ЧСИ Т. К. и е върната частната му жалба против определение № 738/18.04.2019 г. постановено по горното гражданско дело, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя съдът да разпореди вписване на исковата молба по делото.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Излага се хронология на съдопроизводствените действия по образуваното гр.дело № 50/2019 г. по описа на БОС. Не се сочат конкретни пороци на определението, но е отправено до съда искане да бъде приобщено към делото изп.дело № 20/2016 г. по описа на ЧСИ Т. К.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по исковата молба на Р. Т. К. против М. С. Ж. с искане да бъде прието за установено спрямо ответника, че вземането на ответника по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело №6156/2010 г. по описа на БРС за сумата от 36 336 лв., за която първоначално е образувано изп.дело № 176/2010 г. по описа на ЧСИ Б. с рег. № 7* е погасено поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.

С разпореждане № 183/15.01.2019 г. исковата молба е била оставена без движение с указания да се прецизират фактическите твърдения в нея съобразно искането, адресирано до съда, да се внесе дължимата държавна такса и да се уточни искането по чл.420 ГПК, направено в нея за спиране на изп.дело № 20/2016 г. по описа на ЧСИ Т. К.

В изпълнение на указанията ищецът е депозирал молба вх. № 2869/21.02.2019 г., оставена повторно без движение с разпореждане от 26.02.2019 г. с указания да представи конкретно посочени книжа.

В уточнение на исковата молба с вх. №5541/03.04.2019 г.е направено искане за постановяване на разпореждане за вписване на исковата молба, оставено без уважение с определение № 738/18.04.2019 г. по делото. Със същото определение съдът е постановил да се изготвят преписи от исковата молба, съдържаща искане за спиране на изпълнителното дело( квалифицирано по чл.420 ГПК), както и то да се изпрати на заповедния съд-Бургаски районен съд за разглеждане по компетентност.

Ищецът е депозирал и ново уточнение на исковата молба вх. № 7936/21.05.2019г., в което наред с останалите уточнения, поддържа искането за служебно вписване на исковата молба.

След направено уточнение от молителя, с определение № 4365/23.05.2019 г. по ч.гр.дело №3265/2019 г. Бургаският районен съд е констатирал, че изпратеното му по компетентност искане за произнасяне по молба с правно основание чл.420 ГПК представлява молба за допускане на обезпечение по реда на чл.390 и сл. ГПК на предявения пред Бургаския окръжен съд установителен иск на Р. Т. К., с оглед което е прекратил производството пред себе си и е върнал тази молба на сезирания с иска съд за произнасяне.

С обжалваното тук определение № 1054/10.06.19г. Бургаският окръжен съд е разгледал и оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение като неоснователна, поради липса на доказателства, обуславящи вероятната основателност на предявения иск и поради неуточнение кое е изпълнителното дело, чието спиране се иска, препятстващо преценката за адекватност на търсената обезпечителна мярка.

Съдът е намерил също за недопустима и като такава е върнал на подателя й съдържащата се в уточнението с вх. № 7936/21.05.2019 частна жалба на К. против определение № 738/ 18.04.2019 г. в частта, с която е оставено без уважение искането му за служебно вписване на исковата молба по делото.

Въззивната инстанция намира обжалваното определение за правилно в частта, отхвърляща молбата за допускане на поисканото обезпечение.

Приема, че за да бъде уважена тя, следва да са налице следните кумулативно изискуеми от закона предпоставки: искът следва да е вероятно основателен, т.е. съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК да е подкрепен с убедителни писмени доказателства в защита претенцията на ищеца; необходимо е да е обоснована обезпечителна нужда и заявената обезпечителна мярка да е подходяща-адекватно да гарантира упражняването на правата на молителя при евентуално благоприятно за него решение.

В контекста на горното, настоящата инстанция споделя констатациите на Бургаския окръжен съд за липсата на убедителни доказателства в настоящата фаза на производството, обосноваващи вероятната основателност на иска, чието обезпечаване се търси.

Самият жалбоподател сочи, че първоначално изпълнителното дело е образувано под номер 176/2010 г. по описа на ЧСИ И. Б., прекратено през 2012г. на осн. чл.433,ал.1, т.8 от ГПК, но също така е заявил, че в последствие през 2015 г. то е образувано пред ЧСИ П. Г. с район на действие СлОС, препратено е на ЧСИ Т. К., пред когото е образувано под № 20/2016 г.и не се твърди да е прекратено на основание чл.433, т.8 от ГПК или поради изпълнение. Няма твърдение, че по посочените дела не са били извършвани никакви изпълнителни действия, прекъсващи теченето на давността. Тъкмо обратното- има общо заявление, че по някое от тях( неуточнено с номер) са извършвани изпълнителни действия-връчване на покана за доброволно изпълнение, справки, назначаване на експертизи, осъществена е публична продан на имоти и др., считани от страната за нищожни, с твърдението, че изпълнителното производство било вече прекратено на основание чл.433, ал. 1 вр. с чл.433, ал.2 от ГПК. Само че молителят не е конкретизирал горните действия, нито момента на извършването им, а и не е ангажирал писмени доказателства в насока установяването им, поради което всичките му твърдения подлежат на допълнително уточняване и доказване във висящото исково производство.

Липсата на една от трите кумулативно изискуеми предпоставки за допускане на обезпечение е основание молбата за налагането му да бъде оставена без уважение, в какъвто смисъл се е произнесла и първата инстанция. Затова жалбата на Р. К. в тази част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Тя обаче е основателна в частта, насочена срещу връщането на частната жалба на Р. К. против определение № 738/18.04.2019 г. по делото, с което е оставено без уважение искането му за служебно вписване на исковата молба. Съображенията за това се извличат не от въведените в горната най-общи оплаквания, а на база извършената от настоящата инстанция служебна проверка и констатация, че актът на БОС в тази си част е недопустим.

Съгласно чл.262, ал.2 от ГПК(приложим и за частното обжалване според чл.275 ГПК), администриращият въззивната жалба съд има правомощието да я върне само когато установи, че е нередовна, а жалбоподателят не е изпълнил дадени му за поправката й указания в срок или когато е подадена извън предвидения в закона преклузивен срок. Преценка за това дали жалбата е допустима по смисъла на разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК, т.е. дали актът, срещу който е насочена жалбата подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, се осъществява от съда, комуто той е възложен. Администриращият съд няма такава процесуална правна компетенция, произтичаща от закона( за разлика от правомощията му във връзка с касационния контрол- вж. чл.286, ал.1,т.3,вр.чл.280, ал.3 ГПК).

С оглед на това и тъй като „връщането“ на подадената от Р. К. частна жалба е постановено от администриращия съд извън разписаната от закона негова компетентност, в тази част обжалваният съдебен акт е недопустим и следва да бъде обезсилен. Подадената от Р. К. чрез адв. П. М. частна жалба срещу отказа на БОС да издаде служебно разпореждане за вписване на исковата молба следва да бъде върната на същия съд за надлежно администриране, след което да бъде изпратена за разглеждане от БАС.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Р. Т. К., представляван от адв. М., против определение № 1054/10.06.2019 г. по гр. дело № 50/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата му за допускане на обезпечение на иска.

ОБЕЗСИЛВА горното определение в ЧАСТТА, с която е върната като недопустима частната въззивна жалба на Р. К. срещу отказа на съда да постанови разпореждане за вписване на исковата молба по делото.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Бургас за изпълнение на дадените с настоящото определение указания.

Определението може да бъде обжалвано в частта, обезсилваща акта на БОС в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба пред ВКС.

В останалата си част е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: