Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 240
17.01.2019
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11476
по описа на съда за 2018г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД от П.Л.К.
против „ЕВН България електроснабдяване“ АД за заплащането на сумата от
5 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- пропуснати
ползи поради нереализиране на наемна цена за периода от *** до ****. за
търговски обект, с адрес на имота: ****, представляващ магазин №****,
вследствие на неизпълнение на договорно задължение на ответното дружество,
изразяващо се в прекъсване на ел. захранването на посочения търговски обект,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на исковата молба в съда- ****. до
окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
ел. захранване на недвижим имот, собственост на ищеца, находящ се в ****, с ИТН
*****. През ****г. ищецът отдал описания по-горе търговски обект под наем на
дружество „Терзиева - М" ЕООД. На ****. била извършена проверка на
ел.измервателното средство на търговския обект, при която била констатирана грешка в документите за смяна на име, като
същевременно били извършени корекции и на наемателя била начислена за заплащане
сума в размер на 2456.37 лева. На *****. било прекъснато ел.захранването на
търговския обект, поради което на ****. със споразумение бил прекратен
сключеният между ищеца и „Терзиева - М" ЕООД договор за наем. С писмена
молба от ****. ищецът отправил искане до ответното дружество да му бъде
възстановено ел.захранването на търговския обект, но получил отговор от
дружеството, че захранването е прекъснато поради просрочени задължения, които
следвало да се заплатят, за да бъде възстановено. Впоследствие ищецът предявил
иск против ответника, като с решение №3871/07.11.2017г. по гр.дело №2425/2017г.
по описа на PC-Пловдив, ХХII състав било постановено, че ищецът не дължи сумата
от 2456.37 лева на ответното дружество по причини подробно изложени в мотивите
на решението, като същевременно бил осъден ответникът да възстанови
електрозахранването на процесния търговския обект. Непосредствено след
влизането в сила на решението, *****. било възстановено ел. захранването на
имота.
Ищецът твърди, че с прекъсването на ел. захранването ответното
дружество престанало да изпълнява задълженията си за доставка на ел. енергия,
вследствие на което договорът за наем на търговския обект с дружество „Терзиева
– М“ ЕООД, бил прекратен на *****.
Месечният наем бил размер *****, като след
прекратяване на договора и поради
невъзможност за сключване на последващ такъв поради липса на ел. захранване
в търговския обект, ищецът не могъл да отдаде обекта под наем на друго лице,
поради което претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи.
Предвид изложеното моли за уважаване на иска. Претендира законна лихва и
разноски.
Ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер.
Посочва, че за процесния период „Терзиева-М" ЕООД бил потребител на
ел.енергия в описания в исковата молба обект. В отговора на исковата молба се
твърди, че ответното дружество не било упражнило правото си да преустанови
снабдяването на обекта на ищеца, както и че не било приканвало последния да
заплаща суми, като условие за възстановяване на снабдяването. С решение
№ 1214 от 24.06.2014г. по гр.д. № 1751/2013г. на ПОС, била обявена за
неравноправна клаузата, която определя реда за преустановяване на снабдяването
в обект на потребител, като след влизане в сила на решението ответното
дружество не преустановявало снабдяването с електрическа енергия на обекти на
потребители. Посочва, че клаузите на чл. 31, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
електроразпределение“ не се прилагали от ответното дружество. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
На основание чл. 219 ГПК като трето лице помагач е конституирана
„Застрахователна компания Уника“ АД, което взема становище за неоснователност
на претенцията.
С определение от о.с.з от 17.12.2018г. производството е прекратено за
сумата над 5153.40 лева до 5600 лева.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Между страните не е
спорно, че се намират в облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия.
От представения нотариален акт се
установява, че на ******. ищецът е придобил правото на собственост върху СОС с
идентификатор ****** по КК на ****, представляващ ***** За него е бил сключен
договор за наем от ******. с третото лице „Терзиева-М“ ЕООД за срок от 3 години
от *****.
Съгласно приетата СТЕ, на ****. електроснабдяването
на обекта е било преустановено. Прекъсването е било извършено заради наличието
на неплатени задължения в размер на 2456.37 лева за обекта, видно от
представените отговори (лист 12 и 14) от „ЕВН България електроразпределение“
ЕАД (сега „Електроразпределение юг“ ЕАД) и решението по предходното дело. Не е
спорно между страните и обстоятелството, че задълженията не са били в тежест на
ищеца, а на неговия наемател, на който е била заведена и партидата за имота.
Със споразумение от ****. ищецът и „Терзиева-М“
ЕООД са прекратили договора за наем по взаимно съгласие. Имотът е бил предаден
на ищеца, а дружеството е поело задължението да плати всички консумативи и
други разходи във връзка с ползването- т. 3.
На *****. ищецът е подал искане до
ЕВН (нито в молбата, нито във входящия
номер е отразено дали искането е отправено до ответника или „ЕВН България
електроразпределение“ ЕАД) за възстановяване на захранването поради
прекратяването на правоотношението с „Терзиева-М“ ЕООД. Получил е отговор от
„ЕВН България електроразпределени“ ЕАД, с който дружеството изтъква, че се е
възползвало от правото си да преустанови преноса на ел. енергия предвид постъпила от ответника информация за
наличието на неплатени задължение. Сочи, че възстановяването на преноса на ел.
енергия може да стане след плащането
на просрочените задължение, което следвало да
бъде извършено на ответника.
С решение по гр.д. 2425/2017г. на
ПРС е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2456.37
лева и ответникът е осъден да възстанови електрозахранването на обекта.
Съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила на 30.11.2017г.
Малко преди това- на *****.,
съгласно приетата СТЕ, но след получаването на препис от съдения акт от
ответника на *****., е било възстановено захранването на обекта.
При така събрани доказателства
възражението на ищеца, че няма вина за прекъсването на електрозахранването за
времето след *****. се явяват
неоснователни. Съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ на ответника „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД се задължава да снабдява с електрическа енергия при
условия на равнопоставеност на всеки клиент, чийто обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа, обслужвана от „ЕВН България
Електроразпределение” АД. Когато не е изпълнено задължението за заплащане на
всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, е
възможно временното преустановяване на снабдяването до крайния клиент - арг. от
чл. 123 ЗЕ. В чл. 14, ал. 1, т. 2 от ОУ е посочено, че „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД може да откаже снабдяване с електрическа енергия на даден обект, при
наличие на неизплатени задължения за електрическа енергия от същия клиент.
Макар прекъсването реално да е извършено от трето лице- „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, видно от отговора от *****. (неоспорен от ответника),
то е било извършено заради неплатени задължения. Информацията за наличието на
такива обаче е била предоставена от ответника, на когото съгласно Правилата за
търговия с електрическа енергия се извършва плащането. Ето защо невъзстановяването
на снабдяването с електроенергия, въпреки наличието на предпоставките за това,
се дължи на поведението на ответника и представлява неизпълнение на договора с
ищеца.
При неизпълнение на договорно
задължение за непрекъснато доставяне на електрическа енергия, крайният
снабдител отговаря по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди - претърпени
загуби и пропуснати ползи, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а
ако е недобросъвестен - за всички преки и непосредствени вреди. (в този смисъл
Решение № 192 от 20.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 1057/2009 г., II т. о., ТК)
Съгласно разрешението дадено в Тълкувателно
решение № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС
при предявен иск по чл. 82 ЗЗД
за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от
забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува
сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се
предполага. Дадените в решението разяснение са приложими и в настоящия случай и
следва да бъдат взети предвид. В същия
смисъл: Решение № 156 от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 142/2010 г., I т. о.,
Решение № 77 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 936/2012 г., I т. о., Решение №
195 от 19.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 988/2011 г., II т. о.
Пропуснатите ползи
са форма на вината, при която има неосъществено увеличение на имуществото на
кредитора, като вредата трябва да е реална, а не хипотетична. На основание чл. 154 ГПК,
в тежест на кредитора е да докаже, че е съществувала възможност за сигурно
увеличение на имуществото му т. е., че при точно изпълнение със сигурност би се
увеличил неговият актив. В настоящия случай, не се доказва при условията на
пълно и главно доказване, че ищецът е пропуснал възможността да получи
гражданските плодове от обекта, чрез предоставянето му за възмездно ползване на
друго лице. В действително може да се направи предположение в тази насока на
базата обичайната логика, но то не е достатъчно, за да се присъдят вредите.
Както бе посочено по- горе, това предположение следва да изгради на
доказателствата по делото и не може да почива на допускане за закономерно
настъпване на увеличаването. Липсват доказателства за конкретните пазарни
условия, при които е съществувала реална възможност за отдаване на помещението
под наем за този период. В тази насока не е достатъчно предходното
правоотношение, тъй като ищецът е изразил лично съгласие за неговото
прекратяване преди изтичането на срока му,
без в споразумението да се сочат конкретни причини. Липсата на електрозахранване
не променя извода, след като партидата за имота към момента на прекъсването се
е водела на дружеството наемател, което е
имало непогасени задължения към ответника. Не се установява и имотът да е
бил отдаван под наем през цялото време след придобиването му, като за периода
от ******. не са представени доказателства за предходни правоотношения. Няма
данни за търсенето и предлагането на подобни обекти в района и за това дали
след възстановяване на електрозахранването, в кратки срокове е бил сключен нов
договор за наем.
Ето защо, предявената претенция е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да плати разноските в размер на общо 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от П.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, иск за осъждането на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД да заплати на П.Л.К. сумата от 5153.40 лева- представляваща обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи от
нереализиран наем за периода от *****. за търговски обект, с адрес: *******,
представляващ СОС с идентификатор ***** по КК на *****, вследствие неизпълнение
на договорно задължение на ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на
исковата молба в съда- *****. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА П.Л.К., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100.00 лева /сто лева/- разноските по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
Р.М.