Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Тетевен , 22.10.2020г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Тетевенският
районен съд,първи състав
На
двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Ани Га
Секретар: Петя Га
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 587 по описа за 2019г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Ищец
: ******” ЕАД
Ответник : Г.Й.Г. ***
Трето лице помагач: Агенция „П.И.
„-София”
Предявени е иск от „******” ЕАД с ЕИК ********* ,седалище и
адрес на управление бул. „В“,чрез адв. П.А. *** срещу Г.Й.Г. *** с цена на иска 6223,95лв. главница и лихва за
забава от 1865,51лв върху главницата за периода 01.06.2016г. до 15.05.2019г ,
както и законна лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска 13.062019г. до окончателното изплащане
на сумата , претендира разноски . В исковата молба се твърди ,че на
20.01.2016г. сключили автомобилна застраховка “Каско +” с „„И.А.“” ЕАД-клон гр.П.,
по силата на която застраховали за всички рискове товарен автомобил марка “Д.”,
модел “Докер” с рег............., със срок на действие на застраховката за
периода от 28.01.2016г. до 27.01.2017г., за което издали застрахователна полица
№ ............./20.01.2016г. На 16.09.2016г.На автомагистрала „„Х“км., в посока
гр.София- гр.Я., ответникът, като водач на стадо овце, не ги е направлявал и
две от овцете са излезли на пътното платно през липсваща предпазна ограда и са
били блъснати от застрахования от тях автомобил марка “Д.”, модел “Докер” с
рег.№ .........., управляван от А.В. ***, вследствие на което са причинени
материални щети по автомобила.Вина за настъпилото ПТП носел ответника, видно от
Протокол за ПТП с бланков № 1541993/16.09.2016г. на РУ-гр.Я., тъй като е
нарушил разпоредбата на чл.106 от Закона за движение по пътищата. За
извършеното административно нарушение на ответника е съставен АУАН серия Г с
бланков № 93449/16.09.2016г. и е издадено Наказателно постановление
№16-0451-000311/05.10.2016г. на РУ-Я. при ОДМВР-Ловеч, влязло в законна сила на
17.10.2016г., видно от писмо рег.№ 451000- 495/28.02.2019г. на Началника на
РУ-МВР-Я..Въз основа на уведомление за щета от 16.09.2016г., подадено от водача
на автомобила А.В.В., образували щета №44011411606638/16.09.2016г. по описа на
“ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД за настъпилото застрахователно събитие.Щетата,
нанесена от оставените без надзор животни, водени от ответника, възлезе на
сумата от 6 208.95 лева, която заплатили с нареждане за групово плащане на
28.11.2016г. на сервиза, отремонтирал увреденото МПС-„К” ООД. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата-до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, които в случая възлизат на 15,00
лева, а съгласно чл.50 от ЗЗД, за вредите, причинени от животни, отговаря
собственика и лицето, под чийто надзор се намират.Ето защо с писмо-регресна
покана изх.№92-9902/01.02.2017г, уведомили същия, че на основание чл.213, ал.1
от КЗ (отм.) встъпват в правата на застрахования до размера на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му и го
поканихме доброволно да ни възстанови платеното от тях застрахователно
обезщетение в размер на 6 208.95 лв. и обичайните разноски за определянето му в
размер на 15.00 лева, или общо да ни плати сумата от 6 223.95 лева.Твърди ,че до
настоящия момент ответникът не е заплатил дължимата сума от 6223.95лева.Вследствие
изпадането си в забава, ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забавено
плащане в размер на 1 865.51 лева върху дължимата ни сума от 6 223.95 лева за
периода от 01.06.2016г. до 15.05.2019г
В законо-установеният срок е постъпил
писмен отговор от Г.Й.Г., чрез адв. Р.М.М. от ЛАК . В отговора се твърди ,че
искът е допустим, но при така представените от ищеца доказателства този иск е
неоснователен и изцяло го оспорва.Представената в обстоятелствената част на
исковата молба фактическа обстановка не можело да се изясни от представените с
нея доказателства и да се направи обосновка доколко съответства на обективната
истина.Счита, че исковата молба, инициирала настоящия процес, не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като относимите към спора факти
са посочени неясно и вътрешно противоречиво.
В ИМ било отразено, че по вина на
ответника е реализирано ПТП на 16.09.2016 г. на автомагистрала Хемус, 77 км., в
посока гр. София- гр.., като водач на стадо овце не ги е направлявал и две от
овцете са излезли на пътното платно през липсваща предпазна ограда и са били
блъснати от застрахован от ищеца автомобил, с per. № ЕН3571КА. Така
представената фактическа обстановка частично не отговаряла на обективната
истина и представя своя теза за инцидента
, като твърди ,че автомобилът с водач А.В.В. се е движел в посока от гр.
П. към гр. София, т.е. обратна на представената. В действителност в района на
77-ми километър от автомагистрала Хемус е липсвала предпазна ограда, през която
са излезнали две овце, но техен водач не е бил ответникът и по тази причина не
може да му се вменява задължение да ги направлява, тъй като е имал пастир.
Ответникът е собственик на двете овце, които са излезнали през липсващата
предпазна ограда. В този район се намират пасищата на ответника, като
всекидневно неговите овце са пасяли там. Твърди ,че на процесната дата стадото
е било на пасището, като по неустановена причина на този ден е липсвала част от
предпазната ограда, през което място две от животните са напуснали пасището.
Участъкът автомагистралата е прав с много добра видимост. След напускането на
овцете пастирът е направил всички възможно, за да ограничи другите животни да
ги последват, както и да предупреди идващите водачи за евентуалната опасност.
Водачът на автомобил, с per. № ЕН3571КА не се е съобразил по никакъв начин
намиращите се на пътното платно животни и по никакъв начин не е реагирал, като
намали скоростта си. Той е блъснал двете овце, като самите животни са били и на
голямо отстояние едно от друго, като основната причина за настъпилото ПТП е, че
водачът е нарушил задълженият си, определени в чл. 20, ад. 2 от ЗДвП, съгласно
които водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. В протокола за ПТП нямало данни
за скоростта на лекия автомобил, както и за поведението на водача по време на
произшествието. Счита, че поведението на водача е причина за настъпилото ПТП-
неговата груба небрежност и самонадеяност на пътя. Водачът на л.а. не е спазил
чл.20 от ЗДвП, като е управлявал процесното МПС със скорост несъобразена с
пътните условия и непозволяваща му да го контролира и от там да избегне ПТП,
поради което е съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат. Оспорва
процесния Протокол за ПТП с N 1541993 от 16.09.2016 г., съставен от В.Г., тъй
като е явно непълен и в него се вменяват неправилни констатации, като оспорва и
съставената схема на ПТП 74, която явно не отразява обективната истина, а и
така представена е обективно невъзможно да се осъществи по този начин ПТП на
процесното място. Цитира Решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г.,
ТК, I т. о. на ВКС, протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Следва да се приеме, че когато ПТП не е
реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола,
последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на
настъпване на произшествието, но се ползва с такава за констатираното положение
на участвалите в инцидента моторни превозни средства, като в конретния случай
контролният орган не е осъществил това си правомощие. С оглед на горното
оспорва протокола и наведените в него
констатации .
По делото е конституирано трето лице
помагач Агенция „П.И. „-София . В писмения отговор на третото лице помагач се твърди ,че :Искът е допустим но разгледан
по същество неоснователен по следните аргументи:Твърди се, че ППТ -то е
реализирано на км.77 в посока гр.София - гр.Я. /а в протокола за ПТП и
декларацията на водача посоката е обратна, т.е. П. - София/, като в тази връзка
не става ясно как длъжностните лица от РУ на МВР-. са определили километричното
положение. Не е посочено по какъв начин е извършено индивидуализиране на
мястото, както и с какво се характеризира по посоката на движение - равно или е
с наклон, каква видимост има водача напред и в страни, каква е била скоростта
му на движение, направил ли е водача опит да спре или заобиколи препятствието
на пътя, каква е била конкретната пътна обстановка. Липсата на ясно и точно
посочване на тези обстоятелства не дава възможност да се закрепят по несъмнен
начин обстоятелствата: къде /като километрично положение/ е реализирано ПТП-то,
кой е шофирал автомобила, имало ли е въобще пътници и/или други преки свидетели,
каква е била скоростта на движение на автомобила, какви са повредите по
автомобила - общата формулировка - причинена деформация на предната част на
автомобила не дава никаква информация за вида и характера на конкретните вреди
, какви са причините за ПТП-то, имало ли е спирачен път, каква е била скоростта
на движение и дали съответства на твърдението на водача, че скоростта е била 90
км/ч., какво е било състоянието на водача и неговото поведение и
др.Обстоятелството, че застрахователят се е доверил изцяло на декларираното и е
репарирал щетите по МПС-то е на основание сключен между него и собственика
договор, по който АПИ-София не е страна, т.е. не го обвързва по никакъв
начин.За да се уважи предявения иск е необходимо да бъде установено
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между застрахователното дружество и третото
лице, собственик на автомобила, по който са настъпили щети, 2. настъпило
застрахователно събитие, причинено от трето за застрахователното правоотношение
лице, което отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната
отговорност и 3. наличие на причинно-следствена връзка, в конкретния случай
между настъпилото ПТП, както и че ответникът и привлечената страна отговарят за
причинените на автомобила щети.С основание възниквал въпроса дали при
движението на МПС водачът е съобразил задълженията си, произтичащи от чл.20 на ЗДвП, които му вменяват „да контролира непрекъснато пътното превозно средство,
както и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с ..., с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,..., с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, а така също и да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението’". Това
подлага под съмнение дали водачът на автомобила е нарушил правилата на
движение, поради което застрахователят с плащане на обезщетението е встъпил в
правата на нарушител по смисъл на ЗДвП, които права не са възникнали поради
противо-правното поведение на водача. Това можело да бъде установено само от
пристигналите на място компетентни органи. На следващо място, не отговаряло на
истината твърдението, че е имало липсваща предпазна оградна мрежа, като през
мястото където е трябвало да бъде изградена и е липсвала безпрепятствено двете
овце са преминали и са излезли на пътя. Напротив, такава предпазна ограда е
съществувала преди и към момента на ПТП-то, тъй като непосредствено след
произшествието мястото е посетено от служители на поддържащата фирма
,Автомагистрали”ЕАД - база., които са констатирали, че предпазна оградна мрежа
е налична на място. По какъв начин двете овце са се озовали след/пред
предпазната мрежа на тях не им е известно.Считат, че присъденото и изплатено
обезщетение за имуществените вреди на автомобила е недоказано и прекомерно по
размер, както това им е становището и за начислената мораторна лихва по
акцесорния иск.
По делото ищеца е направил
изменение на иска от ищцовата страна като
се претендира намаляване на главницата от 6223,95лв на 6017,54лв представляващи 6002,54лв действителна
стойност на щетата и 15 лв обичайни
разноски за определяне на застрахователно обезщетение , както и намаление на
размера на мораторната лихва от
1865,51лв на 1799,15лв за периода от 01.06.2016г. до 15.09.2019г.
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото е представена валидно
сключена Застрахователна полица №............./20.01.2016г. на „ДЗИ-Общо
застраховане” –„Каско+“/л.9/ същата е сключена между ищеца по делото и „„И.А.“ “ЕАД П. с лизигополучател „ТЕДКУЕЛИТИ“ ЕООД –П. за
МПС марка „Д.“, цвят бял, с рег. № .........с дата на първа вноска
27.01.2016г и последна четвърта вноска
до 27.10.2016г., с валидност от 00 ч. на
28.01.2016г до 24 часа на
27.01.2017г.Анекс №5/20.04.2012г. към рамков договор за застраховане по
автомобилна застраховка „Каско+” за автомобили.Изготвена е САТЕ и допълнителна
такава , от заключението на вещото лице се установява, че при така описания
механизъм на настъпване на ПТП е възможно да настъпят причинените по увреденото
МПС щети, като същите са в пряка връзка с процесното ПТП , определя се
паричната равностойност на увредените части,
както и трудът, който трябва да бъде вложен, като общата сума се
определя на 5620,04лв , като съобразно допълнителната експертиза общата
стойност за ремонт и транспорт на лекия автомобил е 6002,54лв.. Съдът намира
заключението на вещото лице за обективно, безпристрастно и компетентно
изготвено, поради което изцяло го кредитира.
От разпита
на свидетелите А.В.В. ,В.С.Д. , Ц.В.В.,М. И.И.,В.Г. Гсе установява следното :
Свидетелят А.В. *** и се качил на АМ „Хемус“ като пътувал в
дясната лента със скорост от 90 км. в час , в аварийната лента имало спрял
автомобил ,който пречел на видимостта на свидетеля и той го подминал, но последвал удар , не видял какво е
спрял колата преди бензиностанцията ,
нямал спирачен път , нямал време за реакция и видял една овца отхвръкнала в лявата лента , която била мъртва . Дошли
полицаите последвал огледи видял още една овца , която се била показала пред
колата и и бил ударил само главата , полицаите издирили пастира , взели им проба
за алкохол и извикали пътна помощ тъй като автомобила бил застрахован . Твърди
,че не помни дали на местото е имало мантинела
от дясно , но като дошли полицаите да огледат оградата по думите на полицията била
срязана , а самата ограда от кол до кол я нямало , свидетеля спрял колата на не
по-вече от 50м от липсващата ограда/л.90/ . Дошли хора от агенцията и започнали
да възстановяват оградата и докато чакал я възстановили. Долу в ниското се
виждала стопанска постройка . Видял ответника , който дошъл лично на
местопроизшествието и от
бензиностанцията на П. дошли хора , с оглед ако може да помогнат с нещо . След
ПТП автомобилът управляван от свидетеля бил откаран с пътна помощ , не на
собствен ход в сервиз на застрахователя.Твърди ,че не евидял ответника да размахва ръце и да дава знаци да намалят
скоростта колите , видял го е след като е станало ПТП –то.
Свидетелят В.С.Д. пристигнал на произшествието по сигнал
на дежурната част на РУ. заедно със
колегата си св. В.Г.Г. по сигнал за
блъснато животно на автомагистралата и установили ,че лекия автомобил
управляван от св. В. е блъснал две овце , установили ,че овцете са на Г.Й.Г. ,
обадили се по телефона и той дошъл при тях и колегата му В.Г. написал АУАН .
Съставен е и протокол за ПТП , което е било на 77 км. На АМ Хемус в посока
София /л.162/, катастрофиралият автомобил бил марка „Д.“ с рег.№ .....
управляван от св. А.В. , автомобилът бил в дясното платно .Св. Д. твърди ,че
имало липсваща част от оградата от около 100м. , дошли и работници . Установили
собственика на животните,който е ответника .Св. Г. твърди ,че по време на катастрофата нямало две междустълбия от оградна мрежа и след като били отместени двете животни
мрежата била възстановена . Св. Г. потвърждава ,че са говорили със собственика
на животните , за да ги премахне тъй като били негови ,местоположението на
инцидента установил тъй като на средата на автомагистралата е имало
километричен знак км.77.
Свидетелката Ц.В.В.познава ответника и твърди
,че също е животновъд , но обекта и бил
по-надолу от долната страна и се познава
с ответника , и предстояло обезпаразитяване на животните . Видяла ,че една овца
излиза и се засилила към асфалта и липсвало мрежа от оградата , докато ответника се
опитвал да прибере овцата и ръкомахал на колите
за да намалят а свидетелката останала долу да спира животните за да не
излизат . След това ответника се върнал
при свидетелката за да приберат животните
за да не излязат всичките на пътя
. Казал на свидетелката ,че имало полиция , кола и две блъснати животни .Казал
и ,че трябва да се върне и затова дошли помощници , да свалят стадото на долу ,
но самата свидетелка не се е качвала на автомагистралата .
Свидетелят М. И.И., който работи на
бензиностанция П. , който се намира над гр..
по време на ПТП зареждал кола ,чул удар и видял ,че нещо бяло подскочи мятало се и паднало отстрани , видял само една
овца , но после разбрал ,че са две.
Въз основа
на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 410, ал.1
т3 от КЗ във връзка с чл.50 от ЗЗД и иск
с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1,
т. 3 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било
длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл.
50 от Закона за задълженията и договорите.
При преценка на приложимата правна норма съставът съобразява, че регресната претенция се основава на
застрахователен договор, който е бил сключен при действието на сега действащият
Кодекс на застраховането-Обн. ДВ. бр.102 от
29 Декември 2015г, в сила от 01.01.2016г. , тъй като застрахователна полица № .............
е сключена на 20.01.2016г.
Предпоставките за възникване на
исковата претенция са на първо място да е налице валидно застрахователно правоотношение,а
именно застрахователна полица № ............./20.01.2016г.ДЗИ-Общо
застраховане” –„Каско+“,същата е сключена между ищеца по делото и „„И.А.“ “ЕАД П. с лизигополучател „ТЕДКУЕЛИТИ“ ЕООД –П. за
МПС марка „Д.“, цвят бял, с рег. № .........с дата на първа вноска 27.01.2016г и последна четвърта вноска до 27.10.2016г., с
валидност от 00 ч. на 28.01.2016г до 24 часа на 27.01.2017г.,плащане на ремонта
на увреденото при ПТП –то моторно превозно средство , като застрахователното
събитие следва да е настъпило вследствие
действията на ответника , който е бил длъжен да упражнява надзор върху стадото животни , причинила вреди на
застрахования.Безспорно се доказа от свидетелските показания които съдът
кредитира ,че на 16.09.206г на АМ Хемус
, км.77 е настъпило ПТП вследствие на удар между т.а Д. с рег. № ......., собственост на „„ИА““
ЕАД-П. , която е била управлявана от свидетеля А.В. , тъй като
автомобилът се блъснали две овце собственост на ответника и след последвалия
удар върху автомобила били нанесени имуществени вреди. Автомобилът е бил
отремонтиран в автосервиз „К”ООД с
който ищеца има договор , видно от приемно предавателния протокол от
04.11.2016г. Водачът на автомобил „Д.” с рег. № ......., която е собственост
на „„ИА““ ЕАД-П. , св. А.В. е попълнил декларация за щета №............ на дата
16.09.2016г., като на същата дата ищеца е издал уведомление за щета №............
по полица № ............./20.01.2016г.ДЗИ-Общо застраховане” –„Каско+“, по
декларацията на св.А.В. –служител във фирмата на лизингополучателя.Ищецът е
издал и опис на уврежданията по щета №............, както и калкулации по
застрахователната претенция , като от възлагателното писмо до автосервиз „К”ООДе
видно ,че застрахователят признава ремонт на стойност 6140,95 лв.Видно е от
платежно нареждане за групово плащане и приложеният към него списък на
автосервиз „К”ООД за ремонта на процесното МПС е заплатена сумата от 6208,95лв.Ищецът
„ДЗИ О.З.”ЕАД е изпратило на ответника
по делото писмо-покана за доброволно плащане с изх.№92-9902/01.02.2017г.и е дало на ответника 15 дневен срок да им
възстанови сумата от 6208,95лв стойност
на щетата и 15лв ликвидационни разходи, получено от ответника като за дата на получаване същия
е записал 04.02.2016г , но е видно ,че ПТП е от м. септември 2016г , а писмото
е изпратено на 01.02.2017г и обратната разписка е върната на подателя на
09.04.2017г., т.е съдът приема ,че поканата е получена на дата 04.02.2017г. ,обезщетението
за плащането е дължимо след покана на основание чл.84 ал.2 от ЗЗД . По делото е
представен и извадка от калкулатор за лихви като за периода 01.06.2016г. до
15.05.2019г лихвата върху претендираната сума е в размер на 1865,51лв , а след
изменеието на иска се претендира сумата от 1799,15лв. Съдът констатира ,че началната дата на
изчисление на лихвите е преди датата на ПТП и следва да се изчислят след
получаване на регресната поканата за доброволно плащане , като в същата
на ответника са предоставени 15 дни за плащане и същия е изпаднал в забава поради неплащане на 20.02.2017г. Настоящия състав счита ,че лихви
ще се дължат от датата на след изтичане на дадения срок в регресната покана . В
случая съдът може и служебно да изчисли мораторната лихва и съобразно
електронния калкулатор на НАП за периода
20.02.2017г. до 15.05.2019г.върху главницата .
Съдът намира,че са събрани
достатъчно доказателства,въз основа на които може да се направи обоснован извод
за наличие на типичната хипотеза на отговорност по реда на чл.50 от ЗЗД.Както е
известно- касае се за обективна и безвиновна отговорност на собственика или на
лицето, под чийто надзор се намира животното.
Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието
на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно.
Собственикът и лицето,под чийто надзор е оставено животното, са длъжни да
обезпечат отглеждането му така,че да не вреди другиму. Предпоставките за
уважаване на иска по чл.50 ЗЗД са да се установи настъпването на вреди-
имуществени,неимуществени, да са причинени от животното, да е доказано,че негов
собственик или надзорник е лицето, срещу което е предявена претенцията и да е
налице причинна връзка между действието на животното и вредите.На първо място
ответникът не отрича ,че е собственик на
животните , още по-вече двамата служители на РУ. са го повикали при случая .
Съставът намира,че по делото са
представени достатъчно и убедителни доказателства,които обосновават извод,че
двете овце ,станали причина за ПТП, са на ответника. Макар последният да не е представи
доказателства за изпълнение на административния ангажимент за регистрацията им в
нарочната система съобразно чл.137 от ЗВМД,при изпълнение на който вече има
статут на „собственик” на животното, от доказателствата по делото може да се
направи категоричен извод,че животните са на ответника и тъй като същия не
отрича този факт и не се доказа друго
лице да се е 0грижило за тях същите са били под негов надзор. Още по-вече че собствеността
на овцете са движими вещи и не е предвиден специален ред
за доказване на собствеността върху такава вещ, нито пък има забрана да се
слушат свидетелски показания за това, в т. с.Определение № 220 от 4.12.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 1761/2009 г., III г. о.Налице е и подписан от ответника протокол
за ПТП,който макар да няма доказателствена сила за механизма на настъпване на
ПТП,поради съставянето му от служител,който не е очевидец,е подписан от
ответника ,с което явно е изразил съгласието си с констатациите,че е собственик
на двете овце и с представения механизъм на ПТП-т.н.изявление за неизгодни за
него факти и обстоятелства,което го обвързва/ в т.с.решение по в. гр.д. №
74/2020г. на ОС-Ловеч/.Съгласно чл.50,изр.2-ро от ЗЗД отговорността на
собственика и лицето, под чийто надзор се намира, не отпада и в случаите,
когато животното е избягало или се е изгубило,а в случая не е било направлявано
каквито данни са налице.Още по-вече
обектът на ответника се е намирал близо до АМ Хемус , км.77 и същия е следвало да приложи необходима
грижа за да направлява животните , действително допълнителен фактор за да се
достигне до този резултат е липсата на оградна мрежа на АМ-Хемус , км.77 , поради което две от животните
са излезли безпрепятствено на платното .По изложените съображения съставът
приема,че настоящата хипотеза попада в приложното поле на чл.50 от ЗЗД.
Следващата предпоставка е да са налице вреди,причинени пряко и единствено от веща и собственика ,
който не е упражнил необходимия надзор или от трето лице , което собственика е
упълномощил да се грижи за животните , в случая собственика не е направлявал овцете
и е налице хипотезата на чл.50 от ЗЗД. Нужно да се докаже,че процесното
ПТП е настъпило единствено и само по вина на веща и поведението на лицето което
се е грижило за нея -т.е.на внезапното излизане на овцете на пътното платно,
тъй като ответника не ги направлява.Необходимо е да се обоснове механизмът на
настъпване на ПТП.
По делото е разпитан е водачът на
автомобила-А.В. в обясненията си той излага обстоятелствата и заявява ,че не видял овцете , спрял
колата преди бензиностанцията , нямал спирачен път , нямал време за
реакция и видял една овца отхвръкнала в лявата лента , която била мъртва . Дошли
полицаите последвал оглед и впоследствие видял още една овца , която се била
показала пред колата и и бил ударил само главата , полицаите издирили пастира ,
взели им проба за алкохол ,извикана била пътна помощ тъй като автомобила бил
застрахован, видно е по случая,че освен протокол за ПТП е съставен и АУАН на
собственика на животните отв. Г.Й.Г. и НП №16-0451 -000311 , наложена
е на ответника глоба за нарушение на чл.106 от ЗДвП , като върху НП е отразено
„платено , кв. от 2704.2017г., както и са представени данни за плащане в СИБАНК . От разпита на
свидетелите В.С.Д. и св. В.Г.Г. *** безпротиворечиво се доказва ,че като пристигнали на местото на ПТП по сигнал за
блъснато животно на автомагистралата и установили ,че лекия автомобил
управляван от св. В. е блъснал две овце , установили ,че овцете са на Г.Й.Г. ,
обадили се по телефона и той дошъл при тях.Свидетелите потвърждават ,че имало
липсваща част от оградата на процесния участък на автомагистралата нямало
две междустълбия от оградна мрежа и след като били отместени двете животни
мрежата била възстановена . Видно от протокола за ПТП съставен от св. В.Г. ответника като в0одач на стадо овце не ги направлява , като овцете излизат на
пътн0ото платно през липсваща предпазна
ограда , като участник №2 , това е свидетеля А.В. ги блъска в резултат
причинява ПТП. В случая ответника Г.Й.Г.
има качество на водач на стадо животни по смисъла на § 6, т. 25 ДР на
ЗДвП .Свидетелката Ц.В.В., видяла ,че една овца на ответника излиза и се
засилила към асфалта.
От разпита на свидетелите съдът може да направи единственият извод , че
ответника не е направлявал стадото си ,
и поради факта ,че е липсвала оградна мрежа на магистралата и две животни са
излезли на платното , като е последвал удар с автомобила управляван от
свидетеля А.В. и животните поради което по автомобила е имало щети .
На следващо място за изясняване на механизма на ПТП ищецът е ангажирал САТЕ и
допълнителна такава ,чиито констатации са ясни и конкретни. Експертът е
направил заключение въз основа на представените от застрахователя документи за
констатирани щети, съобразил е и показанията на свидетелите в съдебно заседание.
Категоричен е, че твърдения механизъм на ПТП е възможен и реален,при наличните
деформации на автомобила, характеристиките на пътния участък и допустимото
въздействие от животното-възможното изминато разстояние на пътното платно.
Констатациите на експерта не се опровергават. Експертът е категоричен, за
механизма на ПТП, както и че разстоянието от оградата , когато овцете стават
видими от платното движение до средата
на дясната активна лента е са 15м и е
достигнал до извода ,че пълния спирачен път за автомобил Д. е 96м.
,водачът не е имал възможност да спре
преди удара при навременно задействане
на спирачната система при скорост 95 км.
в час, както и ,че стойността на ремонта и транспорта за автомобила е общо 6002,54 лв.Ответникът не е възразил по
приемането на САТЕ и допълнителната САТЕ ,не е ангажирал други
доказателства,които да оборят констатациите, поради което съдът приема, че
категоричността на заключението не е разколебана и следва да бъде съобразена
при решаване на спора. Допълнително съобразно чл.73 от ППЗДвП максималната
скорост на АМ в случая е 120 км , а съобразно чл.121 на АМ е забранено водене
на животни .Липсват доказателства,въз основа на които да може да се приеме,че
навлизането на животното представлява т.н.”случайно деяние” или „непреодолима
сила” или че вредите са единствено в резултат на действията на шофьора на
процесното МПС или на трето лице,в които хипотези единствено
собственикът или лицето под чийто надзор са овцете ,да може да се освободи от
отговорност. Категорични да данните,че шофьорът дори не е възприел овцете,
самият той заяви в показанията си ,че липсвал спирачен път , което в случая е
нормално тъй като ПТП е станало на автомагистрала , където е недопустимо
преминаване на животни .Вярно е ,че на
АМ Хемус ,км.77 е липсвало оградна мрежа , което е допринесло за инцидента и
след инцидента същата е била поставена , но ответника е следвало да направлява животните
, за да не стигат те до самата мрежа,още по-вече ,че животновъдния обект се
намира в близост до магистралата .По изложените съображения съдът приема,че
механизмът на ПТП е категорично установен от САТЕ и останалите ангажирани
доказателства.Експертизата е обоснована и конкретна и по отношение на вида и
обема на причинените вреди и стойността на ремонта на автомобила.
По изложените съображения съдът
приема,че са обосновани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника,като лице , което е собственик и под чийто надзор са се намирали
овцете и в резултат на чиито действия е настъпило ПТП на 16.09.2016 г. и са причинени щети на т.а марка „Д.“, цвят бял, с рег. № .........за която е била налична
валидна застрахователна полица № ............./20.01.2016г. с ищеца ДЗИ-Общо
застраховане” –„Каско+“,същата е сключена между ищеца по делото и „„И.А.“ “ЕАД П. с лизигополучател „ТЕДКУЕЛИТИ“ ЕООД –П. Доказана
е и последната предпоставка на регресния иск-реалното плащане на
застрахователно обезщетение. По делото са представени категорични доказателства
за начина на определяне, остойностяване на щетите и реалното изплащане на
сумата. Обемът на вземането на застрахователя е категорично определен в нормата
на чл.410,ал.1 от КЗ- на възстановяване подлежи платеното обезщетение и
обичайните разноски. В случая се установи, че на автосервизът който е отремонтирал
автомобила е заплатена по-висока сума , поради което е направено изменение на
иска, като претендираната сума е 6002,54лв , които настоящия състав счита за
доказана , не се доказа по делото обаче
как е формирана стойността на 15 лв. обичайни разноски , поради което претенцията за в тази част следва да се
отхвърли , по отношение на претендираната мораторна лихва на основание чл.86 и
чл.84,ал.2 от ЗЗД същата се дължи за период 20.02.2017г./след изтичане на
дадения срок в регресната покана / до 15.05.2019гвърху главницата от 6002,54лв
, което се равнява на1359.02лв., като до пълния размер от 1799,15лв искът
следва да се отхвърли в тази част ,а именно за 440,13лв.
По изложените съображения съставът приема,че претенцията на ищеца срещу ответника е основателна и
доказана за сумата от 6002,54лв главница., представляваща регресна претенция по
реда на чл.410,ал.1,т.3 от КЗ, за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по
сключена № ............./20.01.2016г. с
ищеца ДЗИ-Общо застраховане” –„Каско+“ за т.а марка „Д.“, цвят бял, с рег. № ........., мораторна лихва върху
главницата от за период 20.02.2017г. до 15.05.2019г върху главницата от
1359,02лв и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 16.05.2019г
. до окончателното изплащане на сумата .
По разноските: С оглед изхода на спора ответникът дължи възстановяване
на направените от ищеца разноски в размер на уважената част от иска съобразно
чл.78 ал.1от ГПК , със списъка по чл.80 от ГПК се претендират общо 854лв разноски за експертиза , призоваване на свидетел и ДТ
и 1015лв за адвокатско възнаграждение , като съобразно уважената част от иска
на ищеца се дължат 804,28лв за разноски и 955,90лв за адвокатско възнаграждение
като дължимата се обща сума за разходи е 1760,18 лв.
От своя страна ищеца дължи на ответника разноски върху отхвърлената част
от иска , която е в общ размер 455,13
лв./ 15 лв. стойността на обичайни
разноски и 440,13лв мораторна лихва / съобразно чл.78 ал.3 от ГПК ,а именно с представеният списък по чл.80 от ГПК се претендират 700 лв. за адвокатско
възнаграждение и 300 лв. за експертиза .
Поради което съобразно отхвърлената част от иска ответника има право на
разноски върху отхвърлената част от иска за експертиза 17,47лв и за адвокатско възнаграждение 40,76лв или общо в размер на 58,23 лв .
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Й.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на от „******” ЕАД с ЕИК
********* ,седалище и адрес на управление гр. София , бул. „В“,представлявано от К.Х.Ч. –гл. изп.
директор и Б.Х.П. изп. директор сумата
от 6002,54лв главница.,
представляваща регресна претенция по реда на чл.410,ал.1,т.3 от КЗ, за
възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение по сключена № ............. /20.01.2016г. с ищеца ДЗИ-Общо
застраховане” –„Каско+“ за т.а марка „Д.“, цвят бял, с рег. № ЕН 3571КА, като отхвърля до пълния претендиран размер от 6017,54лв ,а
именно за 15 лв. стойността на обичайни разноски , да заплати мораторна лихва
върху главницата 1359,02 лв. а период 20.02.2017г. до 15.05.2019г от, като отхвърля до пълния претендиран размер от 1799,15лв за
период 01.06.2016г. до 15.05.2019г. ,а
именно за 440,13лв., както и да заплати законна лихва от датата на подаване на иска в
съда 16.05.2019г до окончателно изплащане на сумата и съдебно деловодни
разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК пред
настоящата инстанция в общ размер на 1760,18лв.
ОСЪЖДА „******” ЕАД с ЕИК *********
,седалище и адрес на управление гр. София ,бул. „Витоша”№ 89б ,представлявано
от К.Х.Ч. –гл. изп. директор и Б.Х.П. изп. директор да заплати на Г.Й.Г. с ЕГН ********** *** на
основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата в общ
размер от 58,23 лв. представляващи разноски върху отхвърлената част от исковата претенция .
Решението
подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
пред Ловешки окръжен съд .
Районен съдия