№ 660
гр. София , 03.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600588 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по жалба на процесуалния представител на Началника на Затвора
гр. София, съгласно Заповед № Л-91/06.04.2020 г.- инспектор М. М., срещу определение от
20.04.2021 г., постановено по ЧНД № 850/2021 г., по описа на Софийски градски съд, с
което е постановено условно предсрочно освобождаване на осъдения А. Д. Г., с ЕГН
**********, от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, съгласно присъда № 166/02.07.2018 г., постановена
по ВНОХД № 1608/2018 г., влязла в сила на 01.04.2019 г., за престъпление по чл.198, ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, което към датата на постановяване на обжалваното
определение – 20.04.2021 г. е в размер на 7 /седем/ месеца и 24 /двадесет и четири/ дни.
Доводите на жалбоподателя, против атакуваното определение, като неправилно,
необосновано и немотивирано се свеждат до това, че макар и осъденият да е изтърпял
повече от половината от наложеното му наказание, не са налице категорични доказателства
/както бил приел СГС/ за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение.
Според жалбоподателят, доказателствата за поправянето се установяват не с
разпоредбата на чл.439а от НПК, а от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички
други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Всичко това следва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а
не да цели привидно изпълнение на критериите за условно-предсрочно освобождаване.
Приложените по делото становища и оценки на затворническата администрация,
1
в т.ч. и докладът от инспектор СДВР, работил с лишения от свобода Д., отразявали най-
прякото наблюдение и най-непосредствения контакт с лицето, за периода на изтърпяваната
част на наказанието. Представителят на началника на затвора, възразява срещу мотивите на
първия съд, базиращи се само и единствено на доклада на инспектор социална дейност и
възпитателна работа, без да бъдат отчетени становищата на администрацията на Затвора гр.
София, позовавайки се на чл.437, ал.3 от НПК, постановяваща задължително съобразяване
със становището на началника на съответния затвор.
Съдът кредитирал единствено положителните елементи от доклада на инспектор
СДВР, но не и останалите доказателства по делото. Освен позитивната тенденция по
отношение на осъденото лице, съдът не коментирал обстоятелството, че доказателствата по
делото следва да са единни и непротиворечиви, както и установено ли е обстоятелство за
трайно и необратимо поправяне на осъденото лице.
Не било коментирано и обстоятелството, че оценката на риска от рецидив и
вреди, изготвена на основание чл.155 и чл.156 от ЗИНЗС, е на база характера и тежестта на
извършеното правонарушение, криминално минало, както и други обстоятелства, които към
произнасяне на първоинстанционния съд били с непроменени първоначални стойности. Тези
обстоятелства не обуславяли „благоприятна тенденция”. Декларирането на мотивация за
промяна, също не можело да обоснове извод в насока приложението на чл.70 от НК, без
това да се подкрепя по категоричен начин от останалите доказателства, събрани в хода на
производството.
Наличието на част от обстоятелствата, сочещи на положителна промяна в
поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието - награждаван на
основание чл.98, ал.1 от ЗИНЗС с цел стимулиране на положителното поведение; участие в
трудова дейност; добро поведение - не било достатъчно основание да се приеме, че
осъденият Г. се бил поправил, защото императивните норми на чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС,
както и ППЗИНЗС, задължават лишените от свобода да имат добро поведение в рамките на
пенитенциарното заведение и да спазват законоустановените правила и норми.
При лишения от свобода Г. не бил завършен превъзпитателния процес, тъй като
последният не бил изградил отрицателно отношение към извършеното от него, не показвал
съзнание за неговата укоримост, осъдителна оценка за стореното от него, не бил показал, че
това поведение няма да рецидивира. Според жалбоподателят, превъзпитателният процес не
бил налице, предвид отношението на осъдения към извършените правонарушения с висока
степен на обществена опасност и средния риск от вреди за обществото. Счита, че целите на
наложеното наказание по чл.36 от НК не са изпълнени.
Моли за отмяна на атакуваното определение, с което е приложен чл.70 от НК
спрямо лишения от свобода А. Д. Г..
Срещу жалбата на процесуалния представител на началника на Затвора
2
гр.София, е постъпило саморъчно написано възражение от лишения от свобода А. Д. Г..
Твърди, наличие и на двете, предвидени в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК – изтърпял
повече от половината от наложеното му наказание и наличието на достатъчно доказателства
за поправянето си.
С твърдения за правилност на обжалваното определение, лишеният от свобода Г.,
моли за отхвърляне на жалбата на началника на затвора гр. София и потвърждаване на
определението на Софийския градски съд, НО, 30 - ти състав, постановено по НЧД №
850/2021 година.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и доводите в
жалбата прие следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд неправилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане, поради което и изводите му по приложението
на материалния закон са неправилни и не се споделят от въззивния съд.
На първо място, настоящият въззивен съд намира, че СГС при анализа на
данните по настоящото дело е допуснал некоректност. Лишеният от свобода А. Д. Г. е
постъпил в Затвора София - ЗОЗТ „Казичене“, за изтърпяване на наказание не по присъда
постановена по НОХД № 10324/2013 г. на СРС, която е оправдателна по отношение на Г., а
на основание Присъда № 166/02.07.2018 г., постановена по ВНОХД № 1608/2018, по описа
на Софийски градски съд, оставена в сила с Решение № 63 от 01.04.2019 г., по КНД №
93/2018, на II-ро НО, на ВКС.
Осъденият А. Д. Г. изтърпява наказание от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца
лишаване от свобода при първоначален „строг” режим, на основание присъда по ВНОХД №
1608/2018 г., влязла в сила на 01.04.2019 г., за престъпление по чл.198, ал.1, във вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
Към 20.04.2021 г., съгласно представената справка, осъденият Г. е изтърпял
фактически – 2 години, 5 месеца и 10 дни, в т.ч. от предварителен арест – 10 месеца и 16
дни. От работа – 4 месеца и 26 дни, всичко - 2 години, 10 месеца и 6 дни. Остават 07 месеца
и 24 дни.
Формално, осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови условно
предсрочно освобождаване, тъй като се касае за осъждане по обвинение за престъпление,
което не представлява опасен рецидив. Другото кумулативно изискване на закона обаче е по
отношение на осъдения да са налице доказателства за поправянето му, респективно – да се е
поправил.
3
От данните по делото се налага извод, че осъденият не може да се ползва от
привилегията на предсрочното условно освобождаване.
Независимо, че в делото се съдържат доказателства за положен от осъдения
доброволен труд по време на изтърпяване на наказанието, който според настоящата
инстанция е спорадичен, с оглед краткотрайността му, липсват каквито и да било други
доказателства, че лишеният от свобода работи за коригиране на поведението си и това е
така, защото макар и осъденият Г. да участва в обучителни, културно-масови и спортни
мероприятия в затворническото общежитие, тези обстоятелства не могат да са доминантни
пред докладите на затворническата администрация и становището на началника на Затвора
гр.София, в резултат на становището на началник сектор ЗО „Казичене“. Т.е., за разлика от
първоинстанционният съд, настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в
чл.439а от НПК доказателства за поправянето на Г., предвид отрицателните становища на
затворническата администрация. Именно в тази връзка е и изложеното в доклада на
инспектор СДВР, че по отношение на осъдения А. Д. Г., „провежданата корекционна работа
отчита в известна степен положителни резултати“, а не, че е налице положителна промяна и
настъпил корекционен процес в личността на осъдения, както е посочено в определението
на първоинстанционният съд. В същата насока е и становището на н-к сектор ЗОЗТ
„Казичене“, който има непосредствено и пряко наблюдение върху поведението на А. Г.,
според което „Следва при показани положителни резултати в работния процес, както и
спазването на реда и ненарушения в Общежитието, да се следва прогресивната система, а
именно последователни награди, при преценка от страна на администрацията и при
прекатегоризиране в ЗООТ „Казичене“, за постигане на целите на чл.36 от НК, а не, че са
налице положителни резултати в работния процес и, че са постигнати целите на чл.36 от НК,
още повече, че на осъдения Г. три пъти е отказвано, посредством заповеди №46/23.06.2020
г., №67/11.09.2020 г. и №86/22.12.2020 г., на началника на затвора, преместването на Г. от
ЗОЗТ „Казичене“, в ЗООТ „Казичене“ именно поради липсата на категорични данни за
добро поведение на осъденото лице в рамките на пенитенциарното зеведение, както и, че
наказанието „лишаване от свобода“ не е дало своя коригиращ ефект в достатъчна степен.
Поради това, въззивният съд не приема довода на първият съд, че за осъденият Г. не е
направена нито една негативна констатация по отношение на времето, в което е пребивавал
в местата за лишаване от свобода.
Изготвеният за него първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за
средни стойности на риска от рецидив, оценени с 60 точки, като са фиксирани шест
проблемни зони по които да се работи, а именно, настоящо правонарушение; отношение
към правонарушението; образование и обучение; управление на финансови доходи; начин
на живот и обкръжение; умения за мислене.
Към датата на депозиране на молбата за УПО, видно от приложения към делото
текущ доклад, редуцирането на тези стойности на риска е незначително – 49 точки, което е
индиция за реална възможност от извършване на ново престъпление.
4
В този доклад е посочено, че рискът от сериозни вреди за лишения от свобода и
персонала на затвора е нисък, но риска от сериозни вреди за обществото е висок, което ще
рече, че не е хипотетичен, а реален, предвид високата степен на обществена опасност на
извършеното от Г. престъпление, както и криминалното му минало.
Макар в определението си проверяваният съд да излага доводи за наличие и на
двете предпоставки за условното предсрочно освобождаване на Г., визирайки доброто му
поведение, участие в трудови, образователни, или спортни мероприятия, в действителност в
представения пред съда доклад, липсват доказателства за отношение у лишения от свобода
към факторите, които са го довели до осъждане, предвид факта, че в приложения по делото
текущ доклад е посочено, че Г. смята присъдата си за несправедлива, че не приема
отговорността за деянието и не разбира мотивите за поведението си.
Визираните в атакуваното определение добро поведение и дисциплина от страна
на Г. в пенитенциарното заведение и положителното му отношение към труда, настоящият
въззивен състав не определя като доказателство за поправянето му, тъй като такова
поведение и дисциплина са дължими от намиращите се там лишени от свобода лица,
съгласно изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, за неизпълнението на които са предвидени
съответните санкции, а полагането на труд е в негов интерес, предвид зачитането на
изработените дни за изтърпяни.
Освен това видно от приложеното копие на план на присъдата, мероприятията по
изпълнение на присъдата не са усвоени в пълен обем, още повече, че в документа
„препланиране на присъдата“ от 30.10.2020 г., е посочено, че за изпълнението му по
отношение на проблемните зони: отношение към правонарушението; умения за мислене и
взаимоотношения, е необходима работа с продължителност една година.
Изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ от осъдения Г. не в затвора
София, а в ЗОЗТ „Казичене“, както и променения режим на изтърпяване на наказанието от
„строг“ на „общ“, според САС също не е доказателство за цялостно извършено поправяне
на Г., в каквато насока е изложеният довод на СГС, в обжалваното определение. Това е така,
защото, все още, според началника на затвора София, не са налице основания за
преместването на Г. от ЗОЗТ „Казичене“, в ЗООТ „Казичене“, видно от затворническото
досие на лишения от свобода Г..
Действително, осъденият Г. е три пъти награждаван, но тези награждавания и
похвалите от началника на ЗОЗТ „Кремиковци“, както и спазването на вътрешния
правилник не са индикатор за поправянето на осъдения, защото дисциплинираността в
пенитенциарното заведение е задължителен елемент от превъзпитателната работа с
лишените от свобода, нормативно установена както в ЗИНЗС, така и в Правилника за
вътрешния ред на това заведение, като неспазването й влече санкционни последици.
Наградите са също част от изпълнението плана на присъдата, в който е заложено
стимулиране на социалните контакти с близките и за да се проследи поведението на
5
осъдения. Със същата цел са и предвидените в разпоредбата на чл.98, ал.1 от ЗИНЗС
поощрителни мерки – писмена похвала, извънредна хранителна пратка и удължено
свиждане за срок от четири часа, с каквито осъденият е поощряван, но независимо от това, в
доклада си инспектор СДВР е отразил, че рискът от рецидив при осъденият Г. е в средните
граници. В същия смисъл е и становището на началника на Затвора, според когото не е
реализиран принципът на прогресивната система. Що се отнася до променения режим на
изтърпяване на наказанието, следва да се отбележи, че той все още не е променен на „лек“, с
оглед разпоредбите на ЗИНЗС и правилника му, по отношение на наказанията до 5 години.
С оглед изложеното, настоящият съд намира, че извода на първостепенният съд
за наличието на предвидените в чл.70, ал.1 от НК две предпоставки за условното предсрочно
освобождаване на осъдения от изтърпяване на остатъка от наказанието му е неправилен.
Не са налице убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така,
не само предвид посочените стойности на риска от рецидив в размер на 49 точки, показващи
незначителното му редуциране в посока снижаване, а и поради факта, че у Г. липсва
изградена критичност към криминалното му минало и такова поведение, изразяващо се в
незачитане в необходимата степен правата на другите хора в обществото, както и
демонстрираната му висока, но формална мотивация за промяната му. Доказателство за
такова формално поведение е обстоятелството, че наказанието „лишаване от свобода“, което
Г. изтърпява, е за тежко умишлено престъпление извършено в съучастие, като извършител -
по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Това престъпление е извършено от Г. в
тригодишния изпитателен срок на наложеното му, със споразумение по НОХД №
10755/2011 г., в сила от 13.06.2011 г., на СРС, наказание „лишаване от свобода“, отново за
грабеж, извършен от Г., поради което му е било приведено в изпълнение наложеното му
наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“. Тези обстоятелства обаче, изобщо не са
споменати от първоинстанционният съд.
Освен изложеното по-горе, липсата на убедителни доказателства за поправянето
на осъдения се извежда и от факта, че времето на предварителния арест – 10 месеца и 16
дни, който е бил зачетен и приспаднат от отмереното наказание, представлява значителна
част от фактически изтърпяното наказание, която не е била използвана за провеждане на
дейности, свързани с изпълнението на плана на присъдата, с цел постигане на стабилност на
резултатите от корекционния процес, предвид обстоятелството, че процесното наказание е за
тежко престъпление против собствеността, извършено в съучастие, като извършител.
Именно в тази насока е и становището на н-к сектор ЗОЗТ „Казичене“, който има
непосредствено и пряко наблюдение върху поведението на А. Г., според което „към
момента времевото измерение е кратко за даване на достатъчно данни за прилагане
разпоредбите на чл.70 от НК. Тези данни сочат, че извън местата за лишаване от свобода,
осъденият Г. все още представлява сериозна опасност за околните, предвид криминогенните
му нагласи. Поради изложеното, твърдяното от осъдения поправяне, пред
първоинстанционният съд, има само декларативен характер.
6
Неправилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че са налице
основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения А. Д.
Г..
Условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от
закона на осъдени лица, доказали по категоричен и несъмнен начин поправянето си чрез
поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част
от наказанието.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното от процесуалния
представител на началник на Затвора-София определение за неправилно и
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.345, ал.2 от НПК, настоящият
състав на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 20.04.2021 г., на Софийски градски съд, НО, 30-ти
състав по ЧНД № 850 от 2021 по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Д. Г., с ЕГН **********, за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/, съгласно присъда по ВНОХД № 1608/201 г.,
влязла в сила на 01.04.2019 г., което към датата на постановяване на обжалваното
определение определение – 20.04.2021 г. е в размер на 7 /седем/ месеца и 24 /двадесет и
четири/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7