№ 476
гр. Пещера, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20255240100279 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРДИТ България“ ЕООД
срещу Д. С. Т. и С. Д. Т..
Ищецът твърди, че е кредитор на ответниците съобразно Договор за потребителски
кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40003298777/26.02.2021г., по който след като му били
изплатени 10595,83 лв., по ч. гр. д. № 1192/2024г. на РС-Пещера му била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за останали вземания по договора в
размери съответно: 1085,67 лв. главница, ведно със законна лихва за период от 28.10.2024г.
до изплащане на вземането, 113,73 лв. – договорна лихва за периода от 20.10.2023г. до
20.02.2024г., и 203,04 лв. – законна лихва за периода от 20.02.2024г. до 27.11.2024г., и било
отхвърлено заявлението му за вземания в размери: 145,73 лв. – възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Фаст“, и 243,09 лв. – възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Флекси“. Предвид изложеното и с оглед твърдение, че задължените лице по
договора възразили в заповедното производство относно дължимостта на съответните суми
- се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на
тях, че му дължат описаните в заповедта вземания, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение - до окончателното й изплащане. Иска се също осъждане на ответниците, в
качеството им на солидарни длъжници по договора – да заплатят на ищеца 145,73 лв. –
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, и 243,09 лв. – възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в развилото се
заповедно производство.
В подадените в срока по чл. 131 ГПК отговори на исковата молба всеки от двамата
ответници признават за сключения с ищеца договор за потребителски кредит с посочените в
1
исковата молба параметри, но оспорват исковите претенции като неоснователни, при
съображения, че и самият договор (на осн. чл. 22 ЗПК), а и клаузите му относно
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ (на осн. чл. 21, ал.1 ЗПК) са недействителни.
Като доводи за недействителността на договора се изтъква несъответствието му с
изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, като се счита че възнагражденията за
допълнителни услуги не са включени в само формално посочените в договора годишен
лихвен процент /ГЛП/ - 41% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,03%. За
отбелязания в договора ГЛП се поддържа и че противоречи на добрите нрави в контекста на
прицинипите за справедливост и добросъвестност, а по отношение на ГПР – че не е
конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и не отговаря на действителния
такъв. По отношение на договорните клаузи относно допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“ се твърди, че уреждат забранени от закона задължения по смисъла на чл. 10а, ал.2
ЗПК и не отговарят на изискванията на чл. 10а, ал.4 ЗПК. В идентичните си отговори на
исковата молба и двамата ответници поддържат, че с оглед заплащането до момента по
договора на сумата от 10595,83 лв. - то главницата по договора в размер на 5000лв. е изцяло
заплатена на ищеца, с оглед което молят исковете срещу тях да бъдат отхвърлени.
Претендират разноски.
С депозираната от ответника Д. С. Т. насрещна искова молба се излагат същите
твърдения – както и в отговора му на исковата молба, но вече под формата не на
възражения, а на искови претенции: 1. за прогласяване нищожност на процесния договор за
потребителски кредит, или при условията на евентуалност – на клаузите му от неговия
Раздел шести „Параметри“, регламентиращи заплащане на възнаграждение за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“; и 2. за осъждане на „ПРОФИ КРДИТ България“ ЕООД да заплати
на Д. С. Т., като недължимо платена по договора - сумата от 5595,83 лева, ведно със законна
лихва върху нея, считано от 30.05.2025г. до изплащането й.
В отговор на насрещната искова молба „ПРОФИ КРДИТ България“ ЕООД счита
насрещните искове за недопустими. Относно основателността на насрещните искови
претенции сочи, че: за ГЛП в договора е отразено, че е фиксиран, заради което липсва
изискване да се посочват условия за прилагането му и предвид предоставянето на кредита
от небанкова финансова институция, срока на договора от 36 месеца – този лихвен процент
(41%) не противоречи на добрите нрави. Относно ГПР – се сочи, че няма изискване в
договора да се съдържа „механизъм“ за изчисляването на този процент, доколкото той е
записан в закона. Поддържа се също, че възнагражденията за допълнителните услуги по
кредита не следва да се включват при изчислението на ГПР, защото те не представляват общ
разход по кредита, тъй като тези услуги не са задължително услови за получаването му.
Твърди се, че дори некоректно посочен в договора ГПР – не е равнозначно на липса на
посочен ГПР по кредита, което да води до недействителност на целия договор. Счита се, че
по аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал6 ЗПК – дори при надвишаващ
законовоопределения максимум размер на ГПР – няма да е налице недействителност на
договора, а недължимост на горницата. Касателно допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
2
се сочи, че закупуването им от клиента е опционално, а в случая незадължителната услугата
„Фаст“ даже била вече използвана към момента на подписване на конкретния договор.
Поддържа се и че „от практиките на пазара“ било видно, че възнагражденията по двете
допълнителни услуги не представляват „такси за усвояване и управление на кредит“по
смисъла на чл. 10а, ал.2 ЗПК. Относно размера на претенцията по насрещния осъдителен
иск (разликата между платените по договора 10595,83 лв. и главницата от 5000 лв) се
обръща внимание, че „ПРОФИ КРДИТ България“ ЕООД признава по договора да е
заплатена сумата от 10595,83 лв., но оспорва обстоятелството тази сума да е заплатена само
от Д. С. Т., предвид наличието и на солидарен длъжник по договора. Предвид изложеното
се иска прекратяване на производството по насрещните искове или да бъде оставен без
уважение осъдителният такъв.
Предявените по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК обективно
кумулативно съединени установителни и осъдителни искове с правни квалификации по чл.
79, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 ЗЗД са
допустими, предвид издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК, за идентични с претендираните вземания, която е връчена лично на длъжниците, както
и предвид отказът на заповедния съд да издаде заповед за изпълнение по отношение
останалите претендирани вече с осъдителен иск вземания; на ищеца са дадени указания на
основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по
чл.415, ал.1 от ГПК.
Предявените от ответника Д. С. Т. съобразно чл. 211 ГПК насрещни искове с правна
квалификация съответно по чл. 124 ГПК вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД, чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1
ЗЗП, и по чл. 55, ал.1 ЗЗД също са допустими, включително за съвместно разглеждане в
производството, предвид разрешението, дадено в т.11.б. от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г.
на ОСГТК на ВКС.
Приложен по делото е процесния Договор за потребителски кредит №
40003298777/26.02.2021г. съгласно който ищцовото дружество е предоставило на Д. С. Т.
потребителски кредит в размер на 5000 лева при следните условия: срок на кредита 36
месеца, размер на вноската по кредита 240 лева, ГПР: 49,03 %, ГЛП: 41%, лихвен процент на
ден 0.11% и обща дължима сума по кредита 8639,40 лева. Посочено е възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1250 лева и възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ 1750 лева. Това е договор по смисъла на чл. 9 от ЗПК и
попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на
този закон.
С доклада на страните е указано и за служебното задължение на съда да следи
служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от
ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа
договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, относно
3
съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на
сключения договор. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Съгласно чл. 15.1 от общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към
договор за потребитеслки кредит, включително процесния - срещу услугата „Фаст“ всеки
клиент получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски
кредит преди клиент, без закупена допълнителна услуга „Фаст“, като след одобрение
отпуснатата сума се нарежда на клиента по избрания от него начина на изплащане до 24 часа
след получаване от кредитора на подписания от клиента договор за потребителски кредит.
Според чл. 15.2 от общите условия при закупуване на услугата „Флекси“ всеки клиент
получава право да променя погасителния си план – възможност за отлагане или намаляване
на определен брой погасителни вноски и за смяна на датата на падежа.
На първо място - сами по себе си клаузите, с които е уговорено заплащане за услугите
„Фаст“ и „Флекси“ представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143-148 от Закона
за защита на потребителите. Същевременно същите противоречат на императивни норми на
ЗПК.
Услугата „Фаст“ по своето естество представлява приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, тоест неравноправно се третират клиентите на
кредитора с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили,
че ще закупят с подписване на договора за потребителски кредит услугата „Фаст“ и ще я
заплатят в продължение на срока на действието на договора. Уговарянето на заплащане на
услугата „Фаст“ обаче е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като е свързана с
усвояването и управлението на кредита, а цитираната разпоредба предвижда изрична
забрана за заплащане на такси и/или комисионни за действия, свързани с усвояването или
управлението на кредита. Срокът, в който ще бъде заплатена заемната сума, няма как да не
бъде характеризиран като действие, свързано с усвояването на кредита – следователно
заплащането на такса, свързана с начина и срока на изплащане на заемната сума,
противоречи на императивна правна норма. Чрез въпросната клауза се постига още една
неправомерна цел, а именно прехвърлянето на тежестта от неизпълнението на задължението
на кредитодателя за извършване на обективна, добросъвестна и отговорна оценка на
кредитоспобността на потребителя. Съгласно чл. 2 от ЗПК целта на закона е да осигури
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Един от аспектите на отговорно
поведение на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит е задължението на
кредиторите преди сключването на договор за кредит да направят оценка на
кредитоспособността на потребителя – аргумент чл. 8, § 1 от директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на директива 87/102/ЕИО на Съвета и чл. 16, ал. 1 от ЗПК.
4
Следователно с подобни клаузи (за такси за експресно разглеждане на документи, за
предоставяне на обезпечение, за неустойка за липса на такова) чрез икономически средства
кредиторите прехвърлят тежестта от неизпълнението на задължението за проверка на
кредитоспособността на потребителя на самия него, тъй като чрез тях се обезпечават
евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на договора за потребителски
кредит и то поради поведението на кредитора.
Относно услугата „Флекси“ - предвидените като допълнителни услуги възможности
за отлагане и намаляване на погасителна вноска, както и за смяна на падежа представляват
такива за всяка една от страните по такъв вид договор – са предоставени „безплатно“ на
волята на страните по силата на закона – чл. 20а, ал.2 от ЗЗД (договорите могат да бъдат
изменени по взаимно съгласие на страните). В този смисъл, включвайки ги в
споразумението, кредиторът недобросъвестно се домогва до неполагаща му се печалба от
заплащане на законово предоставени права, представяни от него като платима услуга.
Посоченото е в несъмнена вреда на потребителя и категорично води до неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора - по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Описаното поставяне на изпълнението на мнимото задължение на кредитора в зависимост
от условие (подписване на анекс), което зависи от неговата собствена воля, както и
предвиденото в споразумението задължение на потребителя-кредитополучател да заплати
цената на „услугите“ независимо дали кредиторът ги предостави реално – напълно се
припокрива с примерните хипотези на разпоредбите на чл. 143, ал.2, т.3 и т.15 от ЗЗП. Ето
защо коментираните клаузи принципно са неравноправни.
На следващо място - при сключването на договора всъщност не се дават възможност
на длъжника да избегне плащането на възнаграждение за допълнителни услуги, доколкото
същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на
дружеството. Само привидно те имат характера на отделна уговорка. След като това е така,
във всички случаи вземането за възнаграждение за допълнителни услуги ще възникне в
сферата на кредитора. То затова е уговорено и като сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
Следователно годишният лихвен процент няма да е 41.00%, както е записано, а
следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземания от общо 3000 лева(1250лв. +1750
лв.), формално уговорени като възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент.
А доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР,
различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 3000 лева(1250лв.
+1750 лв.) възнаграждение за двете услуги, изразена като процент. Това не е сторено, поради
което е нарушен и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й, съгласно неоспореното
заключение на вещото лице по допуснатата по делото експертиза - размерът на ГПР става
92,833 %, и очевидно надвишава значително законовия максимум по чл.19, ал.4 ЗПК.
В решение по дело C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член
5
23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. Или иначе казано - грешно посочен ГПР води до
нищожност на договора и връщане само на чистата стойност.
В случая нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД от императивни правила относно максимално допустимия размер на договорната лихва.
Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в
член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на
възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане
на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците
биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и
доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C‑618/10,
EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т.
79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17,
EU:C:2019:250/
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422
ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за
връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало
до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК. (Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр.д.№ 3855 по описа за 2021 г.на ВКС, IV Г.О.)
С оглед гореобоснованата недействителност на процесния Договор за потребителски
кредит № 40003298777/26.02.2021г. – по арг. от чл. 23 от ЗПК кредиторът би имал право
6
само на чистата стойност на кредита - в процесния случай 5000 лева. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза обаче, се установява, че в периода от 18.03.2021г. до
20.07.2024г. заемателят е извършил във връзка с потребителски кредит множество плащания
в общ размер 10595,83 лв., които следва да се съобразят от съда при постановяване на
решението като правопогасяващ юридически факт. След като тези плащания надвишават
чистата стойност на кредита – то и установителните и осъдителните искови претенции на
„ПРОФИ КРДИТ България“ ЕООД са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Същевременно изложените мотиви обосновават уважаването както на предявения от
Д. С. Т. насрещен иск за прогласяване нищожност на кредитния договор (чл. 124 ГПК вр. с
чл. 26, ал.1 от ЗЗД, чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП), така и на този за осъждане дружеството-
кредитодател да му заплати недължимо платеното над главницата по договора. (чл. 55, ал.1
ЗЗД)
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
От съпоставката на дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения на страната С. Д. Т. и
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че
именно от страна на Д. С. Т. по конкретното кредитно правоотношение са заплатени в полза
на ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с 5595,83 лв. повече (10595,83лв. минус
5000лв.) от дължимата главница.
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването
на вещта, съответно плащането на съответните парични суми. Той не е задължен да доказва
обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е извършено без
правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за даването или
плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му дава
възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен.
/Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183/2018 г. на ВКС, 4-то г.о./
В рамките на процеса ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД доказа
единствено основание да задържи сумата от 5000 лева - чистата стойност на
недействителния, на основание чл. 23 от ЗПК, договор за кредит.
Въз основа на горните изводи на съда сумата от 5595,83 лв. е била заплатена от Д. Т.
– на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, без основания - по нищожни договорни клаузи.
Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а
ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това
основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. /в този смисъл - Решение
№ 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на ВКС, 3-то г.о/
7
Предвид изложеното конкретната сума е платена при начална липса на основание и
съответния иск за връщането й е основателен. Основателна е и претенцията за законни
лихви върху дадената без основание сума, считано от предявяване на съответния насрещен
иск - 30.05.2025г., до окончателното й плащане.
При този изход от спора, съобразно чл. 78, ал.3 ГПК (и в съответствие с т.12 от ТР №
4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. по описа на ОСГК на ВКС) – ответниците имат право на
деловодни разноски по предявените срещу тях искове.
С оглед направеното от страна на ищеца възражение по чл. 78. ал.5 ГПК –
адвокатският хонорар от 200 лв., посочен за платен от ответниците по делото в заповедното
производство, се явява прекомерен за просто подаване на бланково възражение със
съдържание „не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение“, с
оглед което следва да се намали на 50 лв. (така напр. - Определение № 390 от 10.08.2020 г.
по в. ч. гр. д. № 442/2020 г. на ОС – Пазарджик, Решение № 228/30.06.2022г. по в.гр.д. №
274/2022г. на ОС-Пазарджик, Определение № 153/24.03.2017г. по гр. д. №601/2017г. на I т.о
на ВКС и др.), или – по 25 лв. на длъжник. Като разноски за исковото производство
ответниците са поискали по 500 лв. за адвокатски хонорари, чието заплащане са доказали с
представени съответни договори за правна защита и съдействие (л.170 и л. 173). Доколкото
срещу всеки от ответниците на практика са предявени по два установителни иска (с цени
1085,67 лв. и 113,73 лв.) и осъдителен иск (с цена общо 388,82 лв.), то в контекста на
разпоредбите на чл. 2. ал.5 и чл.7, ал.2. т.1 и 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. –
претендираните от тях като разноски адвокатски възнаграждения не се явяват прекомерни, а
под минимумите и следва да им се присъдят за сметка на загубилото делото дружество.
На осн. чл. 78, ал.1 ГПК Д. С. Т. има право и на направени от него деловодни
разноски в качеството си на ищец по уважените му насрещни искове. Като такива разноски
той е претендирал заплатени от него държавни такси в размер 489,40 лв. (л.100), както и два
хонорара по всеки от насрещните искове - съответно от 700 лв. и 800 лв., или общо 1500 лв.
(л.171). Действително исковете са два, но те са взаимнообусловени и засягат в значителна
степен припокриващи се факти и процесуални действия на съответния адвокат – не само
помежду си, а и с първоначално предявените от ищцовото дружество претенции. Ето защо, а
и предвид фактическата и правна сложност на делото и направеното от страна на „ПРОФИ
КРДИТ България“ ЕООД възражение по чл. 78, ал.5 ГПК – като разноски за адвокатско
възнаграждение на предявилата насрещните искове страна следва да се присъди намален
размер от общо 1000 лв.
Така общо дължимите от „ПРОФИ КРДИТ България“ ЕООД разноски на страната Д.
С. Т. възлизат на 2014,40лв. (от които – 25 лв. за заповедното производство, 500 лв. – за
адвокатска защитата по предявените срещу него искови претенции и 1489,40 лв. – за
държавна такса и адвокатски хонорар по насрещните му искове); а общо дължимите от
дружеството разноски на страната С. Д. Т. възлизат на 525лв.(от които 25 лв. – за
заповедното производство и 500 лв. - за адвокатска защитата по предявените срещу нея
искови претенции.)
8
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, искови
претенции срещу Д. С. Т. с ЕГН ********** и С. Д. Т. с ЕГН **********, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че „Профи Кредит България” ЕООД има спрямо
двамата, в качеството им на солидарни длъжници по договор за потребителски кредит №
40003298777/26.02.2021г., валидни изискуеми вземания в размери: 1085,67 лева – главница,
ведно със законна лихва от 28.11.2024г. до изплащане, 113,73 лева – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 20.10.2023г. до 20.02.2024г. и 203,04 лева – законна
лихва за периода от 20.02.2024г. до 27.11.2024г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1192/ 2024г. по описа на РС-Пещера.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, иск за
осъждане на Д. С. Т. с ЕГН ********** и С. Д. Т. с ЕГН **********, солидарно да заплатят
на дружеството сумите от 145,73 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, и 243,09
лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит №
40003298777/26.02.2021г., дължимо за периода от 20.10.2023г. до 20.02.2024г., ведно със
законна лихва от 28.11.2024г. до изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. Т. с ЕГН ********** и
„Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК ********* и ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА
на сключения между страните договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“
№ 40003298777/26.02.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК
*********, да заплати на Д. С. Т. с ЕГН **********, сумата от 5595,83 лева /пет хиляди
петстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №
40003298777/26.02.2021г., ведно със законна лихва върху нея, считано от 30.05.2025г. до
изплащането й.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК *********, да заплати на Д. С. Т. с
ЕГН ********** сумата от 2014,40 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК *********, да заплати на С. Д. Т. с
ЕГН ********** сумата от 525 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9
10