Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 05.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V граждански състав, в публично съдебно заседание
на 06.04.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.дело № 5046 по описа за 2020 година,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с
правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД във вр. чл.86 от ЗЗД,
във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът ***е
предявил против К.И.М. *** иск за заплащане на сумата от ***., представляваща
неплатена главница по договор за кредит ***и договор за допълнителен кредит,
сключен по реда на ЗПФУР, сключен между ***и ответницата, ведно със законната
лихва върху главницата, от предявяването на молбата до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е закупил на ***вземането от първоначалния кредитор – ***и по
силата на изричното упълномощаване за съобщаване на цесията от цедента, е
уведомил длъжника за прехвърлянето на вземането, но пратката е върната с
отбелязване „непотърсена“. Твърди, че забавата на длъжника продължава.
Претендират се разноските в исковото производство. Посочена е банкова
сметка ***: IBAN: ***, BIC: *** ***. Ищецът
твърди плащане след падежа на вземането в размер на ***а в хода на делото
признава наличие на три доброволни плащания от ответницата за периода ***в общ
размер на ***
В хода на
делото ответницата не дава становище по предявения иск.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото и като взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
От представените по делото Договор за
кредит ***и ***се установява, че ***, ***и ответника К.И.М., са сключили по
реда на чл. 6 от ЗПФУР два последователни договора за потребителски кредит,
които са били свързани, доколкото първият договор е бил със заемна сума от ***,
със срок от един месец, и след заплащане на сума от *** на ***от
кредитополучателя, е сключен втори договор със същия номер, но от ***за сумата
от ***отново за срок от 30 дни, с уговорена дата на получаване на сумата ***и
дата на връщане – ***Във втория договор е уговорена обща дължима сума от ***40.15%
лихвен процент, 49.3% ГПР. Уговорен е начин на получаване на сумата – чрез ***,
за което са представени и доказателства – копие на преводно нареждане от ***за ***,
копие на преводно нареждане от ***за ***представени от ищеца, и оригинал на
разписка от ***за превод на сумата от ***представен от ***. Договорите са
подписани електронно, което не е оспорено от ответника. В първия договор е
уговорена такса експресно разглеждане в размер на ***и обща дължима сума от ***от
което може да се направи извод, че дължимата лихва е била в размер на ***Вторият
договор предвижда такса експресно разглеждане ***обща дължима сума ***и договорна
лихва в краен размер на ***Видно от представените по делото ОУ на Договора за
кредит, вторият сключен между страните договор представлява Допълнителен
кредит, съгласно чл. 8 от ОУ. Съгласно тази разпоредба, кредитополучателят има
право да поиска отпускане на допълнителен кредит до достигане на кредитния
лимит по вече отпуснат кредит, получаването на допълнителен кредит представлява
промяна в съществуващия договор за кредит, посредством сключване на нов договор
за кредит, като всички параметри по съществуващия договор, с изключение на
общата дължима сума по кредита остават непроменени. Уредено е, че кандидатстването,
отпускането и сключването на договор за допълнителен кредит става по реда на
сключването на първоначален договор за кредит. Т. 8.3 сочи, че за всеки
изтеглен допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно
разпоредбите на изменения договор за кредит, като се вземе предвид остатъчния
срок до падеж.
Видно от представения Договор за
прехвърляне на вземания от ******е прехвърлил вземането си за исковите суми на
ищеца ***, под ***- К.И.М., като общата сума, която е прехвърлена е в размер на
***описана подробно в Приложение № 1, извадка от което е представена по делото.
Представено е потвърждение за прехвърлянето от ***както и пълномощно, издадено
от ***на ***, с което ищецът има право
да уведомява длъжниците по цесията от името на цесионера по смисъла на чл. 99
ал. 3 от ЗЗД. По делото е представено и Уведомление за цесията на вземането до
длъжника от ***което е изпратено на ответницата на адреса, посочен от него в
договора за кредит, върнато от доставчика с отбелязване, че пратката е
непотърсена.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи: В случая, при разглеждането на предявеният
иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, следва да се изхожда от доказателствената тежест в
процеса. Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже
качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът
/длъжник/ следва да докаже факта на плащането. В случая ищецът по делото
доказа, че е придобил вземането си от първоначалния кредитор ***, чрез цесия,
която редовно е връчена на длъжника – ответник със съдебните книжа към исковата
молба. Поради наличието на редовно връчени съдебни книжа, и на осн. чл. 235 ал.
3 от ГПК, съдът намира, че ответницата е уведомена за прехвърлянето на
вземането, респ. за новия си кредитор. По отношение на двата сключени договора
за кредит, съдът намира следното: Независимо, че ищецът твърди, че вторият
договор представлява договор за допълнителен кредит по смисъла на чл. 8 от
общите си условия, съдът намира, че освен еднаквия номер на договора, липсва
връзката между двата сключени договора, по начина, по който самият кредитор е
посочил в общите си условия, за да се приеме, че се касае за допълнителен към
първоначалния кредит. За да може да представлява „допълнителен кредит“, вторият
договор следва да бъде при същите параметри, както съществуващия такъв – чл.
8.2 от ОУ. Видно е обаче, че страните не са договорили същите лихвен процент и
ГПР – при първият договор те са 40.99% лихвен % и 49.7% ГПР, а при втория – 40.15%
лихвен процент и 49.3% ГПР. Дори и намаляването на разходите да е в полза на
кредитополучателя, то фактът, че е налице разлика, сочи, че договорите следва
да бъдат разглеждани като два отделни договора, а не като основен и
допълнителен такъв, доколкото не отговарят на общите условия, които е определил
самият кредитор. Уговорката в чл. 8.3 от ОУ за дължимост пропорционално на
лихви и такси, като се вземе остатъчния срок до падеж, представлява уговорка за
пропорционална дължимост на суми върху главницата, но при същите параметри – лихвен
процент и ГПР, а не намаляването на тези параметри. Дори и да можеше да се
счете, че кредиторът имал предвид намаляване на параметрите, то в този случай
не може да се направи извод, че това е пропорционално – за 4 дена остатък от
периода /***– ***намаляването на лихвен процент и ГПР е незначително, а не
пропорционално на 30 дневния период. При тези изводи на съда, следва договорът
от ***да се разглежда като отделен договор за кредит, а не като свързан с
първоначалния такъв от ***Доказателствата по делото сочат, че кредиторът не е
предал на ответницата сумата от ***както е описано в самия договор, а само
сумата от ***за което представя преводно нареждане от ***а ***представя оригинал
на разписка от ***В исковата молба е признато, че на ***изпадналия в забава
длъжник е заплатил сумата от ***с което е погасил дължима такса за експресно
разглеждане, наказателна лихва в размер на ***и част от главницата. В хода на
делото е признато заплащането на *** от ответницата на ищеца. При това положение
подлежи на разглеждане въпросът: Каква сума е била дължима от ищеца по договора
за кредит от ***и платена ли е тя от ответника. Съдът намира, че за сключените
между страните договори за кредит са приложими правилата на Закона за
потребителския кредит в редакцията му от ДВ бр. 57 от 28.07.2015 г. Независимо,
че чл. 4 ал. 1 т.6 от Закона сочи, че той не се прилага за договори за кредит
със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи, съдът намира,
че в случая не е налице кумулативно наличие на двете предпоставки за
неприлагане изискванията на ЗПК – реално срока на този втори договор е 4 дни,
но предвидените 40.15% лихвен процент и 49.3% ГПР не представляват незначителни
разходи по отпуснатия кредит. Поради горното, съдът разглежда сключения договор
при условията на ЗПК, като констатира, че в неговите уговорки са налице такива,
противоречащи на императивните изисквания на ЗПК. Трайно установената съдебна
практика на ВКС приема, че съдът следи служебно за нищожност на договора или на
клаузи в него, дори и да липсва надлежно възражение в този смисъл, когато е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства; когато нищожността се отнася до формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/; когато е налице противоречие с добрите нрави
/ решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС,
т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/; когато е налице неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези,
но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък,
които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността
в гражданското съдопроизводство. В случая съдът констатира противоречие със
закона – чл. 10 а от ЗПК - на
клаузата, предвиждаща плащане на сумата от ***лева за експресно разглеждане на
документи. Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива
волята на законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите,
дължими за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и
таксите, предвиждани за действия по усвояване и управление на кредита, като
разрешава първите и забранява вторите. Експресното разглеждане на документи не
е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като предхожда
сключването му в темпорален аспект. На същото основание не спада и към
допълнителните услуги. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение
към съществените престации, които при договора за кредит са предоставяне на
парична сума от кредитора и връщане на същата, заедно с уговорената
възнаградителна лихва на определения падеж от кредитополучателя. Такива са
издаването на различни удостоверения от кредитора, заверени копия от
договора/погасителен план, известяване със смс или по телефон за получено
плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и др. Всички тези действия са
свързани с кредита, но не попадат в съществените задължения на страните, нито
са задължително присъщи на договора за кредит, поради което е обосновано за
предоставянето им кредитора да въведе такса, т.к. не са предвидени или
предвидими при калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането
или управлението на един кредит. Експресното разглеждане на документите на
потребителя няма пряко отношение към съществените престации при договора за
кредит и от тази гледна точка може да бъде определено като допълнителна услуга.
Но, тъй като предхожда по време сключването на договора и по същността си е
цена за приоритетното им придвижване, то не може да бъде споделено виждането,
че тази услуга е свързана с договора за потребителски кредит. Когато е
предвидил връзката между договора и услугата, като елемент от фактическия
състав на нормата, законодателят е имал предвид съществуващ договор. Поради
изложеното, съдът намира, че таксата експресно разглеждане по договора в размер
на ***. се явява недължима от ответницата /както и тази от ***по първия
договор/, като платена въз основа на нищожна клауза. Като краен извод на съда
относно отношенията на страните се налага следната рекапитулация: По сключения
на ***договор за кредит /който съдът приема за отделен договор, т.к. не
отговаря на условията на чл. 8 от ОУ/, ищецът доказа реално предоставяне на
кредит в размер на *** - по вносна бележка и разписка за получаване на сума,
при договорна лихва в размер на ***Липсва изрично упоменаване в договора как се
отчита останалата част от посочената главница до ***липсва препращане към
договора от ***не е посочена сума, с която да се погасява предходно задължение
– изцяло или отчасти, както твърди ищецът. Поради горното, съдът приема, че
договорът е изпълнен от страна на кредитора за сумата от *** Същевременно е
налице признание за заплащане от ответника на сума от ***. на ***и на *** за
периода ***/след предявяване на иска/, което признание на неблагоприятен за
страната факт, съдът цени като доказателство по делото. При това положение, съдът намира, че от общо
дължимата по договора сума, към датата на подаване на исковата молба – ***ответницата
е била заплатила цялата сума за договорна лихва – ***и ***от главницата от ***като
не е дължала сума за такса експресно разглеждане. При това положение, при
предявяване на иска за главница, искането е било основателно за сумата от ***С
плащането на *** в хода на делото, ответницата е заплатила цялата сума за
главница, доказана като дължима от ищеца, както и част от претендираните
разноски, които следва да бъдат разгледани впоследствие. Поради дотук
изложеното, претенцията от ***следва да бъде отхвърлена – за сумата от ***– като
неоснователна и недоказана, а за сумата от ***– като погасена чрез плащане в
хода на делото.
При този изход на делото, съдът
следва да се произнесе по искането за присъждане на разноски на ищеца. Ищецът е
сторил разноски в размер на 50.00лв. – ДТ и 100.00лв. – юрк. възнаграждение,
определено от съда на осн. чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, при
липса на фактическа и правна сложност на делото. При различните основания за
отхвърляне на исковите претенции /поради недоказаност и поради погасяване/,
дължими от ответницата разноски са само за частта от претенцията, която е била
основателна при подаване на иска, и размерът на тези разноски възлиза на
100.75лв. от общо направените такива. Ответницата обаче е направила плащания в
хода на делото, които надхвърлят дължимата от нея главница от ***и съдът
приема, че разликата до платените *** /***реално представлява плащане на разноски
по делото. При това положение – при дължими разноски в размер на 100.75лв. и
платена част от тях в размер на 43.70лв., дължим от ответницата остава размер
на разноски от ***, и в този размер те следва да й бъдат възложени.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на основание
чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД, във вр. чл.99 от ЗЗД, от ***, ***, със
седалище и адрес на управление ***, против К.И.М., ЕГН ********** ***, ***, за заплащане
на сумата от ***., представляваща неплатена главница по договор за кредит ***сключен
между К.И.М. и ***, като неоснователен и недоказан за сумата от ***и като
погасен чрез плащане в хода на делото - за сумата от ***ОСЪЖДА на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, К.И.М., ЕГН ********** ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със
седалище и адрес на управление ***, направени по делото разноски, съразмерно с частта
от претенцията, която е била основателна при подаване на иска и при частично
плащане в размер на ***
Сумата може да бъде заплатена по
банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***, при ***.
Решението може да се обжалва пред
Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: