Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
гр. Габрово 12.06.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди и
седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА Д.
при
секретаря ВЕНЕТА МАКСИМОВА като разгледа докладваното от съдията Д. гр. дело №
660 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове по чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 75 ал.2 от ЗН
и установителен иск за собственост по
чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС.
Ищцата М.Я. твърди, че във връзка с
предявен иск за делба от ответницата
по настоящото дело - В.К. е било образувано гр.д. № 12/1996г. по описа на
ГРС.
В проведено съдебно заседание по делото на 08.02.1996г., страните са постигнали съгласие да бъде допусната делба на недвижим
имот в с.Враниловци - дворно място с построени в него жилищна сграда и плевня с навес, при
квоти - 1/2 ид.част за В.К. и 1/2 ид.част за ищцата в настоящото производство - М.Я.. Съдът,
като е приел, че постигнатата спогодба не противоречи на закона, я е одобрил с
Протоколно определение от същата
дата. Делото е продължило във втората фаза с експертизи
за оценка на имота и подобренията.
В с.з. на 14.11.1996г., новият процесуален представител на ответницата е заявил, че
наследодателят на страните е оставил и съпруга - М.П.К., която не е участвала в
делбата и представил удостоверение за смъртта и наследниците. Това е признато
от представителят на ищцата. Производството по делото е спряно, осн. чл.182,
ал.1, б."а" ГПК /отм./ и тъй като в 6- месечния срок не е постъпило искане за възобновяване, с
Определение от 30.06.1997г. производството по гр.д. №12/96г е
прекратено в частта относно претенцията на М.И. по чл.286 ГПК и разпоредено
делото да бъде внесено в архива.
През
2014г. В.К. е предявила нов иск за делба против М.Я. като е образувано гр.д.
№ 689/14г по описа на РС - Габрово. С Определение № 2259 по гр.д. 689/14г., Районният съд
е приел, че предявеният иск за делба е недопустим и делото следва да бъде
прекратено, осн.чл.126, ал.1 ГПК - поради наличието на висящо дело между същите
страни със същия предмет. Обсъдил е възможността ищцата да предяви иск за собственост, в който да бъдат разгледани
направените в отговора на исковата молба
по гр.д. № 689/14г. възражения за изтекла в полза на М.Я. придобивна давност, като ако бъде
постановено решение в нейна полза по този иск, същото може да бъде взето предвид в делбеното производство.
Междувременно по искане на В.К. гр.д. № 12/1996г. на ГРС е извадено от архива
и е преобразувано под № 1335/14г., като производството
по делбата продължава във втората си фаза, тъй като
за първата е прието, че е приключила с одобрената от съда спогодба за частите - по 1/2 ид.част за
ищцата и В.К., от наследствения имот.
Според ищцата по настоящото дело - М.Я., договорът за спогодба по допускане на делба между нея и В.К. от 08.02.1996г, е нищожен
- поради противоречие със закона - чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.75,
ал.2 ЗН - „когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците,
тя е изцяло нищожна." Видно от представените, както по гр.д. № 12/96г, така и
по гр.д.№ 689/14г. удостоверения за наследници, общият наследодател на страните И. Я.К.,
починал на 02.04.1985г. е женен и съпругата му - М.П.К. е негов наследник, но не е конституирана като съделител по нито
едно от двете дела.
Съдебната спогодба е потвърден от съда договор и по фактически състав и правни последици е смесен институт. Основният елемент в рамките на
сложния фактически състав на съдебната спогодба е Договорът за спогодба между страните. Ако
той е нищожен, то тази нищожност опорочава и потвърдителния акт на съда.
Договорът и съдебният акт за одобряването му са в неразривна връзка и
нищожността на единия правен акт се пренася върху другия. Поради това, ищцата Я. счита, че нищожно е и Определение от 08.02.1996г по гр.д.№12/96г на Районен съд - Габрово, с което спогодбата
е одобрена, като е прието, че не противоречи на закона.
При тези обстоятелства ищцата заявява, че за нея съществува правен интерес да предяви иск за обявяване на нищожността на Спогодбата по
допускане на делба и на съдебното определение - от 08.02.1996г, с
което е одобрена. Твърди, че в последното с.з. по гр.д.№12/96г - на 14.11.96г - след като се установило, че има неучаствал наследник, й било обяснено, че делото ще бъде
прекратено. Вместо това, то било спряно и после
прекратено отчасти.
Ищцата заявява, че нищожният акт не поражда правни последици и не създава права за участвали
в него страни. Понастоящем, делото продължава направо във втората фаза на
делбата, като първата се замества от нищожния акт по допускането.
В исковата молба се сочи, че от 1996г, до сега са настъпили множество промени в обстоятелствата -
успокоена, че сестра й не поискала делото да продължи и да плаща претендираните, и безспорно
направени от ищцата разноски за имота дотогава, Я. продължила да стопанисва и ползва имота. Ответницата не
притежава ключ още от 1985г, но след делото през 1996г. отношенията им с ищцата
окончателно се влошили и тя категорично не я приемала дори на гости. След изтичането на 10-годишната давност, М.Я. се снабдила с констативен нотариален
акт № 192, томХII, рег. № 4035/16.07.2007г., н.д. 3414 на нотариус АННА ЦОНЕВА за собственост на имота по давност и наследство.
Поради продължаването във втора фаза
на делбеното производство по гр. д. № 12/96г. на ГРС, ищцата била възпрепятствана да предяви иска си за собственост в тази фаза. Освен това,
имотът описан в договора за спогодба от 1996г не съвпада по характеристики с
имота, описан в скицата, представена сега. В резултат на направените
подобрения, къщата вече е масивна, плевнята не съществува, изградена е нова
второстепенна постройка.
Бащата на ищцата и
ответницата В.К. - И. Я.К. - починал на 02.04.1985г. Два месеца след смъртта му втората му съпруга - М. К. напуснала имота и отишла да живее в с. Караманово,
като предала ключовете за къщата и двора на М.Я.. Ответницата В.К. не е
живяла в имота, откакто се омъжила. Отношенията между сестрите се влошили от края на
1995г, когато тя категорично отказала да участва с пари за поддръжката и
възстановяване на къщата, плевнята и двора и затова през 1996г. завела дело за делба.
Дори в исковата молба по това дело К. твърди, че имотът се ползва само от М.Я. и не е допускана в него. От края на
1996г. - след спиране на делото и след изявлението й, че няма повече претенции, до настоящия
момент ищцата Я. самостоятелно, безпрепятствено и непрекъснато владее и стопанисва
поземления имот заедно с построените в него къща и спомагателни
построики - плевня и лятна кухня, като е утвърдила фактическото си господство с постоянни
действия по упражняване на това владение. Още през деветдесетте години започнала ремонтни
работи, които продължава и до днес, построила отново плевнята, преустроила изцяло къщата,
поддържа двора. Декларирала е имота на свое име и заплаща данъци за него.
Твърди, че по действието на изтеклата придобивна давност /уредена в чл. 79 ЗС/ е придобила
право на собственост върху целия имот /земя и сгради/. През 2007г. въз основа
на горепосоченото се снабдила и с нотариален акт. Категорично е отблъснала владение от страна на другите
сънаследници, и е владяла имота единствено за себе си, поради което счита, че е единствен
собственик на същия.
Моли съда да приеме, че са налице кумулативното наличие на предпоставките за придобиване на
имота чрез давностно владение: спокойно, явно, несмущавано, непрекъснато
упражняване на фактическа власт върху вещта като своя в рамките на установения
от закона срок.
С оглед на изложеното ищцата моли съда да ОБЯВИ ЗА НИЩОЖНИ, поради
противоречие със закона Съдебна спогодба от 08.02.1996г и Определение на Габровския РС, с което е
одобрена, постановени по гр.д. № 12/1996г по описа на ГРС.
Моли също да бъде признато за установено по
отношение на В.И.К., че М.И.Я. е собственик на следния недвижим имот: Поземлен
имот № 111, целия с площ 1380 кв.м., за част от който е отреден УПИ 1-111 в
кв.29 по плана на с.Враниловци, община Габрово - с площ 900 кв.м., заедно с
построената в имота къща и стопански постройки, при съседи на УПИ: улица; ПИ
111 /за озеленяване/ и ПИ 112; останалата част от ПИ 111 - с площ от 480 кв.м.
/"попада в терен за озеленяване"/, при граници: улица; ПИ 112, ПИ 111
/в УПИ I- 111/и ПИ 110.
В законоустановения срок е постъпил отговор от адв. П.Ч. от ВТАК
- пълномощник на В.И.К.. Становището
му е, че исковите претенции за допустими, но неоснователни по
следните съображения:
По отношение на иска за обявяване на
нищожността на извършената съдебна спогодба:
Според пълномощника на ответницата видно
от представените доказателства и от воденото гр. дело № 12/1996 година, никой
никога не е укривал, че след смъртта си И. Я.К. е оставил за свои наследници
двете си дъщери и съпруга - М. П. К.. На стр. 51 от гр. дело № 12/1996 год. на
РС Габрово е представено удостоверение за наследници с посочените лица.
И. Я.К. е оставил собственоръчно
завещание от 24.02.1984 година, с което завещава на „дъщерите си М. и В.
постройките и другите имоти, къщата и дюре (плевник и сайван) в селото",
като запазва на съпругата си правото „да живее в къщата, както сега". От
завещението безспорно е ясно, че собствеността на недвижимите имоти остава за дъщерите
му, а за съпругата си запазва пожизненото право на ползване на имота. По силата
на завещателните разпореждания, наследниците на М.П.К. не следва да участват в
делбата.
Според ответницата за
това завещание са знаели и двете страни, както и съпругата на И. К..
Съпругата на наследодателя М. К. е починала на 21.05.1993
година - 3 години преди образуваното гр. дело № 12/96 година. Този факт винаги
е бил известен на страните. Нито тогава, нито от тогава до сега - повече от 25 години, някой от наследниците
на М. К. се е обаждал, интересувал, питал за имота. Това е така, защото преди
смъртта си И. К. дава на втората си съпруга парична сума, с която тя си
построява пристройка в с. Караманово
в периода 1984-88 година и си осигурява старините. След построяване на
къщичката си се премества постоянно в Караманово, където е починала.
От друга страна М.П.К. е живяла с К. повече от 25 години.
Няма друг брак и няма преки наследници. Този факт също е известен на страните.
По горните съображения и от представените доказателства
според ответницата К. се доказва безспорно, че извършената съдебна спогодба по гр. дело №
12/1996 година по описа на РС Габрово не противоречи на закона, извършена е
между всички наследници, по отношение на точно индивидуализиран имот и в
изпълнение на волята на наследодателят им.
По отношение претенциите за собственост на ищцата :
Правата на ответницата произтичат от Закона за наследството,
собственоръчното завещание и волята на наследодателя й.
Преди снабдяването си с Нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност, ищцата отваря завещанието на баща си, видно
от протокола за обявяване на собственоръчно завещание от 02.07.2007 година.
Наследодателят им не имал акт за собственост на имота си в
с. Враниловци, където е живял.
Укривайки завещанието, ищцата започва процедура по
снабдяването с констативен акт по обстоятелственна проверка. Община Габрово, не
спазвайки процедурата по чл. 26, ал. 1 от АПК не уведомява ответницата съгласно
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и чл. 34 ал. 3 от АПК и заверява молбата. По този
начин последната е лишена от възможността да изрази становище и да представи
писмени искания и възражения.
От друга страна ищцата М.Я. декларира съсобствения имот в с.
Враниловци в Община Габрово на 30.03.1998 година при равни права със сестра си.
От датата на декларирането до 2011 година, двете сестри плащат поравно
дължимите данъци и такси свързани с имота. Как е манифистирала намерението си
за своене, как е доказала и демонстрирала, че е престанала да владее, като
наследник и е започнала да владее за себе си, като собственик, след като имота
е деклариран и тя се менифестира, като единствен собственик едва през 2011
година - три години след снабдяването си с нотариален акт. През 2012 година ответницата
не получава известие за дължими данъци от Община Габрово, което я мотивира
отново да предприеме действия по делба на наследствения си имот.
В.К. твърди, че не се е дезинтересирала от имота. Заявява,
че до 2000 година подобрения не са извършвани в имота. Ищцата е заминала и 6-7
години е работила в Гърция. След завръщането си започва подобрения в имота.
Ответницата, въпреки, че през годините е била болна, правили
са й операция, лежала е в болница - първо тя, а после и съпруга й, многократно
и редовно е обикаляла и наглеждала имота. В село Враниловци се намират роднините й. При посещението в
родното й място не е
можела да влезе в имота
си, поради факта че е заключен от другия съсобственик. Знае и се интересува за
подобренията.
Освен това със завеждането на иск за делба настъпват
следните правни последици: 1 - Приемане на наследството от страна на ищеца; 2 -
Прекъсва се придобивната давност и 3 - Прекъсване на погасителната давност по чл.
12, ал. 2 от ЗН.
В конкретния случай В.К. - ищца в
дело № 12/1996 година, безспорно е приела наследството. От 1996 година и до
момента е прекъснала (не тече) придобивната давност - делото за делба от 1996
год. е възобновено през 2014 год. и спряно с определение от 29.07.2014 год. по
гр. дело № 1335/2014 год. на ГРС до решаване на настоящето дело.
Само на това основание искането за
признаването, че ищцата е изключителен собственик на основание давностно
владение следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Въз основа на горното се прави
искане да бъде отхвърлен иска за собственост с основание чл. 124 от ГПК и на
основание чл. 537 от ГПК да бъде обезсилен и изменен
НА за собственост на недвижим имот придобит по давност № 87, том III, дело № 421
от 16.08.2007 година на Нотариус Анна Цонева, с район на действие Районен съд
Габрово до съответната идеална част, която притежава ответницата, като й бъдат
присъдени направените съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран
отговор и от ответницата Д.С..
Последната обаче не е взела становище по същността на спора. Заявила е
единствено, че като наследник на И. К. желае да получи от наследството му това
което й се полага.
Особеният представител на ответника Б.Б. от своя страна е взел становище
за допустимост на исковете като моли съда да постанови решение в съответствие
със събраните по делото доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното :
По иска с основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл. 75 ал.2 от ЗН :
Установява се следната фактическа обстановка
:
От приложеното по гр. д. № 1450/2014г. на
ГРС Удостоверение за наследници № 56/02.07.2014г. на Община Габрово, км. Враниловци се
установява, че И. Я.К. – баща на В.К. и М.Я.
е починал на 02.04.1985г. като за свои наследници по закон е оставил двете си
дъщери В. и М., и преживяла съпруга – М.П.К., починала на 21.05.1993г.
През 1996г. по искова молба за делба
депозирана от В.К. против М. Я. е
образувано гр. д. № 12/1996г. по описа на ГРС, по което на 08.02.1996г. е
одобрена съдебна спогодба между страните по допускане на делба на оставеното
наследство от баща им И. Я.К..
Във втората фаза на делбеното производство новият процесуален
представител на ответницата е заявил, че наследодателят на страните е оставил и
съпруга - М.П.К., която не е участвала в делбата, и представил удостоверение за
смъртта и наследниците. Това е признато от представителят на ищцата.
Производството по делото е спряно, осн. чл.182, ал.1, б."а" ГПК /отм/ и тъй като в 6-
месечния срок не е постъпило искане за възобновяване, с Определение от
30.06.1997г. производството по гр.д. №12/96г е прекратено в частта относно
претенцията на М.И. по чл.286 ГПК и разпоредено делото да бъде внесено в
архива.
Видно от представеното в настоящото
производство Удостоверение за наследници
№ 46/09.04.2015г., издадено от Община Ценово, обл. Русе, преживялата съпруга на
общия наследодател М.П.К. е починала на 21.05.1993г. като не е оставила
наследници по права линия, а наследниците й по съребрена линия са описани в
удостоверението за наследници.
В приложеното гр. д. № 1450/2014г. на ГРС се
съдържа заверено копие от преписката
по обявяване на саморъчно завещание на И. Я.К. с № 37/1984г.,
видно от която наследодателят К. се е разпоредил с имуществото си за след
смъртта си в полза на дъщерите си В. и М., а на преживялата го съпруга М. К. е учредил
пожизнено право на ползване на имота в с. Враниловци. Съгласно саморъчно
изписания от завещателя текст той се разпорежда с „...Постройките къща и дюре и
други имоти в селото ...”. Очевидно е, че се касае за универсално завещание,
доколкото наследството на И. К., предмет на двете делбени производства се
изчерпва именно с изброеното в завещанието имущество.
Завещанието, независимо от начина на
изписване, при който има частично разминаване на редовете, вероятно дължащо се
на напредналата възраст на завещателя или на заболяване, отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗН – написано е саморъчно, съдържа
дата на съставянето и подпис на завещателя поставен след завещателните
разпореждания, които са напълно ясни.
Съгласно изготвения протокол, обявяването на
саморъчното завещание е станало на 02.08.2007г. От тази дата и до настоящия
момент не е упражнено правото на иск за възстановяване на запазената част на
преживялата съпруга от наследството и това право е погасено по давност, поради
което единствени наследници на И. Я.К. към датата на смъртта му остават двете му
дъщери В.К. и М.Я..
Действително в протокола за обявяване на
завещанието е извършена поправка на
датата. Тя обаче не може да се отрази на валидността на самото завещание, още
повече, че в преписката се съдържа и молбата на М.Я. до съдията по вписвания,
която носи дата 02.08.2007г., а върху нея е поставена и резолюция на съдията по
вписвания : „да се обяви” с подпис и печат на службата по вписвания, също
датирана на 02.08.2007г., т.е. съдът счита,
че няма съмнение относно датата на обявяване на завещанието.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът намира от правна страна, че завещанието на И. Я.К. от 24.02.1984г. е валидно и доколкото в полза
на наследника с право на запазена част М. К. не е предявена претенция по чл. 30
от ЗН, следва да се счита, че единствени наследници на К. по силата на
завещателните разпореждания са двете му дъщери В.К. и М.Я.. Именно между тях е
сключена и съдебната спогодба от 08.02.1996г. по допускане на делбата по гр. д.
№ 12/1996г. на ГРС и поради това същата не противоречи на чл. 75 ал.2 от ЗН и
не е нищожна, както не е нищожно и
определението на съда за одобряването й.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск с правно
основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с
75 ал.2 от ЗН от М.Я. срещу В.К. е неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По иска с основание чл. 124 от ГПК във вр. с
чл. 79 от ЗС :
От фактическа страна :
Видно от приложеното гр. д. № 12/1996г. по описа на ГРС, в
проведено съдебно заседание по делото на 08.02.1996г, В.К. и М.Я. са постигнали
съгласие да бъде допусната делба на процесния недвижим имот в с. Враниловци -
дворно място с построени в него жилищна сграда и плевня с навес, при квоти -
1/2 ид. част за В.К. и 1/2 ид. част за М.Я., т.е. към онзи момент ищцата Я. не е оспорвала правото на
собственост на сестра си върху половината от процесния имот. Определението за
одобряване на съдебната спогодба, както бе посочено по горе не е нищожно, влязло
е в законна сила и се ползва със сила на присъдено нещо.
Делбата обаче не е извършена, тъй като във
втората й фаза на 14.11.1996г., делото е
спряно по общо съгласие на страните
на осн. чл.182, ал.1, б."а" ГПК /отм./ и тъй като в 6-
месечния срок не е постъпило искане за възобновяване, с Определение от 30.06.1997г.
производството по гр.д. №12/96г е прекратено в частта относно претенцията на М.И. по чл.286 ГПК и е разпоредено
делото да бъде внесено в архива.
С декларация вх. № 912/30.03.1998г., приложена по гр. д. № 1450/2014г., ищцата в настоящото
производство М.Я. *** придобития по наследство имот в с. Враниловци, като
посочва, че освен нея собственик на имота е и сестра й В.И.К..
На 16.08.2007г. след обстоятелствена проверка, Я. се снабдява с
Нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот, на основание придобивна
по давност / НА № 87,том III, рег. №3917, дело
421 на Нотариус Анна Цонева/.
Съгласно Удостоверение № УД001912/27.08.2014г. на Дирекция МДТ – Габрово
/ л. 55 от гр. д. №1450/2014г./, от 2011г. имотът в с. Враниловци е деклариран
от М.Я. като нейна индивидуална собственост.
На 31.03.2014г. в Габровски РС е депозирана искова молба за делба от В.И.К.
против М.И.Я., по която е образувано гр. д. № 689/2014г. по описа на съда.
Делото е прекратено с определение от 04.06.2014г. на основание чл. 126 ал. 1 от ГПК, тъй като е установено, че в архива на съда се пази гр. д. № 12/1996г. на ГРС със същия предмет и
между същите страни.
С определение от 19.06.2014г. гр. д. № 12/1996г. на ГРС е възобновено за
продължаване на производството по извършване на делбата във втората му фаза,
като поради предявяване на установителния иск за собственост по настоящото
дело, делбеното производство е спряно до разрешаване на спора с влязло в сила
решение.
Във връзка с твърдението на ищцата по установителния иск М.Я. за изтекла
в нейна полза придобивна давност в настоящото производство бяха разпитани две
групи свидетели – посочени от ищцата и от ответницата.
Свидетелите на ищцата Т.Т., Б.П. и Х.С. с показанията си установиха, че
след смъртта на общия наследодател на страните имотът в с. Враниловци се е
ползвал и стопанисвал от ищцата М.Я..
Свидетелката Т. – кмет на селото от 1999г. заяви, че познава добре ищцата
Я.,***. Сестра й В.К. срещнала за пръв път преди няколко години по повод помен
на сродник и тогава се запознала с нея.
Тъй като преди да стане кмет на селото, в периода 1984г. – 1996г. свидетелката била читалищен секретар,
познавала и И. К.. Заявява, че след неговата смърт е виждала в имота му
единствено дъщеря му М., която през последните 10-тина години се е установила да
живее там, като в този период е направила и значителни подобрения в имота,
наемайки строителна фирма „Фаворит” за основен ремонт на къщата .
Т. посочи още, че след силна буря през 2004 или 2005г., когато се
съборила плевнята в имота на К., съседите посочили М.Я. като лицето, което се
грижи и поддържа имота. Именно тя ремонтирала съборената сграда.
Свидетелят Б.П. заяви, че родителите на съпругата му са съседи на М.Я. ***
и по този повод той познава ищцата от 30 години. Постоянно посещавал близките
си и редовно виждал М.Я. в имота. Бил свидетел и на извършените от нея ремонти
на къщата, обсъждали ги заедно. Преди да започне ремонтите, около 10 години Я.
работила в Гърция, но дори и в този период при завръщанията си в България
посещавала имота във Враниловци.
Горното бе потвърдено и от свидетеля
Х.С., която познава М.Я. от 1997г. По нейна молба ходел в имота й в с.
Враниловци да извършва обща работа. Поправял оградата, поддържал дърветата,
косял тревата. За извършената работа получавал заплащане от М.Я.. Дори и в
периода, когато тя работела в Гърция, С. поддържал имота в добър вид. Когато се
съборила плевнята Я. си дошла от Гърция
и наети от нея работници ремонтирали сградата.
Х.С. заяви, че от ищцата знае, че има сестра, но никога не я е виждал.
Посочените от ответницата К. свидетели А.Р., П.П. и А.К., на свой ред
свидетелстват, че първоначално след смъртта на И. К. В.К. е посещавала бащиния
си имот. После обаче нещо станало и сестрите се скарали. По това време в селото
чули, че са водили дело за делба.
След този момент, според свидетелката Р., В.К. при посещенията си в с.
Враниловци се оплаквала, че сестра й е заключила къщата и заминала в Гърция, а
тя няма как да влезе в имота. Споделяла, че по време на престоя си в селото спи
у роднини или приятели. Плачела, че М. не й дава ключ, а прави ремонти на
къщата. Когато паднала сушината в имота, Р. се обадила по телефона на К. да й съобщи.
В. попитала започнал ли е ремонт, но не е казвала самата тя да смята да
предприе такъв.
Свидетелката Р. потвърждава, че
след като престанала да допуска сестра си в имота, М.Я. започнала ремонти като
поела разходите за тях.
Свидетелят П. П. – братовчед на страните също потвърждава,
че до преди заминаването на М.Я. за Гърция двете сестри посещавали имота в почивните
дни. Тогава М. имала апартамент в Габрово, където живеела, а В. била омъжена в
с. Малиново, Великотърновско и живеела там. През 1996 - 1998г, когато М.Я. заминала за Гърция, заключила имота и от
тогава отказвала достъп на сестра си в него. В. си идвала в с. Враниловци, но
преспивала у вуйчо си или у свидетеля П..
Това ставало 3-4 пъти годишно.
След като се завърнала от Гърция, М.Я. *** и направила ремонт на къщата
като продължавала да не допуска сестра си в нея.
Свидетелят А.К., който също живее
в с. Враниловци заяви, след като починала мащехата на М. и В. отношенията между двете се влошили и
по- малката сестра М. не давала ключ за имота на сестра си. Лично бил виждал В.
във Враниловци, но не можела да влезе в бащината си къща, защото М. не я
пускала. Така се говорело в селото и свидетелят потвърждава, че е срещал К. по
улиците, но никога не я бил виждал в двора на къщата.
При установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
, че предявеният иск по чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС е основателен и
доказан.
Съгласно съдебната практика / Р 2831-79 – I г.о. на ВС на РБ / : За
да се приеме, че е прекратено владението на останалите сънаследници върху
наследствена вещ, е необходимо наследникът да е извършил такива действия, от
които да се вижда, че фактическата власт на другите наследници е прекратена, че
ако опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати. Сънаследникът е
отнел владението на останалите сънаслединци, ако не ги допуска да ползват общата
вещ по никакъв начин или пък ползува вещта по такъв начин, който показва, че я
счита за своя. Не е достатъчно един от
сънаследнците да се ползва сам от вещта, за да се приеме, че владението на
останалите сънаследници е прекратено.
От друга страна, в ТР № 4/2012г. на ОСГК на ВКС се приема, че „нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС......Разпоредбата
на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния
елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото
вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни
процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. При наличие на позоваване,
правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на
изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав
на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС.”
От събраните в настоящото производство гласни и писмени доказателства
безспорно се установи, че след внасянето в архив на гр. д. № 12/1996г. постановено с Определение от 30.06.1997г. по същото дело, ищцата М.Я.
е отблъснала всякакви опити на сестра си В.К. да упражнява фактическа власт върху процесния
имот като го е заключила и не я е
допускала в него, дори когато последната е идвала на гости. Това положение
продължава много повече от изискуемите се по закон 10 години и е непроменено и
към настоящия момент.
Намерението си за завладяване на частта на
другата наследница ищцата е обективирала не само чрез преустановяване на
достъпа й до имота, но и чрез снабдяването си с нотариален акт за собственост
по обстоятелствена проверка / НА № 87,том III, рег. №3917, дело 421 от 16.08.2007г. на Нотариус Анна Цонева/,
декларирането на имота като индивидуална собственост през 2011 г. в Дирекция МДТ при Община Габрово и
извършването на преуствойства на жилищната и второстепенните сгради на стойност
над 50 000 лева, което далеч надхвърля стойността на обикновена поддръжка,
каквато се извършва на съсобствен имот, особено когато другия съсобственик не
участва в разходите. Обстоятелството, че до 2011г. ответницата К. е
заплащала половината от дължимия за
имота данък, съобразно установената съдебна практика не доказва упражняване на
фактическа власт върху имота.
Твърдението, че едва през 2012г.
след като не получила съобщение за дължим за имота данък, К. разбрала за
намеренията на сестра си да завладее нейната част от наследствения имот
категорично се опровергават от показанията на свидетелите А.Р., П.П. и А.К.,
които единодушно заявяват, че след 1997г. К. не е допускана от сестра си в
наследствения имот и при гостуванията си в селото се налагало да спи у приятели
и роднини.
Независимо от тези действия на Я., ответницата не е предприела нищо за
защита на собствените си права върху имота и ищцата е утвърдила фактическото си
господство с постоянни действия по упражняване на владение върху него до 2007г.,
когато се е снабдила и с нотариален акт за собственост по силата на изтекла
придобивна давност. С вписването на този нотариален акт също е обявено на
всички трети лица, включително на ответницата К., че М.Я. е индивидуален
собственик на процесния имот.
Съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на ответницата, че след
завеждането на гр. д. № 12/1996г. на
ГРС е спрял и към настоящия момент не тече срокът на
придобивната давност в полза на ищцата, на осн. чл. 115 б. ж от ЗЗД, който
намира приложение относно придобивната давност на осн. чл. 84 от ЗС.
Това е така понеже, както посочва и проф. Живко Сталев: „Влязлото в сила решение,
с което се допуска делбата не е някакъв междинен и несамостоятелен акт, а
напротив има самостоятелно значение изпълнява самостоятелна правозащитна
функция и се ползва със сила на присъдено нещо, с която установява правото на
делба. Силата на присъдено нещо, с която се ползва решението по допускане на делбата,
придава на производството приключено с него самостоятелен характер спрямо
производството по извършване на делбата като подчертава двуфазния й характер. /
Р 75/15.01.1969г. по гр. д. 2061/68г., I г.о. и Р 2305/01.10.1974г по гр.
д. №1152/74г., I г.о. /. Такова
решение по допускане на делбата е задължителната основа, на която следва да се
извърши съдебната делба, когато отново бъде поискана. Тя ще започне направо с
втората фаза по извършване на делбата, като в тази фаза правото на делба може
да бъде оспорвано само въз основа на новонастопили факти, променили
имуществената общност, след като в първата фаза съдебната делба е била
допусната. При това правото на делба ще може да бъде оспорено само чрез иск
предявен вън от производството по извършване на съдебна делба, което ще бъде
спряно в очакване на решението по този иск...”.
Именно в тази хипотеза е заведен настоящият
иск по чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС, като пълното и главно
доказване по него е успешно проведено.
С оглед на изложеното както бе посочено и по- горе установителният иск за собственост предявен
от М.Я. против В.К. следва да бъде уважен.
Доколкото по изложените съображения във
връзка с валидността на саморъчното завещание на И. Яков, негови наследници са
само двете му дъщери В.К. и М.Я., наследниците по закон на преживялата съпруга М.
К. не са страни по материалното правоотношение и поради това спрямо тях
предявеният иск за собственост следва да се отхвърли.
По разноските:
Видно от резолюцията на докладчика по гр. д. № 1450/2014г., чието продължение е настоящото производство държавната такса дължима по иска с осн. чл. 26 от ЗЗД е определена в размер на 133.04 лева, а държавната такса по иска с основание чл. 124 от ГПК – 33.26 лева.
Ищцата е заплатила и 1800 лева адвокатски хонорар по двата иска без да е конкретизирано възнаграждението по всеки от тях, поради което съдът счита, че следва да й бъде присъдено половината от заплатеното в размер на 900 лева, както и 60 лева депозит за свидетели или общо ответницата следва да заплати на ищцата направени по делото разноски в размер на 993.26 лева.
Разноските за особен представител на ответника Б.Б. следва да останат за сметка на ищцата.
От своя страна ищцата следва да заплати на ответницата половината от общо заплатения по двата иска адвокатки хонорар от 700 лева или сумата от 350 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, че М.И.Я., ЕГН ********** с
адрес *** е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 111, целия с площ 1380 / хиляда триста
и осемдесет/ кв.м., за част от който е отреден УПИ I -111 / първо римско, сто и единадесет/ в кв.29 / двадесет и девет/ по
плана на с. Враниловци, община Габрово - с площ 900 /
деветстотин/ кв.м., заедно с построената
в имота къща и стопански постройки, при съседи на УПИ: улица; ПИ 111 / сто и
единадесет/ - за озеленяване и ПИ 112 / сто и дванадесет/; останалата част от
ПИ 111 - с площ от 480 / четиристотин и осемдесет/ кв.м. - попада в терен за
озеленяване, при граници: улица; ПИ 112, ПИ 111 /в УПИ I- 111/и ПИ 110, на осн.
чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС, като ОТХВРЪЛЯ ИСКА по отношение на останалите ответници : Т.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, Б.А.Б., ЕГН********** с адрес ***, представляван
по делото от особения представител
адвокат Й.Й., Р.Г.С. ЕГН **********,
с адрес ***, М.Б.Д. ЕГН **********,
с адрес ***, М.Д.П., ЕГН **********
с адрес ***, В.П.Б. ЕГН ********** с
адрес ***, Д.П.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, Д.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***, И.Г.Д.,
ЕГН ********** с адрес ***, С.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***, Н.А.П. ЕГН**********, с адрес ***, И.Г.Г. ЕГН**********, с адрес ***, Г.Г.Х. ЕГН**********, с адрес ***, С.К.Р., ЕГН********** с адрес ***, М.К.И., ЕГН ********** с адрес ***, С.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***, Т.С.С. ЕГН**********, с адрес ***, Р.С.С. ЕГН ********** с адрес ***, Д.И.С. ЕГН********** с адрес ***, И.И.Ц. ЕГН **********, с адрес *** и П.И.П. ЕГН **********, с адрес ***.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.И.Я., ЕГН ********** с адрес *** против В.И.К., ЕГН ********** с адрес *** за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на СЪДЕБНА СПОГОДБА от 08.02.1996г. и ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ за одобряването й постановено по гр. дело № 12/1996 година по описа на Габровски районен съд, на осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 75 ал.2 от ЗН като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Я., ЕГН ********** с адрес *** направените по делото разноски в размер на 993.26 лева /деветстотин деветдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.И.Я., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.К., ЕГН ********** с адрес *** направените по делото разноски в размер на 350.00 лева / триста и петдесет лева/, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :