№ 204
гр. Варна, 28.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Ил. Хр. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно
частно наказателно дело № 20223000600187 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ПРЕВОДАЧЪТ К. Д. Т., редовно призован, явява се лично.
СНЕМА се самоличността на преводача.
ПРЕВОДАЧ К. Д. Т. - 59 годишен, бълг. гражданин, с висше
образование, не осъждан, без родство с жалбоподателя.
СЪДЪТ предупреди преводача за отговорността по чл.290, ал.2 от НК.
СЪДЪТ с оглед на обстоятелството, че лицето Х. Н. М. е белгийски
гражданин и не владее български език, намира, че за нуждите на настоящото
наказателно производство на същия следва да се назначи преводач, поради
което и на основание чл.142, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за преводач на жалбоподателя Х. Н. М. – К. Д. Т. , който
да извършва устен превод от български език на френски език и от френски
език на български език.
ЖАЛБ. Х. Н. М. – Това, което ми се превежда го разбирам.
Жалбоподателят Х. Н. М., редовно призован, води се от органите на
1
Съдебна охрана, представлява се от адв. М. Д. ЯНК. от АК – Добрич,
редовно упълномощен.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. Я. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства освен
тези, които съм представил с жалбата. Нямам искания за отводи. Ако съдът
прецени, че следва да инициира събиране на доказателства, това е негова
воля.
ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат представените с жалбата писмени
доказателства.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме представените с жалбата писмени
доказателства, не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото Нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот, акт №5, том VІІ, дело№ 1085/2018 г.,
вх. Рег. № 2034 от 04.10.2018 г. на Служба по вписванията – Каварна; Нот.
акт за покупко-продажба на недвижим имот, акт № 14, том VІІ, дело №
1045/2017 г., вх. Рег. № 2278 от 09.10.2017 г.; Справка № 586389/16.05.2022 г.
чрез отдалечен достъп по данни за имот; Справка № 586444/16.05.2022 г. чрез
отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби
по вписванията; Справка актуално състояние от ТР за „Проксум“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „Простор“ №
12-5, представлявано от управителите Х.М. Н. и А.Л.; Акт за брак № 188/2018
г., съставен в Антверпен, район Антверпен, дата на сключване на брака – 28
април 2018 г.; Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС №
*********, издаден на 08.12.2021 г. от ОД на МВР гр. Добрич; Писмени
обяснения от Х.М. Н..
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Я. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло депозираната
от нас жалба срещу решението на първоинстанционния съд, който за жалост
не е отговорил на няколко изключително важни и поставени от нас
възражения относно изпълняемостта и редовността на заповедта за арест
издадена от първоинстанционния съд в Кралство Белгия. Жалбата е
2
изключително подробна, аз съм сигурен, че Вие сте се запознали с нея и сте
се запознали с подробните съображения, които сме изложили, поради което
сега ще добавя няколко кратки щрихи и съображения към нея.
Ние категорично продължаваме да твърдим, че така наречената
европейска гаранция за арест издадена от първоинстанционния съд в гр.
Тонгрен е неизпълняема, дори и да допуснем, че има грешка в превода и това
не е заповед, а гаранция, то това не е причината, поради която твърдим, че тя
е неизпълняема. Посочили сме във въззивната жалба, че неизпълняемостта се
дължи на липса на реквизит на заповедта за арест и то на задължителния
реквизит посочен както в т.1 на чл.8 от Рамковото решение /РР/ от 2002 г.,
така и в кореспондиращия му чл. 37, ал.1, т.3 от ЗЕЕЗА. На практика в
същата не е посочен никакъв съдебен акт, въз основа на който се издава ЕЗА.
Цитирали сме подробно в жалбата раздел Б на тази европейска гаранция и
това по никакъв начин не удовлетворява изискването на РР и на закона.
На второ място, ОС напълно пренебрегна нашите твърдения относно
липса на гаранции, което само по себе си води на наличие на факултативното
основание за отказ от постановяване на изпълнение на заповедта по смисъла
на чл. 40, ал.1, т.3 от Закона и чл.5, т.т.2 и 3 от РР.
Развили сме подробни съображения защо приемаме, че е налице
противоречие между РР и транспонираните от него текстове в закона относно
смисъла на думата или понятието пребиваващ. Ще добавя, че в тази връзка се
позоваваме на Решение на ЕС в Люксембург – голям състав, от 17 юли 2008 г.
по дело № С-66/08, която практика е абсолютно задължителна за всички
съдилища от държавите членки на ЕС, и която дава задължително тълкуване
на понятието пребиваващо лице, с което боравят чл.4, т.6 и чл.5, т.3 от РР. В
тази връзка и на база представените от нас доказателства, които Вие приехте,
се установява, че Х.Н. не само пребивава в РБ и не е просто продължително
пребиваващ, а не постоянно, както изисква нашият закон, а че той е установил
с нашата държава връзка, чиято степен на близост е по-голяма от тази на
обикновено пребиваващ. В тази връзка с цитираното решение ЕС е посочил,
че за да се извърши преценка за прилагането на цитираните вече от мен
разпоредби от РР, то следва да се вземат предвид редица обективни елементи,
които характеризират положението на лицето и по-конкретно
продължителността, естеството и условията на престоя му в държавата, в
която е задържана, както и семейните и икономически връзки, които той има
с тази държава. Доколкото основните принципи на правната система на ЕС са
прекия ефект и върховенството на правото на ЕС, аз и не само аз, но и съдът
на ЕС приема, че то може и следва да бъде пряко приложимо в съдилищата от
държавите членки на ЕС, ако аналогичните национални решения са в
противоречие с това право.
Предвид на изложеното аз пледирам пред Вас да постановите решение, с
което да отмените решението на ДОС поради твърдяната и констатирана от
нас липса на реквизити в заповедта за арест, както и поради наличие на едно
3
от факултативните изисквания изложени както в закона, така и в РР, а също и
поради липсата на гаранции по чл. 40 и кореспондиращата разпоредба от РР.
Ако приемете и постановите решение, с което да откажете изпълнението
на ЕЗА, моля да отмените и мярката за неотклонение „Задържане под
стража“, постановена по отношение на моя подзащитен.
ЖАЛБ. Н. – Мога само да добавя, че животът ми в момента е в България,
нямам нито имот, нито връзки в Белгия. Освен това в момента попълвам един
сериозен пропуск, не говоря български и го уча.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, нашето становище е, че
жалбата е неоснователна.
Най-напред смятаме, че в делото е приложена надлежна ЕЗА, а не само
гаранция за арест. Тази ЕЗА се намира на л.37 -41 от делото, съдържа
необходимите реквизити и правилно първоинстанционният съд е постановил
въз основа на нея предаване на г-н Н. на белгийските власти. Също така
смятаме, че не е правилно и твърдението, че в приложената към делото
европейска гаранция за арест не били посочени данни, тези реквизити са в
заключителната част на документа, където е посочено, че са издадени от гр.
Лимбург, Отдел Тонгрен и т.н.
Смятаме, че не е налице и факултативното основание за отказ твърдяно
от защитата. По този въпрос първоинстанционният съд е дал подробен
отговор, ние сме съгласни с неговите аргументи. По приложената справка от
МВР – Добрич е видно, че г-н Н. е със статут на продължително пребиваващ в
Р. България, но няма статут на постоянно пребиваващ, каквото всъщност е
изискването на закона и твърдението на защитата.
С оглед тези съображения ние смятаме, че жалбата е неоснователна и
моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд.
АДВ. Я. /реплика/ - Аз не твърдя, че изискванията на закона са различни
от тези, които изложи представителят на ВАпП, аз твърдя, че те са различни
от тези, които са приети в Рамковото решение, което е задължително за
транспониране.
ЖАЛБ. Х. Н. М. – Желая да остана в България.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, като обяви, че ще се произнесе
със съдебен акт, който ще бъде съобщен на страните в 13:50 часа.
СЪДЪТ след тайно съвещание се произнесе с решение, като разясни на
страните, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
ЖАЛБ. Х. Н. М. - Желая да ми бъде предоставен превод на протокола
от с.з. и на Вашето решение.
СЪДЪТ определи възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева на
преводача К. Д. Т. . /Изд. РКО 1 бр./
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:05
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5