РЕШЕНИЕ
№ ……………../14.05.2021 г.
гр. Велики Преслав
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание,
проведено на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при
участие на секретаря Марияна Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. №
257 по описа за 2020 г. по описа на съда,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от „БНП Б.П.Ф.“ АД срещу Г.А.Ш., **********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата от 845.28лв., представляваща дължима главница по
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№16157328 , ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране заявлението в съда - 02.06.2020г.
до окончателното погасяване на дълга; сумата от 55.28 лв., представляваща
възнаградителна лихва
за периода от 01.04.2019 г. до 05.09.2019 г., както и сумата от 51,39лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.09.2019г. до
27.05.2020г, които суми са предмет на Заповед
№98/04.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр.дело
192/2020 г. по описа на РС-Велики Преслав.
В
исковата молба се излага, че на 22.06.2018г., ищцовото дружество БНП
Б.П.Ф.“ АД сключило,
в качеството на кредитодател с ответника по делото Г.А.Ш., в качеството на
кредитополучател, Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит за
издаване и ползване на кредитна карта - CARD16157328, въз основа на които е
предоставил банкова кредитна карта Мастъркард с максимален кредитен лимит
индивидуално определен на 700 лева. Същият
представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати /АТМ/,
плащания чрез терминални устройства /POS/ и др., осъществени чрез издадената му
кредитна карта. Върху усвоената сума
се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период.
Съгласно чл. 14 от договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му.
Твърди се, че на
22.06.2018г. ответникът се възползвал от предвидената в чл. 4 от договора
възможност „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора" при която кредитополучателят
изплаща избраната от него стока или услуга посредством усвояване от кредитния
лимит па револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна карта, без да чака
за одобрение, когато има разполагаем лимит по кредитната карта. По този начин било
извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ
кредит с код на усвояването СКЕХ-16157312 за закупуването па стоки и услуги на
изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от Договора в параграф
„Параметри и услуги" за срок от 12 месеца, обхващащ периода от сключване
на договора до 01.07.2019 г., съгласно погасителен план, включваща падежните
дати на месечните погасителни вноски, като е
договорено кредитът за стоки и
услуги е да бъде изплатен на 12 броя равни месечни вноски, всяка в размер на
50.81 лева. Г.А.Ш. преустановил
редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.04.2019 г., към
която дата било и последното плащане по
заема.
Съгласно сключения между страните
договор при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер па действащата законна лихва за периода на забавата. При
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени по договора надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава, предвид и което на 09.09.2019 г. на длъжникът
била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за
изискуем.
Към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение
по чл. 410 ГПК в съда, въз основа на което е образувано и гр.дело 192/2020 г.
по описа на РС-Велики Преслав и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №98/04.06.2020 г., непогасеното задължение по револвиращия кредит,
отпуснат на Г.А.Ш. се сочи, че е в общ размер на
951.95 лева. като предвид, че кредитополучателят е преустановил обслужването на
заема, кредитната карта е блокирана и от страна на кредитора е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Велики Преслав за дължимите суми по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD 16157328.
Ищецът поддържа, че е предявил иск за установяване на
вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, предвид
дадените от съда указания в този смисъл.
При условията на евентуалност, се иска в
случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване па заповед за изпълнение, да се приеме приеме, че е
предявен осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД и да бъде прието, че
същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
В
срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му особен представител - адв. С.Б.,
която оспорва исковете по основание и размер. Сочи липсата на доказателства
установяващи задължението на длъжника. Оспорва вземането на ищеца. Счита, че исковите претенции да бъдат отхвърлени
изцяло, а ако се приемете за установено, че е налице сключен договор с
ответника, усвоим чрез предоставена на последния на кредитна карта, то се иска
да се приеме, че кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова
не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици.Предвид липсата на доказателства за предаване на заемна сума и
допълнителните такива за недействителност на договора, вкл. и за неравноправни
клаузи, моля исковете като неоснователни
да бъдат отхвърлени.
В
проведеното по делото на 14.04.2021
г. открито съдебно заседание ищецът депозира нарочна молба, в която поддържа
становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени
изцяло.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител – адв. С.Б. поддържа становище за
неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени, а ако се приеме дължимост на претендираната в исковата молба сума, да се
счете за недействително кредитното правоотношение.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
настоящото дело е приобщено гр.дело
192/2020 г. по описа на РС-Велики Преслав.от което е видно, че в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумите, предмет на установителните искове, като заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковата
молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За успешното провеждане на предявения иск с
правно основание чл. с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК , е необходимо ищецът да докаже дължимостта на сумата по заповедта за
изпълнение, а именно наличието на действително правоотношение по договор за
кредит,
по силата на
който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или
разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума
съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е
предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил задълженията
си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите; индивидуалното договаряне на условията по договора; осъществяването
на всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на които е възникнало
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването
на ответника за това, както и размера на всяко от претендираните вземания.
По
делото не е спорно, а и от представените към исковата молба писмени
доказателства се установява, че на 22.06.2018г. между
"БНП Б.П.Ф." ЕАД и Г.А.Ш. е сключен Договор за кредит
САRD- 16157328. за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№16157328. Не е спорно и че при сключване на договор за
покупка на стоки или услуги № CREX
16157312 ответникът e дал съгласието си освен посочения усвоен
кредит да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на
МаsterCard, което съгласие е обективирано в сключения между страните Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD- 16157328.
Един от основните спорни
моменти в производството е дали кредитът е усвоен от
кредитополучателя, съответно дали е получил и активирал издадената му, съгласно
горепосочения договор, кредитна карта на посочената от ищеца дата – 22.06.2018
г.
За
установяване на това обстоятелство бе поискана, допусната и съответно изслушана
в производството съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото
лице Р.А. по приетата без възражения ССчЕ, в
конкретния случай се касае за Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит за издаване и ползване на кредитна карта - CARD16157328от 22.06.2018
г., съгласно който на титуляра Г.А.Ш. от "БНП Б.П.Ф." ЕАД е предоставен потребителски кредит чрез покупка на стоки в размер на 489,
00 лева, размер на кредита 533,01 лева, платим на 12 бр.месечни вноски при
лихвен процент 24,39%, ГПР -27,32% и застраховка. По фактура №********** от 22.06.2018 г. от
„Технополис България“ЕАД от кредитополучателя Г.А.Ш. е закупена стока – мобилен
телефон на стойност 489,00 лева.
С предоставената кредитна карта по посочения договор,
титулярът се
е разпореждал, като е извършвал плащания чрез ПОСТ устройства и е теглил суми
чрез АТМ на обща стойност 720
лв. По този начин кредитът в общ размер от 1209,00 лева реално е бил усвоен, според заключението на вещото лице.
Съобразно
представените на вещото лице от ищеца и проверени документи за погасяване на кредита по процесния
Договор за кредит от 22.06.2018 г. са постъпили общо 698,43 лева, като размерът на задълженията според вещото
лице към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК – 03.06.2020 г. е общо 964,19 лева, от които – главница
845,28, договорна лихва 55,28 и обезщетение за забава 63,63
От
съвкупния анализ на събрания в производството доказателствен материал съдът
приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесният договор за
кредит е реално усвоен от кредитополучатя, като последният е активирал и
надлежно издадената му във връзка с този кредит кредитна карта
Ето защо възраженията на назначения на
ответника особен представител в този смисъл са неоснователни. В производството
бе безспорно установено, че именно с получената на 04.07.2018 г. лично от ответника кредитна карта, издадена въз основа на
сключения между страните на 22.06.2018 г. договор за револвиращ
кредит, са извършенои тегления и
плащания,
както посочва и вещото лице в заключението си. Същата е активирана от титуляра
на 06.07.2018 г. посредством извършените
от него транзакции, описани в експертизата. Доколкото и именно ответникът е титуляр на същата,
съгласно подписания от него договор, то в случая може да се направи обоснован
извод, че именно той е и лицето, което реално е ползвало картата, извършвало е
съответни операции с нея и следователно дължи плащане на изразходваните
средства. Това е така дори да се приеме, че картата е ползвана от трето лице
/което обстоятелство не се установи в производството/, доколкото правата и
задълженията по договора се носят именно от страната по него – от
кредитополучателя.
Не е спорно, че на 01.04.2019 г. ответникът е
преустановил редовното обслужване на кредитната карта, в който смисъл са
твърденията на ищеца в исковата молба. Това обстоятелство – признанието на
ищеца, че до тази дата картата е редовно обслужвана от кредотополучателя, също
потвърждава още веднъж направения по-горе извод, че картата реално е получена
от последния, доколкото в противен случая би било абсурдно да се приеме, че
същият в определен период обслужва задълженията си по карта, която фактически
не е получил и не ползва.
Наличието на забава в плащането на дължимите от
ответната страна вноски за револвиране съобразно постигнатите между страните
уговорки също категорично се установи по делото, в т.ч. и от приетата
съдебно-счетоводна експертиза.
Не е спорно, а и от приложената към
исковата молба покана от 09.09.2019 г., адресирана до Г.А.Ш. се установява, че кредитът
е обявен надлежно за предсрочно изискуем при условията на чл. 17 от сключения
между страните договор, предвиждащ възможност при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора да стане предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава. С изпратеното уведомление банката е поканила ответника
да изпълни доброволно задълженията си, като същото лично е получено на 17.09.2019 г. от
ответника.
Съобразно заключението на вещото лице по допусната
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че след извършените плащания от страна на
ответника непогасения остатък от главницата по договора
за кредит възлиза на сумата от 845,28лв.
Ето
защо следва да се приеме, че в полза на ищеца е налице вземане към ответника за
сумата от 845,28лв, поради което и предявеният иск следва да бъде уважен в рамките на
заявения размер, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 02.06.2020г., до окончателното погасяване на
задължението.
Предявената
осъдителна претенция за присъждане на договорна лихва съдът намира за
основателна.
Съобразно
постигнатите с Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта от 22.06.2018 г. уговорки между страните, ответникът е поел
задължение да заплати лихва за ползване на предоставените парични суми,
съставляваща възнаграждението на кредитора.
Съобразно чл. 19 от ЗПК в редакцията
от 23.07.2014 г. годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. За
страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено
плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода
на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. С ПМС №
72 от 08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва.
В
случая, уговорените лихвен и годишен процент на разходите от 35,00 %, респ. 44,90 %, са в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ЗПК и не надвишават този
размер (петкратния размер на законната лихва от 10%), поради което и
релевираните доводи за нищожност на претендираната възнаградителна лихва са
неоснователни.
Съдът
намира, че претенцията за
присъждане на договорна лихва в размер на 55,28 лева, за периода от 01.04.2017 г. до 05.09.2019 г следва да бъде уважена изцяло, както и тази за мораторна лихва в размер на 51.39
лв.
Предвид
релевираните от страна на опроцесуалния представител на ответната страна
твърдения за наличието на неравноправни клаузи в така сключения договор, а и
доколкото националния
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, настоящия
състав намира следното:
Процесният договор попада в приложното поле на ЗПК, тъй като ответникът
има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, съответно ищецът се явява
кредитор, съгласно четвъртата алинея на същата разпоредба, тъй като се
предоставя кредит под формата на заем, който не попада сред изключенията на чл. 4 ЗПК. Като вид търговска сделка от
категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга,
свързана с дейността на кредитни институции, съгласно чл. 24 ЗПК, контрактът попада и в
приложното поле на ЗЗП.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС,
договорна клауза в договор за потребителски кредит е неравноправна при
наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена;
2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава
значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията –
съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на
страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя.
Посоченото, съотнесено и преценено към процесния договор
обосновава извод за липсата на неравноправни клаузи в същия. Настоящия съд
намира, че сключения договор отговаря на изискванията на ЗПК за необходима
форма и съдържание, поради което валидно обвързва страните. Не са налице
основанията за неговата недействителност, посочени в чл. 22 от ЗПК. Същият не е в твърдяното
противоречие на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което
изискване в случая, видно от съдържанието на приложения договор, е спазено.
Видно от чл. 20
от сключения Договор за кредит, и в
стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация приложен към него, изрично е посочено, че годишният процент на
разходите е изчислен при допускането, че общия размер на кредита е
усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и ще се погасява на равни
месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи. Посочено е и, че ГПР е 44, 90 %, а възнаградителната лихва,
която е част от ГПР е 35 %. Предвид
това, а и съобразявайки, че изискването за фиксиране поотделно на конкретните
разходи, произтичащи от договора за кредит, се съдържа в чл. 11, ал. 1, т. 14 от ЗПК, като съгласно чл. 22 от ЗПК неспазването му не води до
недействителност на договора за кредит, в този смисъл и непосочването поотделно на
отделните елементи, включени в годишния процент на разходите и общата дължима
от потребителя сума, не съставлява основание за недействителност на договора по
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
С оглед изложеното и доколкото съдът намира, че самият договорът за
потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност, а исковете
са доказани в своето основание – налице свсички
изискуеми предпоставки: сключен договор за кредит, активирана от
кредитополучателя кредитната карта, извършвани от титуляра съответни транзакции
и плащания с нея, неизпълнение на задълженията за плащане на съответните
погасителни вноски, то и счита, че така предявените искове
следва да бъдат уважени в пълен размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на
делото и предвид направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски.
По
делото са представени доказателства за извършени разноски за заплатена държавна такса -125 лв., за депозит за вещо лице 200 лв., 450лв. за депозит за особен представител.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.Ето защо при доказани разходи в общ размер
на 875 лв., същите следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.
12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с
издадената заповед за незабавно изпълнение в размер на 75 лв. (25 лв. за
заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение).
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.4 ГПК установителни искове, че ответникът Г.А.Ш.,
**********, с адрес ***, дължи на ищеца „БНП Б.П.Ф.” С.А., Франция, рег. № ..... чрез „БНП Б.П.Ф. С.А.“, клон
България, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк
София, сгр. 14, следните суми: сумата от 845.28лв., представляваща дължима главница по
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №16157328 , ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 02.06.2020г.
до окончателното погасяване на дълга; сумата от 55.28 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 01.04.2019 г. до 05.09.2019 г., както и сумата от 51,39лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 05.09.2019г. до 27.05.2020г, които суми са предмет на Заповед
№98/04.06.2020 г. за
изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по ч.гр.дело
192/2020 г. по описа на РС-Велики Преслав.
ОСЪЖДА Г.А.Ш.,
**********, с адрес ***, да заплати на „БНП Б.П.Ф.” С.А., Франция, рег. № ..... чрез „БНП Б.П.Ф. С.А.“, клон
България, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк
София, сгр. 14,
сумата от 875.00лв. (осемстотин
седемдесет
и пет лева), представляваща сторени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 75,00 лв. (седемдесет
и пет лева), представляваща сторени в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: