П Р О Т О К О Л
Година 2020, 18.06.
град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателен състав
На осемнадесети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ГАГАШЕВ
Секретар: Евдокия Недкова
Прокурор: Павел Манукян
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Гагашев
ЧНД № 550 по описа за 2020 година.
Делото
се разглежда чрез видеоконферентна връзка между Окръжен съд – Бургас и Ареста
при Затвора – Бургас и с помощта на С. Р. – ** в Окръжен съд – Бургас, намиращ
се в съдебната зала като специалист технически помощник.
На
именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Осъденият Г.Ф.Ф., редовно призован, се намира в
обособена зала в Затвора гр. Бургас, оборудвана за провеждане на
видеоконферентна връзка.
В съдебната залата се явява адв. Радослав Николов от АК-Бургас
в качеството си на упълномощен защитник на осъдения Ф..
В съдебната залата се явява главен инспектор М. В., надлежно
упълномощен да представлява Началника на Затвора - Бургас.
За Окръжна прокуратура Бургас се явява прокурор Манукян.
Председателят на съдебния състав прикани страните да
изложат становищата си по даване ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА-БУРГАС ГЛ. ИНСП. В.: Да се
даде ход на делото.
АДВ. НИКОЛОВ: Да се даде ход на делото.
ОСЪД. Ф.: Да се даде ход на делото.
Предвид становището на страните и с оглед данните по
делото, съдът прецени, че липсват процесуални пречки за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ се самоличността на осъдения, както следва.
Г.Ф.Ф. – ***
Председателят на съдебният състав
РАЗЯСНИ на страните правото им да поискат отвод на състава на съда и секретаря,
а на осъдения – и правото му да поиска отвод и на прокурора. Председателят на
съдебният състав разясни на страните правото им да представят нови
доказателства, както и да искат събирането на допълнителни такива.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда и
секретаря. Нямам доказателствени искания. Няма да соча нови доказателства.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА-БУРГАС ГЛ. ИНСП. В.: Няма да
правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря. Нямам доказателствени
искания. Няма да соча нови доказателства.
АДВ. НИКОЛОВ: Нямам искания за отвод на състава на съда,
прокурора и съдебния секретар. Нямам доказателствени искания. Няма да соча нови
доказателства.
ОСЪД. Ф.: Нямам
искания за отвод на съда, прокурора и съдебния
секретар. Нямам искане за събиране на доказателства.
Съдът, на основание чл. 283 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото всички
писмени материали, съдържащи се в затворническото досие на лишения от свобода, както
и всички документи, съдържащи се в съдебното дело, а именно справка от Началник
сектор „Режимна дейност“ за лицата, които не са ползвали статута на условно
предсрочно освобождаване; справка от Началника на Затвора-Бургас за остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“, търпяно от осъдения Ф. към датата на
днешното съдебно заседание; справка за постоянен и настоящ адрес, изготвена по
реда на Наредба № 14 по искане на съдията-докладчик; копие от експертно
психологическо изследване, изготвено от инспектор Ж. Я. от 01.04.2020 г., копие
от първоначален доклад за лишения от свобода Ф., изготвен на 13.02.2020 г. от
инспектор СДВР към Затвора; доклад от пробационен надзор за лишения от свобода Ф.;
схема за оценяване на вероятността от ново осъждане; доклад за лишения от
свобода Ф. по повод молбата за условно предсрочно освобождаване, изготвен от
инсп. СДВР към общежитие „Дебелт 1“; становище на Началника на Затвора-Бургас,
относно молбата за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода.
Съдът, предвид становището на страните относно
необходимостта от събиране на нови или допълнителни доказателствата и след като
сам намери делото за изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: За да бъде постановено такова условно
предсрочно освобождаване законодателят е предвидил да са налице две
предпоставки. Едната от предпоставките е налице – осъденото лице е изтърпяло
повече от половината от размера на наложеното наказание. Както е отбелязано в
документа, който държа в ръцете си, становище изготвено от Началника на
Затвора, остатъкът му към момента на изготвяне е 1 година, 1 месец и 4 дни.
Другата предпоставка е осъденото лице да е дало доказателства за своето
поправяне. Аз считам, че тази предпоставка не е налице, разбира се доколкото се
базирам на представените доказателства по делото, с копие от които аз
разполагам. Освен, че становището на Началника на Затвора е молбата да не бъде
уважена, в него е отбелязано, че отчетените резултати от изпълнение на задачите
от плана на присъдата на лишения от свобода са незадоволителни – неустойчива
мотивация към законосъобразен начин на живот, липса на целеполагане и план за
реализация в условията на свобода. Направи ми впечатление още нещо, което е на
по-предната страница и което е изложено в становището, а именно, че осъденият е
склонен да пренебрегва негативните последици от действията си, склонен е да се оневинява
и приписва вината върху обкръжаващите го. Тоест така изложено становище без да
го разглеждам в неговата цялост, за мен създава усещане, че първите две от
целите на наказанието, визирани в НК в чл. 36, не са изпълнени. Не считам, че у
осъдения е създадена някаква трайна мотивация да спазва закона и установените
правила. Освен всичко друго, видно от всички материали, осъденият не е
проявявал каквато и да било инициатива да участва в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или други програми. Поне това виждам аз от представените
документи. Разбира се изключвам всички спортни дейности, тъй като доколкото
виждам осъденото лице освен възрастта му има и здравословен проблем, доколкото
виждаме от молбата му е ампутиран единият пръст. Очевидно е, че това са мероприятия,
в които той, поради обективна невъзможност не може да участва. Доколкото чета
всички материали за мен остава убеждение, че се касае за едно лице, което
съвсем лежерно изтърпява наказанието „лишаване от свобода“, като така не виждам
никаква инициатива от негова страна за някаква положителна промяна. Разбира се,
за пореден път казвам, базирам се на изложените становища, тъй като аз лично
няма как да имам наблюдения върху поведението на лицето. В заключение, с оглед
всичко изложено, аз предлагам молбата на лишения от свобода да не бъде уважена
и да не постановявате условно предсрочно освобождаване.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА-БУРГАС ГЛ. ИНСП. В.: Молбата за
условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Г.Ф.Ф. считам за
неоснователна. Въпреки, че той е изтърпял по- голямата си част от наложеното наказание,
според нас целите на наказанието не са постигнати и той не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Две години, един месец и единадесет дни е
изтърпял в условията на задържане. В Затвора е по-малко от 4 месеца. В условията
на Затвора-Бургас е постъпил през месец март, а на първи април е разпределен,
тъй като е с общ режим да изтърпява наказанието си в ЗО „Дебелт 1“. За малкото
време, през което същият е анализиран в условията на Затвора-Бургас се налага
изводът, че съвсем формално приема извършеното от него и вината си. Няколко проблемни
зони са отчетени, а именно злоупотребата с алкохол и в него няма трайна нагласа
да се отърве от този вреден навик. Уменията за мислене също са на проблемно
ниво, въпреки че рискът от вреди е 29 точки, считаме, че на този етап молбата е
неоснователна и предлагам да постановите решение в тази връзка. Ако решите нещо
друго и той бъде условно предсрочно освободен, предвид пробационния доклад и
здравословното състояние на молителя не предлагаме пробационна мярка.
АДВ. НИКОЛОВ: От изготвените справки и становища, и от
казаното от държавното обвинение и Администрацията на Затвора, е видно първо,
че доверителят ми Г.Ф. от общото си наказание 3 години и 6 месеца е изтърпял
повече от две трети, към момента остава да търпи една година и един ден. Като
проблемни зони служителите на Затвора посочват две неща. На първо място
неговото отношение към правонарушението и на второ място, вредните му навици,
свързани с алкохола и склонността му да злоупотребява с алкохол. Що се отнася
до първата проблемна зона, очевидно в доклада е, че Ф. проявява интерес
цитирам: „не към предлаганите форми за въздействие и положителна промяна, а към
възможността за условно предсрочно освобождаване“. Относно този проблем бих
казал, че изразеното в доклада е твърде формално. Администрацията на Затвора не
се е съобразила с обстоятелството, че Ф. не е поставен в равни условия с
останалите затворници, най-вече поради страданията, болките, които изпитва
постоянно, предвид установените му диагнози. Дори и в момента, и държавното
обвинение, и представителят на Затворническата администрация пропуснаха да
споменат, че той страда не само затова, че му е отрязан пръст на крака, а и от
едно тежко заболяване, което всички знаем, че води до смъртен изход „цироза“ на
черния дроб. Поради това той няма физическа възможност да работи, по този начин
е лишен от възможността да покаже отношението си към труда в процеса на поправяне
и превъзпитаване. Освен това, за разлика от останалите затворници, съвсем
логично е при него да е концентрирана в по-голяма степен, именно към предсрочното
си освобождаване, поради тези заболявания и по-формално ориентиран към всички
останали въпроси, които му се задават, тъй като заболяването му е толкова тежко
и предвид времето, което му остава, за него всеки месец извън Затвора е равен
на надежда, че извън Затвора може да забави развитието на заболяването си и да
бъде с близките си. Това са основните му приоритети. Аз си давам сметка, че
здравословното състояние е повод по принцип за искане на помилване от Президента,
а не по повод за условно предсрочно освобождаване, но също така считам, че това
не е взето предвид при изготвяне на становищата от Затвора. Също така ние четем
в становищата, че лишеният от свобода Ф. не е участвал в специализирани
програми, обучителни и квалификационни дейности по време на изтърпяване на тази
част от присъдата. Тук бих казал, че процесът на поправяне и превъзпитаване не
можем да го прикачим само на затворника, това е взаимен процес, който включва и
действия на администрацията, и желание от страна на затворника. В конкретния
случай лишеният от свобода Ф. не е имал възможност да участва в никакви
програми. Важно е тук да отбележа, че това, което казах се подкрепя в пълна
степен и от изготвеното психологическо изследване, от което е видно, че
цитирам: „предвид възрастта и здравословното състояние трудно могат да бъдат
посочени ефективни методи за корекционно въздействие“. В този смисъл, дори Ф. да
остане в Затвора още една година и един ден, ефектът би се изразил единствено в
минаване на време и продължаващи болки, и страдания. Относно втората проблемна
зона, която изтъква Администрацията на Затвора – отношението към алкохола, в
материалите по делото срещам редица противоречия. Проблемът се отчита от
Началника на Затвора и от инсп. В. в техните доклади. В същото време в продължение
на две години и шест месеца при Ф. не е установено да употребява алкохол, а
успоредно с това именно специалистът-психолог инспектор Я., която е най-компетентна
да установи проблема, говори за него в минало време и не прави никакви констатации,
че зависимостта се проява в настоящето или може да се прояви в бъдещето. На
последно място ще се спра на риска от вреди за обществото. Не съм съгласен, че рискът
от вреди за обществото е в средния размер, предвид видимото за всички състояние
на моя доверител. Извън тези две проблемни зони, които коментирах и на които се
спрях, докладите не съдържат нищо друго, което да е пречка пред уважаемия съд
да освободи предсрочно доверителя ми Г.Ф.Ф., затова именно и молбата ми към Вас
е такава.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪД. Ф.: Почти всеки ден ходя на
доктор в Затвора, правят ми превръзки. Другаде, освен до доктора не мога да
отида, най-много до столовата да отида. Не мога да слизам по стълбите, не мога
да се качвам. Основните ми аргументи, за да ме освободите предсрочно са
свързани със здравословното ми състояние. Вече съм си взел поука от
наказанието. Бях на ** години, когато извърших престъплението.
Съдът ПРИКЛЮЧВА изслушването на съдебните прения и
ДАВА последна дума на осъдения.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪД. Ф.: Мисля, че съм си взел поука
и ще бъдете благосклонни към мен.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и
като анализира в тяхната съвкупност и поотделно събраните по делото доказателства,
изведе следните фактически и правни изводи.
Производството се движи по реда на чл. 437, ал. 2 и сл.
от НПК и е образувано по молба на лишения от свобода Г.Ф.Ф. за условно
предсрочното му освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, което той понастоящем търпи в Затвора-Бургас.
От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че молителят Ф. е постъпил в Затвора-Бургас на 13.03.2020 г. за изтърпяване
на наказание в размер на три години и шест месеца „лишаване от свобода“,
наложено му с присъда на Висш съд Сремска Митровица – Сърбия, приета за изпълнение
с определение по ЧНД № 5083/2019 г. на Софийски градски съд.
Установява се от приложените по делото писмени доказателства,
че в Република България молителят Ф. е постъпил в затвор на 19.11.2019 г., по
повод процедурата за предаването му на българските власти за изтърпяване на
приетата за изпълнение присъда. От справката, изготвена от Началника на
Затвора-Бургас и приложена по делото, се установява, че към настоящия момент,
т.е. към датата на днешното съдебно заседание, остатъкът от наказанието
„лишаване от свобода“, което търпи Ф., е една година и един ден, като е
зачетено фактически изтърпяно наказание в размер на 4 месеца и 18 дни, както и
арест в размер на 2 години, 1 месец и 11 дни. Видно от определението на Софийски
градски съд, с които е приета за изпълнение цитираната вече присъда, от
наказанието от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода е приспаднато предварително
задържане и изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвор в Република
Сърбия в периода от 19.12.2017 г. до 18.11.2019 г.
Така установените обстоятелства налагат извода, че е
налице формалната предпоставка по чл. 70 ал.1 т.1 от НК за условно предсрочно
освобождаване, доколкото лишеният от свобода Ф. е изтърпял повече от половината
от наложеното му наказание лишаване от свобода. Според съда обаче липсват
доказателства, че същият се е поправил, което законодателят сочи като е втора,
кумулативно необходима предпоставка за условно предсрочно освобождаване.
По делото са налице данни, че лишеният от свобода Ф.
спазва установените от администрацията на затвора вътрешни правила, като няма
данни по време на престоят му в местата за лишаване от свобода, включително и в
България, същият да е бил награждаван, респективно наказван за дисциплинарни
провинения. От друга страна, следва да се посочи, че престоят на молителят Г.Ф.
в местата за лишаване от свобода в Република България е прекалено кратък, за да
се търси постигането на някакви конкретни резултати от проведена спрямо него
корекционна и възпитателна дейност, нещо повече – този престой е прекалено
кратък въобще за провеждане от страна на администрацията на затвора на действия,
насочени към постигане целите на специалната превения. Вярно е, че Ф. фактически
е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“, но в тази връзка следва да има предвид, че през по-голямата част от това
фактическо изтърпяване, молителят се е намирал в Затвор в Република Сърбия, а
за там липсва информация, дали са били провеждани някакви корекционни и
възпитателни дейности, и какъв е бил резултатът от тях.
Независимо, че предварителната оценка на риска при постъпването
на Ф. в Затвора-Бургас е в ниски стойности, няма как да бъде пренебрегнато обстоятелството,
че установените при молителя най-проблемни зони са свързани с два важни фактора,
от които зависи изводът, доколко е постигната специалната превенция, а именно –
отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Това
са проблеми, за чието преодоляване следва да се работи активно, а аргументът на
защитника на лишения от свобода, че такива мероприятия не могат да бъдат
провеждани, предвид заключението на инспектора-психолог към Затвора-Бургас,
съдът не приема за основателен – както бе посочено вече, престоят на лишеният
от свобода Ф. в Затвора-Бургас е твърде кратък, за да се правят категорични
изводи, включително и в насоката, посочена от защитника. В контекста на
изложеното дотук следва да се посочи, че отказът на съда за условно предсрочно
освобождаване, предвид отмяната на чл. 70 ал.3 от НК, не прегражда възможността
на лишения от свобода да поиска отново условно предсрочно освобождаване след
известен период от време, и такова да бъде постановено, ако спрямо него успешно
са били приложени корекционните и възпитателни мерки, и има положителен
резултат от тях.
Обстоятелствата, че лишеният от свобода има
здравословни проблеми, за които са налице надлежни писмени доказателства, а и за
тях няма спор между страните, не могат да бъдат аргумент за условно предсрочно
освобождаване, тъй като законодателят изрично обвързва прилагането на този
институт с постигане целите на специалната превенция. Здравословното състояние
на осъдения би могло да ангажира други институции и други законови и процедурни
възможности, но не и прилагане института на условното предсрочно освобождаване.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И: № 149
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.Ф.Ф. с ЕГН **********
за условно предсрочно освобождаване.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в
седемдневен срок от днес пред Апелативен съд Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10:40 ч.
СЕКРЕТАР:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: