№ 2177
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500010 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 13177/27.07.2023 г., постановено по гр. д. № 8505/2023 г. на СРС, 160
състав, са уважени частично предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и Е
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Е. Р., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите, както следва: сумата от 1 769, 64 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр.
София, ж. к. ****, абонатен № 239644, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 15.08.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 25.08.2022 г. по гр. д. № 44100/2022 г. по описа на
СРС, 160 състав, КАТО Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над уважения размер от 1769, 64
лева до пълния предявен размер от 1769, 68 лева; сумата от 33, 15 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за период
от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр.
София, ж. к. ****, абонатен № 239644, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 15.08.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 25.08.2022 г. по гр. д. № 44100/2022 г. по описа на
СРС, 160 състав. ОТХВЪРЛЕН е предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.
1
2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца, сумата от 6, 33 лева, представляваща мораторна лихва за период от
31.08.2019 г. до 02.08.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, за която сума на 25.08.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 44100/2022 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ответника, с
която оспорва решението като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение
на съдопроизводствените правила. Моли съда да отмени първоинстанционното решение,
като постанови ново, с което изцяло да отхвърли претенцията срещу него.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК отговор подава насрещната страна, с
който поддържа първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е необоснована и недоказана, като въведените възражения се основават на
неправилно разширително тълкуване и прилагане по аналогия на материалното право.
Според въззиваемия, първоинстанционният съд подробно е разгледал писмените
доказателства по делото, като е обосновал изводите на тяхната цялостна и съвкупна
преценка. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 272713/08.12.2022 г., с която от
името на "Топлофикация София" ЕАД, против Р. Е. Р. са предявени искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за
забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 169987/15.08.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Е. Р. за суми, както следва: 1 сумата от 1 769, 68 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр.
София, ж. к. ****, абонатен № 239644, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 15.08.2022 г. до изплащане на вземането; 2 сумата от 256, 97 лева,
2
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 02.08.2022 г., върху
главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3 сумата от 33, 15 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за период
от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр.
София, ж. к. ****, абонатен № 239644, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 15.08.2022 г. до изплащане на вземането; 4 сумата от 6, ЗЗ лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 02.08.2022 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. На 25.08.2022 г. е издадена заповед по
чл. 410 ГПК. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на Р. Е. Р., ЕГН: ********** на
06.12.2022 г., като в законоустановения срок от името на ответника е депозирано възражение
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тази
връзка, ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за сумите, предмет на
издадената заповед за изпълнение, претендирани от Р. Е. Р., на 17.01.2023 г. Исковата молба е
подадена на 17.02.2023 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът "Топлофикация София" ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна енергия за
битови нужди. Навеждат се съображения, че сградатаетажна собственост, в която се намира
процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма Техем Сървисис ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на
основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през процесния
период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по отношение на
последното.
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, която не била заплатил за процесния период, поради което изпаднал и в
забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължи лихва за
забава върху непогасената главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в
производството, че Р. Е. Р. дължи в полза на "Топлофикация София" ЕАД суми, както
следва: 1 сумата от 1 769, 68 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в имот,
представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж. к. ****, абонатен № 239644,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.08.2022 г. до изплащане
на вземането; 2 сумата от 256, 97 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 02.08.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3
3
сумата от ЗЗ, 15 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот,
представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж. к. ****, абонатен № 239644,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.08.2022 г. до изплащане
на вземането; 4 сумата от 6, ЗЗ лева, представляваща мораторна лихва за период от
31.08.2019 г. до 02.08.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, за които суми на 25.08.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 44100/2022 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство
и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК /а и след неговото изтичане до
настоящия момент/ от името на ответника не е депозиран отговор на исковата молба.
В производството по ч. гр. д. № 44100/2022 г. на СРС, 160 състав ответникът е
депозирал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената на 25.08.2022 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. №
44100/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Излагат се съображения, че ответникът не
дължи сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК. Посочва, че в жилището не се ползва топлинна енергия за отопление и в него не
живее никой. Поддържа, че не е извършено реално отчитане на показанията, за да може
ищеца да изисква заплащане на процесните суми от ответника.
От страна на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – Техем
Сървисис ЕООД е изразено становище за основателност на предявените искове. Моли се за
тяхното уважаване.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
Относно възражението, че ответникът – въззивник не е подписвал договор с ищеца –
въззиваем. Според въззивника един от спорните въпроси е по повод договора за доставка на
топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с
уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при
законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да
4
отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни
изявления от страните по облигацията. Предвид нормата на чл. 153 от Закон за енергетиката
/ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в
сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на
процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния
топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на
ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на
собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за доставка на топлинна
енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да
бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание
на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността
или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да
е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г.
на СРС по гр. д. № 168/2023 г.).
В допълнителните разпоредби на посочения нормативен акт се намира легално
определение на понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди", като
съгласно § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР
на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
"клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на
топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия
период м. 05. 2019 г. – м. 04.2021 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
5
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че с оглед събраните пред първата
инстанция писмени доказателства, правото на собственост върху недвижимия имот от
страна на ответника е доказано. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
53, том III, рег. № 4840, дело № 279/2004 г. на нотариус В.К., № 066 в НК с район на
действие – СРС установява, че на 05.11.2004 г. ответникът Р. Е. Р. е придобил собствеността
върху недвижим имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж. к. ****,
който е придобит по време на брака му с Л.Н.Н.. Протокол от открито съдебно заседание,
проведено на 21.10.2011 г. в производството по гр. д. № 9878/2010 г. по описа на СРС, I ГО,
15 състав, в който е обективираната одобрена спогодба, постигната между ответника –
въззивник и Л.Н.Н. установява, че Л.Н.Н. изрично е признала, че придобитият по време на
брака й с ответника – въззивник недвижим имот, представляващ апартамент № 54, находящ
се в гр. София, ж. к. ****, е закупен от Р. Е. Р. със средства, които са били изключителна
негова собственост. Само на това основание, ответникът е следвало да отговаря за
заплащане на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия, в качеството си
на собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София,
ж. к. ****.
( Наред с въведеното оспорване за доказано право на собственост, респ. качество на
„потребител на топлинна енергия“, въззивникът възразява и през процесния период да е
обитавал апартамента, което изключва възможността да е използвал доставяната топлинна
енергия. Възражението е неоснователно. Ирелевантно в настоящия случай е
обстоятелството, дали въззивника действително е живял и ползвал процесното жилище,
доколкото според константната и последователна съдебна практика, достатъчно условие за
ангажиране на отговорността му е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Не е нужно за периода той
реално да е ползвал или обитавал имота, доколкото обстоятелството няма отношение при
преценката относно качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Предвид изхода на делото, „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в
размер на 200 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13177/27.07.2023 г., постановено по гр. д. № 8505/2023
6
г. на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Р. Е. Р., ЕГН ********** да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Ястребец“ №13 сумата от 200 лева, представляваща заплатено юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, трето лице-
помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7