Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 3 295 по описа за 2021
година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №290030/10.03.2021г. по описа на СГС от длъжника ЗАД „А.” срещу постановление
изх. №356 от 03.02.2021г. по изпълнително дело №20218590400029.
Жалбоподателят -
ЗАД „А.” излага доводи относно:
-
начисленото
адвокатско възнаграждение в размер на 2 820 лв.
Първо посочва,
че няма доказателства този размер да е заплатен от взискателя на адвоката.
Евентуално поддържа, че за сумата над 200 лв. така определения адвокатски
хонорар е прекомерен, тъй като вземането е събрано преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение.
-
определената
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В тази част
жалбоподателят поддържа, че такава такса не се дължи от него, тъй като
плащането е направено в срока за доброволно изпълнение, поради което следва да
се третира като равнозначно на доброволно.
Евентуално се
иска нейното намаляване предвид неправилно определяне на адвокатското
възнаграждение на взискателя и неправилно изчисляване на законната лихва.
- обжалват се
разноските и таксите определени от ЧСИ.
Жалбоподателят
посочва, че не е изготвена от ЧСИ и съответно не му е връчена сметка за
дължимите такси и разноски съгласно чл. 79 от ЗЧСИ. На следващо място посочва,
че същите са неправилно определени и завишени.
- обжалва се
размерът на законната лихва от 34 266, 66 лв. върху сумата от 120 000
лв. за периода 30.03.2018г. – 21.01.2021г.
Жалбоподателят
поддържа, че за периода 13.03.2020г. – 09.04.2020г. не дължи заплащане на лихва
за забава на основание чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение. Моли съдът да отмени обжалваното постановление.
Претендира направените разноски в настоящото производство, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Взискателят – Л.Б.К.в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, депозира възражение, в което излага
становище за неоснователност на частната жалба. Относно твърденията за
неправилно изчислена законна лихва взискателят поддържа, че посочения текст на
закона се отнася единствено за договорните отношения, а в разглеждания случай
задължението не е такова. Относно твърденията за прекомерност на адвокатското
възнаграждение взискателят поддържа, че адвокатското възнаграждение обхваща
винаги два компонента по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и по чл. 10, т. 2 или някоя от следващите точки.
Тази своя теза обосновава с граматическо тълкуване. Моли да се остави без
уважение жалбата.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба. Подробно са описани по стойност и на какво основание са
начислени такси.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело №20218590400029 е образувано на 19.01.2021г. въз основа на
подадена молба от Л.Б.К., в качеството й на взискател срещу ЗАД „А.”, в
качеството на длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 15.01.2021г. издаден
по гр. д. №2949/2020г. по описа на САС. Молбата е подадена от упълномощен от
взискателя адвокат, за когото са представени по делото: пълномощно и договор
№518648 от 18.01.2021г. за правна защита и съдействие, в който е вписан
адвокатско възнаграждение в размер на 2 820 лв. и отбелязване, че
плащането е направено в брой.
На страница 8 от изпълнителното дело е
представено и второ пълномощно от взискателя в полза на адвокат, в който е
вписано, че упълномощава същия да сключва
от него име и за негова сметка възмездни договори, инкорпорирани в
адвокатски кочан, за образуване и процесуално представителство по изпълнителна
дела, като във всеки договор следва да бъде отразено реалното заплащане
/предаване и приемане/ в брой на уговореното по между им адвокатско
възнаграждение от по 2 820 лв. с произход
предоставен заем.
На 19.01.2021г. е изготвена и връчена покана за доброволно изпълнение
до длъжника, в която са вписани следните суми като задължения към 01.02.2021г:
-
120 000 лв. – главница,
-
34 667, 97 лв. – законна лихва върху тази сума за
периода 30.03.2018г. – 01.02.2021г.,
-
31 247, 25 лв. – лихва за забава върху посочената
по-горе главница за периода 05.09.2015г. – 29.03.2018г.,
-
8 519, 64 лв. – такси и разноски по ТТРЗЧСИ и
-
2 820 лв. – адвокатско възнаграждение или общо
задължение в
размер на
197 254, 86 лв., от които се прави прихващане със задължението на
взискателя към длъжника за разноски по същото гражданско дело в размер на 431
лв. и така общия размер на дълга е 196 823, 86 лв.
На л. 16 от изпълнителното дело е приложено запорно съобщение до „Централна
кооперативна банка” АД, което е получено от банката на същата дата.
На 20.01.2021г. съдебния изпълнител е вдигнал запора върху банковата
сметка на длъжника в „ЦКБ” АД.
На 22.01.2021г. длъжникът по изпълнителното дело е подал възражение срещу:
-
определения размер на законната лихва,
-
включването на адвокатско възнаграждение над 200 лв.,
-
дължимостта на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и
-
срещу размера на таксите и разноски посочени в поканата
за
доброволно
изпълнение.
На лист 26 от изпълнителното дело е приложено писмо от „ЦКБ” АД, от
което е видно, че на 20.01.2021г. е направен превод по сметката на ЧСИ за целия
размер на дълга от 196 823, 86 лв.
На 03.02.2021г. е издаден обжалвания акт, с който съдебният изпълнител
:
-
е
намалил размера на законната лихва за периода от 30.03.2018г. – 20.01.2021г. от
34 667, 97 лв. на 34 233, 33 лв.,
-
отказано
е намаляване на адвокатското възнаграждение,
-
отказал
е да не бъде начислявана такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и
-
и
са посочени по основание и размер вида на определените такси и разноски от ЧСИ.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна, поради следните
съображения:
Не се спори от страните, че
периода, за който следва да бъде определена законната лихва е 30.03.2018г. –
20.01.2021г., когато е направено плащането от длъжника.
Съдебният
изпълнител е обвързан от изпълнителния лист, но законната лихва, която е
определяема, следва да бъде изчислена от него и при изчисляването й, той трябва
не само да извършени фактическите действия по пресмятането й, но и да се
преценят всички други обстоятелства, обуславящи дължимостта й. Във връзка с
това спорен между страните в
изпълнителното производство е въпросът дали чл. 6 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., в редакцията му за периода от 13.03.2021г. –
09.04.2021г. е приложима към разглеждания казус. Текста на посочената правна
норма в този период е „До
отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за
забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на
договор и изземване на вещи”. Настоящият съдебен състав като взе предвид мотивите на законопроекта и извърши логическо тълкуване
на правна норма, приема, че същата е относима само за договорните задължения,
тъй като неустойки се дължат само при договорно неизпълнение. В случая
задължението произтича от деликт, а именно смъртта на наследодател на
взискателя и отговорността на ответника е законоворегламентирана като
застраховател като пряко и функционално обусловена от отговорността на
деликвента, а не е договорна.
С оглед на изложеното съдебния състав
приема, че направеното възражение от жалбоподателя, за неправилно изчисляване
на размера на дълга в частта относно законната лихва, е неоснователно и
съответно в тази част жалбата следва да бъде оставена без уважение.
II. Относно
определения размер на адвокатско възнаграждение за взискателя.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване
на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а
съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – се определя
допълнително възнаграждение в зависимост от материалния интерес.
В конкретния случай от страна на
процесуалния представител на взискателя освен депозиране на молбата за
образуване на изпълнително дело не са извършвани други процесуални действия. В
резултат на предприетия изпълнителен
способ в срока за доброволно изпълнение е преведено по сметка на ЧСИ
задължението на длъжника.
Жалбоподателят посочва, че към така
определения размер на адвокатско възнаграждение не следва да се включи и този
определен по чл. 10, т. 2, предл. 1 от Наредбата. Настоящият съдебен състав
приема,че доколкото в срока за доброволно изпълнение, чрез осъществен един
изпълнителен способ – запор на банковата сметка на взискателя, е събрана
дължимата сума, на взискателя не следва да се определя и адвокатско
вънаграждение по т. 10.2 от посочената Наредба.
Предвид изложените мотиви настоящият
съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения
размер.
III. Относно
дължимостта и размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят изобщо оспорва
дължимостта на тази такса, тъй като плащането е извършено в срока за доброволно
изпълнение. Настоящият съдебен състав счита, че така направеното възражение е
неоснователно, тъй като тази такса се дължи за събраната в изпълнителното
производство сума, като не се прави разлика дали същата е заплатена в срока за
доброволно изпълнение или извън него.
Съгласно т. 26 от ТТРЗЧИ таксата за
събрани суми над 100 000 лв. е в размер на 5 220 лв. плюс 2 процента
за горницата над 100 000 лв. В разглеждания случай размера на дълга
съобразно поканата за доброволно изпълнение е 196 823, 86 лв. Тази сума
следва да бъде намалена с:
- 2 620 лв., предвид приетото по -
горе в мотивите, че с толкова следва да бъде намалено определеното от съдебния
изпълнител адвокатско възнаграждение на взискателя и
- 434, 64 лв. – сумата, с която е
намален размера на законната лихва. В резултат таксата по т. 26 следва да бъде
определена върху сумата от 193 769, 22 лв. или същата е в размер на
8 514, 42 лв. с ДДС. В обжалвания акт размерът на таксата по т. 26 от
ТТРЗЧИ е определена на 8 305, 19 лв., тоест в размер по – малък от
дължимия, поради което възражението, че същата е завишена е неоснователно и в
тази част жалбата следва да бъде оставена без уважение.
IV. Относно
дължимостта и размера на посочените в обжалвания акт такси и разноски по
ТТРЗЧСИ.
Настоящият съдебен състав приема, че съгласно
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ дължими такси по процесното изпълнително
производство са:
- по т. 1 от ТТЗЧСИ - 20 лв. без ДДС за
образуване на делото,
- по т. 5 от ТТРЗЧСИ – 20 лв. – за изготвяне
и връчване на поканата за доброволно изпълнение и
- по т. 9 от ТТРЗЧСИ – 15 лв. за наложения от
ЧСИ запор по банковата сметка на длъжника.
Настоящият съдебен състав счита, че не се
дължи такса по т. 12 от ТТРЗЧСИ – 30 лв., тъй като от представения препис на
изпълнителното дело не се установява изготвяне на справка за размера на дълга
от съдебния изпълнител, както и посочената такса за връчване на съобщение за
вдигане на наложения запор, доколкото такава такса не е предвидена в ТТРЗЧСИ.
Следователно дължимите такси за
изпълнителното дело са общо в размер на 55 лв., а след начисляване на ДДС – 66
лв. и след включване и на таксата по т. 26 от ТТРЗЧИ – 8 305, 19 лв. или
8 371, 19 лв. В поканата за доброволно изпълнение е посочен общ размер на
таксите и разноските дължими от взискателя по изпълнителното дело – 8 519,
64 лв.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
жалбата в тази част следва да се уважи, като се отмени постановлението на ЧСИ,
с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на
определените разноски в изпълнителното производство по ТТРЗЧСИ и се намалят същите
до размера от 8 371, 19 лв. с ДДС.
Относно
направените разноски за настоящото производство
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три изчерпателно изброени
хипотези на закона. Доколкото в
настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно изброените изключения,
следва, че направените разноски за настоящото производство следва да бъдат
понесени от длъжника, поради което и направеното му искане следва да бъде
оставено без уважение.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
изх. №356 от 03.02.2021г. по изпълнително дело №20218590400029, в частта, в
която е отказано по искане на длъжника ЗАД „А.” да бъдат редуцирани
адвокатското възнаграждение на взискателя и разноските по изпълнителното дело И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в
поканата за доброволно изпълнение изх. №199/19.01.2021г. по изпълнително дело №20218590400029:
-
разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателя от 2 820 лв. на 200 лв. и
-
разноските
начислени по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 8 519, 64 лв. с
вкл. ДДС на 8 371, 19 лв. с вкл. ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.
№290030/10.03.2021г. по описа на СГС подадена от длъжника ЗАД „А.” срещу постановление
изх. №356 от 03.02.2021г. по изпълнително дело №20218590400029 в частта относно
определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и в частта, относно размерът на
законната лихва от 34 266, 66 лв. върху сумата от 120 000 лв. за
периода 30.03.2018г. – 21.01.2021г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.