РЕШЕНИЕ
№ 147 25.06.2020г.,
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети и пети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове:
Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №315 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство
по реда на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Същото е образувано по повод на постъпила жалба от С.И.В.-
взискател, чрез пълномощника му адв.С. с вх.№6044/22.11.2019г. против
Постановление от 14.11.2019г., с което е прекратено производството по
изпълнително дело №480/2012г. и Разпореждане от 14.11.2019г. с което е отказано
да се извърши искано изпълнително действие- налагане на възбрана върху недвижим
имот и двете на ДСИ- М.С. при РС- Пазарджик.
Твърди
се, че обжалваните действия на съдебния изпълнител са незаконосъобразни. В тази
връзка се приема, че не е налице основанието на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както
за прекратяване на изпълнителното дело, така и за отказ да бъде възбранен
недвижим имот на длъжника.
Визира се, че последното изпълнително действие по
принудително събиране на дължимите по изпълнителното дело суми е частично
изплащане извършено по ИД №2391/2012г., което е станало на 16.11.2017г.
Съответно искането за налагане на възбрана е от 01.11.2019г.- преди изтичане на
двегодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Моли се обжалваните действия да бъдат отменени.
По така подадената жалба е постъпило възражение от
насрещната страна- Д.С.В., чрез пълномощника й адв.Т.В..
В същият се изразява становище, че следва да бъде оставена
без уважение подадената жалба, като се счита, че изпълнителното дело е
законосъобразно прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В тази
насока се излагат съображения.
Претендират се направени по делото разноски.
Представени са мотиви на ДСИ- М.С., по реда на чл.436, ал.3
от ГПК. В тях са изложени доводи, че подадената жалба е допустима, но по съществото
си е неоснователна. В този смисъл излага доводи.
Съдът,
като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното дело №480/12г. по описа на ДСИ при РС-
Пазарджик е образувано по повод на постъпила молба от адв.Н.С., в качеството й
на пълномощник на С.И.В. за събиране на парично вземане от Д.С.В. по издадени
изпълнителни листове издадени по
гр.д.№279/2000г., по гр.д. №93/2002г., по гр.д.№1288/2008г., по гр.д.№2670/2010г.
и по гр.д.№4457/2011г., всички по описа на РС- Пазарджик.
С молбата за образуване е поискано за събиране на сумите по
описаните ИЛ да се наложи запор върху вземанията на длъжницата Д.С.В. по
изп.дело №2391/2012г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик.
ДСИ, на 21.09.2012г. с постановлението си за образуване на
изпълнителното дело е и наложил запор, в смисъла поискан от взискателя. В тази
връзка е и изпратено запорен съобщение до ДСИ- Л.Ц. при РС- Пазарджик, както е
и изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх.№13474/27.09.2012г., като
последната не е връчена, като е отразено на 01.10.2012г., че лицето живее в
гр.София.
Във връзка с подадена Молба от адв.С. от 18.11.2015г., с
разпореждане от 19.11.2015г., покана за доброволно изпълнение до Д.С.В. е
изпратено с изх.№11746/20.11.2015г.,
като на 20.1.2015г. е отразено, че „лицето отказва да получи призовката“.
Видно от Молби с вх.№834/01.03.2016г. и с
вх.№2012/19.04.2016г. е поискано от процесуалния представител на взискателя С.И.В.
да се намали общата сума, за която се иска принудително събиране, чрез
приспадане на сумата, отразена в изпълнителния лист, издаден по
гр.д.№4457/2011г., както и по изпълнителния лист по гр.д.№279/2000г. изрично е
отразено в същите, че се моли изпълнителните действия по изпълнително дело
№480/2012г. да продължат за събиране на присъдените суми по останалите
изпълнителни листове. Тези молби са уважени, със съответните разпореждания на
ДСИ от 01.03.2016г. и от 24.04.2016г.
Видно от Молба на адв.С., в качеството й на пълномощник на С.И.В.,
с вх.№5709/01.11.2019г. се установява, че в нея е отразено, че по ИД
№480/2012г., въз основа на наложен запор върху вземането на длъжницата Д.В. по
ИД №2391/2012г. е била изплатена по- голямата част от дължимата по ИД
№480/2012г. сума. В тази връзка се иска за останалата неиздължена част, да се
насочи изпълнението към недвижим имот на
Д. Стоянова В., находящ се в землището на с.Огняново, като върху същия се
наложи възбрана.
С разпореждане от 14.11.2019г., ДСИ е оставил без уважение
молбата, поради настъпила перемция, поради неизвършване на изпълнителни
действия в двугодишен срок.
Видно от Постановление от 14.11.2019г., ДСИ- М.С., взимайки
предвид, че по изп.дело №480/2012г., взискателят повече от две години не е
поискал изпълнителни действия спрямо длъжника, на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК е прекратил производството по изп.дело №480/2012г.
От Извлечение от сметка, че по изпълнителното дело на
16.11.2017г. е извършено частично изплащане извършено по ИД №2391/2012г.
С оглед на
установеното от фактическа страна, настоящата въззивна инстанция приема от
правна страна следното:
Длъжникът обжалва постановление постановлението на съдебния
изпълнител, с което е прекратил изпълнителното производство, както и
отказа му да извърши искането от него
изпълнително действие- налагане на възбрана на недвижим имот, собственост на
длъжника.
В случая, жалбата е
подадена е процесуално допустима, а по съществото си е основателна.
Изводите на ДСИ изложени в постановлението за прекратяване и
разпореждането за отказ в случая не се приемат от настоящата инстанция за
правилни и законосъобразни.
Не може да има спор по делото, че с разпоредбата на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява.
Смисълът на разрешението, дадено с тази правна норма е
свързан с това, че в изпълнителния процес, за разлика от исковия такъв, лицето,
по чието искане той е образуван, който е взискателят има задължението със свои
действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от
подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това дали е поискал прилагането на
определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване
на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали
е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както
и от това дали е поскал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че
липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да
отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни
действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до
неговото прекратяване.
За да е осъществен фактическият състав на тази разпоредба е
нужно в продължение на две години, взискателят да не е поискал каквито и да е
изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Началото на срокът по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се поставя от последното изпълнително действие,
предприето от съдебния изпълнител, както и с всяко искане на взискателя за
извършване на действие, което съставлява елемент от фактическия състав на
предвиден в закона способ.
Съгласно т.10 на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/13г.
на ОСГТК, изпълнително е това действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н.
В случая от материалите по изпълнителното дело не може да
следва извод, че е изтекъл срок надвишаващ двете години. Налице е наложен запор
при образуваното на изпълнителното дело от 14.09.2012г. Към този момент на образуване, погасителната давност не
тече, съгласно Постановление №3 на Пленума на Върховния съд от 18.ХІ.1980г.
според които погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес
относно принудително осъществяване на вземането, като давността спира от
момента на образуване на изпълнително производство. Още повече, че по
изпълнителното дело взискателят е поискал и извършване на конкретно
изпълнително действие- запор. Погасителната давност е започнала да тече отново
считано от 26.06.2015г., от когато е в сила новото Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г.
постановено по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ, което следва да се
прилага за напред доколкото няма изрично предвидено обратно във времето
действие и за висящите изпълнителни производства, както и предвид на факта, че
с него е налице преуреждане на института на погасителната давност и последиците
от перемцията в изпълнителното производство, с оглед ангажиране на активното
поведение на взискателя да поисква извършването на конкретни изпълнителни
действия, чрез които да се прекъсва периодично давността с цел неизтичане на
абсолютната погасителна давност за вземането и същевременно с това да не се
стига до перемиране на вземането, водещо като последица обезсилване на
извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия.
Впоследствие по изпълнителното дело са налице подавани молби
през 2016г., цитирани по- горе, в които е отразено от пълномощника на
взискателя, че се моли изпълнителните действия по изпълнително дело №480/2012г.
да продължат за събиране на присъдените суми по останалите изпълнителни
листове. Налице е съответно изплащане на по- голямата се част от дължимата се
сума по останалите три изпълнителни листа издадени по гр.д№93/2002г.,
гр.д.№1288/2008г. и гр.д.№2670/2010г., което е категорично установено от
представеното по делото извлечение от сметка именно по наложения през 2012г.
запор.
При тези данни, не може да бъде прието, че са налице
предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство, тъй като не е налице бездействие от страна на взискателя,
съответно съдебния изпълнител да има основания да откаже извършването на
исканото изпълнително действие, а именно налагане на възбрана на недвижим имот.
Предвид на гореизложеното, настоящата инстанция приема, че
жалбата като основателна следва да се остави уважи, а обжалваното постановление
за прекратяване на изпълнителното производство и разпореждането с което е
отказано да се извърши изпълнително действие- налагане на възбрана следва да се
отменят. В последица от това, делото следва да се върне за продължаване на
следващите се изпълнителни действия по налагане на възбрана, в смисъла поискан
в подадената молба на адв. С., с вх.№5709/01.11.2019г.
Относно подадената молба
за спиране на производството пред окръжния съд, мотивирано от обстоятелството,
че във ВКС има образувано тълкувателно дело №3/2020г., като решението по него
ще има значение за правилното произнасяне по подадената жалба, то с оглед на
приетите крайни изводи, на настоящия съд, последния няма основание да се
произнася по същество й. Нещо повече, същата е подадена много след подаване на
процесната жалба, т.е. след изтичане срока за обжалване. Единствено за пълнота
следва да се отбележи, че тълкувателно дело не може да има „обуславящо за спора
значение“, защото по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, такова значение може
да има само дело относно конкретно правоотношение, а не дело, което би
завършило с постановяване на задължителна тълкувателна норма относно приложим
по конкретните дела правни норми.
При този изход на делото, претендираните от страна на
процесуалния представител на длъжника Д.С.В. в размер на 200лв.- адвокатско
възнаграждение не следва да се уважават, поради липса на основание за това.
Мотивиран от изложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Постановление за прекратяване на изпълнително производство
от 14.11.2019г. на ДСИ- М.С., с което на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
прекратено изпълнителното производство по изп.дело №480/12г. по описа на същия,
както и Разпореждане от 14.11.2019г, с което е отказано да извърши искано
изпълнително действие- налагане на възбрана на недвижим имот.
ВРЪЩА делото на ДСИ, с район на действие РС- Пазарджик за
продължаване на следващите се изпълнителни действия по налагане на възбрана.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.