Номер 313423.09.2020 г.Град София
Софийски градски съдНО I възз. състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Иван Коев
Николай Николов
Адриана Атанасова
като разгледа докладваното от Адриана Атанасова Въззивно частно
наказателно дело № 20201100603335 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. НПК във връзка с чл. 270 НПК.
Делото е образувано по частна жалба на адв. Н.Д. - САК, действащ в качеството на
служебен защитник на подсъдимия М. Х. , срещу протоколно определение от 02.09.2020г.
по НОХД № 7555/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94-ти
състав, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия Х. за изменение на взетата
спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
В частната жалба се излагат съображения, че са налице обстоятелства, които обуславят
изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия в по – лека такава. Сочи се, че
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за продължителен
период от време, който срок в случая се явява неразумен. Поддържа се освен това, че по
отношение на Х. не е налице опасност да се укрие или да извърши престъпление, тъй като
същият има установен по делото адрес, на който пребивава и притежава регистрционна
карта от Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. Твърди се, че
подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност като непълнолетен, по отношение на
същия освен това има данни за трудова ангажираност, неосъждан е и не е затруднил
воденото срещу него наказателно производство. Излагат се съображения, че налагането на
по – лека мярка за неотклонение от най – тежката такава би способствало подсъдимият да
продължи да полага труд, както и да не се откъсва от средата, в която живее и да контактува
с негови сънародници. Съобразно изложеното се иска взетата спрямо подсъдимия мярка за
неотклонение „задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека.
При служебна проверка за допустимост на частната жалба настоящият съдебен състав
намира, че същата е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт
от страна по делото, имаща правен интерес, и е подадена в преклузивния седемдневен срок
по чл. 342, ал. 1 НПК (обжалваното определение е постановено на 02.09.2020г., а частната
1
жалба е депозирана на 03.09.2020г.).
Доколкото се обжалва определение на първоинстанционния съд след внесен обвинителен
акт и насрочване на разпоредителното заседание по чл. 248 НПК, разглеждането на въпроса
за мярката за неотклонение е извършено в процедура по чл. 270 НПК, а не в рамките на
съдебен контрол в досъдебното производство. Поради това и компетентността на настоящия
въззивен съд е по глава ХХІІ НПК.
При служебната проверка за редовност на частната жалбата се установява, че отговаря на
изискванията на чл. 345, ал. 3 НПК във връзка с чл. 320, ал. 3 НПК.
Софийски градски съд, като обсъди доказателствата по делото, мотивите на обжалваното
определение и доводите, изложени от частния жалбоподател, намира, че разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
Подсъдимият М. Х. е обвинен в извършването на престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с
ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК, като въз
основа на внесения на 18.06.2020г. обвинителен акт е образувано НОХД № 7555/2020г. по
описа на СРС, НО, 94-ти състав.
С постановление за привличане на обвиняем, връчено на 18.10.2019г. лично и в
присъствието на защитник адв. Н.Д. – САК и преводач С.А., лицето М. Х. е привлечено в
качеството му на обвиняем и с него е проведен разпит.
С постановление от 18.10.2019г. на прокурор при СРП М. Х. е бил задържан като
обвиняем по ДП № 416/2019г. по описа на СО - СГП, пр. пр. № 45907/2019г. по описа на
СРП, за срок от 72 часа, считано от 17.10.2019г.
Спрямо М. Х. по реда на чл. 64 НПК е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в хода на досъдебното производство с определение от 24.10.2019г. по описа на СГС,
НО, VIII въззивен състав.
СРС е бил сезиран и с молба по чл. 65 НПК за изменение на мярката за неотклонение
„задържане под стража” в по – лека такава, като с определение от 24.01.2020г. по НЧД
825/2020г. по описа на СРС, 9-ти с-в, същата е оставена без уважение. Определението на
първостепенния съд е било потврдено от СГС.
С определение от 09.07.2020г. по ВНЧД 2387/2020 по описа на Софийски градски съд е
било потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е била оставена без
уважение молбата на М. Х. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в по- лека.
Предмет на настоящото въззивно производство е определение на районния съд от
02.09.2020г. по НОХД № 7555/2020г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав, с което в
процедура по реда на чл. 270 НПК, съдът е оставил без уважение искането на защитника за
изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража” в
по-лека такава. В мотивите си съдът е приел, че на този етап не са налице нови
обстоятелства, които да налагат изменение на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ на подсъдимия М. Х. в по – лека такава, както и че към настоящият момент не е
отпаднало обоснованото предположение относно авторството на деянието, за което е внесен
обвинителен акт по отношение на същия. Поддържа се, че е налице опасност от укриване на
2
лицето, тъй като подсъдимият е чужд гражданин, без трайна връзка с територията на
страната. Първоинстанционният съд е отбелязал освен това, че подсъдимият е заявил
неверни данни за своята самоличност пред Агенцията за бежанците, като е изявил освен това
желание да напусне страната и да се установи в Кралство Белгия при свои роднини. Отделно
от това се излагат и съображения, че подсъдимият Х. е посочил като негов брат лице, което
пребивава на територията на Кралство Белгия и което не е потвърдило наличието на такава
родствена връзка, поради което белгийските власти са изискали изготвянето на ДНК –
анализ. Сочи се, че срокът на задържане на лицето се явява разумен и законен.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема от
правна страна следното:
За да продължи изпълнението на мярка за неотклонение „задържане под стража“, съдът
следва да установи, че обвиняемият е привлечен в това процесуално качество за
престъпление от общ характер, за което може да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“, че съществува обосновано предположение за това задържаният да е извършил
престъплението, в което е обвинен, както и при доказано наличие на една от двете
опасности – да се укрие или да извърши ново престъпление (арг. от чл. 63, ал. 1 НПК). Освен
това, съгласно практиката на Европейския съд за защита на правата на човека, следва да се
установи и че задържането не е самоцелно, а цели приключване на наказателния процес (в
този смисъл решението по дело Идалов с/у Русия, жалба № 5826/03, § 139 – 140 и
цитираната там съдебна практика, решението по дело Ladent с/у Полша, жалба № 11036/03,
§ 55, и цитираната в него съдебна практика).
По отношение на първата предпоставка за продължаване на действието на мярката за
неотклонение – наличие на съответно обвинение, настоящият съд намира, че е повдигнато
такова за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ –
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК.
Във връзка с втората кумулативно необходима предпоставка за продължаване действието
на взетата мярка за неотклонение – обосновано предположение, че подсъдимият М. Х. е
вероятно съпричастен към извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение,
съдът намира, че такова предположение е налице. Същото се извежда от свидетелските
показания, ценени от настоящата инстанция с оглед останалата доказателствeна съвкупност
по делото, в това число във връзка със събраните писмени доказателства и доказателствени
средства, изготвените множество експертни заключения и протоколи за разпознаване на
лица. Подвигането на обвинение на подсъдимия от страна на прокуратурата само по себе си
свидетелства в достатъчна степен за наличието на обосновано предположение Х. да е
съпричастен към продължаваната престъпна дейност. По отношение на наличието на
обосновано предположение не са изтъкнати възражения от защитата, поради което и
настоящият съдебен състав намира за ненужно да обсъжда детайлно извода си, че
съществува в достатъчна степен обосновано преположение подсъдимият да е съпричастен
към инкриминираното деяние.
3
Доколкото на този етап от производството се установи да е налице обосновано
предположение, както правилно е приел и първоинстанционният съдебен състав, съдът
дължи преценка и на следващите предпоставки за продължаване действието на взетата
мярка за неотклонение – наличие на реална опасност подсъдимият да се укрие или да
извърши престъпление.
Настоящият съдебен състав намира за правилна и преценката на първостепенния съд за
наличие на втората опасност, визирана в чл. 63, ал. 1 НПК, а именно съществуеването на
реална опасност подсъдимият да се укрие. До този си извод настоящата инстанция достигна,
като отче, че М. Х. е чужд гражданин, няма трайна уседналост на територията на страната,
нито пък е семейно ангажиран на територията на Р. България. От материалите по делото
действително може да се заключи, че лицето е настанено в Център за бежанците в кв.
Враждебна, но така посоченият от него адрес не може да се възприеме като траен такъв, на
който лицето пребивава, тъй като подсъдимият в хода на досъдебното производство е
декларирал желането си да напусне пределите на Р. България и да се установи при свои
роднини в чужбина. Настоящият съдебен състав намира освен това, че следва да се отчете и
обстоятелството, че подсъдимият е предоставил на българските власти противоречива
информация относно самоличността си и семейната си обвързаност с лицата, които е
посочил за роднини в Кралство Белгия. Следва да се отбележи, че опасността от укриване на
подсъдмия не се изразява единствено от напускането му на територията на Р. България, а и
от напускането на бежанския лагер, където е настанено лицето, с което от своя страна да се
осуети последващото му участие за нуждите на воденото срещу него наказателно
производство. Предвид гореизложеното се явява неоснователно наведеното от защитата
възражение, че не е налице реална опасност подсъдимият да се укрие.
Доколкото се установи да е налице една от алтернативно предвидените в чл. 63, ал. 1 НПК
опасности, а именно реална опасност подсъдимият да се укрие, настоящата инстанция не е
длъжна да обсъжда наличието на реална опасност от извършване на престъпление. С оглед
обаче на наведените възражения от страна на защитника на подсъдимия, че не е налице
опасност Х. да извърши престъпление, с оглед на чистото му съдебно минало, трудовата му
ангажираност и съдействието, което е указал по воденото срещу него наказателно
производство, следва да се отбележи, че въззивният съд не споделя доводите на защитата в
тази връзка. До този си извод натоящата инстанция достигна, отчитайки обстоятелството, че
по отношение на подсъдимия е повигнато обвинение, което се характеризира със значителна
обществена опасност, отговарящо на изискването на чл. 386, ал. 2 НПК да е налице
изключителнист на случая. Това е така, тъй като инкриминираното деяние е извършено в
съучастие, използвано е хладно оръжие и физическа сила по отношение на пострадалото
лице, както и че деянието е било насочено към непълнолетно лице от женски пол, което не е
могло да се защитава физически. В тази насока наличието на чисто съдебно минало на
подсъдимия, както и данните за каквато и да е трудова ангажираност на същия не могат да
обосноват липсата на реална опаснот Х. да извърши престъпление и които да бъдат
основание за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-
лека такава.
Наведените доводи от защитата, че е налице промяна на обстоятелства, които да
обуславят изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия в по – лека, изразяващи се
в продължителния период от врема, за който подсъдмият Х. е бил задържан, настоящият
въззивен съства намира за неоснователни. Предвид данните за датата на фактическо
задържане на лицето – 17.10.2019г., както и с оглед ритмично извършените процесуални
действия по делото към момента, контролиращият съд намира, че продължителността на
периода на изпълнение на взетата спрямо него мярка за неотклонение не е прекомерна и
задържането му не е самоцелно – същото е насочено към ограничаване опасността от
4
извършаване на престъпление от подсъдимия и приключване на наказателния процес в
разумен срок. Следва да се отбележи освен това, че настоящото производство е на етап
съдебна фаза, поради което и не са налице срокове, които да ограничават периода, за който
се изпълнява мярката за неотклонение „задържане под стража“ на подсъдимото лице.
В заключение, поради всички изложени по-горе съображения и аргументи, настоящата
инстанция намира, че на този етап не са налице основания за изменение на взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение, поради което обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно oпределение от 02.09.2020г., постановено по НОХД №
7555/2020г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94- ти състав, с
което съдът е оставил без уважение искането на подсъдимия М. Х. за изменение на взетата
спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5