Р Е Ш Е Н И Е
№ 388/2.3.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА Н.А
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 476 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.В.“ АД чрез
адв. Х.Я. *** срещу Наказателно постановление № 03 –
011153 от 20.03.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”
– гр. Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414,
ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за това, че на
01.03.2019 г. в гр. Варна, ул. „Уста Кольо Фичето“ №
9 в качеството на работодател, видно от представената документация, в т.ч.
ведомост за заплати за м. януари 2019 г., не е изплатил в уговорения срок
договореното трудово възнаграждение за извършена работа на лицето И.С.Н. на
длъжност „инженер енергетик“ в размер на 287,52 лв. – нарушение по чл. 128, т.
2 вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ.
Във
въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
административнонаказателното производство и явна несправедливост на
имуществената санкция. Отправено е искане за отмяна на наказателното
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество не се
представлява.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция
по труда” – гр. Варна се представлява от Д.О. – началник на отдел АИПО в
Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, която моли за потвърждаване на
наказателното постановление. Излага съображения, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 12.06.2018 г. бил сключен трудов договор между „М.В."
АД и И.С.Н., като страните се съгласили последният да изпълнява длъжността
„инженер, енергетик“ при основно трудово възнаграждение в размер на 630,00
лева, което да бъде изплащано до края на месеца, следващ месеца, през който
работникът е положил труд.
През месец януари 2019 г.
въззивното дружество начислило възнаграждение на И.Н. в размер на 287,52 лева.
За дължимите възнаграждения във въззивното дружество била съставена
разчетно-платежна ведомост.
През месец март 2019 г.
служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, сред които св. П.П.Е., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от страна на „М.В." АД. Повод за проверката бил получен
сигнал от И.Н.. Контролните органи констатирали, че в разчетно-платежна
ведомост за месец януари 2020 г. не фигурира подпис на работника И.С.Н., който
да удостоверява получаването от негова страна на трудовото му възнаграждение.
На
13.03.2019 г. св. Е. съставил срещу дружеството акт за установяване на
административно нарушение по чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 270, ал. 3 КТ, който бил
връчен на управителя на дружеството, който го подписал без възражения.
На
20.03.2019 г. административнонаказващият орган, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното НП.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. П.П.Е.,
и писмени доказателства и доказателствено средство: протокол за извършена
проверка, призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, идентификационна карта, трудов договор,
разчетно-платежна ведомост, заповед на изпълнителния директор на изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“.
Съдът кредитира гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на св. П.П.Е.
като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе
си, последователни и логични са, а освен това съответстват на представените по
делото писмени доказателства. От показанията на св. Е. се установява, че през
месец януари 2019 г. въззивното дружество е начислило възнаграждение на И.С.Н..
Показанията на св. Е. съответстват и на представената от дружеството
разчетно-платежна ведомост, от която се установява, че на работника Н. е
начислено трудово възнаграждение в размер на 287,52 лв.
Датата, до която е следвало
да бъде изплатено трудовото възнаграждение на работника Н., се установява от
трудовия договор между страните по трудовото правоотношение.
Съдът кредитира всички
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото.
При анализа на
доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на
чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са
налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, а напротив показанията на св. П.П.Е. и
писмените доказателства подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от
съда фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и
приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Разпоредбата на чл. 399 от КТ посочва, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.
Следователно органът, който може да налага административни наказания
по Кодекса на труда е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” или оправомощено от него
длъжностно лице. Обжалваното НП е било издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Варна, който е бил надлежно оправомощен от
изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по
труда". По делото е приложена заповед от 03.08.2010 г., в т. 4 от която
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”
е оправомощил директорите на дирекции „Инспекция по труда“ да издават
наказателни постановления по актове, съставени от инспектори от съответната дирекция.
На следващо място съдът
намира, че АУАН също е съставен от компетентен орган - св. Е., който е заемал
длъжността гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Според
разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 1 КТ нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни
органи. В чл.21, ал. 1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е посочено, че при и
по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и
има правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в
други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията. Следователно св. Е.
като гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна има правомощия да
съставя АУАН.
АУАН и издаденото въз основа
на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на
обжалваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описанието на нарушението.
В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото
на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Спазено е от
страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението и
на обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението е в достатъчна степен
индивидуализирано, позволяващо на санкционирания субект да разбере в какво е
обвинен.
Поради изложеното до тук
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са
ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е
приложил материалния закон - разпоредбата чл. 128, т. 2 КТ, съгласно която работодателят е длъжен в
уговорените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
От анализа на приложимата
нормативна уредба се налага извод, че изпълнителното деяние на нарушението се
осъществява чрез бездействие – неплащане на уговореното трудово възнаграждение
в уговорения между страните по трудовото правоотношение срок. Тоест с неизвършване
на законово вмененото задължение за изплащане на трудовото възнаграждение и
изтичането на срока за това, се осъществява съставът на визираното в чл. 128 т.
2 от КТ административно нарушение.
Съдът намира, че след като
не е изплатило до края на м. февруари 2019 г. работната заплата на работника Н.,
то дружеството със своето бездействие на 01.03.2019 г. вече се е намирало в
нарушение.
Поради това съдът намира, че
правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.128, т. 2 КТ.
В случая е възникнала за т.нар.
обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид
въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното дружество
да осигури спазването на трудовото законодателство.
Съдът намира, че в настоящия случай
е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
По размера на
имуществената санкция:
Съгласно чл. 414, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв.
В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 415в КТ, тъй като
нарушението не е отстранено по надлежния ред веднага след откриването му.
При индивидуализиране
на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не се съдържат
данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото
законодателство, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за
първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и
правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в
страната.
Съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие с чл. 27,
ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се явява
справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл.
12 от ЗАНН.
По изложените
съображения, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Доколкото Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна е териториално поделение на специализираната
администрация на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" - Главна дирекция "Инспектиране на
труда", а не самостоятелно юридическо лице и предвид разпоредбата на чл.
2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда", съгласно която Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище ***, съдът намира, че
въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултското
възнаграждение в полза на юридическото лице Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда".
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, изр. 2 ЗАНН и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът приема, че
дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в
размер на по 80,00 лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 03 – 011153 от 20.03.2019 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството на основание чл. 416,
ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
за нарушение по чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ.
ОСЪЖДА „М.В.“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ
ПО ТРУДА", ЕИК *********, седалище *** сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на
основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: