Решение по дело №46/2019 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

11.12.2020 год.

 

Номер 260033                                         Година 2020                    Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                  трети състав

На 03 (трети) декември                                                                Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

АН дело номер 46 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Т.Д.И. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 3 от 05.02.2019 г., издадено от началника на Районно управление *** при ОД на МВР гр. ***.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при неправилно, и необосновано прилагане на материалния закон. В изложението по жалбата се излага, че в хода на административно-наказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят счита, че не е извършил вмененото му нарушение. Освен това, случаят бил маловажен. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

            В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа доводите в жалбата.

            В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 28.01.2019 г. полицай Т.С.Т. – младши полицейски инспектор при РУ на МВР гр. *** съставил акт за установяване на административно нарушение № 3 от 28.01.2019 г. срещу Т.Д.И. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 15.01.2019 г. около 11,50 ч, в с. ***, ул. „***“ № **, в домът му, при извършена проверка се установи, че като лице получило разрешение № 20150148127/05.10.2015 г. издадено от РУ – *** за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, не изпълнил задълженията по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ доколкото е установено, че лицето съхранява законно притежаваното от него дългоцевно ловно оръжие с гладкостенна цев – ИЖ-18-Ем-М, № ***, кал. 12 – едноцев, поставена в калъф до касата извън нея, с което нарушил чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ ”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 3 от 05.02.2019 г., с което на Т.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., на осн. чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ, за това, че „на 15.01.2019 г. около 11,50 ч, при извършена проверка в домът му в с. ***, ул. „***“ № **, е установено, че като лице получило разрешение за носене, съхранение и употреба на ООБ с № 20160226130/30.10.2017 г., със срок на валидност 29.10.2022 г., издадено от РУ – ***, не е изпълнило задълженията по чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ доколкото е установено, че лицето съхранява законно притежаваното от него дългоцевно ловно оръжие с гладкостенна цев, едноцевка, марка „ИЖ-18-Ем-М“, кал. 12, с фабричен  № ***, поставено в калъф до металната каса, предназначена за съхранение на оръжия и боеприпаси. Оръжието не се съхранява в метална каса, неподвижно закрепена и снабдена със секретно заключващо се устройство, с което осъществил състава на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ“.

Жалбоподателят оспорва фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Т.Т. (актосъставител), Р.Д. (свидетел по акта) и Д. И., установи от фактическа страна следното:

Т.Д. И. е с постоянен адрес ***, като същият притежавал разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие за притежаваното от него такова –  дългоцевно ловно оръжие с гладкостенна цев, едноцевка, марка „ИЖ-18-Ем-М“, кал. 12, с фабричен  № ***. Жалбоподателят съхранявал оръжието в метална каса, находяща се на втория етаж в двуетажната къща, обитавана от него и свидетелят И. – негов баща и също притежаващ разрешение за две огнестрелни оръжия. На 15.01.2019 г. сутринта двамата решили да транспортират оръжията си до гр. ***, за да им бъде извършен технически преглед. За целта, извадили оръжията извън касите и ги поставили в калъфи до касата. Тъй като техен роднина имал нужда от закупуване на продукти от гр. ***, жалбоподателят отишъл до дома му в същото населено място, за да приеме поръчката и пари за осъществяването й. През това време, полицейските служители Т.Т. и Р.Д. извършвали проверка за спазване на изискванията на ЗОБВВПИ относно съхраняването на ловни оръжия в с. ***. Двамата посетили дома на жалбоподателя, в който се намирал само свидетеля *** и констатирали, че оръжията не се намират в металните каси. По-късно през същия ден, *** посетил гр. *** и бил извършен технически преглед на притежаваното от него оръжие.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, пред компетентния съд и в установения от закона срок, поради което е допустима.

            Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

            Обжалваното наказателно постановление е в пряко противоречие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗАНН. АУАН, въз основа на който същото се издава е съставен от полицай Т.Т., докато в наказателното постановление като актосъставител е посочен Р.Д.. Освен това, в т. 5 на цитираната разпоредба се изисква в наказателното постановление да е направено описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено. Налице е противоречие между констатациите в акта за установяване на административно нарушение и възпроизвеждането им в оспореното НП. В АУАН се сочи, че нарушителят притежава разрешение № 20150148127/05.10.2015 г. издадено от РУ – В. Преслав за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, докато в НП е описано издадено за носене, съхранение и употреба на ООБ с № 20160226130/30.10.2017 г. По този начин е нарушено съществено правото на защита на наказаното лице и е възпрепятствана възможността за проверка на правилността на постановения акт.

Оценявайки гореизложените констатации като особено съществени процесуални нарушения, съдът приема, че е налице основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

            Независимо от констатираните съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяна на наказателното постановление без да се изследва подробно въпросът дали жалбоподателят е извършил административното нарушение, съдът намира за необходимо да се отбележи следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Съгласно цитираната разпоредба, огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства – за физическите лица на постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е издадено удостоверение от съответната община. Установи се по делото, че Т.И. притежава разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие – дългоцевно ловно оръжие с гладкостенна цев, едноцевка, марка „ИЖ-18-Ем-М“, кал. 12, с фабричен  № 98065263. На 15.01.2019 г. сутринта същият, заедно с баща си – свид. Д. И. извадили притежаваните от тях оръжия от металните каси, в които ги съхраняват с намерение да ги транспортират за извършване на технически преглед в гр. ***. Именно в този период от време – от изваждането на оръжието от касата до натоварването му в автомобил, полицейските служители констатирали процесното нарушение. Настоящият състав намира, че жалбоподателят не е извършил от обективна страна вмененото му нарушение. „Съхранявам“ представлява преходен глагол от несвършен вид, като се доказа, че И. съхранявал собственото си огнестрелно оръжие в съответствие с изискванията на закона. Констатациите на полицейските служители всъщност сочат на извършване от жалбоподателя на транспортиране на оръжието по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗОБВВПИ.   

Ето защо, съдът приема, че по делото не е установено, че жалбоподателят нарушил виновно посочената в процесното наказателно постановление разпоредба на ЗОБВВПИ.

Освен това, според настоящият състав, дори и да се приеме, че И. осъществил нарушение, то е със значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайно извършваните от този вид. Тоест, деятелността на жалбоподателя следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради следното: легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, която разпоредба, съгласно чл. 11 от ЗАНН се прилага субсидиарно в административнонаказателното производство. Според чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. При обсъждане на този въпрос, съдът взе предвид наличието на следните смекчаващи обстоятелства: липса на вредни последици от извършеното; кратък срок на пребиваването на оръжието извън металната каса, липсата на други нарушения на ЗОБВВПИ. Всички тези факти представляват многобройни, смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства.  

Поради това, съдът счита, че наказателното постановление се явява и неправилно.

            По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕПРАВИЛНО наказателно постановление № 3 от 05.02.2019 г., издадено от Р. С. С. – Началник на РУ гр. *** при ОД на МВР гр. ***, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 3 от 28.01.2019 г., съставен от полицай Т.С.Т. – младши полицейски инспектор при РУ на МВР гр. ***, с което на Т.Д.И. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 98, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и на основание чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. (петстотин лева).

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

                                                                                        Районен съдия: