АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 429
гр. Пловдив, 08 март 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и
участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1101
по описа за 2022 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, исковете и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на Глава Единадесета от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал.
2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ),
във връзка с чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) и чл.
86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
2. Образувано е по
искова молба, предявена от Л.Б.П., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощника му адвокат С. срещу Министерството на вътрешните работи
(МВР). Ищецът иска ответникът МВР да бъде осъден да му заплати обезщетения за
претърпени имуществени вреди от установен акт на дискриминация с влязло
в сила Решение № 186/07.06.2017 г. по преписка № 84/2009 г. на Комисията за
защита от дискриминация, както следва: 1. в размер на 800 лв.,
представляващи неизплатени суми за вещево доволствие за 2007 г. и 2008 г.,
ведно със законната лихва в размер на 211,56 лв., за времето от 18.09.2019 г. (влизане в сила на Решение № 186/2017 г. на КЗД) до 26.04.2022 г. (датата на завеждане на настоящата искова молба) и от 26.04.2022 г. до
окончателното изплащане на главницата; 2. в размер на 25 886,86 лв.,
представляващи неизплатени суми за трудово възнаграждение за периода от
18.12.2006 г. до 19.01.2009 г., ведно със законната лихва считано от 18.09.2019
г. (влизане в сила на
Решение № 186/2017 г. на КЗД) до окончателното изплащане на
посочената сума (според изменение на
иска направено в последното по делото съдебно заседание). Претендират
се сторените по делото разноски.
3.
Исковите претенции се основават на твърдението, че като държавен служител - полицейски
инспектор V степен, категория „Г" - II степен във Второ РПУ - Пловдив при
ОДП Пловдив на МВР, за периода от 18.12.2006 г. до 19.01.2009 г., ищецът е командирован от министъра на
вътрешните работи и участва в международната мироопазваща мисия на ООН в Косово/UNMIK/.
За периода на мисията, със Заповед на министъра на вътрешните работи per. №
К-2778 от 12.12.2006 г., П. е назначен на същата длъжност в рамките на
притежаваната категория по щат "Мисии на международни организации"
при НС "Полиция" - МВР и му е разрешен неплатен отпуск, считано от
датата на заминаване. След завръщането му от мисия, със
заповед на министъра на вътрешните работи, той е преназначен в ОД на МВР - гр.
Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност.
Твърди се, че
министърът на вътрешните работи, вследствие на осъществена пряка дискриминация
по смисъла на чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от ЗЗДискр., установена с влязло в сила
Решение № 186/07.06.2017 г. по пр. № 84/2009 г. на КЗД, поправено с Решение №
203/30.06.2017 г. на КЗД, в качеството си на орган по назначаване, е осъществил
спрямо ищеца по-неблагоприятно третиране в сравнение с държавните служители на
същото ведомство на работа в Република България чрез лишаване от заплащане на
възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия
в намален размер е причинил на ищеца сочените по-горе имуществени вреди.
Ето защо, вредите се
претендират в хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр като се поддържа, че е
осъществен фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Подробни
съображения в горния смисъл са изложени както в исковата молба, така и в
писмени бележки и допълнителни писмени бележки приложени по делото.
4.
Ответникът – Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител,
оспорва исковите претенции както по основание, така и по размер. Сочи се, че в
настоящия случай липсват всички елементи от сложния фактически състав,
обосноваващ ангажиране отговорността на МВР по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Подробни
съображения в тази насока са изложени в писмени бележки приложени по делото.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
5.
Участвалият в производството прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пловдив,
дава заключение, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
ІІ. За
фактите:
6.
Между страните не се формира спор от фактическа страна.
7.
Л.Б.П. като държавен служител - полицейски инспектор V степен, категория
„Г" - II степен във Второ РПУ - Пловдив при ОДП Пловдив на МВР, е
командирован за периода от 18.12.2006 г. до
19.01.2009 г., за участие като
полицейски наблюдател в мисия на ООН в Косово, като със Заповед на министъра на
вътрешните работи per. № К-2778 от 12.12.2006 г., е назначен на същата длъжност
в рамките на притежаваната категория по щат "Мисии на международни
организации" при НС "Полиция" - МВР и му е разрешен неплатен
отпуск, считано от датата на заминаване. След завръщането му от мисия, със
заповед на министъра на вътрешните работи, той е преназначен в ОД на МВР - гр.
Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност.
8. С
Решение № 186/07.06.2017 г., поправено с Решение № 203/30.06.2017 г. издадени от Комисията за защита от
дискриминация, е установено, че Л.Б.П. по време на участие в мисия на ООН в Косово
UNMIK, в качеството му на държавен служител на МВР в процесния период е
третиран по-неблагоприятно от Министъра на вътрешните работи в качеството на
орган по назначаване в сравнение с държавните служители на същото ведомство,
чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на
осигурителни вноски за пенсия в намален размер, което представлява пряка
дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "обществено
положение" и нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр.
9. Решение
№ 186/2017 г. по преписка № 84/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация
е обжалвано от Министъра на вътрешните работи пред Административен съд София –
град (АССГ), по повод на което е образувано адм. дело № 8167/2017 г. по описа
на същия съд. Последното е приключило с постановяване на Решение №
5989/24.10.2017 г., с което жалбата на министъра на вътрешните работи е
отхвърлена. Това съдебно решение е обжалвано пред Върховия административен съд
(ВАС) от Министъра невътрешните работи и е оставено в сила с Решение №
12411/18.09.2019 г. по адм. дело № 725/2018 г. по описа на ВАС.
Цитираните дела са
приложени по настоящото дело.
10. От
ответната страна по делото са представени: Заповед № К-2778/12.12.20006 г.
на
Министъра на вътрешните работи, с която каза се ищецът е назначен на
същата длъжност в рамките на притежаваната категория по щат "Мисии на
международни организации" при НС "Полиция" - МВР и му е разрешен
неплатен отпуск, считано от датата на заминаване; Заповед № RB202004-001-04/К-106 от 13.01.2009 г.
на
Министъра на вътрешните работи, с която ищецът е преназначен в ОД на МВР - гр.
Пловдив, след завръщането му от мисия; Заповед № Iз-829/10.05.2007 г.
на
Министъра на вътрешните работи, относно определяне размера на сумите за
униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение на държавните
служители, които носят униформа, левовата равностойност на униформеното облекло
на държавните служители, неносещи униформа, както и сумата за облекло на
лицата, работещи по трудово правоотношение за 2007 г.; Заповед №
Iз-1243/10.07.2007 г. на Министъра на вътрешните работи, относно изменение и
допълнение на Заповед № Iз-829/10.05.2007 г.; Заповед
№ Iз-579/08.04.2008 г. на Министъра на вътрешните работи, относно определяне
размера на сумите за униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение
на държавните служители, които носят униформа, левовата равностойност на
униформеното облекло на държавните служители, неносещи униформа, както и сумата
за облекло на лицата, работещи по трудово правоотношение за 2008 г.; Заповед
№ Iз-1353/29.08.2006 г. на Министъра на вътрешните работи, относно
обявяване на таблица за заплатите за категория, таблици за заплатите за
длъжност и личната временна добавка към основната заплата на държавните
служители от МВР; Заповед № Iз-1233/09.07.2007 г. на
Министъра на вътрешните работи, също относно обявяване на таблица за заплатите
за категория, таблици за заплатите за длъжност и личната временна добавка към
основната заплата на държавните служители от МВР.
Представени са още
Акт за встъпване в длъжност от 16.01.2009 г., Акт за сдаване на длъжност от
15.04.2009 г., Декларация на П. от 21.12.2006 г., Инструкция № 1-4/05.02.1993
г., Инструкция № 1-2/12.01.1996 г. и Инструкция № 1-4/09.01.2001 г.
11.
По делото са изслушани и приети без заявени резерви от страните заключение вх.
№ 34/03.01.2023 г. и допълнително заключение вх. № 2335/30.01.2023 г. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза (ССЕ), Констатациите на вещото лице се свеждат до следното:
Л.Б.П., ЕГН **********
за периода от 18.12.2006 г. до 16.01.2009 г. е бил в неплатен отпуск, не е
получавал трудово възнаграждение, обезщетения и вещево доволствие за заеманата
от него длъжност в системата на МВР.
Размерът на трудовото
възнаграждение, което ищецът би получил през периода от 18.12.2006 г. до
19.01.2009 г. за заеманата от него длъжност в МВР, ако през този период той не
беше ползвал неплатен отпуск възлиза на 25 886,86 лева.
Размер на сумите
за вещево доволствие, които ищецът би получил за 2007 година и 2008 година, за
заеманата от него длъжност в МВР, в случай, че през този период той не беше в
неплатен отпуск поради командироване в мисия на ООН в Косово със заповед на
министъра на вътрешните работи възлиза на 400 лева съответно за 2007г. и 2008г.
Сумата за вещево
доволствие, което ищецът би получил 2007 година и 2008 година за заеманата от
него длъжност в МВР. ако през този период той не беше ползвал неплатен отпуск
възлиза на 800 лева.
Дължими лихви
върху неполучените суми за вещево доволствие за периода от 18.09.2019г. до
26.04.2022г. възлизат на 211,56 лева.
Дължими лихви
върху неполучените суми за трудово възнаграждение за периода от 18.09.2019г. до
26.04.2022г. възлизат на 6 845,64 лева.
Размерът на
действително внесените осигуровки от страна на Министерство на вътрешните
работи на Република България по отношение на ищеца Л.Б.П. в НОИ за периода на
участието му в мисията на ООН в Косово (18.12.2006 г. - 19.01.2009 г.) възлиза
на 1 399,80 лева. Същите са установени съгласно справка по Преписка № 84 от
10.04.2009 г. на КЗД (стр. 54-55).
ІII.
За правото:
12.
Според чл. 205, ал. 1 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Съгласно
чл. 2, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Министерството
на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка. Това от своя
страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана
страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно
Министерството на вътрешните работи. Казано с други думи исковете за
обезщетение са насочени срещу надлежен ответник, притежаващ самостоятелна
правосубектност.
13. На първо място следва да бъде
съобразено, че според чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр в случаите, когато производството
по установяване на дискриминационно третиране е реализирано по административен
ред пред Комисията за защита от дискриминация /Раздел І на Глава четвърта/,
всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони,
уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия
ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите, а в случаите, когато вредите
са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на
държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на
ЗОДОВ (чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр).
В нормата на чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ е предвидено, че държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени
като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
Исковете по ал. 1
се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като
местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 (чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ).
На основание чл. 4 ЗОДОВ, обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди причинени
на гражданите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като
имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна, вината не е елемент
от фактическия състав на отговорността.
14. Фактическият състав на предявения иск
с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр, в
процесния случай включва в кумулативна даденост: 1. Влязло в сила решение на
КЗД, с което е установено извършването на дискриминация, изразяваща се в
дискриминационен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно
лице - нарушител и засегнатото лице; 2. Наличието на претърпяна имуществена или
неимуществена вреда; 3. Вредата да е пряка и непосредствена последица от
дискриминацията. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав
обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетение на вреди.
15. Според Тълкувателно постановление № 1
от 16.01.2019 по адм. д. № 1/2016 Г., ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II Колегия
на ВАС: Законът за защита от дискриминация предвижда различна подсъдност само в
случаите по раздел І, когато се претендират вреди от нарушение на права по този
или други закони, уреждащи равенство в третирането, в зависимост от органа,
причинил неравенството в третирането, в хипотезата на чл. 74, ал. 2 от закона
във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК, като исковете се предявяват по реда на ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл. 71 от ЗЗДискр съдържа хипотезите за защита правата на
увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производство пред
Комисията за защита от дискриминация, без оглед на това дали дискриминационното
поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца или дискриминацията е
осъществена при или по повод административна дейност. Разпоредбата на чл. 71 от
ЗЗДискр не е в противоречие с чл. 74 от същия закон, в която не се съдържа
уредба, даваща възможност за предявяване на самостоятелни искове за
установяване факта на дискриминация и осъждане на ответника да преустанови
нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се
въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, от което следва, че предпоставка и
по двете алинеи на чл. 74 от ЗЗДискр, е проведено производство пред Комисията
за защита от дискриминация.
16. В случая, първата предпоставка е
изпълнена, доколкото с влязло в сила Решение № 186 от 07.06.2017 г. по преписка №
84/2009 г. на КЗД е установена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2
от ЗЗДискр по признак „обществено положение“ и нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр
при третирането на Л.П., по време на участието му в мисия на ООН в Косово
UNMIK, в качеството му на държавен служител в МВР. КЗД е приела, че в процесния
период този държавен служител (Л.П.) е третиран по-неблагоприятно от министъра
на вътрешните работи като орган по назначаване в сравнение с държавните
служители на същото министерство чрез лишаване от заплащане на възнаграждение,
вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален
размер.
В обсъжданото решението
на КЗД са установени, както нарушителя – министъра на вътрешните работи като
орган по назначаването, така и засегнатите лица – държавни служители на МВР (в
т.ч. и ищецът), които в периода 2006 г. – 2008 г. са участвали в мисия на ООН в
Косово UNMIK. Посочено е изрично в решението, че независимо, че този режим
произтича от действаща към момента правна уредба, то тя поставя държавните служители,
участващи в мисии на международни организации, в по-неблагоприятно положение
спрямо служителите от същото ведомство, които не участват в мисии.
17. Действащата, в периода 2006 г. до
2008 г. и непосредствено след това, нормативна уредба относно участие на
държавни служители на МВР в международни мисии, която създава неравно третиране
на определена група служители в МВР, се съдържа в разпоредбата на чл. 212, ал.
1 т. 7 ЗМВР (отм.) в редакцията й до изменението през 2010 г. Съгласно
посочената разпоредба в приложимата редакция, държавните служители имат право
на неплатен отпуск за времето на участие в мисии на международни организации,
като за срока на изпълнение на длъжността в международната организация, на
служителя се разрешава ползването на този вид отпуск. Такъв е ползвал и ищецът
при участието му в мисия на ООН в Косово и за времето на участие в тази мисия
от страна на МВР не му е изплащано възнаграждение. Съответно съгласно
действащото законодателство към онзи момент, министърът в рамките на своите
правомощия е определил реда за участие на българските полицейски наблюдатели
изпращани за участие в мисии на международни организации в Инструкция №
Із-971/30.06.2006 г. (за подбор, подготовка
и преминаване на служба на служители на МВР, изпращани като полицейски
наблюдатели в мисии на международни организации),
отменена с Инструкция № МЗ-11/05.06.2007 г. за подбор, подготовка и
преминаването на службата на служители от МВР, изпращани за участие в мисии на
международни организации (последната прогласена
за нищожна с Решение № 14946/08.12.2009 г. по адм. д. № 5837/2009 г. на ВАС,
обн. ДВ бр. 57/27.07.2010 г.).
В чл. 5 на
Инструкция № Із-971/30.06.2006 г., съответно в чл. 7 от Инструкция №
МЗ-11/05.06.2007 г. са изброени изискванията, на които следва да отговарят
кандидатите за участие в мисии на международни организации, като според ал. 2
на двете норми, към кандидатите могат да се предявяват и допълнителни
изисквания, съобразно постигнатите международни договорености и споразумения.
Ищецът е бил през
процесния период държавен служител в МВР, като това му качество не се променя
за периода на участие в мисията. Служебното му правоотношение се запазва и след
приключване на мисията той е назначен на съответната на професионалния му опит
длъжност. Ето защо, като участник в мисия на ООН в Косово ищецът и държавните
служители на МВР, изпълняващи служебните си задължения на територията на
Република България, имат едно и също качество на държавни служители на
посоченото ведомство с произтичащите от това право на възнаграждение,
осигуровки в пълен размер и вещево доволствие. За процесния период са издадени
две заповеди относно осигуряването на вещево доволствие: МЗ № Із-829/10.05.2007
г. и МЗ № Із-579/08.04.2008 г. на Министъра на вътрешните работи. Заповедите
регламентират, че държавните служители и работещите по трудово правоотношение
получават униформено облекло или левовата равностойност в определените размери.
В периода на участие в мисията от 18.12.2006 г. до 19.01.2009 г., вещево
доволствие на ищеца не е изплащано, същото е било за сметка на изпратените на
международна мисия служители, тоест за негово сметка. За времето на участие в
международна мисия ищецът, като полицейски наблюдател (държавен служител на
МВР) не е получавал и възнаграждение за извършената дейност, а изплатените му
осигурителни вноски за пенсия са били в намален размер.
18. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр, пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Разпоредбата на § 1, т.
7 ДР на ЗЗДискр. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) определя, че
"неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие,
които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз
основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица,
носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в
сравнение с други лица.
В случая, както
вече многократно бе казано, е проведено производство пред Комисията за защита
от дискриминация приключило с влязъл в сила акт по чл. 65 на ЗЗДискр, с който е
установено по-неблагоприятно третиране, представляващо пряка дискриминация,
което според задължителното за настоящия съд решение на комисията се дължи на
ненавременни и неправилни действия от страна на правно задължения субект –
Министъра на вътрешните работа, за извършване на промени в законодателството,
регламентиращи реда за подбор и изпращане на служители на МВР в международни мисии.
19. Налице е и вторият елемент от
фактическия състав за реализиране на отговорността, а именно настъпили
имуществени вреди за ищеца. Тук именно следва да се посочи, че имуществените
вреди, които могат да се претендират при непозволено увреждане биват два вида –
щети (претърпени загуби) и пропуснати ползи. Щетата е това, с което имуществото
на увредения конкретно и действително е намаляло, съответно пропуснатата полза
е това, с което увредения е пропуснал да увеличи това свое имущество. Както
щетата, така и пропуснатата полза трябва да са реално претърпени, а не такива
които евентуално ще настъпят в по-късен момент. Казано с други думи щетата и
пропуснатата полза трябва да са проявени юридически факти, а не предполагаеми
бъдещи такива. Тези именно проявени юридически факти подлежат на доказване в
съдебния процес.
В конкретния
случай от проведеното в процеса доказване, се налага извода че за ищеца са
настъпили имуществени вреди за периода от 18.12.2006 г. до 19.01.2009 г., под
формата на пропуснати ползи - от неизплатените трудови възнаграждения за
периода на командироване, когато ищецът е бил в неплатен отпуск, от заплащането
на които е бил лишен, както и под формата на претърпени загуби – за осигуряване
на вещево доволствие, от осигуряването на което ищецът е бил лишен. В тази
насока е необходимо да се посочи, че съгласно Заповед № К-2778/12.12.2006 г. на
Министъра на вътрешните работи вещевото доволствие е за сметка на полицейските
наблюдатели - участници в международни мироопазващи мисии и в този смисъл
същото е било поето изцяло за сметка на ищеца.
20. В случая следва да се приеме, че е
налице и третият елемент от фактическия състав на търсената отговорност по чл.
74, ал. 2 ЗЗДискр вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – пряка причинно-следствена връзка
между осъществената дискриминация по отношение на ищеца и причинените му
имуществени вреди. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на
увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. Причинната връзка
трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. В случая от събраните по
делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че ищецът е
претърпял описаните имуществени вреди - неосигурено вещево доволствие и
неизплатени трудови възнаграждения за процесния период в резултат на дискриминационните
актове и действия на министъра на вътрешните работи, изразяващи се в лишаване
от заплащане на възнаграждение и вещево доволствие, което представлява пряка
дискриминация по признак "обществено положение" по смисъла на чл. 4,
ал. 2 от ЗЗДискр. и нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр. Вредите, които са причинени
на ищеца са по повод и във връзка с дискриминационните актове и действия на
министъра на вътрешните работи. Следователно, налице е пряка и непосредствена
причинна връзка между дискриминационните актове и действия и настъпилите вреди.
21. Освен по основание, исковете са
доказани и по своя размер. В тази връзка по делото е приета ССЕ, без заявени
резерви от страните, чието заключение се възприема от съда като обективно и компетентно
изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантни за разрешаване
на настоящия административноправен спор факти и обстоятелства. Както вече бе
казано, вещото лице е установило, че за периода от 18.12.2006 г. до 16.01.2009
г. Л.Б.П. е бил в неплатен отпуск и не е получавал трудово възнаграждение,
обезщетения и вещево доволствие за заеманата от него длъжност в системата на
МВР. Размерът на трудовото възнаграждение, което ищецът би получил през периода
от 18.12.2006 г. до 19.01.2009 г. за заеманата от него длъжност в МВР, ако през
този период той не беше ползвал неплатен отпуск възлиза на 25 886,86 лева, а сумата
за вещево доволствие, което ищецът би получил 2007 г. и 2008 г. за заеманата от
него длъжност в МВР (ако през този период той не беше ползвал неплатен
отпуск) възлиза на 800 лева.
Следователно
обезщетението за имуществените вреди - пропуснати ползи, следва да бъде
присъдено на ищеца в размер на 25 886,86 лв., а обезщетението за имуществени
вреди - претърпени загуби, следва да бъде изплатено в размер на 800 лв.
22. Основателна при това положение се явява и претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва
върху посочените суми, която започва да тече от 18.09.2019 г., момента на
влизане в сила на Решение № 186/07.06.2017 г. на Комисията за защита от
дискриминация, с което е установено дискриминационното третиране спрямо ищеца,
до окончателното изплащане на посочените суми. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което
обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след
тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с
констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. От така
определените моменти на изискуемост се дължи мораторна лихва.
23. В горния смисъл са Решение № 675
от 20.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5649/2022 г., III о. и Решение № 964 от
30.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5367/2022 г., III о., постановени по
идентични казуси.
IV. За разноските:
24.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Преди съдът да се
произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено
възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското
възнаграждение.
В конкретния
случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 2600 лв. по Договор за
правна защита и съдействие от 26.04.2022 г. Материалният интерес в случая е в общ размер
на 26686,86 лв. (обезщетения за имуществени вреди). Възнаграждението за един
адвокат изчислено по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция, възлиза на 1330,61
лв. По делото са проведени четири съдебни заседания, като според чл. 7, ал. 9
от Наредбата, в приложимата към датата на провеждане на последните две
заседания редакция, при защита по дела с повече от две съдебни заседания, за
всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. При това положение,
с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и като бъде
съобразено, че към горепосочения общ размер на главниците (материалния интерес)
не е включен размера на исковете по чл. 86 ЗЗД, настоящият състав преценява
възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, като неоснователно. За
пълнота е необходимо да се добави, че минималният размер на адвокатските
възнаграждения е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят
възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че
въпросният минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначен
на "обоснован и справедлив" размер по смисъл на чл. 36, ал. 2 от ЗА.
С оглед
изложеното, сторените от ищеца разноски в производството се констатират в
размер на 2610 лв. – заплатените държавна такса (10 лв. за образуваното съдебно
производство) и адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция (2600 лв.).
Така мотивиран,
Пловдивския административен съда, в настоящия съдебен състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на Л.Б.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, обезщетения за претърпени от него имуществени вреди от установен
акт на дискриминация с влязло в сила Решение № 186/07.06.2017 г. по преписка №
84/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, както следва: 1. в размер
на 800 лв., представляващи неизплатени суми за вещево
доволствие за 2007 г. и 2008 г., ведно със законната
лихва в размер на 211,56 лв., за времето от 18.09.2019 г. до 26.04.2022 г.
и законната лихва от 26.04.2022 г. до окончателното изплащане на главницата; 2.
в размер на 25 886,86 лв.,
представляващи неизплатени суми за трудово възнаграждение за периода от
18.12.2006 г. до 19.01.2009 г., ведно със законната лихва считано от 18.09.2019
г. до окончателното изплащане на посочената сума.
ОСЪЖДА Министерството на
вътрешните работи, да
заплати на Л.Б.П., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2610,00 лв., представляващи
извършени от последния разноски по делото.
ОСЪЖДА Министерството на
вътрешните работи, да
заплати по сметка на Административен съд - Пловдив направените по делото
разноски за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: