Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3559 27.09.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20512 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от *** Т.Я.К., чрез пълномощника си **** Д. А., е предявил против З.Г.М., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 16742/ 2018 г. на ПРС, III гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9284/ 25.10.2018 г., парични суми, както следва: сумата от 539, 30 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит № ****от 28.05.2014 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД и длъжника, прехвърлен с договор за цесия от 01.07.2017 г. първо на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а в последствие- и на ищеца, с друг договор за цесия от 30.11.2017 г. по приложение № 1/ 03.07.2018 г., сумата от 52, 29 лева- договорна лихва за периода от 06.06.2014 г. до 24.06.2015 г., сумата от 310, 91 лева- такси и комисионни за допълнителни услуги, сумата от 185, 95 лева- обезщетение за забава за периода от 25.07.2015 г. до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 24.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по заповедното дело.
В исковата молба е посочено, че между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООДсе сключил договор за потребителски кредит № ****от 28.05.2014 г., като с подписа си лицето удостоверило, че преди сключването е получило стандартен европейски формуляр по кредита, както и, че му е била предоставена цялата необходима преддоговорна информация. С договор за цесия от 01.07.2017 г. „Провидент Файненшъл България“ ООД прехвърлило вземането си по договора за кредит на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. От своя страна пък, с приложение № 1/ 03.07.2018 г. към рамков договор за цесия от 30.11.2017 г., „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърлило на ищеца същото това вземане. По силата на договора за кредит на клиента е била предоставена в заем сумата от 1 500 лева, платима на 60 броя седмични погасителни вноски, всяка по 52, 33 лева. По договора длъжникът извършил плащания в общ размер на 2 237, 04 лева, като имал остатъчна главница от 539, 30 лева. По договора се дължала и възнаградителна лихва в размер на 52, 29 лева, начислена за периода от 06.06.2014 г. до 24.06.2015 г. С подписване на договора клиентът се съгласи да заплати такса за оценка на кредитно досие, както и такса за допълнителна услуга- „Кредит у дома“, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по местоживеенето и услуга по седмичното й събиране на място там. Така във всяка месечна вноска се включвали освен вноските по кредита, такса за оценка на досие и таксата за услуга „Кредит у дома“. Клиентът бил запознат с тези допълнителни такси, съгласил се с тях и по тях оставало да дължи още сумата от 310, 91 лева. Крайният падеж бил 24.06.2015 г., като договорът не бил обявяван за предсрочно изискуем. Поради забавата в плащанията, на длъжника било начислено и мораторно обезщетение от 185, 96 лева за периода от 25.07.2015 г. до 17.10.2018 г. Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 16742/ 2018 г. на ПРС, III гр. с-в, се издала заповед за изпълнение. Длъжникът обаче депозирал възражение в срок, че не дължи, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора. Представя и писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 ответникът чрез пълномощника си е
подал писмен отговор, с който счита исковете за неоснователни. Твърди, че
договорът за кредит бил недействителен, поради неспазване на специалните
изисквания на ЗПК. На първо място- не бил посочен начинът за прилагане на
лихвения процент, както и периодът, условията и процедурите му за промяна.
Размерът бил посочен в проценти- 56 % и като сума- 542, 59 лева, но след извършване
на изчисления не се получавала сумата от 542, 59 лева, поради което с оглед
нормата на чл. 22 от ЗПК договорът се явявал недействителен. На второ място,
липсвал погасителен план, който да съдържа разбивка на всяка вноска, а нямало
информация за размера, броя и датите на вноските. Трето- в договора не били
посочения условия за упражняване на правото на потребителя за отказ от
договора. Всичко това правело договора недействителен и като такъв по него се
дължала само чистата стойност на кредита. Ответникът бил платил повече от
получената сума за главница, поради което искът следвало да се отхвърли.
Претендира за присъждане на разноски по реда на чл. 38 от ЗА. В съдебно
заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора. Представя и писмена
защита.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от
фактическа страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение № 9284/ 25.10.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 16742/ 2018 г. на
ПРС, III гр. с-в, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 539, 30 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит
№ ****от 28.05.2014 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД и длъжника, прехвърлен с договор за
цесия от 01.07.2017 г. първо на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а в последствие- и на ищеца, с друг
договор за цесия от 30.11.2017 г. по приложение № 1/ 03.07.2018 г., сумата от 52, 29 лева- договорна лихва за периода от 06.06.2014
г. до 24.06.2015 г., сумата от 310, 91 лева- такси и комисионни за допълнителни
услуги, сумата от 185, 95 лева- обезщетение за
забава за периода
от 25.07.2015 г. до 17.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението- 24.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и разноските по делото в общ размер на 75 лева.
Срещу така издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение от длъжника чрез пълномощника му в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
С договор за потребителски кредит от 28.05.2014 г., сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, на лицето бил отпуснат кредит в размер на 1 500 лева,
който следвало да бъде издължен на 60 равни седмични вноски от по 52, 33 лева, с
първа падежна дата- 04.06.2014 г., при такса за оценка на досие- 75 лева, такси
за администриране на кредита- 274, 95 лева, лихва от 542, 59 лева или 56 %
годишно и ГПР- 138, 40 %. Предвидена е още такса за услуга домашно посещение в
размер на 747 лева, платима с вноските. Към договора са представени условията
по кредита, както и формуляр за кандидатстване.
С рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. по
приложение № 1/ 03.07.2018
г., „Изи Асет Мениджмънт“
АД е прехвърлил вземането по процесния кредит на
ищеца, като до длъжника е изготвено и уведомление за извършената цесия на база
издадено пълномощно за това на цесионера.
Прието е и заключение на съдебно- счетоводна
експертиза, по която вещото лице след проверка на документацията по отпуснатия
кредит, е определило като стойности размерите на неплатените по договора
главница, договорна лихва, лихва за забава, такси и
неустойка, като размерите съвпадат с претенциите по исковата молба.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор по делото за това, че между
ответника и „Провидент Файненшъл
България“ ООД е сключен процесният договор за
потребителски кредит, което обстоятелство се установява както от твърденията на
страните, така и от събраните в процеса доказателства, както и, че вземането по
кредита е прехвърлено.
Принципно не съществува законова пречка кредиторът да
прехвърли правата си по договор за кредит на трето лице, без да е необходимо
съгласието на длъжника, както и е допустимо „старият“ кредитор да овласти с изрично пълномощно „новия“ от негово име да
информира длъжника за сключените цесии, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. За да е валидна обаче такава цесия, е
необходимо да има писмени доказателства както за прехвърлянето на дълга, така и
за уведомяването за това действие, за да е обвързан длъжникът от нея.
Още с проекта за доклад на делото на ищеца е
указано при разпределение на доказателствената тежест
в процеса, че той трябва да установи, че се явява легитимиран носител на
прехвърлено с цесия вземане по договор за заем. В тази връзка в исковата молба
се твърди, че първо бил сключен договор за цесия от 01.07.2017 г. между „Провидент
Файненшъл България” ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който вземането по кредита веднъж се
прехвърлило, а след това, че имало рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ищеца,
по който с приложение № 1/ 03.07.2018 г., вземането
по кредита било повторно прехвърлено.
Следва да се посочи обаче, че въпросният
договор за цесия от 01.07.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, не е
представен като писмено доказателство по делото, а е приложен само рамковият договор
за цесия, сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ищеца,
както и приложение № 1/ 03.07.2018 г. към
него. При това положение по делото не съществуват писмени доказателства, от
които да се установи, че вземането по кредита действително е било прехвърлено
от „Провидент Файненшъл България” ООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за да може последният да го цедира по- късно на ищеца. Освен това, липсва и изрично
пълномощно, с което „Провидент
Файненшъл България” ООД упълномощава „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да извършва действия по отношения на длъжници във връзка с евентуален договор за цесия между
тях. Такова пълномощно е представено само за овластяването на ищеца, но от
името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
С други думи казано, данни по делото за
„първата“ цесия няма, а такива са представени само за „втората“ цесия, но
доколкото липсва първоначално валидно прехвърляне на вземането, последващо не може да бъде осъществено.
От всичко изложено дотук, в конкретния случай
се налага извод за това, че цесията не е валидно противопоставима
на ответника и тя не легитимира ищеца като негов надлежен кредитор на дълга по
кредита, поради което същият няма правото да претендира търсените суми в
качество си на цесионер. От ангажираните от ищеца
писмени доказателства не следва изводът, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е придобило от „Провидент Файненшъл България” ООД вземането по процесния
договор за кредит, за да разполага с възможност в последствие с допълнително
споразумение към рамков договор за цесия с „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да му го прехвърли и да овласти
ищеца да уведоми за това ответника. Така няма надлежно прехвърляне на дълга по
заема и ищецът не се явява негов носител, за да претендира плащане в качеството
си на нов кредитор на вземането.
При това положение се явява напълно безпредметно да се излагат
съображения по останалите наведени от страните доводи, както и да се обсъждат
другите събрани доказателства, доколкото не съществува първият и основен
въпрос, свързан с материалноправната легитимация на
ищеца, която липсва и това се явява напълно достатъчно основание за отхвърляне
на иска.
Доколкото не се доказа да съществува присъденото вземане в полза на
заявителя, следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е била издадена
неправилно, защото предявената претенция е неоснователна и като такава тя
следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, а именно-
отхвърляне на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника
се дължат направените по делото разноски. Такива се претендират още с отговора,
но единствено за адвокатско възнаграждение. Ответникът обаче е представляван от
свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, а същият моли
за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата. По делото страната се представлява безплатно от ** Б., поради затрудненото
си материално положение, което обстоятелство по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от
ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично
в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи
размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва
да бъде изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза в
размер от 306, 19 лева, до който следва да се възложи в тежест на ищцовата страна. Направените пък от ищеца разноски за държавна
такса, за депозит за вещо лице по ССчЕ и за адвокатско
възнаграждение на неговия пълномощник си остават за сметка на страната, без да
се възлагат на другата.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от *** Т.Я.К., против З.Г.М., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 16742/ 2018 г. на ПРС, III гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9284/ 25.10.2018 г., парични суми, както следва: сумата от 539, 30 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит № ****от 28.05.2014 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД и длъжника, прехвърлен с договор за цесия от 01.07.2017 г. първо на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а в последствие- и на ищеца, с друг договор за цесия от 30.11.2017 г. по приложение № 1/ 03.07.2018 г., сумата от 52, 29 лева- договорна лихва за периода от 06.06.2014 г. до 24.06.2015 г., сумата от 310, 91 лева- такси и комисионни за допълнителни услуги, сумата от 185, 95 лева- обезщетение за забава за периода от 25.07.2015 г. до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 24.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от *** И.Ц.К., да заплати на *** Д.Г.Б.,***, в качеството му на пълномощник на ответника З.Г.М., ЕГН: **********, разноските по настоящото дело за адвокатско възнаграждение в размер на 306, 19 (триста и шест лева и деветнадесет стотинки) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД