РЕШЕНИЕ
№ 11637
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110103426 по описа за 2023 година
намери следното:
Предявена е искова молба от искова молба от Н П ЕООД против П и
п ср уч Е Б с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 3071,21 лева – стойност на доставени плодове, с чиято
стойност ответникът се бил обогатил – ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че бил одобрен изпълнител за доставка на плодове към
ответника по схема „Училищен плод“ от Държавен фонд „Земеделие“ за три
учебни години: 2018/2019г., 2019/2020 г. и 2020/2021г. при определени цени
на килограм на доставените продукти. Ответникът заявил участие по тази
схема с подаване на декларация до Държавен фонд „Земеделие“ за същите три
учебни години. По силата на тази схема, ищецът доставил на ответника
плодове в посочените в исковата молба количества и на посочените дати, без
за тази доставка между тях да е сключван договор. За доставката ищецът
издал на ответника фактура и приемо-предавателен протокол. Ищецът счита,
че ответникът, като получил от него посочените плодове – негова собственост
– се бил обогатил за негова сметка със сумата от 3071,21 лева и моли съда да
му признае дължимостта на тази сума. Претендира разноски. Ответникът в
срока по чл. 131 ГПК взема становище за неоснователност на иска. Не
оспорва факта, че заявил участие по схема „Училищен плод“ от Държавен
фонд „Земеделие“ като подал декларация до Държавен фонд „Земеделие“ за
три учебни години: 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. Не оспорва и
факта на доставка от страна на ищеца на плодове на посочените в исковата
молба дати, в посочените количества и на посочената стойност. Отрича да се
е обогатил за сметка на ищеца, както и материално-правната си легитимация,
като излага подробни юридически съображения в тази насока. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска.
1
Претендира разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Управителят на ищеца се явява лично, поддържа исканията си.
Ответникът изпраща представител, чрез който поддържа исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: между страните не се спори,
че ответникът е заявил участие по схема „Училищен плод“ от Държавен фонд
„Земеделие“ като подал декларация до Държавен фонд „Земеделие“ за три
учебни години: 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г., както и доставката от
страна на ищеца на плодове на посочените в исковата молба дати, в
посочените количества и на посочената стойност.
От ищеца е представен препис от Акт за одобрение от 16.10.2018 г.,
издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (л. 50 до
л. 65 от делото) издаден от Държавен Фонд „Земеделие“ с който ищецът е
одобрен за изпълнител по схема „Училищен плод“ и схема „Училищно
мляко“ за период от три години, съгласно Приложение № 1 към акта.
Приложението представлява списък с учебни заведения, в който ответникът е
посочен под номер 319.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.
С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага
от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона. Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1
обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени
блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством
увеличаване на активи или намаляване на пасиви или спестяване на разходи,
които е трябвало да бъдат направени; 2 обедняване на друго лице чрез
ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му
увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3 липса на правно основание за
обогатяване; 4 между обедняването и обогатяването има връзка, но тя да не е
на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването
или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от
факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г. След анализ на доказателствената
съвкупност съдът намира за недоказан факта на липса на правно основание за
обогатяване. По делото е безспорно, че процесните плодове са предоставени
на ответника по схема „Училищен плод“. Тази схема се изпълнява в рамките
на приета Национална стратегия за прилагането на схема за предлагане на
плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини и
училищата в Република България, приета на основание чл. 23, параграф 8 от
Регламент (ЕС) № 1308/2013 г. Изпълнител на тази стратегия е Държавен
фонд „Земеделие“, а редът на изпълнение е посочен в Наредба за условията и
реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на
мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и
Схема "Училищно мляко". Съгласно чл. 15, ал. 1 от същата изпълнителният
директор на Държавен фонд "Земеделие" издава акт за одобрение на
заявителя по съответната схема. Актът е по образец, утвърден от
2
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", и е за срок 1 учебна
година. В случая такъв акт е налице – посоченият Акт за одобрение от
16.10.2018 г. въз основа на който ищецът е одобрен за изпълнител по схемата
за доставка на плодове. С този акт е установено административно
правоотношение между ищеца и Държавен фонд „Земеделие“ и настоящият
състав приема, че именно това правоотношение е правното основание за
доставяне на процесните плодове. Поради това счита, че сумата от 3071,21
лева не е дължима на ищеца без правно основание, напротив. Правното
основание за заплащане на тази сума е възникналото административно
правоотношение. На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 4 от посочената
наредба Държавен фонд "Земеделие" изплаща одобрените суми на заявителя,
в случая – ищеца. В тази връзка съдът споделя възражението, релевирано в
отговора на исковата молба, за липса на материална легитимация на
ответника. Процесната сума следва да се заплати не от него, а от Държавен
фонд „Земеделие“, при това, не като дължима без основание, а на основание
одобрена заявка за плащане, съобразно чл. 19, ал. 2 от посочената наредба. В
заключение съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на ответника.
От него доказано са заплатени 650 лева – адвокатско възнаграждение, които
следва да се присъдят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П К ЕООД, ЕИК: със служебен адрес
срещу П и п с уч „Ел Б “, ЕИК: със служебен адрес г иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3071,21 лева – стойност
на доставени без основание и незаплатени плодове по схема "Училищен
плод", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2022 г., до
окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА П К ЕООД, ЕИК: да заплати на П и п с уч „Ел Б “, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските по делото, както следва: 650 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3