РЕШЕНИЕ
гр. София, 12 Април 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и трети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 11116 описа за 2016 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм)
във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Х.Д.В., твърди, че на
1/12/2015 год., на главен път Е-79 в района на км 369+800, е настъпило
пътно-транспортно произшествие, в резултат на което ищецът пострадал. Вина за
произшествието имал водачът на товарен автомобил Волво ФХ АЗС с полски рег.№ *******В.ф.,
който застигнал управлявания от ищеца лек автомобил Тойота с рег. № *******и го
ударил в задната част. От кинетичната енергия автомобилът на ищеца отскочил
напред и надясно и се ударил в намиращия пред него лек автомобил Форд с рег. № *******.
С това си поведение водачът на товарния автомобил нарушил правилата за движение
по пътищата, като не съобразил скоростта си с интензивността на движение и не
спазил нужната безопасна дистанция, за което му бил съставен АУАН №
137574/1.12.2015 год. Ищецът твърди, че Гражданската отговорност на виновния
водач е била застрахована при ответника
Застрахователно акционерно дружество ПЗУ АД, регистрирано в Република П.,
поради което и ответникът отговарял за вредите, причинени в резултат от
произшествието. Ищецът претърпял следните увреждания като последица от
произшествието: шийна травма и комоцио церебри. Той бил откаран в близката
болница без спомен за случилото се, с оплаквания от световъртеж и гадене. След
тридневен престой в болница, той бил изписан с указания за щадящ режим и шийна
яка, която носил около 30 дни. Ищецът отправил претенция за обезщетение към
дружеството-кореспондент на ответника в България, откъдето му определили
обезщетение в размер на 1500 лева. Като намира че справедливостта налага
обезщетяване на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания,
настъпили в резултат от инцидента с обезщетение в размер на 40 000 лева, ищецът
предявява иск за изплащане на част от тази сума в размер на 30 000 лева..
Претендира също и законна лихва от датата на произшествието и разноски.
Ответникът Застрахователно Акционерно дружество ПЗУ АД
не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 1/12/2015 год. на път Е-79, в района на км.369+800 е
настъпило пътнотранспортно произшествие, при което ППС Волво ФХА3С с рег.№ *******,
управляван от В.ф., поради неспазване на необходимото безопасно разстояние от
движещия се пред него лек автомобил Тойота Аурис с рег. № СА ****, управляван
от Х.Д.В., удря лекия автомобил, който отскача вдясно и напред и удря лек
автомобил Форд Ескорт с рег. № *******, управляван от З.И.Т.. На водача на
товарния автомобил В.ф. е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на
правилата за движение по пътищата, установени в чл.23 ал.1 от ЗДвП.
След произшествието Х.Д.В. е приет
за лечение в МБАЛ Благоевград АД, където е останал до 4/12/2015 год.
Окончателно поставената му диагноза е комоцио церебри. В болницата ищецът е бил
лекуван консервативно с медикаменти. Изписан е с подобрение.
Гражданската отговорност на водача
на товарен автомобил Волво ФХА3С с рег.№ ******* е била застрахована от полско
застрахователно дружество PZU S.A. към датата на настъпване на
произшествието. Ищецът отправил извънсъдебна покана към кореспондента на
полското дружество в България – ЗД Е.АД. Определено му било обезщетение от 1500
лева, с което ищецът не се е съгласил. На 1/3/2017 год. в полза на ищеца е
преведена сумата 3000 лева по заведената от него щета във връзка с
произшествието.
Вещото лице по назначената
медицинска експертиза дава заключение, че от произшествието и получения
камшичен удар, в причинно следствена връзка с това, ищецът получил мозъчно
сътресение. При направените изследвания били установени данни за мозъчен оток и
физиологична лордоза. В първите дни ищецът изпитвал по-силни болки, които
постепенно намалели. Оздравителният период бил около месец и протекъл без
усложнения.
Вещото лице по автотехническата
експертиза потвърждава механизма на произшествието, установен в констативния
протокол за ПТП. Счита, че причината за настъпване на произшествието не е
техническа, същото не се дължи на внезапно възникнали технически неизправности,
а има субективен характер – действията на водача на товарния автомобил, който
не е осигурил нужното отстояние от движещия се пред него лек автомобил, така че
да може да избегне удара, в случай на намаляване на скоростта или рязко спиране
на предния автомобил.
Свидетелката В.С.В.– съпруга на
ищеца, дава следните показания: след инцидента съпругът й бил откаран до
болницата с линейка. Когато свидетелката успяла да стигне до болницата,
съпругът й бил в количка, обездвижен; той бил замаян, не помни какво се е
случило, бил уплашен и в шок. По време на болничния престой ищецът изпитвал
силни болки, поради което приемал аналгетици. След изписването, той трябвало да
носи шийна яка в продължение на около 35-40 дни. В този период ищецът се
нуждаел от помощ за обличане и събличане. Произшествието повлияло и на
психиката на ищеца – той не могъл да отпразнува коледните празници, не искал да
излиза и да се вижда с хора; наложило се семейството да отмени планирано
пътуване. Освен това той имал неспокоен сън, сънувал кошмари. Променил се
маниерът на шофиране на ищеца, поради преживения силен стрес. Около 5-6 месеца
му отнело връщането към нормалния начин на живот. Към момента ищецът изпитвал
болки при смяна на времето, при рязко ставане залитал, бил по-сприхав.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, и заключението на съдебно-медицинската
и автотехническата експертизи, приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Съдът намира, че не са налице
условията на чл.239 ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение,
поради липса на предпоставката „вероятна основателност на иска“ в неговата
цялост. Както се вижда от изложените по-долу мотиви, искът в една негова част е
намерен от съда за неоснователен. Постановяване на неприсъствено решение ще
лиши ищецът от възможността да обжалва решението, в частта, с която искът е
намерен за неоснователен. Ето защо съдът излага мотиви в подкрепа на крайния си
извод.
По правната
квалификация на предявения иск съдът е изложил подробни съображения в
определението, с което е докладвано делото, поради което този въпрос няма да
бъде разглеждан отново.
По същество: предявеният иск е
частично основателен.
Ответникът е бил застраховател по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на товарен автомобил Волво ФХА3С
с рег.№ ******* - В.ф. към 1/12/2015г.
Този факт, съдът приема за доказан въз основа на констатациите на
посетилия произшествието пътен полицай, отразени в констативния протокол за
ПТП. Тези констатации на органът на пътната полиция са направени въз основа на
правомощието му да отрази фактите по извършената проверка на документите на
участниците в ПТП, поради което и те се ползват с доказателствена сила до
оборването им. По делото не са представени доказателства, които да оборят
фактите, удостоверени с цитирания протокол за ПТП, поради което и съдът приема,
че ответникът е застраховател по застраховка Гражданска отговорност на водача
на товарния автомобил. В това си качество той е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по
българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през който
е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания и направени разходи за лечение,
наличие на причинна връзка между
деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав,
пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните по
делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от заключението на
автотехническата експертиза и издаденото наказателно постановление, с което на
водача на товарния автомобил е наложена глоба. Водачът на автомобила не е
поддържал нужното разстояние от движещото се пред него превозно средство и това
е причината за настъпване на произшествието. С това, той е допуснал нарушение
на правилата за движение по пътищата, уредени
в чл.23 ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Нарушението е извършено виновно. По делото не се
доказват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина на водача на товарния
автомобил Волво. Ето защо съдът приема, че той виновно е допуснал настъпването
на пътно-транспортното произшествие.
От въпросното произшествие ищецът е претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания от травматичното увреждане в областта на шията,
неудобства в ежедневието, негативни емоционални преживявания. Не е оборено и
заключението на медицинската експертиза, че получените от ищеца травматични
увреждания се намират в причинна връзка от произшествието и представляват
следствие от него. Съвкупната преценка на медицинската експертиза и събраните
гласни доказателства от своя страна води до извод, че ищецът е търпял по-интензивни
болки и страдания, непосредствено след инцидента и по-слаби впоследствие;
ползвал е чужда помощ от съпругата си в периода, когато е носил шийна яка,
изпитал е силен уплах и стрес от случилото се, променил маниера си на управление
на автомобила.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази следните факти:
периодът на лечение и възстановяване, необходимостта от ползване на чужда помощ
и негативното отражение на инцидента върху психиката на ищеца. Съдът взема
предвид и факта, че инцидента не е оставил тройни последици за здравето на
ищеца. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства и предвид икономическите
условия в държавата в периода, на настъпване на вредите, съдът приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди би била
сумата от 12 000 лева. От тази сума следва да бъдат приспаднати заплатените на 1/3/2017 год., 3000 лева. Така предявеният
иск следва да бъде уважен за сумата 9000 лева. В останалата част до пълния
предявен частичен размер от 30 000 лева (от общо 40 000 лева) , искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В полза на ищеца трябва да се
присъди и законната лихва от датата на произшествието до окончателното
изплащане на главницата.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и разноски, съответно на частта от
обезщетението, което съдът намира за дължимо – тоест на сумата 12 000
лева. Това е така, защото обезщетението от 3000 лева е заплатено в хода на
процеса и при определяне на разноските съдът не прилага нормата на чл.78 ал.2
от ГПК. Направените от ищеца разноски, в това число и за адвокатско
възнаграждение, са в размер на 3129.61 лева. Съобразно с определения от съда
справедлив размер на обезщетението, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски в размер на 1251.84 лева.
Въпреки, че ищецът е частично освободен от задължение
за внасяне на държавна такса, ответникът не следва да заплати по сметка на СГС
такава, тъй като предварително заплатената от ищеца държавна такса отговаря на
размера на присъденото обезщетение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПЗУ АД (PZU S.A.), застрахователно
дружество, регистрирано в Република П., със седалище и адрес на управление Република
П., гр.В., *******, да заплати на Х.Д.В., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
- адв.М.М., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
9 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
пътнотранспортно произшествие от 1/12/10/2015г., заедно със законната лихва от тази
дата до окончателното изплащане на главницата, а на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 1251.84 лева разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
предявения частичен размер от 30 000 лева (част от общо 40 000 лева) като
неоснователен.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: