РЕШЕНИЕ
№ 600
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20241110121772 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод на искова молба вх. № 124807/15.04.2024 г.
на Д. П., гражданин на Федерална Република Германия, роден на ******, срещу ГП [ фирма
] ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, летище ****,
представлявано от Г. К. С. П., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 7,
§ 1, б. „а“, във връзка с чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение с повече от три часа на
редовен пътнически полет № ***от **** на ответника по маршрута Нюрнберг, Германия –
Прищина, Косово, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 15.04.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е сключил договор за въздушен
превоз с ответника за редовен полет № IV677 по направление летище Нюрнберг, Германия
до летище Прищина, Косово на 30.07.2022 г., с планиран час на излитане – 20:45 ч. местно
време, и планиран час на кацане – 22:35 ч. местно време. В деня на полета ищецът се е явил
навреме за полета от Нюрнберг и е преминал надлежно всички контролни и регистрационни
процедури. Поддържа, че поради виновно забавяне на изпълнението на договора за
въздушен превоз от страна на ответника, ищецът е пристигнал в крайния пункт на
пристигане с повече от 3 часа закъснение, спрямо планираното разписание, като е следвало
да кацне в 22:35 ч. местно време на 30.07.2022 г., но реално е кацнал едва в 02:24 часа на
следващия ден. Твърди, че е изпратил покани за водене на преговори и извънсъдебно
разрешаване на спора, но отговор от страна на авиопревозвача така и не последвал.
Поддържа, че са налице условията по чл. 7, § 1, буква „б“ от Регламент 261/2004 за
изплащане на обезщетение, тъй като разстоянието на процесния полет от Нюрнберг,
1
Германия до летище Прищина, Косово е 1 088 км. Излага доводи, че съгласно Решение от
19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-432/07 разпоредбите на чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от
Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети
може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото
на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от
регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по- голяма от три часа. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва обстоятелството, че ищецът е бил пасажер на **** с направление летище Нюрнберг,
Германия - летище Прищина, Косово, както и че полетът е планиран с час на излитане в
20:45 и час на пристигане в 22:45, но същият е пристигнал със закъснение от 03:52 ч.
Поддържа, че причина за закъснението на полета не е виновното поведение от страна на [
фирма ] ЕООД, а закъснението на полета с 03:26 ч. е следствие на закъснение на предходен
ротационен **** от същото летище, който е бил забавен в 03:30 при излитане, от които 02:56
е свързано с техническо закъснение и 34 минути с проблеми със сигурността на летището,
възникнали при предишни полети. Поради проблемите с **** не е могъл да излети и ***
Впоследствие, останалите 26 минути от закъснението са свързани с чакане на разрешение за
излитане от Ръководство въздушно движение, което отново не е по вина на [ фирма ] ЕООД.
Поради това, ответникът поддържа, че закъснението на полета е вследствие на независещи
от него причини и в случая са налице изключващите отговорността му обстоятелства по чл.
5, пар. 3 от Регламент (EО) № 261/2004. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 39674/01.10.2024 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 13.11.2024 г. открито съдебно
заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал.
1, т. 4 и т. 5 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1./ че ответникът е компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране, 2./
наличието на договор за въздушен превоз между страните с посоченото в исковата молба
съдържание, 3./ че ищецът е имал потвърдена резервация за **** по направление Нюрнберг,
Германия – Прищина, Косово, планиран за изпълнение от ответната авиокомпания, както
следва: излитане от Нюрнберг на 30.07.2022 г. в 20:45 часа и кацане на летището в Прищина
на 30.07.2022 г. в 22:35 часа, за който има потвърдена резервация; 4./ че разстоянието между
пункта на заминаване и на пристигане е до 1 500 километра; 5./ че процесният полет е
кацнал на летището в Прищина със закъснение повече от 3 часа.
По делото е представен и приет като писмено доказателство в превод на български
език летателен и технически дневник на въздухоплавателно средство рег. № , тип на
самолета ***, видно от който с посоченото превозно средство е изпълняван полет № GP677,
с направление Нюрнберг – Прищина, пуснат за излитане в 22:50 часа на 30.07.2022 г. В града
„дефекти“ е отбелязано, че лява позиционна габаритна светлина не работи, а в графа
„коригиращи действия“ – че дефектът е отстранен. Посочено е блокирано време: 1:55,
летателно време: 1:33 часа. Отбелязано е извършването на транзитна проверка в
съответствие с Ръководството за техническо обслужване на въздухоплавателни средства и
ревизия 1 на програмата за техническо обслужване на [ фирма ].
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 7, § 1,
2
б. „а“, във връзка с чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския
парламент и на Съвета за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250,00 евро,
представляваща обезщетение за закъснение с повече от три часа на редовен пътнически
полет № IV677 от 30.07.2022 г. на ответника по маршрута Нюрнберг, Германия – Прищина,
Косово, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
15.04.2024 г. до окончателното плащане.
В чл. 4, § 1 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по граждански и търговски дела, с който е отменен Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от
22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по граждански и търговски дела, е предвидено общо правило за компетентност, съгласно
което ищецът има възможност да се обърне към юрисдикцията по местоживеене на
ответника, като с идентично съдържание е и правилото на чл. 2, § 1 от отменения Регламент
(ЕО) № 44/2001.
Съгласно чл. 67 и чл. 71 от Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела, този регламент не засяга приложението на
разпоредби, регламентиращи компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения в специфични области, които се съдържат в инструменти на Съюза или в
национално законодателство, хармонизирано съобразно тези инструменти. С оглед на това
следва извод, че Регламент № 1215/2012 не засяга и приложението на Монреалската
конвенция и последната има предимство над правилата за международна компетентност,
уредени в посочения регламент, а решенията, постановени от съдилища в държава от
Европейски съюз, постановени на основание компетентност по чл. 33 от Монреалската
конвенция, могат да се изпълняват в другите държави от съюза при условията на Регламент
(ЕС) № 1215/2012 г. Правилото за международна компетентност по Монреалската конвенция
позволява на пътника, претърпял вреди от неизпълнение на договора за въздушен превоз, да
предяви иска си пред съда по (а) седалището на превозвача, (б) мястото на основната му
дейност или (в) друго място на дейност на превозвача, откъдето е бил закупен билетът за
превоз (негов клон или представителство,), или (г) пред съда в крайната точка на превоза. В
разглеждания случай седалището на превозвача се намира в гр. София, Република България,
поради което настоящият съдебен състав приема, че сезираният Софийски районен съд е
международно компетентен да разгледа предявения иск по чл. 7, § 1, б. „а“, във връзка с чл.
5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“, във връзка с
чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: 1./ наличието на валидно правоотношение между страните по
договор за въздушен превоз на пътници, по което има качеството на пътник, респ.
закупуване на самолетен билет за **** по направление Нюрнберг – Прищина, планиран за
изпълнение от ответната авиокомпания, както следва: излитане от летище Нюрнберг на
30.07.2022 г. в 20:45 часа и кацане на летището в Прищина на 30.07.2022 г. в 22:35 часа, за
който има потвърдена резервация; 2./ че самолетът е кацнал на летището в Прищина със
закъснение по-голямо от 3 астрономическа часа; 3./ размера на дължимото обезщетение,
включващо разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия
кръг.
В тежест на ответника е да установи по делото при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: изпълнение по договорите за въздушен превоз, съгласно
уговореното /в уговореното време до уговореното място/, респ. изплащане на претенцията
на ищеца, както и конкретните си възражения си за наличие на извънредни обстоятелства.
3
Съгласно чл. 3, т. 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., този регламентът се прилага
за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към
която договорът се прилага. С оглед на това и при конкретиката на разглеждания случай
посоченият регламент регулира спорните материални отношения, предмет на иска по гр. д.
№ 21772/2024 г. на СРС, 29 състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за
всички полети на територията на Общността до 1 500 километра.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 39674/01.10.2024 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 13.11.2024 г. открито съдебно
заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал.
1, т. 4 и т. 5 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1./ че ответникът е компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране, 2./
наличието на договор за въздушен превоз между страните с посоченото в исковата молба
съдържание, 3./ че ищецът е имал потвърдена резервация за **** по направление Нюрнберг,
Германия – Прищина, Косово, планиран за изпълнение от ответната авиокомпания, както
следва: излитане от Нюрнберг на 30.07.2022 г. в 20:45 часа и кацане на летището в Прищина
на 30.07.2022 г. в 22:35 часа, за който има потвърдена резервация; 4./ че разстоянието между
пункта на заминаване и на пристигане е до 1 500 километра; 5./ че процесният полет е
кацнал на летището в Прищина със закъснение повече от 3 часа. Следователно всички
предпоставки, включени във фактическия състав на предявения осъдителен иск, са
безспорни между страните.
С оглед така отделените за безспорни между страните обстоятелства, единственият
спорен между страните въпрос в настоящото съдебно производство касае наличието на
извънредни обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение
съгласно чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004.
В конкретния случай по делото се поддържа наличието на „извънредни
обстоятелства“, освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение съгласно
чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, свеждащи се до закъснение на предходен ротационен
**** от същото летище, който е бил забавен в 03:30 при излитане, от които 02:56 е свързано
с техническо закъснение и 34 минути с проблеми със сигурността на летището, възникнали
при предишни полети. За установяване наличието на посочените „извънредни
обстоятелства“ ответникът ангажира по делото летателен и технически дневник на
въздухоплавателно средство ****.
Според нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, опериращ въздушен
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е
причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори
да са били взети всички необходими мерки – следователно предвидено е изключване на
отговорността на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е
обаче граница на това изключение, като е въведено условието такива „извънредни
обстоятелства“ да не могат да бъдат избегнати „дори и ако са взети всички необходими
мерки“, т. е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния
превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата
на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се тълкува стриктно.
В съображение 14 от Регламент /ЕО/ 261/2004 се съдържа неизчерпателно изброяване
на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими
с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята,
4
че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във
връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение,
продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет,
въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на
закъснения или отменени полети.
В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree
Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития /изброените в
Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване,
предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент /ЕО/ 261/2004, както и съпътстващите такова
събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл.
5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето
съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето
естество или произход.
В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20, Airhelp, е прието, че с понятието
„извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004
се обозначават събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и
спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай.
В Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15, Marcela Peskov и Jirн Peska срещу
Travel S. a. s. е посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от
отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки
случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е.
чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят
по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен
превозвач; в този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл – освен с
цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения
момент – да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до
отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа.
Следователно в тежест на въздушния превозвач – ответника по делото е да установи
наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за закъснението на процесния
полет, както и че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни
обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за
него – чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до
правоизключващо отговорността обстоятелство.
В разглеждания случай ответникът не изпълни възложената му доказателствена
тежест и не установи в процеса настъпването на твърдените от него извънредни
обстоятелства, които са се намират в причинна връзка със закъснението на процесния полет
и които да съставляват основание за изключване на отговорността на превозвача. От една
страна, в срока по чл. 131 ГПК ответникът твърди наличие на техническо закъснение от
02:56 часа при изпълнение на предходен ротационен полет IV631, но представеният от него
летателен и технически дневник не съдържа данни относно осъществяването на посочения
предходен полет, още повече този дневник не установява, че въпросният полет и процесният
такъв са изпълнявани с едно и също въздухоплавателно средство. Посоченият документ,
приет като писмено доказателство по делото, сочи за наличие на технически повреди в
елемент на самолет рег. № , тип , които са били отстранени още на 25.03.2021 г., като
същевременно в него се съдържа и отбелязване, че е извършена 24-часова проверка на
5
въздухоплавателното средство в съответствие с ръководството за техническо обслужване.
При тези отбелязвания съдът приема, че ответникът не доказа по делото наличието на
конкретен технически дефект във въздухоплавателното средство, с което е изпълнен
процесният полет. Същевременно осъществяването на техническата поддръжка на
въздухоплавателните средства е дейност, която е присъща на нормалното упражняване на
дейността на въздушния превозвач и не може да се приеме, че тя се намира извън
ефективния му контрол, поради което и съдът приема, че несвоевременното
осъществяване следва да се вмени във вина на превозвача и не е от естество да освободи
същия от отговорност. Що се касае до твърденията му, че 26 минути от закъснението на
полета са били свързани с чакане на разрешение за излитане от Ръководство въздушно
движение, последните останаха неподкрепени от каквито и да е доказателства.
За прецизност на изложението и в контекста на наведените в срока по чл. 131 ГПК
твърдения за наличие на „извънредно обстоятелство", което е засегнало не само процесния
полет, а и предходен полет, опериран от превозвача със същото въздухоплавателно средство,
настоящият състав намира за нужно да отбележи и следното:
В Решение на съда на ЕС по дело С-74/19, е прието, че нито съображения 14 и 15,
нито чл. 5, параграф 3 от Регламента ограничават признатата на опериращите въздушни
оператори възможност да се позоват на „извънредно обстоятелство“ само до хипотезата, в
която това обстоятелство засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват
тази възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга
предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /т. 51/. Следователно, за
да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на
голямо закъснение или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове
на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото
въздухоплавателно средство предходен полет /т. 53/. Изтъкването на такова извънредно
обстоятелство предполага обаче наличието на пряка причинно-следствена връзка между
настъпването на това обстоятелство, засегнало предходен полет, и закъснението или
отмяната на следващия полет, която трябва да бъде преценена с оглед наличните
факти и по-специално като се вземе предвид начина на използване на съответното
въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач /т. 54/.
Идентични съображения СЕС е изложил и в т. 4 от Решение на Съда /четвърти състав/ от
22.04.2021 г. по дело С-826/19 /WZ срещу Austrian Airlines AG/, с което е прието, че член 5,
параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от
задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при
пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно
обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран
от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата
предпредпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена връзка
между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при
пристигането, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-
специално начина на използване на разглежданото въздухоплавателно средство от
съответния опериращ въздушен превозвач. В мотивите на решението съдът е приел, че
постигането на равновесие между интересите на пътниците, ползващи въздушен транспорт,
и интересите на въздушните превозвачи, което, както бе припомнено в точка 39 от
настоящото решение, e ръководещо при приемането на Регламент № 261/2004, предполага да
се вземе предвид начинът на използване на въздухоплавателните средства от въздушните
превозвачи, и по-специално обстоятелството, че едно и също въздухоплавателно средство
може да извърши няколко последователни полета в един и същи ден, което означава, че
всяко извънредно обстоятелство, засягащо въздухоплавателно средство при предходен
полет, се отразява на полета или полетите след него. Следователно, за да се освободи от
задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо закъснение
6
или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се позове на „извънредно
обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно
средство предходен полет в рамките на предпредпоследната ротация на това
въздухоплавателно средство.
При определяне дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004
препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на
международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за България от
09.01.2004 г./, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че
отмяната или закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че той е взел всички
необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна
рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от съображение 7 от преамбюла на
Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват полети не само с
притежавани от тях самолети. В Решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е
длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от
извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в
разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на
такива обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от време, който
да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните
обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с такава продължителност, че
превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с оглед капацитета на
предприятието му към дадения момент/.
В разглеждания случай ответникът не твърди да е предприел каквито и да е мерки за
предотвратяване последиците от закъснението на предходните полети, осъществени с
въздухоплавателно средство – самолет с рег. № , респ. за предотвратяване закъснението на
полет № IV677. Поради това настоящият съдебен състав приема, че последният не е
положил грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се
освободи от задължението си за плащане на обезщетение. В настоящия случай ответникът
нито се позовава, нито установява някаква пречка за изпълнение на процесния полет с друго
въздухоплавателно средство, т. е., че би се стигнало до непоносими жертви за него с оглед
капацитета на предприятието му. А икономическата изгода на превозвача от ползването на
едно и също въздухоплавателно средство за осъществяването на последователни полети не
може да има превес над гарантираното високо равнище на защита на пътниците, съобразно
съображения 1, 2 и 4 от Регламент № 261/2004 – в този смисъл и практиката на СГС,
обективирана в Решение № 1874/14.07.2022 г. по в. гр. д. № 20211100514108 на СГС, III Б
въззивен състав, която настоящият съдебен състав споделя.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.7, §1, б.
„а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер
на 250 евро се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски за исковото производство и за производството по
обезпечаване на бъдещ иск. Следователно на ищеца се дължат разноски за исковото
производство в общ размер на 550,00 лева, както следва: 50,00 лева – държавна такса, и
500,00 лева – адвокатско възнаграждение, както и за производството по обезпечаване на
бъдещ иск в общ размер на 537,72 лева, както следва: 40,00 лева – държавна такса, и 497,72
лева – адвокатско възнаграждение. Що се касае до поисканите за първи път със списъка по
чл. 80 ГПК разноски, сторени в хода на изпълнителен процес, същите не касаят
отговорността за разноски по чл. 78 ГПК и не подлежат на присъждане по този процесуален
ред, поради което настоящият състав не следва да ги присъжда на ищеца в настоящото
производство.
7
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА [ фирма ] ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.
София, летище ****, представлявано от Г. К. С. П., ДА ЗАПЛАТИ на Д. П., гражданин на
Федерална Република Германия, роден на ***** г., на основание чл. 7, параграф 1, б. "а"
от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, сумата в размер на 250,00 евро,
представляваща обезщетение за закъснение с повече от три часа на редовен пътнически
полет № *****г. на ответника по маршрута Нюрнберг, Германия – Прищина, Косово, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.04.2024 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 550,00
лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 21772/2024 г. на СРС, 29 състав, и
сумата в размер на 537,72 лева – сторени разноски в производството по ч. гр. д. №
14864/2024 г. на СРС, 74 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8