Определение по дело №1066/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1282 от 27. 05. 2013 г. на РС С., постановено по Г. дело № 1379/2012 г., съдът ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. М. Д. от Г.С., ул.”П. М.”, № , С. М. Р. от Г.С., ж.к.”Л.”, № ., вх., ., ап. и Л. М. Д. от Г.С., Р. “В.”, ж.к.”З. Б ”, № 9, .3, А., в качеството им на наследници на М. А. Т., че към момента на масовизацията и образуване на ТКЗС през 1957г., на основание давностно владение, М. Х. Т. от с.Ц., община С., е бил собственик на нива от 2,725 дка /два декара седемстотин двадесет и пет кв.м./, съставляваща част от земеделски имот, състоящ се от нива с площ от 3,5дка и ливада с площ от 0,5 дка, в м.”П./П. с./К.”, землище на с.Ц., община С., при граници и съседи на нивата и ливадата-Н. С. Н., Д.З., С. З. П. и С. А. З.; ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. П. от Г.С., ул.”К. Ч.”, № , Е. Д. Т. от Г.С., ул.”Д. Г.”, № и С. Д. Т. от Г.С., ул.”Д. Г.”, № , в качеството им на наследници на Д.А. Т., че към момента на масовизацията и образуване на ТКЗС през 1957г., на основание давностно владение, М. Х. Т. от с.Ц., община Струмяни, е бил собственик на нива от 0,569 дка /петстотин шестдесет и девет кв.м./, съставляваща част от земеделски имот, състоящ се от нива с площ от 3,5дка и ливада с площ от 0,5дка, в м.”П./П. с./К.”, землище на с.Ц., община С., при граници и съседи на нивата и ливадата-Н. С. Н., Д. З., С.З. П. и С. А. З.; ОСЪЖДА Р. М. Д. от Г.С., ул.”П. М.”, № , С. М. Р. от Г.С., ж.к.”Л.”, № ., вх., ., ап., Л. М. Д. от Г.С., Р. “В.”, ж.к.”З. Б ”, № , .3, А., С. Д. П. от Г.С., ул.”К. Ч.”, № , Е. Д. Т. от Г.С., ул.”Д. Г.”, № и С. Д. Т. от Г.С., ул.”Д. Г.”, № , ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Х. Т. от с.Ц., община С., сумата от 991 лева /деветстотин деветдесет и един лв./ за направени по делото разноски; ПРИЗНАЛ ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността, в частност автентичността, на договор-обещание за продажба на недвижим имот от 21.11.1953г. в частта относно подписа на Димитър Андреев Т., включително и на гърба на договора.

Постъпила е въззивна жалба от Р. М. Д., която въззивният съд приема, че е насочена срещу постановеното по-горе решение от първоинстанционния съд, в частта, с която съдът е признал за установено по отношение наследниците на М. А. Т., че към момента на масовизацията и образуване на ТКЗС през 1957г., на основание давностно владение, М. Х. Т. от с.Ц., община С., е бил собственик на нива от 2,725 дка /два декара седемстотин двадесет и пет кв.м./, съставляваща част от земеделски имот, състоящ се от нива с площ от 3,5 дка и ливада с площ от 0,5 дка, в м.”П./П. с./К.”, землище на с.Ц., община С., при граници и съседи на нивата и ливадата-Н. С. Н., Д. З., С. З. П. и С. А. З., както и в присъдените разноски. С жалбата са изложени факти относно развилите се отношения между страните по спора във връзка с неговия предмет и е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт. Въззивникът не прави доказателствени искания.

Подадената въззивна жалба е немотивирана, бланкетна, като не се посочват основания за обжалването и пороците на съдебното решение.

В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок, от другата страна не е постъпил отговор по подадената въззивна жалба.

Постъпила е въззивна жалба и от С. Д. П. от Г.С., ул.”К. Ч.”, № 24, Е. Д. Т. от Г.С., ул.”Д. Г.”, № и С. Д. Т. от Г.С., ул.”Д. Г.”, № , насочена срещу постановеното от РС С. решение, в частта, с която съдът е признал за установено по отношение на тези въззивнци, в качеството им на наследници на Д. А. Т., че към момента на масовизацията и образуване на ТКЗС през 1957г., на основание давностно владение, М. Х. Т. от с.Ц., община С., е бил собственик на нива от 0,569 дка /петстотин шестдесет и девет кв.м./, съставляваща част от земеделски имот, състоящ се от нива с площ от 3,5 дка и ливада с площ от 0,5дка, в м.”П./П.с./К.”, землище на с.Ц., община С., при граници и съседи на нивата и ливадата-Н. С. Н., Д. З., С. З. П. и С. А. З.; както и в частта, в която съдът е признал за недоказано оспорването истинността, в частност автентичността, на договор-обещание за продажба на недвижим имот от 21.11.1953г. в частта относно подписа на Д. А. Т., включително и на гърба на договора.

Отправено е искане за отмяна на атакуваното решение в тази му част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, а заявеното оспорване на частния документ – за доказано. Претендират сторените пред двете инстанции разноски.

Направените доказателствени искания с въззивната жалба са отказани от съда като преклудирани по арг. на чл. 266 ГПК.

С постъпилата на 17.06.2013 г. молба от Е. Т. и С. Т. /л. 39/, въззивният съд приема, че всъщност се желае и цели оттегляне пълномощията на адвокат П., техен процесуален представител пред първата инстанция и подала от тяхно име въззивната жалба, а не оттегляне на самата жалба, доколкото същите са подписали и подадената въззивна жалба, заедно със С. П., като и в двете жалби са изложени идентични съображения.

В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок, от другата страна не е постъпил отговор по подадената въззивна жалба.

В насроченото по делото открито съдебно заседание, от въззивниците се явяват Р. Д. и С. П., които заявяват, че поддържат жалбите си до съда.

Въззиваемият се представлява от А. В. С., която изразява становище за неоснователност на постъпилите жалби. Желае съдът да постанови решение, с което потвърди атакувания съдебен акт и и присъди сторените разноски за адвокат. Не представя списък на сторените разноски, изготвен съобразно чл. 80 ГПК.

Пълномощникът А. В. С. представя писмени бележки по делото.

Светлана М. Р. и Л. М. Д., ответници, заедно с Р. Д. в исковото производство - не се явяват и не се представляват пред въззивната инстанция.

Съдът намира подадените въззивни жалби за допустими, като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС С. е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на същото.

Разгледани по същество, въззивните жалби са неоснователни поради следното:

Настоящата инстанция, съобразно правомощията си посочени в разпоредбата на чл.269 от ГПК, следва да ограничи своя въззивен контрол досежно правилността на обжалвания първоинстанционен акт само досежно доводите посочени във възиввната жалба. Такива доводи не са развити от въззивницата Р. Д.. Съдът ще отговори на доводите наведени от другите трима въззивници С. Д. П., Е. Д. Т. и С. Д. Т..

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на районния съд относно основателността на предявения иск също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първостепенния съд.

Предявеният иск по отношение на всяка от двете групи ответници е такъв с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.

Правилно районният съд е приел, че представеният частен договор представлява писмен документ по смисъла на разпоредбата на чл. 12, ал.7 ЗСПЗЗ. Граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 12, ал.7 ЗСПЗЗ относно примерното изброяване на два вида писмени документи, а именно договор и доброволна делба, сочат, че се има предвид не изобщо писмени документи, а такъв вид документи, на които се основава владението, като упражняване на фактическа власт върху имот, който се държи като свой, т.е. документи, материализиращи придобивно основание - имащи прехвърлителен ефект. Този договр е основание за владение на земеделска земя по смисъла на чл. 12, ал.7 ЗСПЗЗ.

Писменият договор за продажба на земеделски имот, който не е сключен в нотариална форма, но в който е отбелязано, че на купувача по този договор се предава и владението на имота, е документ, който установява началото на давностното владение. Съгласно чл. 12, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като внасянето на такъв имот в ТКЗС не прекъсва придобивната давност, следва да се приеме, че имотът е придобит по давност от купувача по писмения договор. Поради това именно купувачът по този договор, а не продавачът, има правото да иска възстановяване на правото на собственост на този имот по предвидения в ЗСПЗЗ ред / в т. см. и Решение № 22 от 30.01.2013 г. на ВКС по Г. д. № 626/2012 г., I г. о., ГК и др./.

Придобивната давност не се прилага служебно, тя следва да бъде заявена от лице, което твърди, че именно този оригинерен способ е придобивното му основание и го легитимира като собственик на конкретен имот. Ищецът с искането си се е позовал на придобивна давност, посочвайки този способ във връзка с договора за обещание за продажба от 1953 г., възпроизвел действие, а съответно и уговорения в п.VІ. въвод във владение, с изплащане на остатъка от уговорената цена на 22.03.1954 г..

В хипотезата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, законодателят има предвид владение, започнало на основание писмен договор с дата от преди отнемане на имота. Хипотезата на чл.10 ал.1 ЗСПЗЗ има предвид всички случаи, при които земеделските имоти са били стопанисвани от ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации, не само, когато са включвани в кооперативни блокове, но включително и когато са оставяни за лично ползване на кооператорите.

Събрани са убедителни гласни доказателства, че колективизацията на земите в тази местност е извършена през 1957 г. , а ищецът се позовава на договор от 1953 г. и отпочнато владение през 1954 г. Следва да се зачете давността, предвидена в разп. на чл. 79 ал.1 ЗС / в сила от 17.12.1951 г. /, сочеща, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Въззивният съд приема, че са неоснователни, релевираните във въззивната жалба от С. Д. П., Е. Д. Т. и С. Д. Т. доводи за необоснованост на първоинстанционното решение. Искът е доказан по основание и размер, а ищецът и настоящ въззиваем е успял да докаже претенцията си.

Няма спор относно идентичността на имотите, заявени за възстановяване , както от ищеца, така и от ответниците.

Първостепенният съд не е допуснал и твърдяните от въззивниците процесуални нарушения. Не е налице такова едновременно изменение на основанието и петитума както се твърди във въззивната жалба, което чл. 214, ал. 1 ГПК не допуска. Допусната е от съда исканата от ответниците съдебно-графологична експертиза, но същите не са внесли определения от съда депозит, едва след което е била и заличена.

На основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, атакуваното от една страна от въззивницата Р. Д., а също и от въззивниците С. Д. П., Е. Д. Т. и С. Д. Т. решение, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски, доколкото не представя списък по реда на чл. 80 ГПК. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство / т.2 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение се явява окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения, Окръжен съд Благоевград, на основание чл.271 ал.1 във вр. с чл. 272 от ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение 1282 от 27. 05. 2013 г. на РС С., постановено по Г. дело № 1379/2012 г. по описа на същия съд, в частта, в която съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. М. Д. от Г.С., ул.”П. М.”, № , С. М. Р. от Г.С., ж.к.”Л.”, № ., вх., ., ап. и Л. М. Д. от Г.С., Р. “В.”, ж.к.”З. Б ”, № , ., А., в качеството им на наследници на М. А. Т., че към момента на масовизацията и образуване на ТКЗС през 1957г., на основание давностно владение, М. Х. Т. от с.Ц., община С., е бил собственик на нива от 2,725 дка /два декара седемстотин двадесет и пет кв.м./, съставляваща част от земеделски имот, състоящ се от нива с площ от 3,5дка и ливада с площ от 0,5 дка, в м.”П./П. с./К.”, землище на с.Ц., община С., при граници и съседи на нивата и ливадата-Н. С. Н., Д. З., С. З. П., С. А. З.;

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение 1282 от 27. 05. 2013 г. на РС С., постановено по Г. дело № 1379/2012 г. по описа на същия съд, в частта, в която съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. П. от Г.С., ул.”К. Ч.”, № , Е. Д. Т. от Г.С., ул.”Д. Г.”, № и С. Д. Т. от Г.С., ул.”Д. Г.”, № , в качеството им на наследници на Д. А. Т., че към момента на масовизацията и образуване на ТКЗС през 1957г., на основание давностно владение, М. Х. Т. от с.Ц., община С., е бил собственик на нива от 0,569 дка /петстотин шестдесет и девет кв.м./, съставляваща част от земеделски имот, състоящ се от нива с площ от 3,5дка и ливада с площ от 0,5дка, в м.”П./П. с./К.”, землище на с.Ц., община С., при граници и съседи на нивата и ливадата-Н. С. Н., Д. З., С. З. П. и С. А. З. и ПРИЗНАЛ ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността, в частност автентичността, на договор-обещание за продажба на недвижим имот от 21.11.1953г. в частта относно подписа на Д. А. Т., включително и на гърба на договора.

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение 1282 от 27. 05. 2013 г. на РС С., постановено по Г. дело № 1379/2012 г. по описа на същия съд, в частта, в която съдът е ОСЪДИЛ Р. М. Д. от Г.С., ул.”П. М.”, №, С. М. Р. от Г.С., ж.к.”Л.”, № ., вх., ., ап., Л. М. Д. от Г.С., Р. “В.”, ж.к.”З. Б ”, № , ., А., С. Д. П. от Г.С., ул.”К. Ч.”, № , Е. Д. Т. от Г.С., ул.”Д. Г.”, № и С. Д. Т. от Г.С., ул.”Д. Г.”, № , ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Х. Т. от с.Ц., община С., сумата от 991 лева /деветстотин деветдесет и един лв./ за направени по делото разноски.

Оставя без уважение искането на адвокат В. С. от АК Благоевград, процесуален представител на М. Х. Т. от с. Ц. за присъждане на разноски, сторени във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл. 280 ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: