РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Смолян , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
Секретар:Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело №
20205400900064 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 632, ал. 1 във вр. с чл. 625 ТЗ във вр. с чл.
607 и чл. 608 ТЗ.
Образувано е по молба на Левман ЕООД – гр. Смолян,
представлявано от управителя Л.М., в която се твърди, че дружество било
създадено през 2015г. с цел търговия със стоки на дребно. Първоначално
дружеството заработило добре, имало приходи от търговска дейност и били
създадени необходимите активи за нормалната му дейност. През 2018г.
започнали затруднения в дейността, като се появили и първите просрочия в
разплащането с доставчици и задължения към държавата за осигуровки и
данъци. Тези затруднения се задълбочили и през следващите години и
задълженията непрекъснато нараствали. През 2018г. задълженията били в
размер на 15 117,27лв., а през 2019г. нараснали на 17 341,96лв. Към
31.12.19г. дружеството приключило с печалба само от 500лв. В началото на
2020г., във връзка с обявената в страната пандемична обстановка, Левман
ЕООД преустановило дейност. Поради липса на приходи спряло да закупува
1
нови стоки, не реализирало продажби и приходи. Касовите наличности били
изчерпани, независимо, че счетоводно била посочена сумата от 24 901,55лв.
Такава касова наличност не съществувала, с тези средства били заплащани
авансово стоки, които реално не били получени и същите били несъбираеми.
Към 31.12.18г. задълженията на дружеството към държавата били в размер
на 11 961,80лв., а към 31.12.19г. задълженията към бюджета били от 17
341,96лв. Това задължение Левман ЕООД не можел да изпълни, тъй като не
разполагало с никакви активи, нямало дейност и приходи. Не било в
състояние и да възстанови дейността си отново. Всички тези обстоятелства
водели до това, че не можело да бъде възстановена търговската дейност на
предприятието и да бъдат реализирани приходи, с които да бъдат погасени
задълженията. Дружеството не разполагало с активи, с които да бъдат
покрити задълженията. Не били налични и средства за издръжка на
ликвидатор при ликвидация на дружеството.
Моли съда предприятието да бъде обявено в несъстоятелност, като се
проведе производство по прекратяване на дейността му.
Производството е по чл.632, ал.1 във вр. с чл. 625 ТЗ във вр. с чл.607 и
чл.608 ТЗ, като се твърди, че дружеството, публичноправни задължения към
държавата и общините, свързани с търговската му дейност.
В тежест на молителя е възложено да установи, че е търговец, по
смисъла на ТЗ, че в резултат на извършваната търговска дейност е изпаднал
в състояние, в което поради съществуващи и изискуеми задължения от
търговски сделки, по смисъла на чл.286 ТЗ, с наличното си имущество не е в
състояние да покрие : 1/ паричните задължения, породени или отнасящи се
до търговски сделки, включително тяхната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването им; 2/ публичноправни задължения към държавата и
общините, свързани с търговската му дейност; 3/ задължения от частни
държавни вземания, и/или че е свръхзадължен, както е че тези затруднения
не са временни, а представляват трайно и необратимо състояние на
предприятието.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
2
Безспорно е обстоятелството, че молителят е търговец, регистриран по
Търговския закон, което е видно и от справката по партидата му в търговския
регистър.
За изясняване на финансово-икономическото състояние на
дружеството е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза.
Според заключението, бил представен протокол от 30.10.20г. на ТД на
НАП офис Смолян за задълженията на дружеството към НАП. Всички те
произлизали от подадени декларации образец 6 за дължими осигурителни
вноски и корпоративен данък за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. по
данъчни декларации по ЗКПО, както и начислени лихви и били в общ размер
на 14 213,37лв., в т.ч. 10 866,42лв. главница и 3 346,95лв. лихви. Същите се
посочват подробно в заключението /л.61гръб-л.67/ по основание и размер.
Вещото лице посочва в заключението, че последните осчетоводени приходи
от продажби на стоки били през месец юни 2019г. и с тях били разплатени
текущи разходи за закупуване на стоки и възнаграждения на служители. От
представените счетоводни документи било видно, че след м. юли
дружеството не осъществявало дейност и съответно нямало получени
приходи. Последните плащания на публичноправни задължения били
направени на 29.12.2015г. и били в размер на 91,53лв., след което
дружеството спряло да плаща задълженията към НАП.
Вещото лице сочи в заключението, че след анализ на предоставени от
длъжника данни, установило, че към датата на подаване на молбата активите
на дружеството били в размер на 25 226,63лв., от които касова наличност
401,55лв. и вземания от собственика на капитала в размер на 24 825.08лв.
В заключението в таблица на л.67-68 са представени показателите за
финансово-икономическото състояние на дружеството по години 2017г. –
2020г. Коефициентите за ликвидност били показатели, които отчитали колко
бързо активите на дружеството можели да се превърнат в пари или
съотношението им давало представа дали дружеството е способно да изплаща
текущите си задължения с краткотрайните активи. Коефициентът за обща
ликвидност за 2017г. бил 1,267, а за 2018г.-2020г. – 0; коефициентът за бърза
ликвидност за 2017г. бил 0,300, за 2018г. – 1,867, за 2019г. – 1,824 и за 2020г.
– 1,471; коефициентът на незабавна ликвидност за 2017г. и 2020г. бил с
3
нулева стойност, за 2019г. – 1,533, а за 2019г. – 1,471; със същите стойности
бил и коефициентът за абсолютна ликвидност. Според вещото лице,
получените стойности показвали, че с текущите си вземания дружеството
можело да погаси текущите си задължения.
Резултатите от изчисляването на коефициентите за ефективност на
приходите позволявало да се определи колко разходи били направени на
единица приход. Добра тенденция била ако коефициентът на ефективност
намалява. Тъй като от м. юли 2019г. дружеството не осъществявало дейност,
то за годината бил 0 / в таблицата посочен като 1/, за 2017г. бил 0,944, за
2018г. бил 0,974 и за 2020г. – 0.
Коефициентите за финансова автономност, посочени в таблицата по
години, били както следва 2017г. -0,545, 2018г. – 0,464, 2019г. – 0,419, 2020г. -
0,258. В случаите, когато коефициентът на финансова автономност бил под
единица, било налице превишение на задълженията спрямо собствения
капитал, т.е. съществуващите задължения не били достатъчно обезпечени с
имущество на предприятието.
Коефициентът за обращаемост на активите характеризирал времето на
обращения на активите и за положителна се смятала тенденцията за
намаляване. В случая дружеството не притежавало активи и поради това
стойностите на коефициента били нулева.
С коефициента за рентабилността се оценявала способността на
предприятието да носи доход от вложения в него капитал или рентабилността
характеризирала доколко дейността на предприятието била печаливша.
Предвид това, че дружеството не упражнявало дейност от м. юли 2019г.
коефициента бил нула.
Методът на Алтмън представлявал модел за определяне на бъдещото
финансово развитие и платежоспособност на търговското дружество чрез
използване на финансови коефициенти. За Левман ЕООД през 2018г.
попадала в зоната на неопределеност, а от 2019г. в стрес зоната, в която
вероятността за фалит била голяма.
При отговор на въпроса дали дружеството има налични средства за
4
разноски в производството по несъстоятелност и бързоликвидни активи,
които да осигурят тези средства, вещото лице посочва, че от анализа на
предоставените данни от длъжника било видно, че към датата на подаване на
молбата дружеството притежавало активи в размер на 25 226,63лв.,
представляващи вземания от собственика – 24 825,08лв. и парични средства в
брой от 401,55лв., с които биха могли да се изплатят публичните задължения
и разноските в производството по несъстоятелност.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че счетоводството е
водено редовно, че търговецът не работи, а последните приходи от продажби
били от м. юни 2019г. Пояснява и осчетоводяването на сумата от 24 825лв.
като вземане от собственика. Към 31.12.2019г. тези средства били налични в
сметка Каса и съответно били посочени по този начин и в баланса, след което
същите били осчетоводени като изтеглени от каса и предоставени на
собственика.
Допусната е и допълнителна задача към експертизата за изясняване
произхода на вземането на дружеството към едноличния собственик на
капитала и наличието на документална обоснованост за него, за редовното му
осчетоводяване в баланса, както и възможностите то да бъде събрано и, дали
при настъпил падеж същото е изискуемо и ликвидно.
В допълнителното заключение вещото лице посочва наличните
финансови средства по сметка каса по години, както следва: към 31.12.2015г.
– 482.45лв., към 31.12.2016г. – 771.,83лв., към 31.12.2017г. – 81,52лв.. Към
31.12.2018г. наличните парични средства по сметка каса вече били
23 224,23лв. и били в резултат на разликата между реализиран
оборот/получени приходи и осчетоводени и платени в брой стоки, разходи и
възнаграждения на служители. Към 31.12.2019г. остатъкът на налични
парични средства бил в размер на 24 901,55лв. През м. януари 2020г. били
взети счетоводни операции, с които наличните парични средства в сметка 501
– каса в брой, били прехвърлени към сметка 493 – разчети със собственици, в
размер на 24 500лв., със счетоводни операции на 05.01.20г. – 9 800лв., на
10.01.20г. – 9 800лв. и на 12.01.20г. – 4 900лв. В баланса на дружеството
средствата били отразени в раздел Други вземания. Наличните парични
средства били от реализирания оборот от продажба на стоки. По обяснения на
5
счетоводителя, операциите били взети, тъй като дружеството вече нямало
търговски обект, оборота се отчитал на собственика и съответно паричните
средства се намирали у него.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че инвентаризация не
била правена, ако била правена и се установяло, че тези пари ги нямало на
каса, следвало да се заведат като вземане към собственика. Посочва и, че
счетоводно тези операции били взети, тъй като към 31.12.19г. паричните
средства са били по счетоводна сметка Каса налични, а реално
счетоводството нямало каса и били прехвърлени по сметка на собственика,
тъй като на него били отчитани и същият не представил никакви разходно
оправдателни документи срещу тях. Дружеството нямало друга сметка, освен
тази на управителя.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Процедурата по разглеждане на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност има за предмет установяване на основанието за неговото
откриване - неплатежоспособността на длъжника или неговата
свръхзадълженост (при капиталовите търговски дружества).
Според разпоредбата на чл. 607а ТЗ, производство по несъстоятелност
се открива за търговец, който е неплатежоспособен, а според чл. 608, ал. 1 от
ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, вкл. нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й (т.1), или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност (т.2), или задължение по частно държавно вземане
(т.3) или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко
1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца
(т.4). Съдът постановява решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ когато се установи
неплатежоспособността на длъжника.
По делото е безспорно качеството търговец на длъжника, с оглед
разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ. Според справка в ТР дружеството е
регистрирано 2015г.
6
Задължението на длъжника трябва да е действително, изискуемо,
ликвидно, парично, с точно определен произход, то трябва да произтича от
търговска сделка или да има публичноправен произход – публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност –
чл. 162 ДОПК.
Според писмо вх.№ 2986/12.10.20г. от ТД на НАП офис Смолян за
Левман ЕООД има образувано изпълнително дело № *********/2017г. на ТД
на НАП, с общ размер на задължението 14 159,01лв. Приложена към писмото
и справка за общите задължения.
В заключението по допуснатата експертиза, вещото лице посочва, че
задълженията към ТП на НАП били образувани от подадени декларации
образец 6 за дължими осигурителни вноски и корпоративен данък за 2015г.,
2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. по данъчни декларации по ЗКПО, както и
начислени лихви в размер на 14 213,37лв., от които 10866,42лв. главница и
3 346,95лв. лихва. Задълженията са посочени по периоди и суми на л.61-67,
като първите такива са от 2015г. /дружеството е регистрирано 2015г./
Неплатежоспособността в правната доктрина и съдебната практика се
определя като обективно състояние на длъжника да не е в състояние да
изпълни паричните си задължения към кредиторите, тъй като не разполага с
налични парични средства или възможности за продажба на активи, които
бързо да осигурят парична наличност за изпълнение за задълженията.
Обективното състояние не следва да зависи от волята на длъжника, за да е
налице невъзможност да изпълни паричните си задължения. Ако се установи,
че длъжникът може да плаща, но не желае да плаща, извън случаите, когато е
направил по надлежен ред оспорване на плащането, то това не представлява
обективна невъзможност на длъжника да изпълнява и съответно не е налице и
основание за съда да установява неплатежоспособност на длъжника.
В случая се установява, че в периода 2017г. – 2019г. молителят е
отчитал положителен финансов резултат, за 2019г. печалба от 500лв., за
2018г. печалба от 1 058,49лв., за 2017г. печалба от 2 051,48лв.
В периода 2017г. – 2019г. търговецът е осъществявал търговска
дейност и е отчитал печалба без да притежава имущество. Съдът не
7
възприема становището на длъжника за обективната невъзможност да
изпълнява публичноправните си задължения поради липса на активи, тъй като
тази липса не е била препятствие да осъществява успешна търговска дейност
за изследвания период 2017г. – 2019г.
При това финансово състояние, още от 2015г. задълженията за ДОО,
здравно осигуряване и ДЗПО не са изпълнявани не поради обективна
невъзможност, а поради евентуално нежелание и недобросъвестност от
страна на длъжника. Очевидно причината за спиране на плащанията на
осигуровки от 2015г. / в заключението вещото лице посочва, че последното
плащане на публичноправни задължения е на 29.12.2015г., в размер на
91,53лв., като след тази дата дружеството спряло да плаща задълженията към
НАП/, а в последствие на натрупаните лихви за просрочие не се корени в
липсата на възможност за плащане на търговеца, който е развивал дейност и
отчитал печалба, в посочения период 2017-2019г., а в априотизиране на
данъчните задължения.
Анализът на икономическото състояние на длъжника не сочи на
състояние на неплатежоспособност, което да е трайно, обективно и
необратимо. За основен критерий при определяне на обстоятелството дали
едно дружество е платежоспособно или не в икономическата теория и
практика се приемат коефициентите за ликвидност. Същите отразяват
способността на дружеството да погасява своевременно задълженията си.
Така коефициентът за обща ликвидност за 2017г. е 1.267, коефициентът за
бърза ликвидност за 2018г. е 1,867, за 2019г. – 1.824, за 2020г. – 1.471,
коефициентът за незабавна и абсолютна ликвидност за 2018г. е 1.533, а за
2019г. 2019г. – 1.471. Според първоначалното заключение, получените
стойности показвали, че с текущите си вземания дружеството може да погаси
текущите си задължения. Вещото лице посочва и, че според метода на
Алтман през 2018г. дейността на дружеството е попадала в зоната на
неопределеност, а от 2019г. в стрес зоната.
Посочено е още в заключението, че Левман ЕООД има краткосрочни
вземания от собственика в размер на 24 825,08лв. и касови наличности от
401,55лв., или след съпоставка на краткотрайните активи с краткотрайните
пасиви, активите са в повече от пасивите.
8
Посоченото по-горе и доказателства не сочат на обективна
невъзможност за плащане на публичноправните задължения.
С оглед изложените съображения, съдът счита, че затрудненията на
търговеца имат временен характер и подадената молба за откриване
производство по несъстоятелност следва да се отхвърли.
Предвид на изложеното и на основание чл. 631 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 625 ТЗ молбата на Левман ЕООД –
Смолян, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, ул.
Тракия 86А, представлявано от управителя Л. М., с искане за постановяване
на решение за обявяване на неплатежоспособност, считано от 18.09.2020г. и
да се открие производство по несъстоятелност, като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА Левман ЕООД – Смолян, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Смолян, ул. Тракия 86А, представлявано от
управителя Л. М., да заплати по сметка на Окръжен съд – Смолян сумата от
250лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, в 7
дневен срок от съобщаването му на молителя.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
9