Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …….01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХVІ-ти въззивен състав на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета
година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
на секретаря Гергана Цветкова, в присъствието на
прокурора ………….., разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНЧХД № 3589 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда на
СРС, НО, 100 състав от 26.04.2016 г. по НЧХД № 16117 от 2014 година, съдът е признал
подсъдимия Б.К.А. за невиновен
и на основание чл. 304 НПК
го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 130, ал. 2 НК. С обжалваната присъда е бил отхвърлен и предявения от Е.П.П.
срещу Б.К.А. граждански иск в размер на 2000 (две хиляди) лева - обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на твърдяното в тъжбата престъпно
деяние по чл. 130, ал. 2 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 21.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Частната тъжитЕ.Е.П.П. е била осъдена да заплати на Б.К.А. направените от него разноски по делото в
размер на 1000 (хиляда) лева за адвокатско възнаграждение, както и на основание
чл. 189, ал. 3 НПК да заплати по сметка на СРС направените по делото разноски в
размер на 400 (четиристотин) лева - възнаграждение за вещи лица.
Присъдата е обжалвана от частната
тъжитЕ.с доводи, че за неправилност и
незаконосъобразност и се прави искане за отмяната й и осъждане на подсъдимия и
уважаване на граждански иск. Сочат се принципни аргументи за нарушаване на
правата на частния тъжител. Излагат се и аргументи за прекомерност на
възложените в тежест на частната тъжитЕ.разноски.
Аргументира се, че липсата на свидетели очевидци на деянието не следва да води
на извод за невинност на подс. А., още повече, че
липсват доказателства за друго лице, което да е причинило телесните увреждания
на тъжителката или последната да се е самонаранила. Излагат се съображения за
отказ от правосъдие и несправедливост на обжалвания съдебен акт.
В
съдебно заседание повереникът на частната тъжитЕ.поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Излага фактическа обстановка, която счита за установена от доказателствата по
делото, а именно, че подс. А. се е нанесъл в
апартамент, владян от частната тъжитЕ.и св. Д., след
което е сменил заключващото устройство, изчакал е П. да отиде в жилището и
възползвайки се от това, че са сами, я е изблъскал, което е станало причина за
причиняването на инкриминираните телесни увреждания.
Защитникът
на подсъдимия моли да бъде оставена в сила първоинстанционната
присъда, тъй като не са доказани твърденията в тъжбата. Претендира направените
разноски.
В
правото си на реплика повереникът на частната тъжитЕ.прави възражение за прекомерност на направените
разноски, тъй като последните не съответстват на тежестта и сложността на
делото.
Частната
тъжитЕ.пледира за човешко решение. Твърди, че е била
изхвърлена от жилището, както и че е жертва на сценарий.
Подсъдимият
се възползва от правото си да не участва лично в наказателното производство,
след редовно уведомяване за датата и часа на провеждане на с.з.
Съдът,
като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от
страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира
следното:
От
фактическа страна съдът е приел за установено, че подс.
Б.К.А. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, работи като строител, ЕГН **********,
с адрес ***.
През
периода на 2014 г. частната тъжитЕ.Е.П.П. и свид. Д.Д.
живеели на съпружески начала в апартамент - ателие № 2, находящо
се в гр. София, ж.к. „*********. Ателието било закупено през 2012 година от св.
Д.. В жилището се влизало през двойна външна врата, като вътрешната била
дървена, а външната - метална. Между двете врати имало праг. От външната врата
се влизало в помещение, което било обособено като кухня и всекидневна. В
ателието имало още една стая.
На
03.07.2014 г. следобед тъжителката П. се прибирала към жилището, в което
живеела със св. Д.. Когато пристигнала установила, че в ателието се намира подсъдимият
Б.А., който й казал, че жилището не е тяхно. Е.П. се обадила по телефона на свид. Д. (който по това време се намирал извън града) и му
казала, че в апартамента има човек, който твърди, че те не са собственици на
имота. Св. Д. отговорил, че тръгва към гр. София. Провел и разговор по телефона
с подсъдимия. По време на разговора и двамата били спокойни, помолил да го
изчакат. Докато чакали пристигането на св. Д., подс. А.
пуснал П. в ателието и първоначално отношенията им били нормални - водили спокоен
разговор. Постепенно между тях възникнал спор, като в 17.53 ч. подс. А. се обадил на телефон 112 от мобилен телефон с
номер *******. В проведения разговор подс. А. съобщил,
че за собствеността на апартамент, находящ се в гр.
София, жк. „*********7 съществува спор за собственост между него и жена.
Служителят на „Национална система 112” свързала А. с дежурния на 04-то РУ-СДВР,
на когото А. също обяснил ситуацията. В 17.55 ч. подс.
А. отново се обадил на тел. 112 и отново съобщил за спора. Във връзка с
подадения сигнал на мястото на инцидента бил изпратен екип от Отдел „СПС“ за
бързо реагиране „СИГМА“ - свидетелите Т.Т.и С.И..
Свидетелите пристигнали на мястото на инцидента около пет минути, след обаждането
от дежурния от 04 РУП-СДВР.
При
пристигането си на адреса и докато се качвали по стълбите към 7-мия етаж
свидетелите Т.и И.чули, че някой удря по външна врата на апартамент и вика.
Полицейските служители се качили до процесния
апартамент, като по пътя не установили хора, които да викат или да удрят по
външна врата. Когато стигнали до седмия етаж видели П. пред процесното
ателие обута с джапанки. Когато видяла полицаите, П. им се оплакала, че не я пускат
да влезе в ателието и че кракът й е наранен при опит да влезе в апартамента, посочила
още, че е била наранена от подсъдимия. Свид. И.видял,
че П. има ожулване на единия крак в областта под коляното, разположено в дясно
на прасеца. Полицейските служители позвънили на апартамента и подсъдимият им
отворил. Свидетелите попитали подсъдимия дали има нещо общо с нараняването на
тъжителката, но той отрекъл - казал, че не я е докосвал. Самият той не се
оплакал от нея, но поискал П., след като си вземе нещата, да изчака своя познат
извън апартамента. И двете присъстващи лица твърдели пред Т.и Иванов, че са собственици
на апартамента.
След
като П. си взела чантата и си обула обувките, била помолена от полицейските
служители да изчака извън апартамента. А. и П. били предупредени да се
въздържат от противозаконни действия. П. изчакала идването на св. Д. и двамата
си тръгнали.
Във
връзка с инцидента, както подс. А., така и тъжителката
П. подали жалби в 04 РУ-СДВР. Във връзка с така подадените молби била
образувана пр. пр. № 29940/2014г. по описа на СРП, във връзка с която прокурор
при СРП с Постановление от 11.02.2014г. отказал да образува досъдебно
производство.
На
04.07.2014 г. Е.П. била прегледана от лекар - съдебен медик, за което било
издадено съдебномедицинско удостоверение № 511/2014 г. В него било посочено, че
при прегледа на Е.П.П. са установени следните телесни
увреждания: охлузване на десния лакът, оток, кръвонасядане
и охлузване по външната повърхност на десния глезен.
След
известно време св. Д. и частната тъжитЕ.П. изнесли
багажа си от апартамента. При едно от изнасянията на
багажа присъствал и свид. Веселин Борисов. За изнасянето
на багажа помагал и самият А..
По
делото е била допусната и изготвена съдебно-медицинската експертиза, от
заключението на която се установява, че при прегледа на Е.П. на 04.07.2014 г.
са установени следните увреждания: охлузване в областта на десния лакът,
удължена форма и размери 3.5 на 0.8 см. със забелване на епидермиса
/най-горната петслойна кожна покривка/; кръвонасядане по външната повърхност на десния глезен - 1,5
на 1 см.; охлузване, надлежно на горепосоченото кръвонасядане
на десния глезен - 0,7 на 0,5 см. Съгласно експертизата описаните телесни
увреждания се с характер на травматични и се дължат на действието на твърди
пъти или тъпоръбести предмети, по механизма на удари
с или върху такива предмети, като по време и начин те съответстват да са
получени при възникналия инцидент на инкриминираната дата и биха могли да бъдат
получени по начин, както съобщава пострадалата. В съвкупност тези увреждания са
причинили на пострадалата болка и страдание /представляващо продължителен
процес на болката/.
За
да приеме тази фактическа обстановка съдът е взел предвид доказателствата по
делото, в това число: показанията на свид. Д.Д. (кредитирани частично); показанията на свид. В.Б.(кредитирани частично); показанията на свид. Е.П. (кредитирани частично); показанията на свид. Т.Т.; показанията на свид. С.И.; заключението на изготвената по делото СМЕ;
заключението на компютърно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице П.П.; 1 бр. СМУ № 511/2014 г.; 1 бр. Писмо - справка от СРП
вх. № 67189 от 07.11.2014г.; 1 бр. Писмо - справка от СРП вх. № 13313 от
25.02.2015 г. ведно с приложено към него Постановление на СРП за отказ за
образуване на досъдебно производство; справка за съдимост на подсъдимия;
справка от СГС, ГО, II-A въззивен състав вх. № 88709
от 01.12.2015г., ведно с искова молба вх. № 12735 от 18.08.2014 г.; писмо от
Дирекция „Национална система 112“ вх. № 92678 от 14.12.2015 г., ведно с
приложен към нея 1 бр. CD, съдържащ запис на телефонен разговор от дата
03.07.2014 г., проведен с телефонен № 0896 147 710 в 17.53 ч. и 17.55 ч.;
справка от ТД на НАП вх. № 5702 от 26.01.2016 г.; справки от мобилни оператори
относно собствеността на мобилен телефон 0896 147 710, в частност справка от
„БТК” ЕАД вх. № 21600 от 17.03.2016 г.; справка от 04 РУ-СДВР, ведно с докладна
записка относно изпратен екип от полицейски служители на процесния
инцидент, както и ежедневна ведомост относно дадени наряди и копие от книга за
сигнали; справка от 04 РУ-СДВР ведно с приложена към нея докладна записка във
връзка с извършена проверка, копие от книга за получени сигнали в 04 РУ-СДВР;
писмо от СДВР Отдел „Специализирани полицейски сили“ вх. № 30380 от 15.04.2016
г. ведно с приложена към нея докладна записка от Т.Т.;
1 бр. Възражение от Б.А. до ТД на НАП, ведно с копие от обратна разписка.
При
преценка достоверността на заявеното от свидетелите съдът е съобразил, че
всички от тях, с изкл. на Т.и И.са свързани по един или друг начин със страните
по делото, което му е дало основание да изключи част от тях съобразявайки
степента им на съответствие с останалите събрани по делото доказателства.
Направил
е един изключително детайлен анализ на показанията на всеки един от тях
поотделно и в съвкупност с установеното от писмените доказателства и
съдебно-медицинската експертиза, с който въззивният
съд изцяло се съгласява, поради което и не намира за необходимо да го
преповтаря.
Следва
да се отбележи, че фактическата обстановка е била изяснена в нейната пълнота,
като съдът е изградил вътрешното си убеждение посредством надлежно събрани и
проверени доказателства и същата е ясно изложена в мотивите на първоинстанционния съд, като нови фактически положения не
се установяват. Не са нарушени и онези правила, регламентиращи дейността на
съда по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените
средства.
В
този смисъл настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на
защитата за доказаност на обвинението посредством показанията
на свидетелите, сочени от тъжителката и тенденциозно кредитиране на тези на
защитата, тъй като заявеното от всеки един от тях е обсъдено и проверено за
достоверност на плоскостта, както на останалите доказателствени
източници, така и с оглед създадените отношения между тях и страните.
Твърденията
на тъжителката за това, че е била сграбчена и изхвърлена от жилището от подс. А., при което е получила инкриминираните травматични
увреждания не се подкрепят в необходимата степен от наличните по делото
доказателства, така че да бъде формиран извод в полза на тъжителката. Това е
така, защото показанията на св. Д. и В.Б.освен, че влизат в противоречие
помежду си за съществените за предмета на доказване факти и обстоятелства, то
те не са и преки, доколкото посочените свидетели не са присъствали на
инкриминирания инцидент, поради което и правилно първия съд не се е доверил на
заявеното от тях.
Последното
е особено съществено, като се има предвид, че спорният по делото въпрос е
свързан с конкретните действия, предприети както от страна на подс. А., така и от страна на тъжителката П. по време на
срещата им на инкриминираната дата и времеви период. В този смисъл правилно е
било прието от районния съд, че освен, че хипотезата, описана в тъжбата, е
останала недоказана по нужния недвусмислен и безспорен начин, то тя не се явява
и единствената възможна от житейска гледна точка. В конкретния случай
единственото безспорно обстоятелство са телесните увреждания на Е.П. към
момента на пристигането на полицейските служители на мястото на инцидента, но
не и начинът, по който същата ги е получила. По отношение тези факти липсват
преки доказателства, като не е налице и хипотезата на верига от косвени такива,
които да водят до един-единствен извод относно авторството на деянието. Следва
да се подчертае, че обективно е възможно нараняванията да са били получени и по
друг начин, който изключва участието на А. в причинноследствения
процес.
С
оглед на така установеното от доказателствените
източници правилно първостепенния съд е направил извод, че авторството на
деянието не е установено по безспорен и несъмнен начин и като последица от това
е отхвърлил и предявения от тъжителката граждански иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв.
За
да е осъществен състава на чл. 130, ал. 2 от НК е необходимо да е установено по
безспорен начин, че на инкриминираните дата и място подсъдимият е причинил твърдените
от тъжителката телесни увреждания. Както се отбеляза по-горе, събраната доказателствена съвкупност не позволява да се формира
еднозначен извод в тази насока, тъй като единственото обективно установено
увреждане на тъжителката, за което обаче не е налице установеност на автора на
причиняването му.
С
оглед на това съдът правилно и законосъобразно е оправдал подсъдимия по
повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК и като последица от това е отхвърлил приетия за разглеждане граждански
иск за обезвреда в размер на 2000 лв., като
неоснователен и недоказан.
Съдът
не е допуснал и съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, още
по-малко твърдените такива, свързани с за нарушаване на правата на частната
тъжителка, като е видно, че съдебното следствие е проведено изцяло в
съответствие с правилата на НПК и не се установява тенденциозно събиране на
доказателства в полза на една от страните, така както се твърди във въззивната жалба. Видно е, че съдът изцяло в правомощията
си по НПК е следил за спазване на реда в съдебната зала и мотивирано се е
произнасял по доказателствените искания на страните,
като не е нарушил онези правила, гарантиращи правата на страните.
Присъдата
е правилна и в частта, с която на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190,
ал. 1 от НПК в тежест на тъжителката са възложени направените по делото и от
подсъдимия разноски в размер съответно на 400 лв. и 1 000 лв., като в нейна
тежест следва да бъдат присъдени и тези, направени от подс.
А. пред въззивния съд в размер на 1 000 лв.
По
възражението за прекомерност на възложените в тежест на частната тъжитЕ.разноски по делото, направени от подс.
А. съдът намира, че изплатената сума от подсъдимия в размер на 1 000 лв. пред
първата инстанция и още толкова пред въззивната за
адвокатско възнаграждение по сключения договор за правна защита представляват
претърпяна от имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от
осъщественото спрямо него наказателно преследване, инициирано от частната
тъжителка. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК когато подсъдимият бъде
признат за невиновен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до
съда, се възлагат в тежест на частния тъжител. Присъждането на разноски в
наказателното производство е допустимо само когато същите са действително
направени. В настоящия случай видно от представения договор за правна защита и
съдействие съответно от 09.04.2015 г. и 11.12.2017 г. за процесуално представителство
пред първата и въззивната инстанция между подсъдимия
и защитника му е уговорено възнаграждение в размер на по 1000.00 лева. Видно от
отбелязването в договора (който в тази част има характера на разписка) сумата е
заплатена в брой на защитника, поради което следва да бъде възложена в тежест
на частния тъжител, в какъвто смисъл е и определението на първата инстанция.
По
отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
направено от частната тъжитЕ.П., настоящият състав
споделя становището, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не намира приложение
в наказателното производство. Визираната норма предвижда възможност в
гражданското съдопроизводство, ако заплатеното от страната възнаграждение е
прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, по
искане на насрещната страна съдът да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част. Действително, разпоредбата на чл. 88, ал. 1 НПК препраща за
неуредените въпроси към ГПК, но единствено досежно реда
за разглеждане на предявения граждански иск, а предмет на настоящото
производство е искане за присъждане на разноски след приключване на делото с
окончателен съдебен акт.
От
своя страна въпросът за разноските, направени от страните в наказателния процес,
е уреден изрично в глава XV, раздел I НПК, където законодателят не е предвидил
възможност заплатеното възнаграждение за адвокат да бъде намалявано при релевирано възражение за прекомерност. Настоящата въззивна инстанция намира, че не се касае за законодателен
пропуск, който да бъде преодолян чрез приложение на разпоредби, които се
отнасят до подобни случаи, а напротив - липсата на възможност за намаляване на
сторените в хода на наказателното производство разноски поради прекомерност, е
следствие на характера и ценността на защитаваните блага. Така, докато в
гражданския процес, основната част от исковите претенции касаят спор досежно оценимо благо, то е
възможно да се преценява съотношението между защитавания материален интерес и
договорения и заплатен адвокатски хонорар. В наказателния процес обаче, където
обект на защита са неоценими субективни права като свободата на личността,
нейната чест и добро име, подобен паритет не може да бъде търсен. С оглед
изложеното възражението за прекомерност е недопустимо в наказателния процес и
не следва да бъде разглеждано. Разноските, сторени в наказателното
производство, следва да бъдат присъдени в пълния размер, в който са уговорени,
при условие, че се установи действителното им заплащане.
По
изложените съображения настоящата инстанция прие, че жалбата и в тази й част
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а атакувания съдебен
акт - потвърден, като правилен и законосъобразен.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 26.04.2016 г. по НЧХД № 16117
от 2014 година на СРС, НО, 100 състав.
ОСЪЖДА
Е.П.П., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.А. ЕГН
********** направените от последния разноски по делото пред СГС в размер на 1000 (хиляда) лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.