Решение по дело №3295/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.  София, 21.07.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА                                                                                         

                                                                               ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

като разгледа ч.гр.д.№ 3 295 по описа за 2021 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.                       

Подадена е жалба с вх. №290030/10.03.2021г. по описа на СГС от длъжника ЗАД „А.” срещу постановление изх. №356 от 03.02.2021г. по изпълнително дело №20218590400029.

Жалбоподателят -  ЗАД „А.” излага доводи относно:

-         начисленото адвокатско възнаграждение в размер на 2 820 лв.

Първо посочва, че няма доказателства този размер да е заплатен от взискателя на адвоката. Евентуално поддържа, че за сумата над 200 лв. така определения адвокатски хонорар е прекомерен, тъй като вземането е събрано преди изтичане на срока за доброволно изпълнение.

-         определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В тази част жалбоподателят поддържа, че такава такса не се дължи от него, тъй като плащането е направено в срока за доброволно изпълнение, поради което следва да се третира като равнозначно на доброволно.

Евентуално се иска нейното намаляване предвид неправилно определяне на адвокатското възнаграждение на взискателя и неправилно изчисляване на законната лихва.

- обжалват се разноските и таксите определени от ЧСИ.

Жалбоподателят посочва, че не е изготвена от ЧСИ и съответно не му е връчена сметка за дължимите такси и разноски съгласно чл. 79 от ЗЧСИ. На следващо място посочва, че същите са неправилно определени и завишени.

- обжалва се размерът на законната лихва от 34 266, 66 лв. върху сумата от 120 000 лв. за периода 30.03.2018г. – 21.01.2021г.

Жалбоподателят поддържа, че за периода 13.03.2020г. – 09.04.2020г. не дължи заплащане на лихва за забава на основание чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Моли съдът да отмени обжалваното постановление. Претендира направените разноски в настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Взискателят – Л.Б.К.в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, депозира възражение, в което излага становище за неоснователност на частната жалба. Относно твърденията за неправилно изчислена законна лихва взискателят поддържа, че посочения текст на закона се отнася единствено за договорните отношения, а в разглеждания случай задължението не е такова. Относно твърденията за прекомерност на адвокатското възнаграждение взискателят поддържа, че адвокатското възнаграждение обхваща винаги два компонента по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по чл. 10, т. 2 или някоя от следващите точки. Тази своя теза обосновава с граматическо тълкуване. Моли да се остави без уважение жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на частната жалба. Подробно са описани по стойност и на какво основание са начислени такси.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, приема следното:

         Производството по изпълнително дело №20218590400029 е образувано на 19.01.2021г. въз основа на подадена молба от Л.Б.К., в качеството й на взискател срещу ЗАД „А.”, в качеството на длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 15.01.2021г. издаден по гр. д. №2949/2020г. по описа на САС. Молбата е подадена от упълномощен от взискателя адвокат, за когото са представени по делото: пълномощно и договор №518648 от 18.01.2021г. за правна защита и съдействие, в който е вписан адвокатско възнаграждение в размер на 2 820 лв. и отбелязване, че плащането е направено в брой.  

         На страница 8 от изпълнителното дело е представено и второ пълномощно от взискателя в полза на адвокат, в който е вписано, че упълномощава същия да сключва  от него име и за негова сметка възмездни договори, инкорпорирани в адвокатски кочан, за образуване и процесуално представителство по изпълнителна дела, като във всеки договор следва да бъде отразено реалното заплащане /предаване и приемане/ в брой на уговореното по между им адвокатско възнаграждение от по 2 820 лв. с произход  предоставен заем.

На 19.01.2021г. е изготвена и връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която са вписани следните суми като задължения към 01.02.2021г:

-         120 000 лв. – главница,

-         34 667, 97 лв. – законна лихва върху тази сума за периода 30.03.2018г. – 01.02.2021г.,

-         31 247, 25 лв. – лихва за забава върху посочената по-горе главница за периода 05.09.2015г. – 29.03.2018г.,

-         8 519, 64 лв. – такси и разноски по ТТРЗЧСИ и

-         2 820 лв. – адвокатско възнаграждение или общо задължение в

размер на 197 254, 86 лв., от които се прави прихващане със задължението на взискателя към длъжника за разноски по същото гражданско дело в размер на 431 лв. и така общия размер на дълга е 196 823, 86 лв.

На л. 16 от изпълнителното дело е приложено запорно съобщение до „Централна кооперативна банка” АД, което е получено от банката на същата дата.

На 20.01.2021г. съдебния изпълнител е вдигнал запора върху банковата сметка на длъжника в „ЦКБ” АД.

На 22.01.2021г. длъжникът по изпълнителното дело е подал възражение срещу:

-         определения размер на законната лихва,

-         включването на адвокатско възнаграждение над 200 лв.,

-         дължимостта на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и

-         срещу размера на таксите и разноски посочени в поканата за

доброволно изпълнение.

На лист 26 от изпълнителното дело е приложено писмо от „ЦКБ” АД, от което е видно, че на 20.01.2021г. е направен превод по сметката на ЧСИ за целия размер на дълга от 196 823, 86 лв.

На 03.02.2021г. е издаден обжалвания акт, с който съдебният изпълнител :

-         е намалил размера на законната лихва за периода от 30.03.2018г. – 20.01.2021г. от 34 667, 97 лв. на 34 233, 33 лв.,

-         отказано е намаляване на адвокатското възнаграждение,

-         отказал е да не бъде начислявана такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и

-         и са посочени по основание и размер вида на определените такси и разноски от ЧСИ.

         При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

I. Относно размера на законната лихва върху главницата от 120 000 лв.

Не се спори от страните, че периода, за който следва да бъде определена законната лихва е 30.03.2018г. – 20.01.2021г., когато е направено плащането от длъжника.

Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист, но законната лихва, която е определяема, следва да бъде изчислена от него и при изчисляването й, той трябва не само да извършени фактическите действия по пресмятането й, но и да се преценят всички други обстоятелства, обуславящи дължимостта й. Във връзка с това спорен между страните в изпълнителното производство е въпросът дали чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., в редакцията му за периода от 13.03.2021г. – 09.04.2021г. е приложима към разглеждания казус. Текста на посочената правна норма в този период е „До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи”. Настоящият съдебен състав като взе предвид мотивите на законопроекта и извърши логическо тълкуване на правна норма, приема, че същата е относима само за договорните задължения, тъй като неустойки се дължат само при договорно неизпълнение. В случая задължението произтича от деликт, а именно смъртта на наследодател на взискателя и отговорността на ответника е законоворегламентирана като застраховател като пряко и функционално обусловена от отговорността на деликвента, а не е договорна.

         С оглед на изложеното съдебния състав приема, че направеното възражение от жалбоподателя, за неправилно изчисляване на размера на дълга в частта относно законната лихва, е неоснователно и съответно в тази част жалбата следва да бъде оставена без уважение.

 

II. Относно определения размер на адвокатско възнаграждение за взискателя.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – се определя допълнително възнаграждение в зависимост от материалния интерес.

         В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя освен депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело не са извършвани други процесуални действия. В резултат на  предприетия изпълнителен способ в срока за доброволно изпълнение е преведено по сметка на ЧСИ задължението на длъжника. 

         Жалбоподателят посочва, че към така определения размер на адвокатско възнаграждение не следва да се включи и този определен по чл. 10, т. 2, предл. 1 от Наредбата. Настоящият съдебен състав приема,че доколкото в срока за доброволно изпълнение, чрез осъществен един изпълнителен способ – запор на банковата сметка на взискателя, е събрана дължимата сума, на взискателя не следва да се определя и адвокатско вънаграждение по т. 10.2 от посочената Наредба.

         Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения размер.

 

III. Относно дължимостта и размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят изобщо оспорва дължимостта на тази такса, тъй като плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение. Настоящият съдебен състав счита, че така направеното възражение е неоснователно, тъй като тази такса се дължи за събраната в изпълнителното производство сума, като не се прави разлика дали същата е заплатена в срока за доброволно изпълнение или извън него.

Съгласно т. 26 от ТТРЗЧИ таксата за събрани суми над 100 000 лв. е в размер на 5 220 лв. плюс 2 процента за горницата над 100 000 лв. В разглеждания случай размера на дълга съобразно поканата за доброволно изпълнение е 196 823, 86 лв. Тази сума следва да бъде намалена с:

- 2 620 лв., предвид приетото по - горе в мотивите, че с толкова следва да бъде намалено определеното от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение на взискателя и

- 434, 64 лв. – сумата, с която е намален размера на законната лихва. В резултат таксата по т. 26 следва да бъде определена върху сумата от 193 769, 22 лв. или същата е в размер на 8 514, 42 лв. с ДДС. В обжалвания акт размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧИ е определена на 8 305, 19 лв., тоест в размер по – малък от дължимия, поради което възражението, че същата е завишена е неоснователно и в тази част жалбата следва да бъде оставена без уважение.

 

IV. Относно дължимостта и размера на посочените в обжалвания акт такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

Настоящият съдебен състав приема, че съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ дължими такси по процесното изпълнително производство са:

- по т. 1 от ТТЗЧСИ - 20 лв. без ДДС за образуване на делото,

- по т. 5 от ТТРЗЧСИ – 20 лв. – за изготвяне и връчване на поканата за доброволно изпълнение и

- по т. 9 от ТТРЗЧСИ – 15 лв. за наложения от ЧСИ запор по банковата сметка на длъжника.

Настоящият съдебен състав счита, че не се дължи такса по т. 12 от ТТРЗЧСИ – 30 лв., тъй като от представения препис на изпълнителното дело не се установява изготвяне на справка за размера на дълга от съдебния изпълнител, както и посочената такса за връчване на съобщение за вдигане на наложения запор, доколкото такава такса не е предвидена в ТТРЗЧСИ.

Следователно дължимите такси за изпълнителното дело са общо в размер на 55 лв., а след начисляване на ДДС – 66 лв. и след включване и на таксата по т. 26 от ТТРЗЧИ – 8 305, 19 лв. или 8 371, 19 лв. В поканата за доброволно изпълнение е посочен общ размер на таксите и разноските дължими от взискателя по изпълнителното дело – 8 519, 64 лв.

С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата в тази част следва да се уважи, като се отмени постановлението на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на определените разноски в изпълнителното производство по ТТРЗЧСИ и се намалят същите до размера от 8 371, 19 лв. с ДДС.

 

Относно направените разноски за настоящото производство

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона.  Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.

         С тези мотиви съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ постановление изх. №356 от 03.02.2021г. по изпълнително дело №20218590400029, в частта, в която е отказано по искане на длъжника ЗАД „А.” да бъдат редуцирани адвокатското възнаграждение на взискателя и разноските по изпълнителното дело И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение изх. №199/19.01.2021г. по изпълнително дело №20218590400029:

-         разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 2 820 лв. на 200 лв. и

-         разноските начислени по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 8 519, 64 лв. с вкл. ДДС на 8 371, 19 лв. с вкл. ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №290030/10.03.2021г. по описа на СГС подадена от длъжника ЗАД „А.” срещу постановление изх. №356 от 03.02.2021г. по изпълнително дело №20218590400029 в частта относно определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и в частта, относно размерът на законната лихва от 34 266, 66 лв. върху сумата от 120 000 лв. за периода 30.03.2018г. – 21.01.2021г.

 

             Решението не подлежи на обжалване.

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.