Определение по дело №416/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И  Е

 

гр. Кюстендил, 14.12.2018 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

на четиринадесети декември

през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                                  Евгения Стамова

 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева             ч. гр. д. № 416

по описа за 2018 г. на КнОС и, зае да се произнесе взе предвид:

 

            Д.Й.Ю. , с адрес *** е обжалвал с частна жалба разпореждането, инкорпорирано в  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от  11.09.2018 г., издадена по ч. гр. д. № ********* г. на ДнРС, с което са присъдени разноски в заповедното производство - жалбоподателят да  заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1784, район „Младост, бул. „Цариградско шоое” № 159, Бенч Марк, Бизнес център сумата от .. лева – д. т., и .. лева адвокатско възнаграждение, представлащи разноски сторени в заповедното производство. Иска отмяна на заповедта в посочената й част  отхъврляне на искането за присъждане на разноски на заявителя. . Излага доводи за това, че заявителят е следвало да изчака длъжника си за погасяване на задълженията доброволно и когато ива средства за това, вместо да инициира образуване и водене на заповедно производство, в което са направени и разходи за разноски, които следва да бъдат заплащани от дължника. Сочи, че единствените му доходи в малки размери са тези от получени социални помощи. Не отрича наличцие на задължения за заплащане стойността на доставена му от заявителя електоенергия..

            Въззивемото „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1784, район „Младост, бул. „Цариградско шоое” № 159, Бенч Марк, Бизнес център не е подало отговор на частната жалба по реда и в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

            КнОС след като прецени становището на въззивника, материалите по делото и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема разпореждането, инкорпорирано в заповедта за изпълнение, с което са присъдени разноски в заповедното производство за правилно и го отвърждава. Съображенията за това са следните: частта

            Производството по ч. гр. д. № 1831/2018 г. на ДнРС е образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от кредитора " ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1784, район „Младост, бул. „Цариградско шоое” № 159, Бенч Марк, Бизнес център против длъжника Д.Й.Ю. за сумата от .. лева – главница, представляваща сбор от незаплатената цена за доставена от кредитора електрическа енергия, ползавана и незаплатена от длъжника за периода от 24.01.2018 г. до 25.05.2018 г., както и за сумата от ..лева, представляваща мораторна лихва за забава върху горепосочената главница, изтекла за периода от 27.03.2018 г. до 30.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от . лева, считано от датата на подаване на заявленинето -10.09.2018 г. до окончателното й заплащане. със заявлението е направено  искане за присъждане на на разноски в размер на . лева държавна такса и . лева адвокатско възнаграждение, направени в заповедното производство. .Към заявлението са приложени : пълномощно, с нотариална заверка на подписите от 21.09.2017 г., с което законните представители на ТД –заявител са упълномощили Адвокатско съдружие  „СТОЯНОВ, ДАНЬОВСКА И ПАРТНЬОРИ” със седалище гр. София да представлява  същото  в производства , образувани попред съд, включително и заповедни такива., пълномощно  от 29.09.2017 г., с  което  Адвокатското съдружие е упълномощило адв. Ренета Даньовска да представлява  „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, както и фактура № **********/31.08.2018 г. за извършено плащане от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД в полза на   Адвокатско съдружие  „СТОЯНОВ, ДАНЬОВСКА И ПАРТНЬОРИ” на сумата от .. лева  за образуване и водене на заповедни производства срещу посочени във фактурата длъжници, включително и срещу жалбоподателя, като е представена и разпечатка – данни от  трансакцията , удостоверяващи извършеното плащане на сумата по банков път. .

ДнРС е издал поисканата заповед по чл. 410 от ГПК, включително и за претендираните разноски по заповедното производство – . лева платена държавна такса и . лева за адвокатско възнаграждение.  

Заповедта е връчена на здлъжника на 02.10.2018 г., видно от съдържащото се в заповедното производство съобщение.

От длъжника на 12.10.2018 г. е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, в което заявява, че признава задължението си заявителя в горепосочените размери, както и, че е погасил същото на 03.10.2018 г. Оспорил е дължимостта на присъдените разноски, като е изложил същите  доводи за недължимостта им като тези изложени в частната жалба.                     

Частната жалба подадена от длъжника против заповедта, в частта за разноските е постъпила в ДнРС на 12.10.2018 г.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна , в срока по чл. 274, ал.1 от ГПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

За да се присъдят разноски на страна по спора в съдебно производство е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1. Страната да е направила своевременно искане за присъждане на разноските; 2. Те да са от категорията на посочените в чл. 78, ал. 1 от ГПК  разноски; 3..Да са реално направени или да се фингира извършването им съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК; 4. Да са представени доказателства за извършването им до изтичане на срока, в който може да се прави искане за присъждането им; 5. Изходът на спора, предмет на раглеждане в съответната инстанция, да е в полза изцяло или частично на страната, претендираща разноските за тази инстанция, съгласно правилата, съдържащи се в чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК.

В случая, както беше посочено се касае до претенция за присъждане на разноски сторени в заповедно производство от заявителя. Искането за присъждането им е направено своевременно със заявлението. Претендират се разноски направени за заплащане на дължимата държавна такса в размер на . лева,  като плащането на сумата е удостоверено с приложен документ, както и заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени описаните по-горе доказателства удостоверяващи надлежното упълномощаване от страна заявителя на адвокатското съдружие за процесуално представителство в това производство водено срещу длъжника д.Й.Ю., като стойността на направените разходи е . лева. Плащането е извършено по банков път..

Съгласно разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като

                                                                       - 2 -

в договора следва да е вписан начина на плащане; ако е по банков път, задължително да се представят доказателства за това, а ако е в брой - вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Настоящият състав приема, че предпоставките по чл. 78, ал. 1 ГПК са налице, когато е безспорно, че процесуално представителство в полза на страната е било осъществено въз основа на представено пълномощно, и е безспорно, че страната реално е заплатила на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение в посочен размер именно за осъщественото представителство пред посочената инстанция или в съответното производство, и заплащането на адвокатско възнаграждение е установено с надлежни документи. Представянето на документи, в които изрично е посочено какъв е размера на сумата и основанието за плащане, са достатъчни да установяват постигната между страните по мандатното правоотношение договореност. Както е посочено в т.. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, писмената форма на договора за адвокатска услуга е за доказване, поради което представянето на подобен договор, не е единственият начин по който може да се установява постигната между страните договореност за размера на разноските.

            Правилно уважавайки искането за издаване на заповед за изпълнение на паричо задължение по чл. 410 от ГПК, първоинстанционнияг ъд е уважил и искането за разноски собжалваното разпореждане инкорпорирано в обжалваната заповед.

            Разпореждането като правилно следва да бъде потвърдено.

            В частната жалба  жалбоподателят – длъжник в заповедното производство излага доводи илеревантни за разрешаване на въпроса за дължимостта на съдебни разноски. Разбиранията му дали и кога кредиторът е следвало да го изчаква да събира пари за заплащане на задълженията, ненужно ли е правенето на разходи в заповедното производств не променят извода за дължимост на съдебни разноски в полза на заявителя.

            Към момента на подаване на заявлението  в полза на заявителя са били налице задължения за изпълнение на парични задължения  за главница и за обецщтение за забава, които изрично се признават от длъжника. Следователно за кредитора е било алице правотода претендира принудителното им изпълнение.

            От страна на длъжника е извършено плащане на 02.10.2018 г., деня, в който му е връчена заповедта за изпълнение, т. е .в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК. В този срок е постъпило и възражение от него. От страна на кредитора е изразено писмено становище и искане за издаване на изпълнителен лист за разноските, които не са заплатени. .                     

           Изводът който следва е, че с поведението си длъжникът е дал повод за предявяване на вземането  по съдебен ред, поради и което дължи заплащане и на направените разноски..

            Обжалваното разпореждане, с което са присъдени разноски инкорпорирано в заповедта за изпълнение е правилно и следва да бъде потвърдено.

            Воден от горното, КнОС

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждането, инкорпорирано в  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от  11.09.2018 г., издадена по ч. гр. д. № ********* г. на ДнРС, с което Д.Й.Ю. , с адрес *** е осъден да  заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1784, район „Младост, бул. „Цариградско шоое” № 159, Бенч Марк, Бизнес център сумата от .. лева – държавна такса, и .. лева адвокатско възнаграждение, представлащи разноски сторени в заповедното производство.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: