РЕШЕНИЕ №

                                        гр. Ловеч, 04.12.2018 година

                                        

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 152 по описа за 2018 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:          

              Производството е по реда на чл. 215 ал.5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.156 ал.3 и ал.4 от същия закон.

              Административното дело е образувано по жалба, подадена от главния архитект на Община **** арх. Р. Л., с ЕГН: **********,  както и от Г.Х.Г., с посочен адрес: ***, двамата чрез адв. С.Л. от ЛАК, със съдебен адрес:***, пл. ****№ *, комплекс „****” вх.* ет. * ап. *, срещу Заповед № ДК-11-Л-1 от 20.03.2018 година на началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ /РОНСК/ - Ловеч към Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северозападен район /РДНСК- СЗР/.

              В жалбата и по същество се излагат доводи, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби на ЗУТ и ЗОЗЗ, както и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че процесният имот № 094325 по КВС на землището на гр.**** е с променено предназначение по силата на ЗЗОЗ и ППЗОЗЗ и за него не следва да се провежда процедура по промяна на предназначението му. Сочи, че не се изисква в случая да се внася мотивирано предложение в Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на застроената земя и на прилежащите площи, както и че не е нарушена и разпоредбата на чл. 50 ал. 1 от ППЗОЗЗ. Жалбоподателите считат, че издаденото разрешение за строеж не страда от описаните в обжалваната заповед пороци, то е законосъобразно издадено при спазване на приложимите към случая норми на ЗОЗЗ, ППЗОЗЗ и ЗУТ. Излагат, че дори и да има някакви пороци при нейното издаване, визита не е предмет на заповедта, нито пък е обсъждана от ответника, при което  няма как да се защитават срещу един акт, а именно по визата, който не е предмет на обжалваната заповед. Претендират отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, ведно с всички законни последици и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

               В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалният си представител поддържат жалбата, ангажират доказателства. Аргументират подробни съображения в писмена защита и представят списък на разноските.

               Ответната страна Началникът на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ РОНСК - Ловеч към Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северозападен район /РДНСК- СЗР/, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител в хода на процеса и в депозираната писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата, в подкрепа на което ангажира съдебно техническа експертиза /СТЕ/. Сочи, че законосъобразността на разрешението за строеж е изследвана съгласно фактическата и правна обстановка, вложените в преписката документи и вписаните основания към момента на издаването му. Съобразно приложените книжа, разглеждани в производството по чл. 156 от ЗУТ, административния орган е стигнал до правилен извод за незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж и правилно го е отменил с мотивирана заповед. Счита, че въз основа на приложените документ за собственост и скици обосновано е прието в оспорената заповед, че имотът в който са разрешени къщите е земеделска земя и поради несъвместимостта им като строеж с предназначението на имота налага промяна на предназначението му съгласно чл. 59 ал. 1 от ЗУТ. Излага, че дори и да се приеме, че процесния № **** въз основа на тази законова презумпция може да се счита, че е с предназначение за „жилищно застрояване” и да не е необходима изрича процедура по промяна на предназначението на имота по реда на ЗОЗЗ, отново не може само въз основа на виза за проектиране да се разрешат процесиите къщи за гости, без разработване на ПУП. Хипотезата на чл. 12 ал.3 от ЗУТ допуска само въз основа на виза за проектиране да се разрешава строителство в имоти по чл. 8, т. 2, 3 и 4 от ЗУТ, тоест само за доказано земеделски, горски и защитени територии и то за строежи, чиито функции са съвместими с предназначението имотите, като в случая чл.12 ал.3 от ЗУТ е неприложим. При отмяна на оспорваната заповед, моли да бъдат присъдени  направените разноски по СТЕ. Прави възражение за прекомерност на заплатените от оспорващите адвокатско възнаграждение.   

                По делото е представена административната преписка по издаденият административен акт, събрани са писмени и гласни доказателства, назначена е съдебно-техническа експертиза.  

                Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

                Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Заповед № ДК-11-Л-1 от 20.03.2018 година на началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ РОНСК - Ловеч към Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северозападен район /РДНСК- СЗР/, с която на основание чл.156 ал.3 от ЗУТ отменя Разрешение за строеж №2/06.03.2018г. на Главния архитект на Община **** и одобрения инвестиционен проект №3/27.02.2018г. за строеж „Къщи за гости”, находящ се в ПИ №****, местността „****”, землището на гр.****, област Ловеч, като незаконосъобразни.                        

               Административното производство по издаване на оспорената  заповед е иницирано със заявление вх. №03-353/13.02.2018 г. на оспорващият Г.Х.Г. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти по чл.144 от ЗУТ за строителство на къщи за гости в поземлен имот №**** в местността ****, землище на с.**** община **** /на лист 41 от делото/, към което е приложил съответните документи, включително инвестиционен проект №3/2018г. и документ за собственост - Нотариален акт №8*, том *, дело №***г. по описа на Служба по вписванията ****, установяващ собствеността му върху имота, ведно с построените в него масивна жилищна и три паянтови стопански сгради/ на лист 28 от делото/.

               Внесения за съгласуване и одобряване със заявление вх. №03-353/13.02.2018 г. инвестиционен проект за строеж: “Къщи за гости” е изработен на основание виза от главният архитект на община **** от 15.09.2017 г. върху скица изх. №003306/25.08.2011г., издадена от Общинска служба по земеделие” - гр. **** за проектиране на къщи за гости, по чл.140 ал.1 от ЗУТ. Инвестиционният проект е за изграждане на две къщи за гости, които са разположени на местата на двете селскостопански постройки в имота, но с по-голяма застроена площ от тази на съществуващите сгради. Проекта съдържа части: “архитектурна”, “геодезия”, “конструктивна”, “ВиК”, “електро”, ПБЗ и ЕЕ с доклад за съответствие по ЕЕ.

                     Оспорващият Г.Х.Г. е подал до Главния архитект на община **** заявление с вх. №03-448/01.03.2018 г. с искане за издаване на разрешение за строеж за този обект /на лист 31 от делото/.

               Общинският експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ при община **** с Решение № 1 по Протокол № 2/27.02.2018 г. е приел представения проект №3 от 27.02.2018 г. за обект ”Къщи за гости” с оценка за съответствие на представения инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите на основание чл.142 ал.6 т.1 ЗУТ и е предложил на главния архитект на община **** да издаде разрешение за строеж по реда на чл.148 ал.2 от ЗУТ.

               Издадено е на името на Г.Х.Г., в качеството му на възложител, Разрешение за строеж № 2/06.03.2018 г., на основание чл. 148 ал.1 ал.2 от ЗУТ чл.142 ал.1 ал.6 т.1 от ЗУТ, оценка за съответствие с решение №1 от протокол №2/27.02.2018г. на ОЕСУТ при община **** и одобрен инвестиционен проект №3 от 27.02.2018г. от главният архитект на Община ****. Разрешено е строителството на обект „Къща за гости“ в поземлен имот №**** в местността ****, землище на гр.**** община ****  при изпълнение на одобрения инвестиционен проект в частите геодезия, архитектура, конструкции, план за безопасност и здраве, електро, ВиК, енергийна ефективност и доклад по оценка за съответствието на проектна документация по част “Енергийна ефективност” със съществените изисквания към строежите. Строежа е квалифициран като такъв от пета категория.

                Съгласно чл.149 ал.5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, органът издал разрешението за строеж, а именно Кметът на Община **** е уведомил с писмо вх.№ РС- Я/136/-00-215/07.03.2018г.  РОНСК - Ловеч за издаването на разрешението като е изпратил и необходимите изискващи се документи.

                В съответствие с чл.156 ал.1 предложение второ от ЗУТ, длъжностни лица от РОНСК Ловеч извършили служебна проверка в законоустановения 14-дневен срок на издаденото разрешение за строеж, за резултатите от която е съставен Констативен протокол №Я-2/20.03.2018 г. / на л.24 от делото/ на основание на който е издадена оспорената Заповед №ДК- 11-Л-1/20.03.2018г. на Началника на РОНСК-Ловеч при РДНСК Северозападен район. В същия са констатирали, че е допуснато застрояване на строеж „Къщи за гости” в земеделски имот без изработен, одобрен и влязъл в сила ПУП-План за застрояване за ПИ, без промяна предназначението на   земята, в нарушение на чл. 12 ал. 2 от ЗУТ, във връзка е чл. 8 т.2 от ЗУТ, нарушена е и разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от ЗУТ. Както и, че разрешеният строеж не е съвместим е предназначението на разпоредбите на чл. 4 ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/ - върху земеделските земи се разрешава строителство на сгради и съоръжения, свързани с ползването им, при условия и по ред, установени със ЗУТ и ЗОЗЗ, чл.3 ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ППЗСПЗЗ/, чл.2 ал.1 т.1 от Наредба №19/25.10.2012г. за строителството в земеделските земи без промяна на предназначението им. Извършилите проверката служители са предложили да бъде отменено издадено разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект, поради допуснатите нарушения, констатирани в раздел 2 от констативният протокол.

                На 20.03.2018 година, началника на РОНСК Ловеч при РДНСК Северозападен район е издал оспорената заповед, като се е позовал на правомощията, предоставени му със Заповед № РД-13-180/11.08.2014г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, приложена на лист 11 от делото. Заповедта е мотивирана, като изпълняващият длъжността началник на РДНСК-Северозападен район е възприел резултатите от извършена служебна проверка на основание чл.156 ал.1 предложение второ от ЗУТ, обективирани в Констативен протокол №Я-2/20.03.2018 г.  

               Видно от приложената административна преписка заповедта е съобщена на главния архитект на 18.04.2018 година, според разписката, приложена на лист 16 от делото и с писмо обратна разписка на Г.Х.Г., получена на 17.04.2018г. /лист 57/.

               Между страните не се спори, че жалбоподателя Г.Х.Г. е собственик  на посоченият в процесната заповед поземлен имот, ведно с построените в него масивна жилищна и три паянтови стопански сгради, за което се легитимира с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот  №**, том *, дело №***г. по описа на Служба по вписванията **** /на л.28 от делото/.

               Представената с административната преписка обяснителна записка /л.63/ установява, че инвестиционният проект предвижда новопостроените две  къщи за гости да са разположени на мястото на двете самосрутили се стопански постройки в ПИ № ****, но с по-голяма застроена площ. Съгласно проектната документация, строежът представлява 2 бр. къщи за гости. В имота съществуват 4 сгради, две от които са в добро състояние и са разположени в южната част на имота.Предвидено е новопроектираните къщи за гости да се разположат на мястото на двете самосрутили се стопански постройки. По скица едната стопанска сграда е с площ 46 м2, а по проект е със застроена площ 75.84 м2. Втората стопанска сграда по скица е с площ 22 м2, а по проект е със застроена площ 40.75 м2. Конструкциите на новопроектираните къщи за гости включват - стоманобетонни фундаменти, колони, греди, дървен гредоред и дървена покривна конструкция. Външните ограждащи стени са тухлени с d=25см.

    От страна на оспорващият по делото са представени удостоверение за търпимост на изградените в имота постройки, издадено от главния архитект на община ****, изх.№03-611/03.04.2018 г. / на лист 87/, нотариално заверена декларация за годината на построяване на четирите постройки в имота /на л.88/, скица от 25.08.2011г. на процесния поземлен имот / на л.77/ и нова скица на същия от 18.06.2018 г. /л.89/, запитване от Г.Х.Г. /л.90/, въз основа на което е издадено писмо изх. №94-1052/18.04.2018 г. на МЗХ, издадени след издаване на разрешението за строеж.

    По делото е приложено и писмо изх.№94-1052/18.04.2018 г. на Директор дирекция „Поземлени отношения и комасация“ при Министерство на земеделието, храните и горите ЗХ / на л.76/. Според същото имот №**** по КВС, землище гр.**** с площ 1.629 дка е с променено предназначение по силата на закона и правилника за неговото прилагане и за него не следва да се провежда процедура за промяна на предназначението.

     Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

               За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства за установяване периода на построяване на 4-те сгради в процесния имот. В тази връзка са разпитани свидетелите И.В.Ц.и Р.В.С., чиито показания се възприемат от съда като обективни и непротиворечащи на доказателствата по делото. От показанията на свидетелките Ц. и С. се установява, че са сестри, познават Г. на когото продали процесния имот, останал им в наследство от техните родители. Свидетелката Ц. сочи, че сградите в имота са четири - една къща, два самалъка и кошара за овце, строени от техния баща. Според същата самълъка, който е съборен от Г. за построяването на едната къща за гости е построен през 1958 г., а другият самалък е построен по-късно, към 62-ра година, и той е с камъни и дъски, къщата е построена от баща й, когато била малка, около 7-8 годишна.  Свидетелката С. установява, че е живяла в процесния имот до 1961 г., тогава била на 14 години и го напуснала, защото заминала да учи в друго населено място. Посочва, че процесния имот бил на баща й В.И.Н., който го имал като наследство от неговия баща. В него имало много стара къща, която през 50-те години съборили и върху основите на старата баща й направил нова къща с две стаи, коридор, тераса, а отдолу маза с камъни, нагоре с тухли,като покривът бил с покрит с цигли. Сочи, че през 60-те години са построени другите две постройки, като последно е строена кошарата. Според свидетелката баща й имал документи както за нивите, така и за постройките, които нейните родители ги съхранявали, но не знае какво е станало с тях.  Същата установява, че родителите й не са имали друг имот в ****, където да живеят, в процесния имот са живяли, гледали животни и се занимавали със земеделие. Имотът се намирал в квартал „****“, който в общината го водели като квартал, бил махала, след това го водели като квартал.

                За изясняване на делото от фактическа страна по делото е назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект. Съдът кредитира приетото и неоспорено заключение, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по делото, без правните изводи по приложението на закона.    

                От писмения текст на заключението и направените в съдебно заседание уточнения се установява, че предназначението на ПИ №****, находящ се в местност „*****землище гр. ****, обл. Ловеч е за индивидуално жилищно застрояване и като такъв се ползва понастоящем.  Експерта се позовава на приложените по делото материали, при съобразяване предвиденото в разпоредбата на чл.50 ал.6 от ППЗОЗЗ. Според вещото лице проектът към Разрешение за строеж №2/06.03.2018г. на Гл. архитект на община **** за строеж: „Къща за гости“, находящ се в ПИ №****, местност „***“, землище гр. ****, обл. Ловеч предвижда да бъдат построени две едноетажни къщи за гости, разположени почти върху местата на съществуващите стопански постройки с №№ 03 и 04, но с по-голяма застроена площ видно от приложения проект. В процесния имот съществуват по приложената скица четири постройки. Една жилищна сграда - №01 с площ 48 кв.в, и три стопански сгради - №02 с площ 60 кв.м, №03 с площ 46 кв.м и №04 с площ 22 кв.м. Същите са изградени преди 1973г. в периода между 1950-1962г. според представената нотариално заверена декларация от свидетелките по делото и техните показания.

              Имотът е бил жилищен и като такъв се е ползвал, а все пак разрешението за строеж е за къщи за гости. Експерта излага, че къщите за гости са за обществено обслужване по Закона за туризма, но ги отнасят като останалите такива за индивидуално ползване, като единственото различие, че все пак къщите за гости предполагат посещаемост на външни лица, но поради това, че все още в закона липса дефиниция и според съответните технически параметри ги отнасят към къщите за индивидуално ползване, като хотелите например вече са рекреационни зони, както е посочено в ЗУТ. 

               На въпроса доколко земята е земеделска и в този смисъл съвместим ли е строежа категорично категорично твърди, че земята не е земеделска, въпреки записът в нотариалният акт, предвид приетото в Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, че тези земеделски земи, които са застроени преди 1973 година се считат с променено предназначение на земята, т.е. те не са земеделски земи, а са за застрояване.  

                В случая проектирането е допуснато с виза, но визата в такива случаи се дава на основание чл.140 ал.2 или по чл.12 ал.3 от ЗУТ. Изрично е посочено кои са основанията за издаване на тази виза по чл.140 ал.2 от ЗУТ, липсва това основание, защото няма ПУП – ПРЗ. По чл.12 ал.3 от ЗУТ обаче визата се издава за строежи, които съответстват на функцията на имота с посочване на точни мерки и коти, а в случая визата е дадена като ПУП и според вещото лице това тези къщи или е трябвало да бъдат разрешени с точни мерки, както е изискването по чл.12 ал.3 във вр. с чл.140 от ЗУТ или просто е трябвало да се изработи ПУП, което в случая е по-добро, защото дава голяма свобода на проектанта и на одобряващия орган. Според експерта визата трябва да е конкретна, именно защото няма ПУП.

                      Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:      

  Жалбата е в предвидената законова форма и е насочена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Подадена е пред надлежден съд, от активно легитимирани лица, в законоустановения срок, като е налице и правен интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима за разглеждане.

                 Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

     В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.219 ал.1 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

             Заповед № ДК-11-Л-1 от 20.03.2018 година на Началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ РО НСК - Ловеч към Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северозападен район /РДНСК- СЗР/ е постановена на основание и в хипотезата на чл.156 ал.3 от ЗУТ - за констатирани нарушения при извършена служебна проверка на издадени строителни книжа. Съгласно разпоредбата на чл.156 ал.3 във вр. с ал.2 от ЗУТ, при констатиране на нарушения при извършена служебна проверка за съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти с предвижданията на действащ подробен устройствен план, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № РД-13-180 от 11.08.2014, от която е видно, че Началникът на „Национален строителен контрол“ /ДНСК/ е делегирал правомощията си за издаване на заповеди по чл.156 ал.3 от ЗУТ на началниците на Регионалните отдели „Национален строителен контрол“ към РДНСК. Следователно обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган, съобразно делегираните му правомощия по чл.156 ал.3 от ЗУТ.

                  Спазена е установената писмена форма, като същата съдържа изискуемите за съдържание реквизити, визирани в чл. 59 от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.228 от ЗУТ, включително фактически и правни основания за издаването й. При служебната проверка не се установи да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, с оглед на което не са налице отменителните основания по чл.146 т.1-3 от АПК. 

Съгласно разпоредбата на чл.156 ал.1 от ЗУТ издадените разрешения за строеж, заедно с одобрените инвестиционни проекти, могат да се отменят само по законосъобразност по подадена жалба от заинтересовано лице или при служебна проверка от органите на ДНСК в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149 ал. 5 от ЗУТ. Следва да се съобрази, че 14-дневният срок за произнасяне е преклузивен и произнасянето на органите на ДНСК след изтичането му представлява произнасяне при особено съществено нарушение на материалния закон, което е основание за отмяната на акта като незаконосъобразен. В конкретния случай, Началникът на РО НСК е бил уведомен за издаденото разрешение за строеж, видно от приложеното писмо на Кмета на община **** на 06.03.2018 г. и е издал обжалваната заповед /на 20.03.2018 г./ в рамките на срока, указан в чл. 156 ал.1 от ЗУТ, съответно преди влизане в сила на Разрешение за строеж № 2/06.03.2018 г. на Главния архитект на Община ****.

               В случая оспореният административен акт е издаден от орган на ДНСК, на основание втората от алтернативно предвидените хипотези в чл. 156 ал. 1 от ЗУТ, при служебно извършена проверка, в рамките на указания срок, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

               Заповедта е мотивирана, като административният орган е приел, че въз основа на Скица №Ф03306/25.08.2011г. на Общинска служба по Земеделие ****, презаверена на 15.09.2017г., главният архитект на Община **** е издал виза на 15.09.2017г. за „проектиране на къщи за гости“, в поземлен имот /ПИ/ №****, местността „****”, землището на гр.****, област Ловеч. Съгласно същата скица, в имота са застроени четири сгради, без да е внесено мотивирано предложение в Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на застроената земя и на прилежащите площи, в нарушение на чл. 50 ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/, което е прието за недопустимо при разрешаването на ново строителство.

               Счел е, че земята е пета категория с начин на трайно ползване „друга селскостопанска територия“, съгласно Скица №Ф03306 от 25.08.2011г. на Общинска служба по Земеделие ****, а  съгласно Нотариален акт №**, том *, дело №***г. по описа на Служба по вписванията ****, имотът е с начин на трайно ползване /НТП/ - ливада. Приел е, че няма изработен, одобрен и влязъл в сила Подробен устройствен план /ПУП/ - План за застрояване /ПЗ/ за ПИ, не е променено предназначението на земята, в нарушение на чл. 59 ал. 1 от ЗУТ, което е довело до изработването, а в последствие и до съгласуването и одобряването от страна на Главния архитект на Община **** на незаконосъобразен инвестиционен проект, респективно до издаването на незаконосъобразно разрешение за строеж.

                 Посочено е, че за ПИ №**** с площ 1,629 дка не е извършвана процедура по преотреждане, не е разработван и няма влязъл в сила ПУП, който като резултат да позволява реализацията на предвидените „Къщи за гости”, предмет на Разрешение за строеж №2/06.03.2018г. на Главния архитект на Община ****.

                Отделно, строежът, предмет на разрешението, с оглед функциите, които ще изпълнява, е несъвместим с предназначението на ПИ №****, защото като характеристики не попада сред строежите, описани в чл. 2 ал. 1 т. 1 от Наредба №19/25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им и не би могъл да се разреши само въз основа на виза за проектиране.

                Прието е, че предвид така изложените факти, Главният архитект на Община **** е следвало да откаже одобряването на внесения проект за строеж „Къщи за гости” и да постанови отказ за издаване на разрешение за строеж. И неизпълнявайки това си законово задължение и издавайки Разрешение за строеж №2/06.03.2018г., Главният архитект на Община **** е допуснал нарушение на чл. 12 ал. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 8 т. 2 от ЗУТ, чл. 4 ал. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 3 ал. 4 от ППЗСПЗЗ и чл. 2 ал. 1 т.1 от Наредба №19/25.10.2012г.

Тези изводи на административният орган се опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза.

                От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приетото заключение на вещото лице безспорно се  установява, че имот № **** по КВС на землището на гр.****, с площ от 1,629 дка, е с променено предназначение по силата на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ и за него не следва да се провежда процедура по промяна на предназначението му. В тази връзка са представените по делото удостоверение за търпимост,  нотариално заверената декларация и показанията на свидетелите, според които в имота са построени в периода 1950-1962г. четири сгради, като две от тях са жилищни и две обслужващи сгради. Главният архитект на община **** е издал виза за проектиране на къщи за гости на 15.09.2017г. в ПИ № ****, местност „****“, землището на гр. ****, обл. Ловеч, в който имот са били построени четири сгради. Административният орган не е изследвал кога е реализирано строителството в имота, което обстоятелство е от съществено значение.      

                Съгласно разпоредбата на чл. 50 ал. 6 от ППЗОЗЗ, когато сградите и съоръженията са изградени върху земеделски земи извън строителните граници на населени места или селищни образувания, определени със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон преди влизането в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973г. /01.07.1973г./, се счита, че предназначението на земята е променено и процедурата за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ не се провежда. Безспорно установеното по делото, че процесните сградите са изградени в периода 1950-1962 г.,  налага извода, че предназначението на земята е променено по силата на закона и процедурата за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ не се провежда. Основанние затова съдът черпи и от представеното по делото писмо изх.№94-1052/18.04.2018 г. на Директор дирекция „Поземлени отношения и комасация“ при Министерство на земеделието, храните и горите ЗХ, според което  имот №**** по КВС, землище гр.**** с площ 1.629 дка е с променено предназначение по силата на закона и правилника за неговото прилагане и за него не следва да се провежда процедура за промяна на предназначението.

В този смисъл е неотносима посочената в процесната заповед за нарушена разпоредба на чл. 50 ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/, която визира, че физически и юридически лица - собственици на сгради и съоръжения, строителството на които е започнало или завършено върху земеделска земя след 1 юли 1973 година, без да са извършени процедурите по отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата, съответно по Закона за опазване на земеделските земи, са длъжни да внесат мотивирано предложение в Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на застроената земя и на прилежащите площи за функционирането на обекта.

              При това мотивите на административния орган относно приложимостта на чл. 4 ал. 2 от ЗСПЗЗ, на чл. 3 ал. 4 от ППЗСПЗЗ, на чл. 8 ал. 2 от ЗУТ, са неправилни и необосновани. В процесния случай не се изисква да се внася мотивирано предложение в Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на застроената земя и на прилежащите площи.   

               Според събраните по делото доказателства процесният имот е бил жилищен и като такъв се е ползвал, а разрешението за строеж е за къщи за гости. При изслушване на вещото лице - архитект, същото поясни, че къщите за гости са също жилищни сгради, и макар да предполагат посещаемост на външни лица, се отнасят в практиката към къщите за индивидуално ползване, защото все още в закона за тях липсва дефиниция и според съответните технически параметри се отнасят към къщите за индивидуално ползване. Според експерта е допустимо застрояване в имота с променено по силата на закона предназначение само въз основа на виза, ако са разрешени с точни.

                  Разпоредбата на чл. 50 ал. 6 от ППЗОЗЗ и на чл. 12 ал. 3 от ЗУТ,  допуска застрояване без промяна предназначението на поземлените имоти по чл. 8 т. 2 3 и 4 от ЗУТ на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на ПУП или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината. В случая виза е издадена, имотът е с променено предназначение по силата на закона - в него са построени жилищни сгради преди 1973г., поради което и предназначението на имота е променено на жилищно. Разрешените къщи за гости са съвместими с така променено по силата на закона предназначение на имота - жилищно, поради което застрояването на имота е законово допустимо без промяна предназначението на поземления имот /който вече е с променено предназначение/ и въз основа на издадената от главния архитект на общината виза за проектиране. Вещото лице архитект потвърди при изслушването й в съдебното заседание, че къщите за гости са също жилищни сгради, че те предполагат посещаемост на външни лица, като понятието няма точно определение в закона, но се отнасят към къщите за индивидуално ползване, защото все още в закона липсва дефиниция и според съответните технически параметри се отнасят към къщите за индивидуално ползване.

              Правно необосновано с доказателствата по делото се явява и приетото от административния орган в процесния случай за приложимостта, респективно за допуснато нарушение на разпоредбите на чл.12 ал.2 от ЗУТ, във вр. с чл.8 т.2 от ЗУТ, чл. 4 ал. 2 от ЗСПЗЗ, на чл. 3 ал. 4 от ППЗСПЗЗ и чл. 2 ал. 1 т. 1 от Наредба №19/25.10.2012 г.  

              Съгласно чл. 12 ал. 2 от ЗУТ - застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

               Според чл. 4 ал. 2 от ЗСПЗЗ - върху земеделските земи се разрешава строителство на сгради и съоръжения, свързани с ползването им, при условия и по ред, установени със ЗУТ и Закона за опазване на земеделските земи.

               Съгласно чл. 12 ал. 3 от ЗУТ - без промяна на предназначението в поземлените имоти по чл. 8. т. 2. 3 и 4 се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на ПУП или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината.

                По силата на чл. 3 ал. 4 от ППЗСПЗЗ - застрояване на земеделски земи се допуска само когато това е предвидено с влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на земята пореда на Закона за опазване на земеделските земи.   

               В този смисъл изложените от административния орган аргументи в обжалвания акт не кореспондират с действителната фактическа обстановка и са несъответни   на действащата нормативна уредба в тази област.

               Разрешение за строеж №2 от 06.03.2018 година за строеж: „Къща за гости“, находящ се в ПИ №****, местност „***“, землище гр. ****, обл. Ловеч не страда от описаните в обжалваната заповед пороци. Същото е законосъобразно издадено при спазване на приложимите към случая норми на ЗЗОЗ, ППЗОЗЗ и ЗУТ.

               Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 2 от ЗУТ без промяна на предназначението на земята застрояване в поземлени имоти по ал. 1 от същия законов текст се допуска при условията на чл.12 ал. 3. Следователно извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска отново при същите условия на чл. 12 ал. 3 от ЗУТ, съответно въз основа на ПУП или виза, издадена от главния архитект на общината алтернативно. Независимо че разпоредбата на чл. 12 ал. 3 от ЗУТ препраща към чл. 8 т. 2 т. 3 и т. 4 от ЗУТ, изрично текста на чл. 59 ал. 2 от ЗУТ относно поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии препраща отново към същия текст на чл. 12 ал. 3 от ЗУТ. В настоящия случай застрояване се допуска извън границите на урбанизираната територия - „землището на гр. ****“ в неурегулирана територия с променено на основание чл. 50 ал. 6 от ППЗОЗЗ предназначение в такова за индивидуално жилищно застрояване. Видно от представените по делото скица № Ф00306/25.08.2011г. и от скица № Ф04927/18.05.2018г., издадени от ОСЗ-гр. **** процесният имот, за който е допуснато застрояването, е извън границите на урбанизираната територия на гр. ****, като ОСЗ издава скици за всички зони извън границите на населените места.  Обстоятелството, че имотът се намира извън границите на урбанизираната територия е видно и от записа в скиците, според който  имот № **** се намира в землището на гр. ****. Безспорно, процесният имот се намира извън урбанизираната територия, неурегулиран е и не представлява част от селищно образувание по смисъла на ЗУТ, поради което за него важат правилата за застрояване за поземлени имоти извън урбанизираните територии, при което отново приложими се явяват  правилата на чл. 12 ал. 3 от ЗУТ, които са спазени от главния архитект на община **** с издаването на виза за проектиране. Изложеният в писмената защита на ПП на ответника довод, че чл. 12 ал. 3 от ЗУТ не е приложим в процесния случай, тъй като разпоредбата  препраща само към чл. 8 т. 2-4 от ЗУТ, но не и към т. 1, е правно необоснован, тъй като и за неурбанизираните територии е приложим същият ред на застрояване по силата на чл. 59 ал. 2 от ЗУТ.

                 Предвид гореизложеното за разрешението за строеж са налице установените нормативни изисквания, поради което оспорената заповед за отмяната му ведно с одобрения инвестиционен проект се явява несъответна на материалния закон.    

             Действително, според разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване. Втората алинея на същия текст обаче, дава възможност установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта, да се преценява към момента на приключване на устните състезания. Представените от жалбоподателите скици, нотариално заверена декларация, удостоверение за търпимост на строежи, запитване до МЗХГ и становище от Дирекция ПОК на МЗХГ относно предназначението на имот № **** са документи, последвали издаването на административния акт, несъмнено съставляват нови факти от значение за изхода на делото, които като такива следва да бъдат зачетени при окончателното разрешаване на спора.

              В хода на процеса се наведоха доводи от страна на ПП на ответника, че издадената виза за процесния имот не съдържа коректни правни основания /вкл. на чл.50 ал.6 от ППЗОЗЗ/, по които ПП на жалбоподателите основателно възрази, тъй като изграждат защитната си теза в процеса въз основа на приетите фактически и правни основания в оспорената заповед, като такива мотиви относно визата не са посочени. В тази връзка следва да се съобрази, че е недопустимо в хода на съдебното производство административният орган да обосновава и допълва издадения вече индивидуален административен акт с нови мотиви.

                Следва да се съобрази също и това, че косвен съдебен контрол за законосъобразност на издадената виза за проектиране е недопустим в това производство. Тя представлява индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване. Няма данни и твърдения да е оспорена по предвидения в ЗУТ ред, поради което е влязла в сила и е придобила стабилитет. При това не следва да се прави преценка за съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби.

               По изложените съображения настоящият състав намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена ката незаконосъобразна, съобразно чл.146 т.4 и т.5 от АПК.

                При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на процесуалният представител на оспорващите за присъждане на деловодни разноски, които според представения договор за правна помощ и съдействие от 27.04.2018г. на л.48 от делото са договорени и платени 600 лева от Р. Р.Л. за адвокатско възваграждение и според договор за правна помощ и съдействие от 28.04.2018г. на л.39 от делото са договорени и платени  от Г.Г. 600 лева. Разноските, следва да бъде осъдена да заплати Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София, предвид чл.2 ал.1 и чл.3 от Устройствения правилник на дирекцията за национален строителен контрол.

              Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ПП на ответника за прекомерност на адвокатски хонорар, макар и своевременно заявено. Видно от горецитираните Договори за правна защита и съдействие  за процесуално представителство е договорено и платено възнаграждение по 600 лева на жалбоподателите, което е съобразно действителната правна и фактическа сложност на процесното дело, като по делото е осъществено адекватно такова. Регулиращата правна норма на чл. 78 ал. 5 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК определя, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Новелата на чл. 78 ал. 5 от ГПК въвежда две кумулативно свързани предпоставки, а именно: адвокатското възнаграждение да е прекомерно и насрещната страна да направи искане за прекомерност на претендираните разноски. Размерът следва да бъде справедлив и обоснован, както и да не бъде по-нисък от предвидения, при спазване на изискванията на чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г./. В случая размера на адвоканското възнаграждение е определен в предвидения минимум за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за устройство на територията, съгласно чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес. Предвид изложеното не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.  

              Воден от горните мотиви и на основание чл.143, чл.172 ал.1 и ал.2, предложение второ от Административно - процесуалния кодекс във вр. с чл.228 от Закона за устройство на територията, Ловешки административен съд, четвърти състав 

              РЕШИ:

              ОТМЕНЯ Заповед № ДК-11-Л-1 от 20.03.2018 година на началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ /РОНСК/ - Ловеч към Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северозападен район  /РДНСК-СЗ/ , с която е отменено Разрешение да строеж № 2 от 06.03.2018 година за строеж: „Къща за гости“, находящ се в поземлен имот № ****, местност „***“, землище гр. ****, област Ловеч и одобрения инвестиционен проект за строеж: „Къщи за гости“, находящ се в ПИ №****, местност „***“, землище гр. ****, обл. Ловеч като незаконосъобразни.

             ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, гр. София да заплати на Г.Х.Г. с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 600 /шестстотин/ лева, както и да заплати на Р. Р.Л.,*** с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 600 /шестстотин/ лева,представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

  Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

  Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: