РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна,
10.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание,
проведено на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
РАЙКОВА
при секретаря Мирослава Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 11146 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Н.К.С. срещу
У. „С.М.“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1)
за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед №* г., въз основа на Заповед *
г. на Изпълнителния директор на У. „С.М.“ *,
и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за
възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност „лекар специализант”
при ответното дружество – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; 3) за
заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през
които не е полагал труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 06.06.2018 г. до 06.12.2018 г. общо в размер на сумата от
10 269,09 лв. – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ (след допуснатото изменение на иска
чрез увеличение на неговия размер в о. с. з. на 14.12.2018 г.), ведно със
законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 20.07.2018 г.,
до окончателното й заплащане; 4) за заплащане на сумата от 1144 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение по клинични пътеки за м. май
2018 г. – правно основание чл. 128, т. 2 КТ (след допуснатото изменение на иска
чрез намаляване на неговия размер в о. с. з. на 14.12.2018 г. и прекратяване на
производството по този иск на основание чл. 233 ГПК за разликата до
първоначално претендирания размер) и 5) за заплащане
на сумата от 858 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 работни дни (2 работни дни за
2016 г., 7 работни дни за 2017 г. и 6 работни дни за 2018 г.) – правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ (след допуснатото изменение на иска чрез увеличение
на неговия размер в о. с. з. на 14.12.2018 г.).
Ищецът твърди, че е заемал
длъжността „лекар специализант“ в У. „С.М.“ *,
като със Заповед * на Изпълнителния директор на *, връчена на 05.06.2018 г. му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 КТ, вр.
чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, поради „други тежки нарушения на трудовата
дисциплина“. Поддържа, че заповедта за дисциплинарно наказание „уволнение“ е
незаконосъобразна, поради обстоятелството, че същата не е мотивирана и липсва
описание на нарушението на трудовата дисциплина. Счита, че е издадена в
нарушение на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като в заповедта не е
посочено кога е извършено нарушението/нарушенията на трудовата дисциплина,
поради което не е възможно да се установи дали са спазени сроковете по чл. 194,
ал. 1 КТ. Навеждат се доводи, че е налице неизпълнение на процедурата по чл.
193, ал. 1 КТ, при налагането на дисциплинарното наказание работодателят не е
изпълнил задължението си да събере, а след това да оцени всички събрани в хода
на дисциплинарното производство доказателства, поради което тежестта на
наложеното наказание не съответства на нарушенията. Твърди, че не е извършил
описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина и не са
налице основания за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Поддържа, че
през цялото време на трудовото правоотношение с ответника съвестно и коректно е
изпълнявал трудовите си задължения, при спазване правилата на „добрата
медицинска практика“. Счита, че не отговаря на законовите изисквания вмененото
му нарушение, че „е приложил венозно неразрешен за употреба в Република
България лекарствен продукт Bleomycin. Излага, че в
списъка на лекарствените продукти разрешени за употреба по реда на чл. 266а от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е включен Bleomycin (Powder for solution for
injection 15 000 IU). Претендира заплащане на
обезщетение за времето на оставане без работа в размер на брутното трудово
възнаграждение за 6 месеца, като счита, че в базата за определяне на брутното
трудово възнаграждение следва да бъде включено и възнаграждението, което лекар
в лечебно заведение получава над работната заплата по клинични пътеки. Твърди,
че до момента работодателят не му е заплатил дължимото допълнително трудово
възнаграждение по клинични пътеки за м. май 2018 г. Излага, че при определяне
размера на обезщетението за неизползван отпуск при прекратяването на трудовото
правоотношение в основата за определяне на среднодневното
трудово възнаграждение по чл. 228, ал. 1 КТ работодателят неправилно не е
включил допълнителното възнаграждение по клинични пътеки в месеца, предхождащ
прекратяването, като счита, че общо дължимото обезщетение е в размер на 1632
лв. за 15 работни дни неизползван отпуск, а ответникът е заплатил само 832 лв.
При тези съображения моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника У. „С.М.“ *, в който се оспорват всички предявени искове като
неоснователни. Ответникът не оспорва, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с процесната уволнителна
заповед ищецът е бил служител У. „С.М.“ *
на длъжност „лекар-специализант“ в Клиника по клинична хематология към
лечебното заведение. Поддържа, че в заповедта ясно и пълно са изложени
мотивите, поради които на ищеца е наложено най-тежкото наказание, като за да
стигне до тези мотиви работодателят е провел дисциплинарно производство, по
време на което са събрани редица документи, които са неразделна част от същото
и не е необходимо тяхното съдържание да се повтаря и в самата заповед. Навежда
се довод, че между страните никога не е имало спор кое именно конкретно
действие е обусловило търсене на дисциплинарна отговорност от служителя и в кой
момент е извършено, като самият ищец в дадените пред работодателя писмени
обяснения е посочил конкретното действие и датата на извършване. Излага се, че
извършеното от д-р С. нарушение има специфичен характер, а в атакуваната
заповед е посочено точно не само нарушението на чл. 37а, ал. 1 и 2 от Наредба №
28 от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на
аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти на МЗ и прилагането на
неразрешен за употреба в страната медикамент, но и са посочени и всички
възникнали в тази връзка тежки нарушения и последици. Поддържа се, че са налице
безспорни доказателства за спазване на предвидените в чл. 194, ал. 1 КТ
срокове. Твърди се, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 ГПК, тъй като са
поискани обяснения от служителя с писмо с изх. № *
г., връчено на 23.04.2018 г., като същият е депозирал такива в деловодството на
лечебното заведение на 24.04.2018 г. Ответникът посочва, че в процесната заповед извършеното от ищеца нарушение е описано
пълно и точно, а именно в нарушение чл. 37а, ал. 1 и 2 от цитираната наредба
д-р С. е наредил на дежурната медицинска сестра да разтвори в Клиниката по
клинична хематология и приложи венозно неразрешен за употреба в Република
България лекарствен продукт Bleomycin, донесен от
пациента, тъй като лекарствените продукти за злокачествени заболявания се
приготвят в аптеката на лечебното заведение във вид за директно приложение на
пациент. Излага, че на 18.05.2018 г. на заседание на постоянна комисия, учредена
със Заповед * г. на Изпълнителния директор на У. „С.М.“, след изрично
възлагане от негова страна, е обсъдено нарушението, извършено от ищеца и
членовете на комисията са се обединили около становището, че същото представлява
сериозно провинение, поради което е предложено на Изпълнителния директор
на д-р Н.С. да бъде наложено
най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Навежда се довод, че
включването на даден медикамент в цитирания и приложен от ищеца списък не е
достатъчно условие същият да бъде приложен на пациент, без да бъдат спазени
останалите важни за приложението му условия, описани подробно в Наредба № 10 от
17.11.2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешение за употреба в
Република България лекарствени продукти, както и за условията и реда за
включване, промени, изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка по
чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Поддържа се, че в конкретния случай не е спазено нито едно от описаните
изисквания и именно поради тази причина постоянната комисия е констатирала, че
в ИЗ липсва Решение на Клиничната комисия по хематология за лечение с този
медикамент, не е приложена фактура за закупуването на лекарствения продукт и че
лекар без специалност няма право самостоятелно, без друг лекар-специалист да
определя лечението на основно заболяване. Ответникът счита, че подобно
неправомерно и опасно поведение от страна на служители на У. „С.М.“ *, с което е възможно да настъпят фатални последици за
здравето и живота както на пациента, така и на медицинската сестра, налага
необходимостта от предприемане на съответни мерки – в случая дисциплинарно
уволнение на виновния служител. Счита, че доколкото главният иск по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ е неоснователен, така и исковете с правно основание по т. 2 и 3 от
същата разпоредба се явяват неоснователни. По отношение на предявения иск по
чл. 128, т. 3 КТ поддържа, че съгласно Методиката за допълнително
възнаграждение на щатния персонал над основното (ДВНО), вкл. (ДВНОпс), представляваща неразделна част от Вътрешните
правила за работна заплата, допълнителното възнаграждение не се гарантира от
работодателя и в разпределението на средствата, определени за ДВНО не участват
всички, които към момента на определяне на сумите са с прекратено
правоотношение – чл. 4. т. 4 от методиката. Твърди се, че дължимото обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ е в размер на 846,75 лв., като същото е получено от
служителя в брой. В този смисъл моли предявените искови претенции да бъдат
отхвърлени изцяло и да бъдат присъдени сторените съдебни разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, както
и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Варна, 50 състав, е бил сезиран с
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
2 и 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, както и чл. 128, т. 2 КТ и 224, ал. 1
КТ.
Между страните е обявено за безспорно с Определение №
11429/09.10.2018 г., в което е обективиран проект на
доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 09.11.2018 г., че ищецът е
бил в трудово правоотношение с У. „С.М.“ *, възникнало по сключен между
страните Трудов договор от * г. и споразумение от * г., заемал
е длъжност „лекар специализант“, като трудовото правоотношение е прекратено със
Заповед №* г., въз
основа на Заповед № * г. на Изпълнителния директор на У. „С.М.“ *, считано от
06.06.2018 г.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за
установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело. А
законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се
обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ.
След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя,
времето и мястото на извършване на противоправното
неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да подведе тези
обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ,
във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни
законосъобразно своето потестативно субективно право
да уволни дисциплинарно виновния служител. Преди да наложи дисциплинарно
наказание следва да се изискат обяснения от лицето, което се сочи за извършител
на процесното трудово нарушение.
При налагане на съответното дисциплинарно наказание
работодателят трябва да индивидуализира противоправното
дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението – чл. 189, ал. 1 КТ.
Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, е предпоставена от спазването на определен
ред, който да обезпечи и правото на защита на наказания служител, както
предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и
кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основание за налагане на
дисциплинарното наказание се осигурява защитата на работника или служителя,
който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага
наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния
контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното
наказание.
От Заповед № * г., издадена от Изпълнителния
директор на У. „С.М.“ * проф. д-р *, д. м., се установява, че процесното трудово правоотношение е било прекратено
едностранно от работодателя с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание –
„уволнение”, на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, като органът на
дисциплинарна власт е релевирал в уволнителния акт
следните нарушения на трудовата дисциплина: в нарушение на чл. 37а, ал. 1 и 2
от Наредба № * г. за
устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти, д-р Н.К.С., лекар-специализант в Клиника по клинична
хематология на У. „С.М.“ *, е наредил на дежурната медицинска
сестра да разтвори и приложи венозно неразрешен за употреба в Република
България лекарствен продукт Bleomycin, донесен от
пациент. В мотивите на заповедта е посочено, че съгласно цитираната разпоредба
лекарствените продукти за системно лечение на злокачествени заболявания се
приготвят в аптеката на съответното лечебно заведение във вид за директно
приложение на пациент. Обсъдени са дадените от служителя писмени обяснения и е
направен извод, че д-р С. не осъзнава тежестта на извършените от него
нарушения. Допълнително са изложени и други установени нарушения, а
именно: 1) лекар без специалност няма право самостоятелно, без друг
лекар-специалист да определя лечението на основно заболяване; 2) в ИЗ липсва
Решение на Клиничната комисия по хематология за лечение с този медикамент и 3)
застрашено е здравето на медицинската сестра при разтварянето в клиниката,
поради токсичността на лекарствения продукт. Органът на дисциплинарна власт е
приел, че с извършването на всички тези
нарушения е застрашено доброто име на лечебното заведение, което стриктно
спазва цялата нормативна уредба в областта на здравеопазването.
Изяснява се по делото правнорелевантното
обстоятелство, че на ищеца са поискани обяснения единствено относно следното твърдяно нарушение, а именно, че
е приготвял лекарствени продукти за лечение на пациенти на територията на
клиниката по клинична хематология, при условие, че същите следва да бъдат
приготвяни в болничната аптека, съгласно чл. 37а, ал. 1 и 2 от Наредба № 28
от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките
и номенклатурата на лекарствените продукти, видно от Писмо с изх. № * г.,
получено от ищеца на 23.04.2018 г.
Следователно, преди налагане на дисциплинарното
наказание работодателят не е изпълнил императивното си задължение по чл. 193,
ал. 1 КТ да поиска обяснения на служителя по отношение на останалите посочени в
уволнителния акт нарушения на трудовата дисциплина относно самостоятелното без
друг лекар-специалист определяне на лечението на основно заболяване с
неразрешен за употреба в Република България лекарствен продукт Bleomycin, донесен от пациент, както и липсата на приложено
в История на заболяването на пациента Решение на Клиничната комисия по
хематология за лечение с този медикамент. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 379 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 410/2009 г., IV г.о. и Решение № 262 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д.
2567/ 2013 г., IV г.о., обстоятелството, че работодателят не е поискал
обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за
уволнение, не дава основание за приложение на чл. 193 ал. 2 КТ. В този
случай съдът разглежда по същество спора за законност на наказанието за
нарушенията, за които са поискани обяснения. В този смисъл съдът
следва да разгледа по същество дали уволненият служител виновно е извършил релевираното в уволнителната заповед нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неспазване на чл. 37а, ал. 1 и 2 от Наредба № 28 от
09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и
номенклатурата на лекарствените продукти, като е наредил на дежурната
медицинска сестра да разтвори и приложи венозно донесения от пациента
лекарствен продукт, приготвен за употреба извън болничната аптека. Като
останалите цитирани нарушения в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство.
Именно в отговор на поканата да даде обяснения относно
приготвянето на лекарствени продукти за лечение на пациенти на територията на
клиниката по клинична хематология, при условие, че същите следва да бъдат
приготвяни в болничната аптека, ищецът е депозирал писмени обяснения на
24.04.2018 г. Със същите е пояснил, че на 27.03.2018 г. в клиниката е постъпил
конкретният пациент с Болест на Хочкин, нодулна склероза, при който след два курса лечение с
медикаменти на разположение в болничната аптека е установена прогресия на
заболяването. Изложил е, че е взето решение за смяна на терапията със схема,
при която са необходими медикаменти, които не се реимбурсират
от НЗОК и не са на разположение в болничната аптека. Потвърждава, че пациентът
сам е осигурил от чужбина необходимите медикаменти, които са в лиофилизиран вид и следва да се разтворят за венозно
приложение. На следващия ден – 28.03.2018 г. пациентът е предоставил
лекарствените средства, които били разтворени и приложени според препоръките на
производителя в клиниката по клинична хематология. Посочва, че в резултат на
приложеното лечение пациентът е в клинична ремисия,
потвърдена с изследване с РЕТ-СТ и е оставен за диспансерно наблюдение към
клиниката.
Ищецът не оспорва обстоятелството, че е разпоредил
приложението на лекарствен продукт Bleomycin за
конкретното лечение. В обясненията си, дадени в настоящото съдебно
производство, той изрично признава, че в случая медикаментът му е предаден от
пациента и е отишъл при медицинската сестра да го разтвори и приложи, като
според него разтварянето може да стане и извън болничната аптека. Пояснява, че
решенията за промяна на схемата на лечение се взимат от комисия, в която се
включват всички хематолози в клиниката, след което
обичайна практика е да се проведе разговор с пациента, при който той се напътва
да намери сам лекарствения продукт, какъвто е бил и настоящият случай.
При така констатираните обстоятелства, доколкото няма
фактически спор кое конкретно действие (приготвянето на лекарствения продукт в
клиниката по хематология, а не в болничната аптека) е обусловило търсенето на
дисциплинарна отговорност от служителя и в кой момент то е извършено, т.е. не е
имало спор по този факт, следва да се приемат за спазени формалните критерии на
закона към съдържанието на акта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ относно индивидуализацията на нарушението. Обясненията на служителя
са дадени именно във връзка с това конкретно твърдяно за нарушение на трудовата
дисциплина действие, като самият той в обясненията си е посочил и конкретната
дата – 28.03.2018 г. С оглед на тези съображения се налага изводът, че не е
накърнено правото му на защита, както и че са спазени сроковете за налагане на
дисциплинарното наказание, по отношение на това му вменено дисциплинарно
нарушение, съгласно чл. 194, ал. 1 КТ.
Според чл. 37а, ал. 1 от Наредба № 28 от 09.12.2008 г.
за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата
на лекарствените продукти, издадена от Министъра на здравеопазването,
лекарствените продукти за системно лечение на злокачествени заболявания се
приготвят в аптеката на съответното лечебно заведение във вид за директно
приложение на пациента, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба при приготвяне
на лекарствените продукти следва да се спазват изискванията на Закона за
здравословни и безопасни условия на труд. Предвид признанието на факта от
страна на ищеца, че е разпоредил приложението на лекарствения продукт и
разтварянето му извън болничната аптека, това нарушение е безспорно установено.
Видно от приложените по делото писмени доказателства
Заповед № * г.,
издадена от Министъра на здравеопазването, и Списък на лекарствените продукти
по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, процесният лекарствен продукт Bleomycin
е включен в посочения списък, с който са утвърдени лекарствените продукти по
ал. 1 на цитираната разпоредба. Съгласно чл. 266а, ал. 1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина, когато лечението на съответно
заболяване е без алтернатива в страната, за конкретен пациент може да се
прилага лекарствен продукт, който е разрешен за употреба в страна - членка на
Европейския съюз, разрешен е за употреба по реда на този закон, но не се
разпространява на българския пазар. Редът за предписването, получаването и доставката
на този лекарствен продукт е посочен в раздел II на Наредба № 10 от 17.11.2011
г. за условията и реда за лечение с неразрешение за употреба в Република
България лекарствени продукти, както и за условията и реда за включване,
промени, изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка по чл. 266а,
ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Съгласно чл. 4
от тази наредба медикаментът може да се предписва от комисия от трима лекари от
съответното лечебно заведение за болнична помощ, поне един от които е с
призната специалност по профила на заболяването, но както бе изяснено по-горе,
твърдяното обстоятелство, че ищецът самостоятелно е определил лечението с този
медикамент и липсата на решение на Клинична комисия по хематология в този
смисъл, не могат да бъдат разглеждани по същество като нарушения на трудовата
дисциплина в настоящото производство, тъй като за тях ответното дружество
работодател не е поискало обяснения от служителя, на основание чл. 193, ал. 2 КТ.
Категорично по делото се установява, че приложението
на посочения лекарствен продукт е подходящо за лечението на заболяването на
пациента, както от представените писмени доказателства от ищеца – „Схеми на
лечение“, публикувани в интернет страницата на lymphoma-bg.com и Фармако-терапевтичен
справочник „Хематология. Методични насоки за диагностика и лечение на хематологични заболявания“, бр. 3-4 от 2015 г. на Българско
медицинско сдружение по хематология, така и от признанията от страна на
процесуалния представител на работодателя юрисконсулт * на фактите, че заболяването се
лекува с този медикамент и същият следва да се приложи (л. 120 и 121 от
делото), преценени по реда на чл. 175 ГПК с оглед всички обстоятелства по
делото. Изрично процесуалният представител на ответника е уточнил, че е
допустимо и на практика се случва в лечебното заведение медикаментът да бъде
закупуван от пациент, но трябвало да бъде приложена фактура към История на
заболяването на пациента, както и че разтварянето му не можело да стане в извънболнична аптека. Индиция за
ползотворното влияние на проведеното лечение от страна на д-р С. е
обстоятелството, че пациентът е изписан с подобрение, видно от „История на
13604“ (л. 134 от делото) и Епикризата на пациента
(л. 141 от делото), както и се потвърждава твърдението на ищеца, че при
предходното лечение с медикаменти на разположение болничната аптека са
констатирани данни за прогресия на заболяването.
При спор относно законността на наложеното
дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол и по въпроса за
съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение
на трудовата дисциплина като вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, настъпилите или възможни неблагоприятни последици,
както и поведението на служителя. В случая настоящия съдебен състав приема, че
извършеното нарушение от ищеца не съответства по тежест на наложеното му
най-тежко дисциплинарно наказание – уволнение. Приготвянето на лекарствения
продукт от медицинската сестра по разпореждане на д-р С. за венозното му
приложение на пациента в клиниката по хематология не е довело до никакви
негативни последици нито за пациента, нито се е отразило на нормалното
провеждане на качествена лечебна дейност в клиниката по хематология на
ответната болница. Напротив, последиците за лекувания пациент с този медикамент
са били благоприятни, тъй като заболяването му е в ремисия
и е изписан с подобрение. Не стана ясно по какъв начин е било застрашено
здравето на сестринския персонал, въпреки изявлението на свидетеля Тонев в този
смисъл, доколкото подобна практика на снабдяване с необходимите медикаменти от
страна на пациентите, включително и процесния
лекарствен продукт Bleomycin, е допустима за
лечебното заведение. Каква би била разликата относно разтварянето на
лекарствения продукт (ще бъде ли приготвен в болничната аптека), ако пациентът
е донесъл и фактурата за същия, също остана неизяснено.
С оглед тези
съображения съдът намира, че това нарушение, предвид изискванията на чл. 189,
ал. 1 КТ, не съответства на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание
„уволнение“, поради което заповедта, с която е наложено това наказание се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
По иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Тъй като
уволнението, извършено едностранно от работодателя със Заповед № * г.,
издадена от Изпълнителния директор на У. „С.М.“ * проф. д-р *, д. м., е незаконосъобразно, както
и с оглед на обстоятелството, че Н.К.С. е полагал труд при ответника към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение по безсрочно трудово
правоотношение, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички
материални предпоставки за уважаване на обусловения иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ и уволнения служител следва да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност – „лекар специализант”.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са
настъпили следните факти: 1) да е налице противоправно
поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно
волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2) ищецът да е
претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяваща се в невъзможността
да полага труд по трудово правоотношение в продължение на шест месеца след
уволнението и 3) причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и
оставането без работа.
В конкретния случай уволнението е признато за
незаконно и е отменено.
Съгласно задължителните за правосъдните органи
тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 6/15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013
г., ОСГК, фактът на безработица може да
бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо
трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано
трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в
бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
От приложеното копие на трудовата книжка на ищеца и
направената от съда констатация в о. с. з. на 14.12.2018 г. се изяснява, че
след прекратяването на трудовия договор с ответното дружество на 06.06.2018 г. не са вписани последващи
трудови договори, поради което съдът приема, че през релевантния период от 06.06.2018 г. до 06.12.2018 г. уволненият служител е бил в
принудителна безработица. Истинността, в частност верността на
този официален удостоверителен документ не е била оспорена от работодателя,
поради което съдът следва да приеме за възникнали в обективната действителност правнорелевантните обстоятелства, обективирани
в този документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена
сила.
Съгласно чл. 228 КТ, във вр.
с чл. 225, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение на работника или служителя
се определя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя
месечно брутно трудово възнаграждение, получено през календарния месец,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответно обезщетение. В
настоящия случай това се явява м. май 2018 г.
Според чл. 32 от Вътрешните правила за работна заплата
на *, приети на
Съвета на директорите с Протокол № 02/25.01.2018 г. при финансова обезпеченост на
персонала се заплаща допълнително възнаграждение над основното (ДВНО) и
допълнително възнаграждение над основното за персонален стимул (ДВНОпс) на основание чл. 13, ал. 1, т. 4 и чл. 16, ал. 2,
т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Изрично е посочено също, че тези допълнителни
възнаграждения са базообразуващи при изплащане на обезщетения.
Неразделна част от Вътрешните правила е „Методика за допълнително
възнаграждение на щатния персонал над основното (ДВНО), вкл. за допълнително
възнаграждение на щатния персонал над основното за персонален стимул (ДВНОпс), съгласно чл. 32 от Вътрешните правила за работната
заплата, считано от 01.01.2018 г.“. Съгласно
правилото на чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ в брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ, вр.
чл. 225 КТ
се включва и възнаграждението над основната
работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда – чл.
16, ал. 2, т. 2 НСОРЗ. Следователно, според посоченото от работодателя във
вътрешните му правила основание за изплащане на допълнително възнаграждение над
основното (ДВНО) същото представлява част от брутното трудово възнаграждение
на служителя и както изрично е предвидено във вътрешните правила е базообразуващо за изплащане на обезщетения.
В отговора на исковата молба ответното дружество се
позовава на разпоредбата на чл. 2 от цитираната методика, според която ДВНО не
се гарантира от работодателя, както и на чл. 4, т. 4 от същата, твърдейки че в
разпределението на средствата, определени за ДВНО, не участват лицата, които
към момента на определяне на сумите са с прекратено правоотношение. В случая
обаче по делото е изяснено, че през релевантния месец за определянето на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ със Заповед на ръководството на болницата от
* г. (л. 161
от делото) е изплащано допълнително възнаграждение над основното на
служителите, т.е. е била налице финансова обезпеченост на лечебното заведение.
Освен това разпоредбата въз основа на която ответникът релевира
правоизключващото си възражение за недължимост на въпросното допълнително възнаграждение – чл.
4, т. 4 от методиката гласи, че в разпределението на средствата, определени за
ДВНО могат да участват всички щатни работници и служители, които са в
трудово-правни отношения с дружеството, с изключение на всички, които към
определянето на сумите за ДВНО за текущия месец имат депозирана молба за
освобождаване. Категорично процесният случай обаче не
е такъв – ищецът не е депозирал молба за освобождаване и тази разпоредба е
неприложима. Едва с писмената си защита ответното дружество въвежда ново
основание за недължимост на допълнителното
възнаграждение като се позовава на разпоредбата на чл. 12, т. 4 от методиката,
според която ръководителите на структурни звена могат да лишат частично или
напълно от ДВНО лица с открита процедура по прекратяване на трудовия договор,
като към този момент това възражение вече е преклудирано,
тъй като не е направено своевременно – в срока за отговора на исковата молба.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият съдебен състав
намира същото и за неоснователно, доколкото през м. май 2018 г. ищецът не е бил
с „открита процедура по прекратяване на трудовия договор“, тъй като не може да
се приеме, че с изпратената покана от *
г. за даване на обяснения по започнало дисциплинарно производство срещу
него задължително следва налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
съответно прекратяване на трудовия договор. Освен това процесната
уволнителна заповед е издадена на 04.06.2018 г., т.е. трудовото правоотношение
е прекратено през м. юни 2018 г., а както бе изяснено по-горе уволнението е
незаконно.
Следователно,
в размера на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде включено
и допълнителното възнаграждение над основното, поради което искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ се явява основателен. Видно от приетото по делото и неоспорено от
страните заключение по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
дължимият в този случай размер на обезщетението за оставане без работа за 6
месеца след прекратяване на трудовото правоотношение е 10 269,09 лв.,
поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
По силата на чл. 128 КТ като насрещна престация за предоставената и ползвана от него работна сила
работодателят дължи на работника заплащане на уговореното трудово
възнаграждение.
Тъй като по своето правно естество трудовият договор е
синалагматичен, трудовото възнаграждение се дължи при
изпълнение от страна на работника на своето задължение да предостави на
работодателя през уговореното работно време своята работна сила. Няма спор
между страните, че през м. май 2018 г. ищецът е полагал труд при ответника,
като спорът в настоящото производство по отношение на този иск се концентрира
върху обстоятелството дали на ищецът се дължи ДВНО за този месец. Както бе
изяснено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че за работодателя е възникнало
задължението да изплати на служителя допълнителното възнаграждение за м. май
2018 г., по изложените вече съображения. Установява се от приетото като
компетентно изготвено заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и
поясненията на вещото лице, дадени в о. с. з. при неговото изслушване, че на
ищецът следва да бъде начислено за м. май 2018 г. допълнително възнаграждение в
брутен размер от 1144 лв.
Следва да се изясни, че предметът на правното
задължение на работодателя да предостави насрещна престация
за предоставената му на разположение работна сила от работника или служителя
представлява уговореното брутно трудово възнаграждение. Заплащането на дължимия
данък или осигурителните вноски към държавното обществено осигуряване, както и
дължимите здравноосигурителни вноски са в изпълнение на задължения, които стоят
вън от трудовото правоотношение. Законно дължимите данъци и осигурителни вноски
се удържат от трудовото възнаграждение при изплащането на сумата, а не при
присъждането й от съда – в този смисъл и Решение № 1892 от 22.12.1999 г. на ВКС
по гр. д. № 800/99 г., III г. о. Задължено лице по тях е работникът или
служителят, а самото касово изпълнение се извършва чрез работодателя.
В този
смисъл искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е основателен и на ищеца
следва да бъде присъдено дължимото допълнително възнаграждение по клинични
пътеки за м. май 2018 г. в брутен размер от 1144 лв.
По иска с правно основание чл. 224, т. 1 КТ.
За да възникне парично вземане за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва
да се проявени в обективната действителност две материални предпоставки: 1) да
е прекратено трудовото правоотношение и 2) работникът или служителят да не е
ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на
прекратяването или за предходни години.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото
доказателства (Заповед № * г. и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза) се установява, че за времето, през което е съществувало процесното
трудово правоотношение, ищецът е имал право на платен годишен отпуск в размер
на 15 работни дни (2 работни дни за 2016 г., 7 работни дни за 2017 г. и 6
работни дни за 2018 г.), както и че ответникът е изплатил на ищеца сумата от
846,75 лв. Изрично в чл. 16 от методиката на работодателя е прието, че
допълнителното възнаграждение над основното е база при изчисляване на
обезщетението по чл. 224 КТ. С оглед гореизложените съображения съдът
приема, че дължимият размер на обезщетението за неизползван отпуск от 15
работни дни е 1704,75 лв., видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. В този смисъл искът с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 858 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 работни дни (2 работни дни
за 2016 г., 7 работни дни за 2017 г. и 6 работни дни за 2018 г.) се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от него разноски по
делото – а именно в размер на 900 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6,
във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати
дължимите държавни такси в размер на 670,76 лв. държавна такса (включително и
по 80 лв. за уважените конститутивни искове по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ).
Така мотивиран, Районен съд – Варна
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Н.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, извършено със
Заповед № * г., въз
основа на Заповед № * г. на Изпълнителния директор на У. „С.М.“ *, на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал.
1, т. 7 КТ, като ГО ОТМЕНЯ по иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н.К.С., ЕГН **********, на
длъжността „лекар специализант” при УН*, която е заемал преди уволнението
му, извършено със Заповед № 120/04.06.2018 г.,
по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.К.С.,
ЕГН **********, по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 10 269,09 лв. (десет хиляди
двеста шестдесет и девет лева и девет стотинки), представляваща обезщетение
за оставането на Н.К.С. без работа поради уволнението за периода от 06.06.2018 г. до 06.12.2018 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 20.07.2018 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА *, да заплати на Н.К.С., ЕГН **********, по иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 1144 лв. (хиляда сто четиридесет и
четири лева), представляваща брутно допълнително трудово възнаграждение по
клинични пътеки за м. май 2018 г.
ОСЪЖДА *, да заплати на Н.К.С., ЕГН **********, по иск с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 858 лв. (осемстотин петдесет и осем
лева), представляваща неизплатена част от обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 15 работни дни (2 работни дни за 2016 г., 7 работни
дни за 2017 г. и 6 работни дни за 2018 г.).
ОСЪЖДА *, да заплати на Н.К.С., ЕГН **********, сумата от 900 лв. (деветстотин лева), представляваща сторени съдебни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА *, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 670,76 лв.
(шестстотин и седемдесет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
дължими държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6, във вр.
с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: