Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№ 5122/31.12.2020 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, в
закрито заседание на тридесет и първи декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Веселин
Енчев
разгледа адм.д. № 2645/2020 година,
Производството е по чл. 250 от АПК.
Образувано е по искова молба вх. № 11539/30.12.2020
година, подадена от П.Т.З. ***, чрез адвокат Б.Г.Б. ***, против твърдяно
порочно действие на кмета на община Несебър, изразено в публикуване на интернет
– страницата на общината в секция „Достъп до информация“ на информация за
цените за предоставяне на обществена информация по Закона за достъп до обществена
информация (ЗДОИ).
В исковата молба се твърди, че оспореното действие не
почива на никакво правно основание. Излагат се твърдения, че цените за достъп
до обществена информация, определени с Наредба № 11 на Общински съвет – Несебър
не съответстват на установените със заповед № ЗМФ – 1472/2011 година на
министъра на финансите.
Иска се издаване на разпореждане, с което кметът на
общината да бъде задължен да премахне от интернет – страницата на общината
„публикация с порочно съдържание“ – чл. 119 от Наредба № 11 на Общински съвет –
Несебър, съдържащ цените за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ
според вида на носителя.
Претендират се разноски в размер на 810 (осемстотин и
десет) лева от ответника.
С разпореждане от 30.12.2020 година съдът е изискал от
кмета на община Несебър информация за правното и фактическото основание за
публикуване на информацията за цените за предоставяне на информация по ЗДОИ.
С молба вх. № 11 548/30.12.2020 година от процесуален
представител на ответника такава информация е предоставена.
Исковата молба е допустима.
Със заявление от 14.12.2020 година П.Т.З. е подал
заявление за достъп до обществена информация до кмета на община Несебър, а
именно каква е била сумата, предвидена за представителни разходи на общинската
администрация за 2017 – 2019 година, за което е заплатил такса в размер на 2,00
лева (лист 8 стр. 2 - 9).
По заявлението е издадено решение № 103/22.12.2020
година на заместник – кмет на община Несебър (лист 10).
З., чрез процесуалния си представител Б., твърди, че е
ощетен от фактическо действие на кмета на общината, имащо връзка с
правоотношението по предоставяне на достъп до обществена информация, което е
възникнало между него и администрацията.
Предвид установените факти, съдът приема, че е
установена активната процесуална легитимация на З. да предяви иск по чл. 250 от АПК.
След като съпостави съдържанието на исковата молба с
приложимото право, съдът приема, че искът е неоснователен.
Съгласно чл. 250 от АПК, всеки, който има правен
интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен
орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на
закона.
Основателността на претенцията по чл. 250 ал. 1 от АПК
изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. фактически действия,
извършвани от името на административен орган или длъжностно лице; 2. действията
да не се основават на нормативен или административен акт и 3. действията да не
са прекратени, т. е. да са налични към момента на търсене на защитата.
В конкретният случай се установява, че на електронната
страница на Община Несебър, която е публично достъпна, е уреден начина за
предоставяне на достъп до обществена информация, включително за повторното
ѝ използване. Съответно, на същата електронна страница са посочени
дължимите разходи и начините за заплащането им.
Действието по публикуване на страницата на Община Несебър
на информация относно размера на таксите, събирани за предоставяне на информация
по реда на ЗДОИ, е извършено от името на административен орган и е налично към
момента на търсене на защитата.
Публикуването на тази информация, обаче, се основава
на нормативен акт, а именно ЗДОИ.
Съгласно чл. 41ж ал. 1 от ЗДОИ информация от
обществения сектор се предоставя за повторно използване безплатно или след
заплащане на такса, която не може да надхвърля материалните разходи по
възпроизвеждането и предоставянето на информацията.
Нормата на чл. 41ж ал. 6 от ЗДОИ сочи, че размерът на
таксите, основата, на която се изчисляват, взетите предвид фактори при
изчисляването, както и всички допълнителни условия, ако има такива, се
публикуват, включително по електронен път при наличието на интернет страница.
В чл. 15а ал. 2 от ЗДОИ е предвидено, че в секция
"Достъп до информация" на интернет страниците по ал. 1 се обявяват
данните по чл. 15, ал. 1, т. 4 и 11 и годишните отчети по ал. 2, съществуващите
вътрешни правила относно достъпа до обществена информация, нормативите за
разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал. 2 и повторно
използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж, реда за достъп до
публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на
изпълнителната власт.
Следователно, задължението за извършването на
фактическото действие - публикуването на информация относно размера и начина на
определяне на таксите, съобразно нормативите за разходите по предоставянето
ѝ, събирани от Община Несебър за предоставяне на информация за повторно
ползване, се основава на действащ нормативен акт.
В случая не е налице една от задължителните
предпоставки за уважаване на искането по чл. 250 от АПК, а именно фактическите
действия да не се основават на нормативен или административен акт. Ето защо
искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
За пълнота на изложението, съдът счита за необходимо
да посочи, че и при най – повърхностен преглед на съществуващата съдебна
практика по сходни казуси се констатира, че от името на П.З., са подадени редица
идентични искови молби по чл. 250 от АПК и жалби до различни административни
съдилища в страната, с които се оспорват едни и същи административни актове
и/или фактически действия на различни общински администрации, като по всички
дела, без оглед на правната и фактическата им сложност, се претендират
значителни по размер разноски – адвокатски възнаграждения. Принципно, носителят
на правото на оспорване на индивидуален административен акт или фактическо
действие на административен орган е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни. Затова такова оспорване поначало е
правомерно. Това, обаче, не изключва възможността от злоупотреба както с
правото на жалба/иск, така и с всяко друго съдопроизводствено и процесуално
действие. Последиците от такава злоупотреба са уредени в чл. 3 изр. първо от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Злоупотребата с право е противоправна и тя е
налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени
права и законни интереси на други (чл. 57 ал. 2 от Конституцията), но също и в
противоречие с интересите на обществото (чл. 8 ал. 2 от ЗЗД).
Образуването на множество еднотипни дела от името на З.
и претендирането на адвокатско възнаграждение по тях е типичен случай на
недобросъвестно упражняване на процесуални права в пълен разрез с изискванията
на чл. 3 от ГПК. Липсва каквато и да е нормална правна и житейска логика от
името на ищеца да се отправят към едни същи административни органи в различни
общини на страната серийни еднотипни искания за получаване на една и съща
информация, дори когато исканията са основателни. Подобно поведение е
единствено обяснимо ако се приеме, че целта на образуваните дела не е да се
получи исканата обществената информация, от която З. да си изгради обективна
представа за начина на работа на администрацията, а да се намери повод да се
начисляват разноски за адвокат и такси за разглеждане на оспорванията по
същество. Като основание за тази злоупотреба с права е използвано принципно
основателното искане за достъп до обществена информация, но начинът по който то
е направено – многократно, еднотипно до различни общини, с неизменната
претенция за значителни разноски по всяко дело, води до извода, че е налице
недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК във
връзка с чл.144 от АПК, граничещо с извращение на закона.
По съображенията, изложени по съществото на казуса и
на основание чл. 253 ал. 2 от АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И
ОТХВЪРЛЯ искова молба вх. № 11539/30.12.2020 година,
подадена от П.Т.З. ***, чрез адвокат Б.Г.Б. ***, против твърдяно порочно
действие на кмета на община Несебър, изразено в публикуване на интернет –
страницата на общината в секция „Достъп до информация“ на информация за цените
за предоставяне на обществена информация по Закона за достъп до обществена
информация.
Разпореждането
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в тридневен
срок от издаването му.
СЪДИЯ: