Определение по дело №232/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 153/29.11.2010 г., постановено по гр.д. № 972/2010 г., Кърджалийският районен съд е осъдил “Е.” Е. – Г. да заплати на “А.” Е. – Г. сумата от 5 204.63 лв., представляваща незаплатена продажна цена за продадени на ответника хранителни продукти, както и сумата от 569.93 лв., представляваща мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 5 204.63 лв., считано от датата на предявяване на иска – 03.06.2010 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски – 231 лв. държавна такса, 580 лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв. възнаграждение за вещо лице.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят “Е.” Е. –Г., който го обжалва чрез процесуалния си представител, като незаконосъобразно, неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че ответникът не бил получил стоките, описани в процесните фактури. Не се доказало твърдението на ищеца, че между страните по делото била постигната договореност за периодична доставка на хранителни продукти. Не било доказано, че ответникът се задължавал да закупи и заплати доставените хранителни продукти. Районният съд неправилно приложил разпоредбата на чл.327 от ТЗ. В случая не се установявало фактурираните стоки да са договорени и получени без възражения относно качеството и количеството им, поради което районният съд неправилно постановил ответникът да заплати изцяло фактурираната цена. В нарушение на процесуалните правила били присъдени на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, което не било заплатено, а само договорено. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалйиския районен съд, вместо което да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

Въззиваемото дружество “А.” Е. – Г., не е представило отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В представено писмено становище, процесуалният представител на въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на Кърджалийския районен съд.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна .

Предявените искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД са основателни и доказани и правилно са били уважени от първоинстанционния съд. Установява се от събраните по делото доказателства, че между страните е бил сключен договор да продажба на стоки, по силата на който ищецът е доставил на ответника хранителни продукти, които не са били заплатени при доставката им. При всяка продажба са били съставени фактури, които са подписани от представител на ответното дружество. От момента на предаването на стоките купувачът е изпаднал в забава и дължи плащане както на цената, така и обезщетение за забавено плащане на парично задължение. В тази връзка настоящата инстанция не споделя изложените във въззивната жалба доводи, че липсвали доказателства за доставянето на хранителните продукти. Стоките са били доставени, което се установява по несъмнен начин от представените по делото фактури. Нещо повече, видно от заключението на вещото лице Г.Д., процесните фактури са получени и осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, като към момента на изготвяне на заключението няма извършени плащания от “Е.” Е. – Г. в полза на “А.” Е. – Г.. В заключението си вещото лице установява и размера на дължиýото обезщетение за забавено плащане на парично задължение. Ето защо, обосновано и правилно първоинстанционния съд е уважил предявените искове.

Що се отнася до изложения от въззивника довод за неправилно присъдено адвокатско възнаграждение поради неплащането му, то същият е неоснователен. Видно от представения договор за правна помощ, договореното адвокатско възнаграждение е изплатено изцяло и в брой, поради което правилно е било присъдено от първоинстанционния съд.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решение № 153/29.11.2010 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 972 по описа за 2010 г. на същия съд. Въззиваемият не е направил искане за присъждане на разноски за тази инстанция, а и такива не са били направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 153/21.11.2010 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 972 по описа за 2010 г. на същия съд. Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.