Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………………………………2019
година,
гр. ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна, ХХХІІ-ри състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 04.04.2019 г., при участието на
секретаря Мая Вълева, изслуша
докладваното от председателя административно дело № 1624/2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и следващи от АПК във
връзка с приложението на ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба на Г.В.В.
- лишен от свобода, понастоящем изтърпяващ наказанието понастоящем в
Затвора – гр.Плевен, насочена срещу ГД „Изпълнение на наказанията”, с искане за
обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от лошите условия в Затвора Варна, при които е изтърпявал
наложеното му наказание за периода 18.04 -19
04.2018г. Претендираното за присъждане обезщетение е в размер от 8000 лв.
В
исковата молба ищецът твърди, че при
преместването му от мястото на изтърпяване на наказанието в Затвора гр.Ловеч на 18.04.2018г. и
19.04.2018г. по повод явяване по
въззивно частно наказателно дело пред АпС Варна
бил настанен в килия №222 – В Затвора Варна, в която според изложението
бил ухапан от насекоми, довели до
алергична реакция, за която му било проведено лечение с „Алергозан“.
Подлаган бил на системни мъчения и изтезания от хапещи инсекти, за което
подавал многократно оплаквания до ГДИН и до Министъра на правосъдието. Това се
отнасяло и за процесния период, така бил
отведен на 19.04.2018г. за провеждане на
открито съдебно заседание по делото пред Апелативен съд Варна.
Твърди,
че от съкилийниците си разбрал за
наличието на дървеници, поискал преместване в друга килия, но му било отказано
поради липса на свободни места. Останал в същата килия № 222, твърди, че бил нахапан от инсекти,
които умъртвявал и съхранявал в плик „за изследване“.
Във
връзка с „подлагане на системни мъчения
и изтезания посредством хапещи инсекти“, ищецът многократно подавал оплаквания до ГДИН и до Министерство
на правосъдието, но предприетите мерки
били безрезултатни.
Твърди,
че от перманентния престой в Сл. арест –
В.Търново и в килия № 222 в Затвора Варна, наличието на хапещи инсекти го
лишили от възможността за ползване на
неотменното му право на 8 часова
непрекъсната нощна почивка, което рефлектирало отрицателно върху човешкото му
достойнство, което претърпяло интензивно и непоправимо засягане.
В
хода по съществото на спора, основавайки се на показанията на разпитания по
делото свидетел, счита за установено по несъмнен начин ухапването от
инсектите (дървеници според ищеца)
и предизвиканите от това неблагоприятни
изживявания, включително алергични реакции. Така според ищеца въпреки изпълнението на дезинсекционни дейности, видно от представените протоколи, предвид наличието на дървеници в процесната
килия в периода от 18.04. до
19.04.2018г. усилията на
затворническата администрация се оказали недостатъчни, за да осигури на
лишените от свобода условия, недопускащи нечовешко и унизително отношение.Счита, че с ангажираните в хода на съдебното
производство доказателства е доказал причинно-следствената връзка между
незаконосъобразната административна дейност на Затвора Варна и
претърпените вреди, които според него превишавали неизбежното ниво на
страдание. В заключение твърди, че е нарушено правото му по ч. 3 от
ЗИНЗС, както е тези по чл. 3 от
ЕКПЧОС.
Моли
съда да уважи предявената срещу ГДИН искова претенция, която освен основната си
цел – обезщетяване на претърпени вреди, би имала и възпитателно въздействие върху ответника.
Ответникът, в
представен по делото писмен отговор счита иска са неоснователен и недоказан. Счита,
че ищецът не е установил кумулативното наличие на незаконни
действия или бездействия , извършени от длъжностни лица, реално претърпяна вреда и причинно -следствена връзка между тях. Счита, че не
са установени незаконосъобразни действия
или бездействия от страна на затворническата администрация, напротив – доказани са реално извършени от същата администрация
фактически действия по дератизация и дезинсекция н Затвора Варна, включително и
през процесния период. Въз основа на изложеното счита за недоказано твърдението
на ищеца за настъпила в резултат на
горното щета в неимуществената му сфера. Моли съда да отхвърли така предявения
от Г.В. иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ВОП също счита иска за неоснователен,
тъй като събраните доказателства
не обосновават извод за осъществени
незаконосъобразни действия или бездействия,
което да са осъществили състава на чл. 3 от ЗИНЗС –необходима за
ангажиране отговорността на Държавата предпоставка. Пледира за отхвърлянето му.
Съдът като взе предвид доводите на страните със
събраните по делото доказателства и ги съобрази с относимите правни норми ,
прие следното:
По фактите:
Ищецът Г.В.В. изтърпява наказание "лишаване от свобода" - към датата на завеждане на иска в Затвора
-Ловеч, а понастящем – в затвора Плевен.
На 18.04.2018 г. е конвоиран от Затвора – Ловеч до
затвора – Варна за участие в съдебно заседание по ВНЧД № 91/2018 г., насрочено за 19.04.2018 г. Постъпил в Затвора
Варна в 18:50 часа на 18.04.2018 г. и е напуснал в 10:20 часа на 19.04.2018 г.
Настанен е в килия № 222, в която вече
пребивава И. К. А. – обвиняем за убийство, разпитан като свидетел по делото. Видно от
показанията, дадени в открито съдебно заседание на 04.04.2019 г. И. А. познава
ищеца В. от 17.04.2018 г., когато бил
доведен в Затвора Варна и настанен в неговата килия, в която били вече
двама. Престоял там 7-8 часа. Свидетелят съобщава, че били нападнати от насекоми – малки черни
буболечки, според него – дървеници,
получило се подуване и сърбеж - В. бил
също нахапан и подут. Извикал главният надзирател, но той не дошъл.
Надзирателят, който се отзовал ( вероятно дежурен) обяснил, че няма къде да
бъде преместен. Нахапването се случвало
само на тъмно.. С В. разговаряли до 4 часа сутринта „да не усеща как го
хапят“.
От писмените доказателства (л.118-127) по делото е
видно , че от администрацията на
Затвора Варна системно и периодично са
предприемани мерки за дезинсекция и дератизация на всички спални помещения в
корпуса на Затвора.
Непосредствено
преди процесния период на 29.03.2018 г. такава е извършена.
От друга страна видно от съдържанието на
представеното извлечение от Амбулаторната книга
на ареста в гр.Велико Търново, на
18.04.2018 г. в 12:45 ч. Г.В. е оказана медицинска помощ във връзка с оплакване
за ухапване от инсекти, вероятно дървеници – назначена е медикаментозна терапия
с Алергозан.
Това идва да покаже, че оплакването за реакция от ухапване от инсекти
е възникнало и съществувало най-малко 6 часа преди превеждането на
ищеца в Затвора Варна и настаняването му
в килия 222 и близо 9 часа от началния момент, за който същият твърди, че там е
започнало нашествието на инсектите.
Горното, предвид краткия престой на ищеца в килия
№ 222 - около 12 часа до извеждането му
от помещението за провеждане на откритото съдебно заседание по ВНЧД № 91/2018
г. съдът намира за достатъчно да компрометира твърдението на ищеца, че
претърпените вреди, чиято обезвреда се
търси в настоящото исково производство
произтичат и са следствие от незаконосъобразното бездействие именно на администрацията на
Затвора Варна.
Предвид изложеното относно фактите съдът прие
от правна страна следното:
Дейността на администрацията на местата за
лишаване от свобода е регламентирана в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража. Целите на
изпълнението на наказанията са посочени в чл. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, като
съобразно чл. 3, ал. 1 от закона осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение.
В тази връзка и съобразно чл. 3, ал. 2, т. 2
и т. 3 от Закона, за изтезания, нечовешко или жестоко отношение се смятат
умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието,
изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване,
унизително отношение, което уронва човешкото достойнство.
Предявеният иск е с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, по силата на който държавата отговарят за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. ЗИНЗС.
Следователно отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 ЗИНЗС;
2. Нарушението на чл. 3 ЗИНЗС
да е при или по повод изпълнение на наказание "лишаване от свобода"
или на мярка "задържане под стража"; 3. Претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 ЗИНЗС
и настъпилия вредоносен резултат.
В разглеждания случай претенцията за
обезвреда се обосновава единствено на твърдение за възникнал здравословен
проблем – алергична реакция вследствие ухапване от дървеници, вследствие бездействието на администрацията на затвора
Варна за предотвратяването му. Исковата молба не обективира еднозначно и категорично твърдение за осъществено от
администрацията на Затвора Варна на незаконосъобразно бездействие, а на
неефективност според ищеца на предприетите мерки. В този смисъл е изявлението
му в открито съдебно заседание от 04.04.2019 г.
по съществото на спора.
За квалифицирането на едно бездействие като
незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно
установено задължение за изпълнение на това действие.
Както вече се посочи Затвора Варна има сключен договор за дезинсекция и
дератизация, като доказателства по спора са представени и протоколи за извършени услуги по дезинсекция
и дератизация на спалните и складовите
помещения – т.е. такава е извършвана. От друга страна ищецът не ангажира
доказателства, че отново е потърсил медицинска помощ в медицинския
център на затвора Ловеч, където е бил
преведен още на 19.04.2018 г. - по повод същите оплаквания, евентуално - за изявена, или усложнена алергична реакция след пребиваването му в килия 222 на Затвора Варна. Не се
установиха обстоятелства, които да насочват, че ищецът е бил лишен от медицински грижи, т.е.
налични са били условия за опазване на неговото физическо
здраве.
От анализа на събраните по делото
доказателства не се установи незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора
Варна във връзка с изпълнение на задълженията й по чл. 128, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража.
Безспорно наличието на инсекти в местата за
лишаване от свобода в това число в Затвора Ловеч и в Затвора Варна не може само
по себе си да доведе до толкова
негативни преживявания, каквито са
подробно описаните в исковата молба.
Причиненият дискомфорт не би могъл да се определи и като такъв със значително и
интензивно въздействие върху психиката на ищеца, за да се счете, че за него са настъпили подлежащи на
обезщетяване морални вреди, още повече, че дискомфортът е търпян в период,
предхождащ процесния, който както беше отбелязано на процесното място е в
рамките на около 12 часа .
Чл. 3 от Конвенцията забранява по абсолютен
начин изтезанията или нечовешкото или унизително отношение или наказание,
независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата. За да попадне в
обхвата на цитираната разпоредба въздействие от такъв характер следва да е достигнало минимално ниво на суровост.
Оценката на този минимум е относителна и
зависи от всички обстоятелства по делото като продължителността на отношението,
физическите и психическите последици и в някои случаи пола, възрастта и
здравословното състояние на жертвата. Въпреки че въздействие, което постига
този минимум, често включва действителна телесна повреда или силно физическо или психическо страдание,
дори и при липса на такива, когато отношението унижава или принизява човек,
показвайки липса на уважение или води до засягане на неговото човешко
достойнство, или предизвиква чувство на страх, страдание или малоценност, което
може да разбие моралната и физическата устойчивост на този човек, то също може
да попадне в обхвата на забраната на чл. 3.
В разглеждания случай не се доказа да е
упражнена от страна на затворническата администрация административна дейност, която да е довела до такъв краен резултат.
Изброените по-горе факти не
могат да обосноват извод за нечовешко и унизително отношение, а напротив –
водят до извод, че по отношение на местата за лишаване от свобода са предприети
мерки за осигуряване на съответни на изтърпяваното наказание условия за
пребиваване в затвора.
Предвид изложеното съдът намира искът, предявен от Г.В.В. – лишен от свобода,
за неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Относно своевременно претендираното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът прие следното: Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и 3 ЗИНЗС,
тълкувани в тяхната взаимовръзка, са специални по отношение на общите
разпоредби на чл. 143 от АПК
и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, ако последният е бил
защитаван от юрисконсулт при пълно или частично отхвърляне на иска, означава,
че такова не се дължи.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г.В.В. - лишен
от свобода, понастоящем изтърпяващ наказанието понастоящем в Затвора – гр.Плевен, насочена срещу ГД „Изпълнение на наказанията”, за
обезщетяване на неимуществени вреди в размер от 8000 лв. причинени от лошите условия в Затвора Варна, при които
е изтърпявал наложеното му наказание за периода 18.04 -19 .04.2018г.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………..