Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр.
В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр.В., ХVII-ти състав, в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: М. И.а-Даскалова
при секретаря Оля й.а, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело №417/2020г. по описа на Административен съд – В., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следв. от АПК, във вр. с чл.231 от ЗМВР, във вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС.
Образувано е по постъпила жалба от Т.В.П.,***
против Заповед № Л-115/09.01.2020г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчването й -
17.01.2020г.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради издаването му при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона–
основания за отмяна по чл.146, т.3-5 от АПК. Твърди се, че при издаване на
заповедта не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Не е
взето предвид обстоятелството, че лицето, подало сигнала на телефон „112“, е
бивш затворник, за който може да се предполага, че е имал противоречиви
отношения с жалбоподателя. Твърди се допуснато нарушение на чл.247, ал.2 от ЗМВР, тъй като П. е ръководител на Синдикалната организация към ССЗБ и не е
взето съгласието на синдикалната организация при уволнението му. Доказателствата,
които послужили като основание за издаване на оспорената заповед били използвани
незаконосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа
оплакванията в жалбата за съществени нарушения на процедурните правила и за
недоказаност на фактите и обстоятелствата, във връзка с които е издадена
заповедта за уволнение. Моли жалбата да бъде уважена и да бъде отменена Заповед
№Л-115/09.11.2020г. на Главен директор ГДИН, като незаконосъобразна.
Ответникът – Гл. директор на ГД
„Изпълнение на наказанията” при МП се представлява от юрисконсулт, който
оспорва жалбата. Поддържа, че Заповедта е правилна и законосъобразна, издадена
в изискуемата форма и в съответствие с материалния закон, при спазване на
административно-производствените правила. В писмени бележки подробно излага
доводите за спазване от наказващия орган на задължението по чл.206, ал.4 от ЗМВР да събере и оцени всички доказателства, и да издаде заповедта след като са
изяснени всички факти и обстоятелства, от значение за случая, релевантни за
преценката налице ли е съставомерно от обективна и субективна страна деяние,
представляващо дисциплинарно нарушение и извършено ли е от Т.П., спрямо когото
е образувано дисциплинарното производство. Длъжността „председател на
синдикална секция“ не представлява такава по чл.247, ал.1 от ЗВМР, за която да
се изисква предварителното съгласие на ръководния орган на съответната синдикална
организация при прекратяване на служебното правоотношение. Моли жалбата да бъде
отхвърлена, тъй като заповедта е правилна и законосъобразна. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид становището на страните и
прецени поотделно и в съвкупност доказателствата, предвид разпределението на
доказателствената тежест и приложимите правни норми, съдът достигна до следните
фактически установявания:
Съгласно кадрова справка (л.135 от преписката)
младши инспектор Т.В.П. е назначен като стажант на длъжност „надзирател“ в
Затвора – В., І-ва категория, със Заповед № Л-536/02.02.2018г. на Гл. директор
на ГДИН, считано от 12.02.2018г. Завършва курс за първоначална пенитенциарна
подготовка от 04.06.2018г. до 27.07.2018г. и е назначен със Заповед №Л-4982/27.11.2018г.
на Гл. директор на
ГДИН на длъжност „надзирател“ в Затвора-В., І-ва категория, считано от
11.12.2018г. По време на службата си в Затвора-В. не е награждаван. Има наложено
със Заповед №Л-65/26.10.2018г. на Началника на Затвора-В. едно дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 1 година, за това, че на 27.07.2018г., в
качеството си на длъжностно лице – стажант надзирател се е държал непристойно и
неуважително към гл. инспектор и началник сектор УЦ - гр. Плевен.
Във връзка с постъпили предварителни данни
за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина със Заповед №Л-4044 от 09.09.2019г.
на ВПД главен директор на ГД“ИН“-ст. комисар И. Й./л.60 от админ. преписка/ е образувано
дисциплинарно производство срещу младши инспектор Т.В.П. - „надзирател“ ІІ-ра степен
в Затвора – В. - І-ва категория и е определен дисциплинарно-разследващ орган. Заповедта
е връчена за запознаване на мл. инспектор Т. П., което той собственоръчно е изписал
под нея и е удостоверил с подписа си.
Със Заповед №Л-4365 от 02.10.2019г. на ВПД главен директор на ГД“ИН“-ст. комисар И. Й./л.64 от
админ. преписка/ е изменена заповедта за образуване на производството - Заповед
№Л-4044/09.09.2019г. в частта по т.5, като първоначално определения срок до
02.10.2019г. за докладване на становището с материалите по дисциплинарното
производство е променен до 29.11.2019г. Заповедта е връчена за запознаване на
мл. инспектор Т. П., което той собственоръчно е изписал под нея и е удостоверил
с подписа си.
Съгласно отразеното в Заповед №Л-4044 от
09.09.2019г. и в Заповед №Л-4365 от 02.10.2019г. при подписа и длъжността на
издателя й - ст. комисар и. й., той ги е постановил
и подписал в качеството си на ВПД главен директор на
ГД“ИН“ съгласно Заповед № ЧР-05-206/01.08.2019г.
Във връзка с оплакванията на представителя
на жалбоподателя за липса на компетентност за ст. комисар И. Й.да постанови акта
за започване на дисциплинарното производство в съдебната фаза е представена Заповед
№ЧР-05-206/01.08.2019г. на Министъра на правосъдието /л.36 от делото/, с която ст.
комисар И. Й.заемащ длъжността заместник-главен директор на ГД“ИН“ се
преназначава временно до завръщане на титуляра на длъжност
„главен директор на ГД“ИН“ считано от датата на встъпване в длъжност. От
представения и приет по делото Акт за встъпване в длъжност /л.53 от делото/ се
установява, че на 01.08.2019г. в 11:55часа ст. комисар И. Й.е встъпил временно
до завръщане на титуляра на длъжността „главен директор
на ГД“ИН“.
Титуляр на длъжността „главен директор на
ГД“ИН“ по това време е бил ст. комисар В.В.М., който със Заповед №ЧР-05-201/17.07.2018г.
на Министъра на правосъдието /л.75 от делото/ е бил преназначен на нея, считано
от датата на връчването й. Съгласно удостовереното собственоръчно с подпис от В.
М.върху тази заповед, тя му е връчена на 27.07.2018г., на която дата в
14,10часа е подписал и Акт за встъпване в длъжността „главен директор на ГД“ИН“
/л.75 от делото/.
След като ст.
комисар И. Й.е преназначен временно на длъжността „главен
директор на ГД“ИН“ със Заповед №ЧР-05-206/01.08.2019г. на Министъра на
правосъдието и встъпил на нея на 01.08.2019г., със Заповед №ЧР-05-308/21.10.2019г.
на Министъра на правосъдието той е преназначен от зам.-главен директор на ГД“ИН“
на длъжността главен директор на ГД“ИН“ считано от датата на встъпване в
длъжност. Въз основа на тази заповед ст. комисар И. Й.е встъпил на 21.10.2019г.
в 10:45часа като титуляр на длъжността „главен директор на ГД“ИН“, съгласно приетите
по делото заповед и акт за встъпване /л.76-77 от делото/.
Въз основа на тези писмени доказателства
се установява, че през времето от 01.08.2019г. до 10:45часа на 21.10.2019г. ст.
комисар И. Й.е изпълнявал временно длъжността „главен директор на ГД“ИН“, както
е посочен в Заповед №Л-4044 от 09.09.2019г., с която е поставено начало на
дисциплинарното производство и в Заповед №Л-4365 от 02.10.2019г. с която е
удължен срока за приключване на проверката, а от 10:45часа на 21.10.2019г. е
заел длъжността „главен директор на ГД“ИН“ като титуляр.
Дисциплинарно-разследващият приключил
дисциплинарното производство със становище за наличието на основание за реализиране
на дисциплинарна отговорност вх.№ 15659/04.12.2019г. по описа на ГДИН (peг.№
2626/28.11.2019г. по описа на затвора в гр.В.), въз основа на събраните
доказателства в обобщена справка вх.№ 15660/04.12.2019г. по описа на ГДИН
(изх.№ 2573/25.11.2019г. по описа на затвора в гр. В.), с които било установено
следното:
С писмо peг. УРИ 324000-6436/07.08.2019г.
по описа на Районно управление - п. при ОДМВР - В. (вх.№ 4977/08.08.2019г. по
описа на затвора - В.) било уведомено ръководството на Затвора-В., че е
извършена полицейска проверка и заведена преписка с peг.№324р-11013/2019г. по
описа на РУ-п. при ОДМВР-В., по повод участието на младши инспектор Т.П. в
скандал пред магазин за хранителни стоки в с.В., която била е изпратена на
Районна прокуратура - п.. С постановление peг. № 735/2019г. от РП - п. разпоредили
на РУ-п. при ОДМВР-В. да се проведе бързо производство срещу младши инспектор П..
Срещу Т.В.П. било образувано бързо производство
с №1036/2019г. по описа на РУ-п. при ОД МВР-В. за това, че на 28.07.2019г. пред
магазин за хранителни стоки, находящ се в село В., община В., област В., ****, извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - престъпление по чл.325, ал.1 от НК. С Постановление
от 15.08.2019г. П. бил привлечен в качеството обвиняем с мярка за неотклонение „подписка“.
От изисканите и приложени по производството
копия на ежедневни ведомости дисциплинарно разследващия орган установил, че на
28.07.2019г. мл. инспектор П. е бил в законна почивка между смени по наряд в
определения месечен график, утвърден на началника на затвора - В.. От
доказателствата дисциплинарния орган установил, че в този ден –28.07.2019г., около
21:00часа пред магазин за хранителни стоки в с. В. мл. инспектор Т.П. слязъл от
лек автомобил „****“, черен на цвят, заедно с други две лица и започнал да отправя
обидни думи към присъстващите на мястото граждани, като ги псувал, обиждал и
призовавал към сбИ.е. За ситуацията бил подаден сигнал на телефон 112. На място
пристигнали служители на РУ-п., които провели разпити на свидетели и потърпевши.
От показанията на свидетелите се установило, че на мястото имало и малки деца,
че П. бил във видимо нетрезво състояние, лъхал силно на алкохол. Той посегнал
да удари с глава С.Д. С., но не успял, защото свидетеля се отдръпнал. След това
мл. инспектор П. ударил с глава по челото П. П. М., блъснал го върху масата, от
която паднали бутилки и се счупили. П. отишъл до И. К. И., попитал го дали няма
да се бие и го ударил с ръка по козирката на шапката. Няколкократно един от спътниците
на младшия инспектор се опитвал да го издърпа настрани, но П. го избутвал и се връщал
при хората пред магазина. През цялото време поведението на П. било агресивно, отправял
закани, обидни и нецензурни думи.
След анализ на събраните материали дисциплинарно-разследващия
орган заключил, че с извършените от мл. инспектор П. действия е осъществил нарушение
на служебната дисциплина и уронил престижа на службата. Той установил, че извършеното
от мл. инспектор Т.В.П., който е държавен служител на длъжност „Надзирател ІІ-ра
степен“ в затвора в гр.В., представляват действия свързани с конфликтна
ситуация, която е предизвикана от самия служител. Отчел, че процесните действия
на служителя от прокуратурата са преценени като деяние по чл.325 от НК – едро хулиганство,
за което престъпление е образувано бързо производство, т.е. наказателно производство
срещу Т. П.. Дисциплинарният орган
заключил въз основа на разказа на очевидците за случилото се, че вследствие на
опиянение след употреба на алкохол мл. инспектор П. не е успял да контролира
поведението си и извършил скандалната проява на обществено място - пред
магазина в центъра на селото, като отправил псувни и обиди към присъстващите, приканил
ги към физическа саморазправа, както вербално, така и физически с действия, включително
като бутнал маса пред магазина, на която хората били поставили бутилките си, при
което те паднали и се счупили.
Отчетено е, че мл. инспектор Т.П. изтъкнал
като причина за поведението си, че когато пътувал с л.а. „****“ към магазина, шофьор
с джип изпреварил автомобил, в който бил заедно с другите, започнал да кара пред
тях и без да подаде сигнал спрял внезапно на пътя. След като видели, че джипа не
тръгва, водачът на л.а.„****“, в който пътувал П. подал ляв мигач, изпреварил
го и продължил по пътя напред. Веднага след това джипа потеглил след тях, включил
аварийни светлини и се доближил на около 1-2 метра. Когато лекия автомобил с П.
завил на кръстовището в селото пред общината наляво, джипът също завил и
продължил да кара в близост до задната част на колата. Л.а. „****“ завил пред
магазина в ляво и спрял, а джипа спрял на улицата пред общината, при което стъклото
на шофьора му било свалено. След като П. и другите слезли от лекия автомобил,
водача на джипа потеглил и продължил движението си направо. След както мл.
инспектор Т.П. слязъл пред магазина за хранителни стоки се отправил към намиращите се там хора и ги попитал кой е бил шофьора
на джипа, но те не му казали, това го ядосало и той блъснал масата, което
довело до събаряне и счупване на стъклените бутилки с бира. Дисциплинарноразследващия
орган констатирал, че в дадените писмени обяснения пред разследващите в
процесуалното качеството на свидетел, а по късно и като обвиняем мл. инспектор П.
потвърждава, че е осъществил вербална и физическа агресия, че се скарал с мъж, който
не познава и блъснал масата, защото бил ядосан, при което бутилките от бира,
които били на нея паднали на земята и се счупили. В последващ етап обаче в хода
на дисциплинарното производство служителят депозирал обяснение, в което е
заявил, че никого не е обиждал, нито заплашвал. За дадените от П. писмени обяснения
пред органите на досъдебното производство и по дисциплинарното производство е
констатирано, че сведенията за случилото се разминават, че са противоречиви и самоизключващи
се, че не кореспондират с данните от останалите събрани в производството доказателства
и не способстват за изясняване на релевантните факти и обстоятелства. Дисциплинарно-разследващия
орган установил, че от обясненията с peг.№ 7540/11.11.2019г. на С. П.ов С. не
се установяват по категоричен начин действията на П., тъй като С. не е присъствал
по време на случилото се пред магазина в с. В.. За случая са взети обяснения от
- С. П. - служител на ГДИН и Д. П., които П. посочил, че са били заедно с него в
автомобила и по време на случилото се. Дисциплинарния орган приел, че обясненията
дадени от мл. инспектор Т.П. на по-късен етап обслужват защитната му теза,
която цели оневиняването му. В тази насока били и обясненията на С. Г. П. пред
комисията, който бил категоричен, че младши инспектор П. не е обиждал и не е удрял
никого. Тъй като писмените обяснения на С. П. и С. С. не кореспондирали с останалите
събрани в производството доказателства, комисията преценила, че те не
способстват за обективното изясняване на осъществените факти и обстоятелства по
случая и не ги кредитирала. Възприето било описаното в писмените сведения на
гражданите за демонстративното поведение на мл. инспектор Т.П. на 28.07.2019г.,
който е бил под въздействието на употребен алкохол, което може да е било в
основата на поведението му. Възприето е заявеното от хората, които били пред
магазина, че служителят е предизвикал конфликтната ситуация, че не е контролирал
поведението си и извършил скандална проява на обществено място, като вербално
чрез нецензурни думи и обиди предизвиквал присъстващите към
физическа саморазправа, така и чрез физически действия като бутнал масата,
съборил и изпочупил стъклените бутилки с питиетата на хората.
Дисциплинарно-разследващия орган заключили,
че мл. инспектор Т.П. в качеството му на държавен служител на длъжност
„Надзирател ІІ-ра степен“ в затвора гр.В. на 28.07.2019г. по време на почивката
си в извънработно време пред магазин за хранителни стоки в с. В., област В., ****е
извършил непристойни деяния, че е нарушил грубо обществения ред и демонстрирал неуважение
към намиращите се в центъра на селото възрастни и деца, т.е. към обществото, с което
е извършил нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към министъра на правосъдието, утвърден със Заповед №ЛС-04-4/02.01.2018г.
на министъра на правосъдието, с който кодекс мл. инспектор П. е бил запознат
срещу подпис на 02.02.2018г. Посочено е, че съгласно чл.2, ал.1 от Етичния кодекс,
правилата му са приложими за действията на държавните служители и поведението им
в работно и в извънработно време и касаят отношенията между държавните
служители, гражданското общество и отделните граждани- т.1 и правата и задълженията
на държавния служител- т.4. Направен е извода, че въпросните действия в село В.
на мл. инспектор П. са били в нарушение на чл.5 от ЕК съгласно който държавния
служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме;
на чл.13 съгласно който чрез спазването на правилата на поведение, заложени в
Етичния кодекс и приети от всеки държавен служител, се допринася за
изграждането и утвърждаването на положителния образ на ГД„Охрана" и ГД„Изпълнение
на наказанията“; на чл.15 съгласно който държавния служител пази доброто име на
институцията, която представлява“; на чл.17 предвиждащ държавният служител да насърчава
хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; на чл.30 който
разписва държавният служител да се стреми да избягва в поведението си: 1)
конфликтни ситуации, а при възникването им цели да ги преустанови, като запази
спокойствие и контролира поведението си; 2) да участва в скандални прояви, с
които би могъл да урони престижа на службата. Прието е, че извършеното от П. нарушение
има за резултат тежки отрицателни последици за дисциплината. Изхождайки от
хипотезата на чл.20 от ЗИНЗС, е счетено, че действията на служителя, грубо
нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, като псувал,
обиждал и призовавал присъстващите да се бият с него, чупейки стъклени бутилки,
които постъпки са в противоречие с изискванията за висока нравственост. Извършеното
е квалифицирано като грубо нарушение на служебната етика, злепоставящо ГД„Изпълнение
на наказанията“, сериозно уронващо престижа на служителите и на пенитенциарната
система, възпрепятства органите по изпълнение на наказанията и създава
негативно отношение сред обществеността. Поради това процесните действия и
поведението на жалбоподателя са квалифицирани като тежко нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
В изпълнение на чл.206, ал.1 от ЗМВР на мл.
инспектор П. е връчена покана за даване на писмени обяснения с peг.№
11695/13.12.2019г. по описа на ГДИН. В определения срок младши инспектор П. е
представил писмено обяснение, в което категорично отрекъл да е извършил описаното,
като заявил, че ситуацията е била различна, че той лично е получил предизвикателни
реплики и заплахи от хората, намиращи се пред магазина за хранителни стоки и с
цел прекратяване на конфликтната ситуация си е тръгнал. Отрича да е отправял
заплахи, да се е държал арогантно и да е бил под въздействието на алкохолни
напитки.
Въз основа на материалите в преписката и събраните
данни дисциплинарно-наказващият орган приел, че поведението на служителя П. е било
неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като в качеството му на служител на
ГД“ИН“ мл. инспектора е призван да пази доброто име на институцията и да дава
личен пример с поведението си. Обстоятелството, че именно той е създал и
участвал в конфликтната ситуация с граждани, след злоупотреба с алкохол, че грубо
е нарушил обществения ред и демонстрирал неуважение към обществото публично, на
обществено място, поради което нецензурните и обидни думи и неуважителни и
груби действия са станали достояние на голяма група от хора, на органите на МВР
и на съдебната власт - съд и прокуратура, е обосновало извода, че е настъпило уронване
на престижа на институцията, която като служител представлява. Поради това, въз
основа на преписката на 09.01.2020г., като взел
предвид тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е
извършено, цялостното поведение на служителя по време на службата, гл. комисар И.
Й.в качеството на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
издал обжалваната Заповед №Л-115/09.01.2020г., с която на основание чл.13,
ал.2, т.9, пр. второ и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, във връзка с чл.194, ал.2, т.4,
във връзка с ал.1, чл.197, ал.1, т.6 и чл.203, ал.1, т.13, при спазване
изискванията на чл.195, ал.2 и чл.206, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, на мл.
инспектор Т.В.П. – надзирател ІІ-ра степен в Затвора-В., І-ва категория, наложил
дисциплинарно наказание „уволнение“ от заеманата от него длъжност и прекратил
служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта (17.01.2020г.),
на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР във вр. с чл.13, ал.2, т.4, предл.III от ЗИНЗС.
В хода на съдебното дирене по делото е
приобщена административната преписка по издаване на оспорената заповед.
От процесуалният представител на
жалбоподателя е представено и по делото е прието постановеното по ВНАХД
№414/2020г. по описа на Окръжен съд-В. решение, с което е отменено Решение №9 от
04.02.2020г. по НАХД №287/2019г. по описа на Районен съд – п., I-ви наказателен състав, с което обвиняемия Т.В.П.
е признат за виновен в това, че на 28.07.2019г. през
магазин за хранителни стоки, находящ се в с.В., общ.В., обл.В., ****, извършил
непристойни действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно
неуважение към обществото и на основание чл.325, ал.1, от НК и във вр. с чл.78А
от НК го освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на
1000лв. в полза на Държавата. С Решението на Окръжен съд – В. е постановена
отмяна на Решението на РС-п. поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, с указания за преценка на доказателствата и формиране на
собствени изводи от съда за осъществените в конкретния случай факти и
обстоятелства, за преценка дали противоправното действие на обвиняемия не
съставлява проява на дребно хулиганство, както и дали обществената му опасност
не е явно незначителна.
С оглед връщането на наказателното дело за
ново разглеждане от първоинстанционния съд, до приключване на съдебното дирене
по настоящото административно дело не е налице влязъл в сила акт на
наказателния съд, с който да е разрешен спора за степента на обществена
опасност на извършените от Т. П. на посочената дата и място хулигански действия,
както и дали с тях е осъществено престъпление, дали то е маловажно или съставляват
административно нарушение.
За проверката на правилността и
законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на
жалбоподателя от значение е фактически установеното и в провежданото наказателно
производство, че на 28.07.2019г. в центъра на с.В., през
магазин за хранителни стоки мл. инспектор Т. П. е имал хулиганско държание,
което е станало достояние на присъстващите на място хора и на обществеността, което
е в противоречие с държанието, което е вменено с Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в ГД„ИН“ и което се изисква да има като служител на ГД“ИН“.
Преценени в съвкупност с останалите
писмени доказателства, решението на ОС-В. изцяло всички приети по настоящото дело
писмени
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е
допустима. Подадена е в срок, от адресата на заповедта, който е активно
легитимирано и с правен интерес лице да я оспори, тъй като тя го засяга
неблагоприятно.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства, да провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията ",
в рамките на предоставените му от закона правомощия. Съгласно чл.13, ал.2, т.4 и т.9 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража главният директор
на ГД "Изпълнение на наказанията" назначава и преназначава държавни
служители на младши изпълнителски длъжности, както и прекратява служебните
правоотношения с тях; награждава и наказва служителите в главната дирекция и в
териториалните й служби. Заповед №Л-115/09.01.2020г. за налагане на дисциплинарното
наказание и за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е
подписана от ст. комисар И. Й.в качеството му на Гл. директор на ГД„Изпълнение
на наказанията“, на която длъжност като титуляр е преназначен със Заповед
№ЧР-05-308/21.10.2019г. на Министъра на правосъдието и встъпил на 21.10.2019г.
в 10:45часа, което е удостоверено с акта за встъпване от 21.10.2019г.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма и е мотивирана. Подробно са изложени фактическите и правните основания за
нейното издаване. Тя съдържа изискуемите реквизити, съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР. Дисциплинарното нарушение, за извършването на което се наказва жалбоподателя
П., е индивидуализирано в достатъчна степен от фактическа страна и са посочени правните
основания, поради които му се налага най-тежкото наказание "уволнение".
Конкретните обстоятелства, съставляващи хронологичното описание на събитията,
поведението на служителя, както и последователността на предприетите действия
за установяване на обективната истина, довели до извод за извършено нарушение
на Етичните правила от жалбоподателя, са изложени подробно в обобщената справка
с вх. №15660/04.12.2019г. и в становището с вх.№ 15659/01.12.2019г. на дисциплинарно-разследващия
орган. Към тях е препратено в заповедта, а доказателствата въз основа на които
същите са изготвени се съдържат в дисциплинарната преписка.
С оглед изложеното не са налице основания по смисъла
на чл.146, т.1 и т.2 от АПК. за отмяна, респ. за обявяване на нищожност на
заповедта.
Неоснователно в жалбата се твърди, че са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производството,
финализирано с обжалваната заповед. Дисциплинарното производство е образувано с
нарочна заповед на компетентния за това орган съобразно изискванията на чл.207,
ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, във връзка с постъпили данни за извършено тежко
дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, която е връчена на
жалбоподателя. Представените от ответника заповеди на Министъра на правосъдието
и актове за встъпване изцяло опровергават доводите в жалбата за порочност на
производството и на заповедта поради образуването му от некомпетентен орган. Както
бе установено от фактическа страна въз основа на Заповед
№ЧР-05-206/01.08.2019г. на Министъра на правосъдието и Акт за встъпване в
длъжност от 01.08.2019г. в 11:55часа ст. комисар И. Й.е изпълнявал временно
длъжността „главен директор на ГД“ИН“ до 10:45часа на 21.10.2019г., когато със
заповед на Министъра на правосъдието е назначен за титуляр на длъжността. Поради това
в правомощията му 09.09.2019г. като заемащ тази длъжност е било да постанови
акт за образуване на дисциплинарно производство по отношение на мл. инспектор П.,
да определя състава на дисциплинарно-разследващия орган и срока, в който да
бъде изготвено становище и представена преписката, каквото е съдържанието на
издадената от него Заповед №Л-4044 от 09.09.2019г. След като е имал това
качество и е заемал длъжността „главен директор на ГД“ИН“ и към 02.10.2019г., ст.
комисар И. Й.е имал компетентност и правомощия да постанови Заповед №Л-4365 от
02.10.2019г., с която е удължил срока за приключване на проверката и изготвяне
на становище. В законова разпоредба не са посочени правомощия и функции, които
да не изпълнява временно назначения на длъжността „гл. директор“ на ГД „ИН”, поради
което ст. комисар И. Й.не е бил ограничен в правомощията и компетентността за
времето през което е бил преназначен временно на тази длъжност. Поради това изцяло
основателно и доказано е твърдението на представителя на ответника, че
конкретното дисциплинарно производство е започнало въз основа на акт на органа,
който е компетентен на да образува такова.
Спазен е двумесечния срок за налагане на наказанието
по чл.195 от ЗМВР. Материалите по преписката са предоставени на компетентния
дисциплинарно наказващ орган – Главен директор на ГДИН на 04.12.2019г. с обобщена
справка вх.№ 15660/04.12.2019г. Жалбоподателят е запознат срещу подпис със
съдържанието на справката, при което е имал възможност да разбере в пълнота
извършеното дисциплинарно нарушение. При издаването на оспорената заповед е
спазен чл.206, ал.1 от ЗМВР, като с покана рег. № 11695/13.12.2019г., е дадена
възможност на П. да представи допълнителни обяснения или възражения по случая,
от което право се е възползвал. Изложеното дотук води до извод, че на
дисциплинарно наказаното лице е предоставена възможност да участва във воденото
срещу него дисциплинарно производство и не е нарушено правото му на защита. Заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 09.01.2020г. и съдържа
указания за реда и сроковете за обжалването й. Неоснователно представителят на
жалбоподателя претендира отмяна на заповедта заради некоректно отразяване на
мястото, където са взети сведенията и обясненията за случилото се от очевидците
на действията на мл. инспектор П.. Съществени са тези нарушения на процедурните
правила, заради които фактите и обстоятелствата за случая са били неправилно установени,
което е довело до неправилни изводи и неправилно приложение на закона във
волеизявлението на административния орган, с което приключва производството. Дори
да е налице некоректно отразяване на мястото, където са снети сведенията и
обясненията на хората, присъствали на 28.07.2019г. в центъра на с.В., през
магазина за хранителни стоки и на тези, които са узнали за случилото се и за хулиганското
държание на мл. инспектор Т. П., данните в тях, че именно мл. инспектор П. е създал
конфликтната ситуация на това обществено място пред очите на възрастни хора и
деца, където в състояние на видимо повлияване от алкохол, отправил нецензурни и
обидни думи към присъстващите, вербално и физически ги провокирал към сбИ.е, при
което бутнал масата, на която имало стъклени бутилки с питиета, които паднали и
се изпочупили. Дори да са допуснати някакви процедурни нарушения, те не са
довели до неправилност на преценката в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание на фактите и обстоятелствата свързани с проявените хулигански
действия от страна на служителя на ГД“ИН“, които независимо от тяхната
обществена опасност правилно са квалифицирани като нарушаващи обществения ред и
спокойствие, като демонстрация на неуважително отношение към намиращите се пред
магазина, а и пред обществеността като цяло, чрез поведение незачитащо установените
правила и порядки за спазване в обществото. След като правилно е констатирано във
връзка със случая и не се опроверга верността на извода в заповедта, че мл.
инспектор Т. П. е имал хулиганско държание, което е станало достояние на присъстващите
хора, на обществеността, за преустановяване на което се е наложило да се търси
помощ на спешен телефон 112 и да се ангажират със случая полицейски служители,
разследващи и т.н., не са допуснати процесуални нарушения в производството по
издаване на обжалваната заповед, които да са съществени и да водят до различен
извод от направения от ответника, че държанието на мл. инспектор П. е
неприемливо и противоречи на изискваното и очаквано от нето по силата на правилата
на Етичния кодекс като служител на ГД“ИН“, а противоречи на тях и уронва
престижа и авторитета на тази институция.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира,
че при издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да обосноват отмяната и на основание
по чл.146, т.3 от АПК.
Заповедта е издадена в съответствие с приложимите разпоредби
на ЗМВР и на Етичния кодекс.
Посочената в заповедта фактическа обстановка напълно
се потвърждава от събраните в хода на дисциплинарното производство
доказателства. Противно на наведените в жалбата възражения, няма пречка
обобщената справка да бъде изготвена, като се ползват и доказателства, събрани
в друго производство, стига това да е станало по законоустановения ред и да
обосновават по категоричен и безспорен начин извършване на дисциплинарно нарушение
от страна на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.3 от ЗМВР, за разкрИ.е на обективната истина могат да се
използват всички начини и средства, допустими от закон, а ал.4 дори вменява
задължение за наказващия орган, да събере и оцени всички доказателства,
включително събраните при одити или други проверки, което включва и процесуални
действия, осъществени в образуваното ДП № 1036/2019г. по описа на РУ-п. към ОДМВР-В..
Обстоятелството, че към момента на издаване на оспорената заповед, по отношение
на жалбоподателя няма влязла в сила присъда по възбуденото наказателно
преследване с образуваното досъдебно производство е без значение за извода за
правилността и законосъобразността на процесната заповед, която касае
служебното правоотношение.
В чл.203, ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени
хипотезите, при които се налага дисциплинарно наказание "уволнение",
като в т.13 са посочени именно деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Тези
правила са детайлизирани в Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ къч министъра на правосъдието, утвърден със Заповед
№ ЛС-04-4/02.01.2018г. на министъра на правосъдието, с които наказания служител
е запознат на 02.02.2018г., видно от представената декларация от 02.12.2018г.
–л.136 от адм. преписка.
Несъмнено описаното в обстоятелствената част на
заповедта поведение на жалбоподателя, потвърдено от събраните доказателства,
представлява нарушаване на етичните правила за поведение на държавните
служители в ГДИН, нарушаващо и общоприетите норми, и представлява дисциплинарно
нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР.
Обстоятелството, че П. отрича да е бил под влиянието
на консумиран преди случилото се алкохол, сочи на липса на осъзнаване в пълна
степен на характера на действията и на възможните последици от тях. Факта, че
поведението му е станало достояние и на други, външни за системата лица,
правилно е обосновало квалифицирането на действията му като грубо нарушение на
правилата за поведение на служителите в ГД“ИН“, регламентирани в чл.2, ал.1,
т.1, т.4, чл.5 от ЕК - да съобразява законността на действията, които
възнамерява да предприеме; в чл.13 и чл.15 от ЕК – да допринася за изграждане и
утвърждаване на положителния образ на ГД „ИН“ и да пази доброто име на тази институция;
в чл.17 от ЕК – да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си; в чл.30 от ЕК – да се стреми да избягва
в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им цели да ги
преустановил, като запази спокойствие и контролира поведението си; да се стреми
да избягва участие в скандални прояви, с които би могъл да урони престижа на
службата.
Правилно демонстрираното агресивно и неуважително отношение
към хората и към реда в обществото в центъра на населеното място, в
присъствието на възрастни хора и на деца от П. е квалифицирано от наказващия
орган като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което в чл.203, ал.1,
т. 13 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение". Това
е поради спецификата на задачите и дейността на ГД“ИН“ и МВР свързани с охрана
на реда в обществото, във връзка с които законово е разширена дисциплинарната
отговорност на служителите, работещи в тях, от които се изисква съобразяване на
поведението и спазване на изискванията към него както във връзка и по време на
изпълнение на служебните задължения, така и в обществения живот в работно, в
извънработно време, включително извън местоработата им. Поради това дисциплинарната
отговорност на служителите се ангажира и в случаите на действия и поведение, с които
са осъществили правонарушения по други действащи в страната закони, извън ЗМВР и
ЗИНЗС, или са морално укорими простъпки, дори когато не са свързани с изпълнение
на служебните им задължения. За това отговорността на държавните служители в ГД“ИН“ и в МВР е различна от дисциплинарната
отговорност на работниците и служителите, която се носи по Кодекс на труда или
по Закона за държавния служител, а нарушенията на Етичния кодекс представляват
нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност,
независимо от това дали конкретната простъпка е основание и за друг вид
отговорност - наказателна или административнонаказателна. Неспазването на служебната
етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица
намаляване или загуба на общественото доверие към визираните две държавни
институции и е достатъчно поведението на служителя да е от такова естество, че
реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на
обществото в съответната институция. Поради това към ангажиране на
дисциплинарна отговорност се пристъпва дори в случаите, при които действията на
служителя не са извършени на публично място, но са станали или е възможно да
станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху
авторитета на институцията, в която служи.
В конкретния случай действията и поведението на П., които
са в противоречие с цитираните правила от етичния кодекс на служителите в ГД“ИН“
са станали известни на широк кръг от хора, тъй като са извършени на публично място
– пред магазина в центъра на населеното място и правилно са определени от издателя
на заповедта като морално укорими и уронващи престижа на службата.
С поведението си жалбоподателят не е дал добър личен
пример, не е проявил уважение към останалите представители на обществеността и
не е опазил името на институцията, която представлява, което е основание
действията му да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 и чл.197, ал.1, т.6 във връзка с чл.203, ал.1, т.13
от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение",
което е предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение в ГД“НИ“ по чл.226,
ал.1, т.8 от ЗМВР. Като е постановил волеизявление в този смисъл, административният
орган е издал заповед в съответствие с приложимите разпоредби на ЗМВР и ЕК.
Заповедта съответства на целта на закона. Извършеното е
тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано
налагане на наказание "уволнение", при което органът действа при
условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи
или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по
чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание – уволнение,
което е наложено със заповедта. Издаването й не е обвързано с преценка на
обстоятелствата по чл.206, ал.2 от ЗМВР, както твърди оспорващия, но въпреки
това е била направена.
Като тежки нарушения на служебната дисциплина законодателят
е определил деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в ГД“НИ“, които уронват престижа на службата. Наличието на
двете кумулативно свързани условия определя тежестта на нарушението, а оттам и
задължителността на наказанието. Тази правна уредба е съобразена с обстоятелството,
че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата, служителите от
системата на МВР и на ГД“ИН“ са длъжни да имат поведение, което пази престижа
на институцията, която представляват. Както бе посочено, съобразно специфичната
дейност на служителите в МВР и в ГД“НИ“, и нейната обществена значимост, за тях
са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми,
които следва да съблюдават при изпълнение на служебните си задължения и извън
тях, с които правила и изисквания не е било съобразено поведението от мл.
инспектор П., което е демонстрирал на обществено място на посочената по-горе
дата.
Твърденията, че служебните правоотношения на П. са
прекратени в нарушение на чл.247, ал.2 от ЗМВР, тъй като същият е член на
управителния съвет на "Синдиката на служителите на затворите в
България", са неоснователни. По делото са представени доказателства, че на
19.06.2019г. Т.П. е бил избран за председател на синдикално дружество-В. към ССЗБ.
При липсата на легална дефиниция в ЗМВР на понятието "ръководна изборна
длъжност в синдикална организация по чл.242, ал.1", следва да се съобразят
определенията дадени в кодекса на труда. Съгласно дефинициите на понятията
"синдикално ръководство" и "работодател" в §1, т.6 и т.1 от
ДР на КТ, и направеното тълкуване в Тълкувателно решение №9 от 12.12.2014г. на
ВКС по тълк. дело № 9/2013г., ОСГК, с предварителна закрила при уволнение се
ползва служител, който е член на синдикално ръководство (председател и
секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към
предприятието на съответния работодател. Предвид устройствената структура на ГД“ИН“,
Затвора-В. не е самостоятелен работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и
длъжността "председател" на вътрешната структура на синдикалната
организация към затвора не представлява такава по смисъла на чл.247, ал.1 от ЗМВР, за която да е изискуемо предварителното съгласие на ръководния орган на
съответната синдикална организация при прекратяване на правоотношението на
основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
Гореизложеното обосновава извода, че не са налице
основания за отмяна на заповедта по чл.146, т.4 и т.5 от АПК, тъй като не
противоречи на приложимите законови разпоредби и съответства на целта на закона,
поради което оспорването й следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
С оглед изхода на спора, своевременно
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4
от АПК жалбоподателят Т.В.П. следва да бъде осъден да заплати на ответната
страна ГД “Изпълнение на наказанията“ сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция, което е минималното по чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл.37,
ал.1 от ЗПрП, вр. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 АПК.
Водим от това и на основание чл.172 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба
вх.№2046/10.02.2020г. на Т.В.П. *** против Заповед №Л-115/09.01.2020г.
на Гл. директор на ГД„Изпълнение на наказанията“, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ от заеманата от него длъжност - надзирател ІІ-ра степен в
затвора в гр.В. и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата
на връчване на заповедта, на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, във вр. с
чл.13, ал.2, т.4, предл.III от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА Т.В.П. с ЕГН **********
*** да заплати на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“-София сумата от 100(сто)лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на глава ХІІ от АПК пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: