Определение по дело №200/2020 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 260287
Дата: 18 юни 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20202130100200
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 260287 / 18.6.2021г. град Карнобат

 

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,ІІІ    състав

На осемнадесети юни  две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

                                                     

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

                                       Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                           2..........................................

 

Секретар ………………………………………..……......................................

Прокурор...........................................................................................................

като разгледа докладваното от съдията  ………..МАРИНОВ………….…

Гражданско дело номер...........200....по описа за........2020 ….......година

          В днешното си закрито съдебно заседание съдът сложи на разглеждане настоящото гр.д. № 200/ 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат и установих следното :

Ищцата Г. Д.  е предявила срещу ответното дружество Профи Кредит България ЕООД гр. София обективно съединени искове по чл. 55 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД с които иска осъждането на същото дружество да й заплати общата сума от 7904, 77 лв. , като получена от същата дружество без основание , ведно с присъждането на обезщетение за забава върху същата сума в размер на сумата от 1245, 23 лв. дължима се върху част от същата главница в размер от 5575, 70 лв. за периода от 16.12.2017 г. до 28.02.2020 г. и лихва в размер на сумата от 486, 52 лв. върху  останалата част от главницата в размер на 2329, 07 лв. 1 дължима се за периода от 06.02.2018 г. до 28.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата  от 7904, 77 лв. , начиная от датата на предявяването на исковете в Районен съд Карнобат , считано от 28.02.2020 г. до окончателното им изплащане. Към исковата молба ищцата прилага писмени доказателства.

Съдът е изпратил исковата молба ведно с приложения към нея на ответното дружество  , което в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подало отговор на исковата молба в който счита , че така предявените искове се явяват напълно недопустими за разглеждане и освен това , че същите се явяват неподведомствени за разглеждане от съдилищата , като сочи в тази насока писмени доказателства.С оглед на това същата ответна страна моли производството по настоящото дело да бъде прекратено и като недопустимо и като неподведомствено за разглеждане от настоящия съд.Същата ответна страна представя доказателства в тази насока.

Съдът намира , че преди насрочи настоящото дело за разглеждане в открито съдебно заседание , следва да се занимае с така твърдяните от ответната страна липса на процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване  на правото на иск от страна на ищцата във връзка с предявените от нея обективно съединени искове посочени по- горе, респ. с наличието според ответната страна на отрицателни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск на ищцата във връзка с предявените от нея искове , като такива са твърдяните от нея такива- наличието на  договор за отнасянето  на гражданския спор между страните  пред съответни арбитражен съд – т.н. липса на подведомственост в настоящия съд да разреши правния спор и също , че е налице вече акт на арбитражен съд по същия правен спор който го е разрешил със  сила на присъдено нещо и затова повторен иск като настоящия  относно същия спор  се явява недопустим, които така съществуващи условия пораждат  несъществуването и ненадлежното упражнение  на правото на иск в ищцата по делото и водят до недопустимост за разглеждането на настоящия правен спор от настоящия съд и водят до прекратяването на производството по настоящото дело.  

Видно от твърденията на ищцата Г.Д. в настоящата й искова молба , че същата е платила на ответното дружество Профи Кредит България ЕООД  посочената от нея в исковата молба сума от 7904, 77 лв. въз основа на сключен  договор за револвиращ заем № ********** от 15.11.2011 г. , която сума същото дружество е получило без основание, тъй като тя не е сключила такъв договор респ. не е подписвала такъв договор със същото дружество. Действително се касае  за възникнал правен спор  във връзка с действието и изпълнението на горепосочения договор за револвиращ заем и Общите условия към него , по силата на който  ответното дружество е отпуснало заем на главния длъжник по него Невена Асенова , но по който договор  като солидарен длъжник е посочена и ищцата Г.Д. .  По отношение обаче на неизпълнението на същия договор  от страна на двете длъжници по него- Невена Асенова и ищцата Г.Д. има влязло в законна сила  арбитражно решение  от 28.03.2013 г. по арбитражно дело № 1354 с което арбитражно решение са осъдени длъжниците по горепосочения договор за револвиращ заем  и посочени по- горе да заплатят солидарно на дружеството ответник дължимите се поради неизпълнението на същия договор суми , а именно : главница в размер на 9061, 71 лв. , ведно със законната лихва  върху същата сума от датата на постановяването на това арбитражно решение , както и сумата от 85 лв. представляваща  направените разноски по това дело и сумата от 612, 47 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.Тъй като това арбитражно решение е окончателно и не подлежи като такова на обжалване , то същото е влязло в законна сила  на датата на постановяването му -28.03.2013 година и от същата дата подлежи на принудително изпълнение по смисъла на чл. 404 т.1 от ГПК . Затова  и е издаден изпълнителен лист въз основа на него  от дата 30.10.2015 г. от Софийски градски съд в полза на Профи Кредит България ЕООД гр. София – ответника по настоящото дело. Същото се потвърждава от приложените документи за това  от страна на ищеца , ответника  и събрани от настоящия съд . Въз основа на този издаден изпълнителен лист дружеството – ответник е получило  твърдяните от ищеца суми  в исковата молба , които последният твърди , че дружеството – ответник ги е получило без основание , което твърдение се явява неоснователно поради същите приложени доказателства , установяващи , че срещу ищцата е проведено съответно арбитражно производство в което и тя е участвала , образувано е арбитражно дело № 1354 и по него е постановен акт – горепосоченото арбитражно решение  от  28.03.2013 г. на Арбитражен съд „ Арбитер Юстициарум „ СНЦ , действащ като  институционален аритраж по българското законодателство. Настоящия съд намира , че по този начин тъй като този акт на арбитражния съд се характеризира със силата на постановените и влезли в законна сила съдебни решения на гражданските съдилища по съответни такива гражданскоправни спорове , то притежава и подлежи на принудително изпълнение , тъй като  е разрешил имуществения спор между ищцата и ответното дружество със силата на присъдено нещо, като по този начин не подлежи на отмяна или изменение и следва да се зачита от държавните съдилища , както влязлото в законна сила съдебно решение. Следователно настоящия съд намира , че повторно разрешаване от настоящия съд на настоящия спор между страните по делото , който вече е бил разрешен с влязлото в законна сила арбитражно решение се явява недопустимо . В случая е налице отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск на ищцата , тъй като наличието на сила на присъдено нещо  погасява правото й да предяви настоящия иск и поради това производството по него се явява недопустимо и това влече и прекратяването му. Съдът намира , че следва да разгледа и другата твърдяна липса на  положителна  предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск на ищцата , която се състои в следното -  твърдяната от ответната страна неподведомственост по отношение на настоящия съд да разгледа твърдяния от ищцата граждански спор. Видно от посочената и респ. инкорпорираната клауза  Б в процесния ДРЗ посочен по- горе е изрично упоменато , че неразделна част от същия договор са  Общите условия към него , които са предадени  при подписването на същия договор и с които страните по него за се запознали и приемат  тъй като са се запознали със съдържанието на същите  преди подписването на самият ДРЗ , нямат към тях забележки  и се задължават  да ги спазват  като неразделна част от същия ДРЗ. В същите Общи условия  респ. в чл. 13 .1 от тях е уговорено между страните , че всички спорове произтичащи  от или във връзка със същия ДРЗ, вкл. и споровете  породени или отнасящи се  до неговото тълкуване , недействителност , изпълнение или прекратяване  ще бъдат отнесени  за разрешаването им  еднолично до от арбитраж, като затова ще бъде образувано едноинстанционно писмено арбитражно производство по което следва да бъде постановено и съответно арбитражно решение, като в останалите клаузи на чл. 13.2  до чл. 13 . 6 е определена процедурата за такова арбитражно производство , като по този начин  страните  са се съгласили изрично правните им имуществени спорове във връзка със сключения между тях ДРЗ да се разрешават от арбитражен съд  в изпълнение на разпоредбата на действащия тогава  чл .19 ал.1 от ГПК / изм./, което и към тогавашния момент е извършено и от влязлото в законна сила арбитражно решение посочено по- горе въз основа на което е издаден и съответен изпълнителен лист.  Към настоящия момент  обаче горепосочената разпоредба на чл. 19 ал.1 от ГПК  е изменена респ. допълнена и не се допуска  разглеждането на имуществен спор , какъвто е настоящия представляващ спор  , едната от страните по който е потребител , какъвто безспорно се явява ищцата  по смисъла на параграф 13 т.1 от ДР  на ЗЗП , а ответника се явява пък в качеството му на търговец по смисъла на параграф 13 т.2 от същия закон. Затова настоящия съд намира , че това възражение на ответната страна , че настоящия правен спор се явява неподведомствен на настоящия съд се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено , тъй като съдът намира , че не е налице тази липсата на тази положителна  предпоставка пречеща на ищцата да упражни правото си на иск срещу ответната страна.      

Поради това настоящия съд счита , че спрямо ищцата  липсва правен интерес да предявяват същия иск спрямо това дружество, тъй като спора е разрешен със сила на присъдено нещо отразена в горепосоченото арбитражно решение  и поради липсата   на правен интерес за предявяването на този иск от ищцата  , то  същият се явява недопустим за разглеждане и такова се явява производството по делото , като правна последица от това се явява прекратяването на производството по настоящото дело . 

          Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

        Прекратява производството   по настоящото гр.д. № 200/ 2020 г.- по описа на КРС по отношение на предявения от ищцата Г.Д.  срещу ответника Профи Кредит България ЕООД осъдителен  иск  с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД , като недопустимо.

                  НАСТОЯЩОТО определение може да се обжалва с частна жалба пред БОС в частта му за прекратяване на производството в едноседмичен  срок, считано от съобщаването му на страните по делото .

РАЙОНЕН СЪДИЯ: