РЕШЕНИЕ
гр.
София, 12.06.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 19
състав в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и
четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА
РУБИЕВА
при
секретаря Д.И. и с участието на прокурора…………, като
разгледа докладваното от съдия Рубиева гр.д. №2951/2010г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени
са при условията на субективно пасивно съединяване искове с правно основание
чл. 45 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът – П.Г.И.
твърди, че на 24.10.2006г. в град *************”, *********************
часа през нощта ответниците – Х.Л.К., Е.А.Д. и В.Х.Д.
са извършили спрямо него престъпление по чл. 143, ал.1
от НК, а именно: принудили са го да претърпи нещо против неговата
воля-завързали са му ръцете и краката с въже, след което са му вързали врата и
в положение на неспособност да се съпротивлява започнали да му кривят ръцете и
краката, както бил вързан, нанасяли му удари по тялото с крака и ръце, вързали
с въже палеца на ръката му и го дърпали, срязали му дънките и му поставили
бутилка от бира в ануса, за което са употребили сила, гасели угарки от цигари в
лявата му ръка, порязали го с нож по петия пръст на дясната ръка, за което
употребили сила. Твърди, че извършвайки престъпление по чл. 143, ал.1 НК по
начин, описан по-горе, ответниците са извършили състав на престъпление по чл.
130, ал.1, т.9 и т.10 от НК, а именно: нарушили са физическото и душевното му
здраве, което се изразява в следното: множество отоци, кръвонасядания и
охлузвания по лицето, лигавицата на устата, шията, гръдния кош, двете хълбочни
области, поясната област, двете ръце и двата крака, изгаряния по кожата в
областта на лявата ръка, прорезна рана в областта на пети пръст на дясната
ръка, нацепвания на кожата и лигавицата в областта на ануса, с което са му
причинили временно разстройство на здравето. Твърди, че ответниците са осъдени
за описаното деяние с влязло в сила споразумение. Твърди, че ответниците са му
причинили страдания, физически болки и душевен дискомфорт. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди тримата ответници солидарно да му заплатят
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. Искането си за
солидарно осъждане обосновава с обстоятелството, че тримата ответници в
съучастие са извършили описаното престъпление.
Ответникът
– Х.Л.К., чрез назначения от съда особен представител
адв. С., оспорва иска по основание и размер. Възразява, че не е конкретизирано
противоправното деяние, което се твърди, че е извършил по отношение на ищеца.
Счита, че не е допустимо солидарното им осъждане. Поддържа, че размерът на
исковата претенция е изключително завишен. По същество моли исковата претенция
да бъде отхвърлена.
Ответникът
– Е.А.Д., чрез назначения от съда особен представител
адв. П., оспорва иска по основание и размер. Възразява, че не е извършил
деянието, описано от ищеца в исковата молба. Поддържа, че от деянието, за което
е бил осъден, не биха могли да настъпят описаните в исковата молба вреди.
Поради това счита, че не е налице причинна връзка между описаните вреди и
противоправното поведение. Поддържа, че размера на исковата претенция е
изключително завишен. По същество моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Ответникът
– В.Х.Д. оспорва иска по основание и размер.
Възразява, че той не е извършил деянието, описано от ищеца в исковата молба.
Поддържа, че от деянието, за което е бил осъден не биха могли да настъпят
описаните в исковата молба вреди. Поради това счита, че не е налице причинна
връзка между описаните вреди и противоправното поведение. Поддържа, че размерът
на исковата претенция е изключително завишен. Възразява, че дори и да се
предположи, че някой от посочените лица е причинил описаните телесни повреди,
то същите представляват „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота”, които реално освен болката, са били свързани с нарушение на
естетическия вид на ищеца за период от две-три седмици-нещо, което доста често
се е случвало на ответника във времето, когато са били съседи в блока в ж.к. „Люлин”.
По същество моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира ищецът да
бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По
делото е приложено и прието като доказателство НОХД № И-803 по описа за 2007г.
В кориците на същото се съдържа протоколно определение от проведено на
22.03.2007г. съдебно заседание, с което СРС, НК, 97 състав е одобрил
постигнатото между СРП и обвиняемите Х.Л.К., Е.А.Д., В.Х.Д.
споразумение за следното: всеки един от тримата обвиняеми се признава за
виновен в това, че на 24.10.2006г. около 02.00 часа в град *************”,
бл. 370, ет.4, ап.2 като съизвършители в съучастие с другите двама са
принудили П.Г.И. да претърпи нещо против волята му,
като са употребили за това сила, поради което и на основание чл. 143, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК
на всеки един от тях е определено наказание 6 месеца лишаване от свобода, като
на основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на определеното
наказание за срок от три години.
В
кориците на наказателното дело се съдържа и самото споразумение от 22.03.2007г.,
подписано от тримата обвиняеми и прокурор при СРП. От съдържанието на същото се
установява, че обвиняемите са извършили по отношение на П.Г.И.
следното деяние: принудили са го да претърпи нещо противно на волята му /завързали
са му ръцете и краката с въжета, кривели ръцете и краката му, както бил завързан,
нанесли му удари по тялото и главата с крака и ръце, поставили бутилка от бира
в ануса на пострадалия, за което употребили сила.
По делото е допусната съдебно-психологична експертиза. От заключението на експерта се установява, че експертната оценка е базирана на данните от делото, от психологичните методики, от наблюдаваното невербално поведение и вегетативни реакции при изследването, от съобщаваното от ищеца. Според експерта при ищеца не е налице нарушена свидетелска годност, описаните събития наистина са се случили и не са фантазия. Вещото лице излага, че проведеното изследване не установява качествени отклонения в душевния живот на освидетелствания. Експертът описва, че ищецът е възприел инцидента (когато бил вързан с въже и му нанасяли удари по тялото, гасили угарки в тялото, слагали му шише в ануса) като изключително силен стресор, довел до дистрес, който продължително време /и до настоящия момент/ не може напълно да преработи. Според вещото лице ищецът преживява това събитие като изключително интензивна негативна физическа и емоционална стимулация, която поражда психична травма. Експертът обяснява, че времетраенето на стресогенната ситуация е било с относително голяма продължителност (около четири часа), при което ситуацията е породила силни негативни емоции, свързани с физическа болка и страдание (понесени удари с юмруци и ритници по главата и тялото, изгаряния от цигари по тялото, вкарване на бутилка и пръчка в ануса, счупване на пръста, порязване и др.), чувство за безизходица и невъзможност за съпротива (бил вързан, устата му била запушена), чувство за драстично нарушаване на телесната и сексуална неприкосновеност и достойнство (“гаврене”), срам и унижение (гледащите му се смеели). От извършеното изследване вещото лице описва, че през първите три месеца след инцидента ищецът е имал негативни емоционални преживявания, свързани с физическите травми, които преживял, около година лицето е имало повишена депресивност, нощни кошмари и нарушения в съня, намален апетит, чувство за липса на енергия и умора, като и понастоящем са налице липса на удоволствие от ежедневните дейности и чувство за накърняване, което говори, че психичната травма е непреработена. При извършеното от експерта фокусирано изследване относно субективните преживявания и оплаквания, които са се проявили след случилото се, експертът наблюдава у ищеца чувство за срам, повишена депресивност, липса на преживяване на удовлетвореност, нарушаване на себеоценката, социална изолация, тревожност. Вещото лице установява, че и понастоящем (повече от седем години след случая) са налице липса на усещане за удоволствие, негативно настроение, фрустрация и накърняване на себеоценката, които са свързани тематично с преживяната ситуация.
Съдът намира, че не следва да обсъжда приложеното към исковата молба
медицинско заключение, тъй като същото няма характер на експертно заключение по
смисъла на ГПК, тъй като е изготвено по друг ред и не при спазване на принципа
за непосредственост при събиране на доказателствата, прокламиран в ГПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По
иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД:
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. По силата на чл. 154, ал.1 от ГПК и с оглед елементите от
фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане, ищецът е длъжен
да установи, че ответниците са извършители на деяние /действие или
бездействие/, което е забранено от Закона и е осъществено виновно, както и, че
това деяние е довело до настъпването на претендираните вреди.
По делото се установи, че
с влязло в сила на 22.03.2007г. споразумение ответниците са признати за виновни
за това, че като съизвършители в съучастие са принудили П.Г.И.
да претърпи нещо против волята му, като са употребили за това сила, което
деяние съставлява престъпление по чл. 143, ал.1 от НК,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Съгласно
чл. 383 от НПК, одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. По силата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който е обвързан да приеме
за доказано, че е извършено от тримата ответници, описаното от ищеца в исковата
молба деяние, неговата противоправност и виновността на ответниците. В тази
връзка неоснователно се явява възражението на ответниците, че те не са
извършили описаното в исковата молба деяние.
По
отношение на претърпените вреди и причинната връзка между поведението на
ответниците и тяхното настъпване, съдът намира, че по делото по безспорен начин
се установи тяхното наличие, както следва:
По отношение на претенцията на ищеца за
неимуществени вреди, което обезщетение следва да му бъде заплатено от
ответниците, то същият размер, както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва
да бъде определен по справедливост. За да
определи размерът на претърпените от него страдания, съдът взе предвид
приетата по делото съдебно-психологична експертиза, която изцяло възприема като
компетентно извършена и неоспорена от страните. От анализа на приетата
експертиза, настоящият съдебен състав приема за доказано, че в резултат на
преживяната ситуация ищецът е претърпял изключително тежки, негативни,
емоционални преживявания и физическа болка. Нарушено било чувството му на телесна
неприкосновеност, наранено било човешкото му достойнство, изпитал срам и
унижение. От анализа на приетата експертиза, съдът приема за доказано, че в
резултат на случилото се ищецът близо година е имал повишена депресивност,
нощни кошмари и нарушения в съня. От извършената и неоспорена експертиза съдът
приема за установено, че и понастоящем психичната травма не е преработена, като
преживяното се е отразило изключително негативно върху душевното състояние на
ищеца, изразяващо се в липса на чувство за удовлетворение, нарушено
себевъзприемане, потиснато настроение, социална изолация, затваряне в себе си и
песимистично възприемане на настоящето и бъдещето. С оглед на приетото и като взе предвид
съдебната практика за други подобни случаи съдът счита за справедливо
обезщетение в размер на 90 000лв.
Предвид отразеното в приетата съдебно-психологична
експертиза относно състоянието на ищеца, настоящата инстанция приема, че е
налице причинна връзка между извършеното от ответниците противоправно и виновно
деяние, и настъпилите вреди.
Поради приетото, съдът намира, че са налице
предпоставките на цитираната по-горе разпоредба на чл. 45 от ЗЗД. Исковата
претенция се явява основателна и доказана за сумата от 90 000лв., като до
пълния предявен размер от 100 000лв. исковата претенция следва да бъде
отхвърлена. Ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят
определената от съда сума. По отношение на възражението на ответниците, че отговорността
им не може да бъде солидарна: То същото е неоснователно, тъй като съгласно чл.
53 ЗЗД, ако увреждането е причинено
от неколцина, те отговарят солидарно. Такъв е и настоящият
случай.
При този изход на спора и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно уважената част на исковете, но ищецът не е представил доказателства
за извършени такива. Същият е бил освободен от заплащане на държавна такси и
разноски за вещо лице, и особен представител.
Ответниците следва да бъдат осъдени на основание
чл. 78, ал.6 ГПК да заплатят по сметка на СГС дължимата държавна такса в размер
на 3600лв., разноски за вещото лице в размер на 230лв., както и 1000лв. – за назначените
по делото особени представители, /съгласно разпореждане на съда/.
Водим
от горното, СГС, I ГО, 19 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Х.Л.К., ЕГН: **********, чрез назначения от съда особен представител
- адв. Т.С., с адрес: ***, кантора
520, Е.А.Д., ЕГН:**********, чрез
назначения от съда особен представител адв. О. П.
с адрес: ***, кантора
354, В.Х.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, призован по реда на чл. 41, ал.2 от ГПК солидарно
да заплатят на П.Г.И., ЕГН:**********,
съдебен адрес: *** сумата от 90 000лв.
/Деветдесет хиляди лева/, на основание чл. 45 от ЗЗД, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля
иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв.
ОСЪЖДА Х.Л.К., Е.А.Д., В.Х.Д.
да заплатят по сметка на СГС сумата от 3600лв. – държавна такса, 230лв. –
разноски за вещо лице и 1000 лв. – разноски за назначените от съда особени
представители, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: