Решение по дело №637/2020 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 260048
Дата: 6 август 2021 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Цветомил Борисов Горчев
Дело: 20204140100637
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е           № ..........

гр. Павликени, 06.08.2021 година

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Павликенският районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 18.06.2021 година в състав:

Районен съдия: Цветомил Горчев

при секретаря Венка Миланова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 637 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

 

Предявени са кумулативно обективно съединение искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 422 ГПК вр чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., П., per. № *** - чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А, клон Б., ЕИК *** със седалище/адрес управление гр. София, жк. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 14, телефон 02/***, факс 02/***, Електронна поща: ***, със законен представител Д.Т.Д.- заместник-управител, телефон 02/***, факс 02/*** срещу М.Б.И., ЕГН ********** *** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 2 843,23 лв. (две хиляди осемстотин четиридесет и три лева и двадесет и три ст.) главница по договор за револвиращ потребителски кредит CREX-***/02.07.2017 г. и CARD-***/14.11.2017 г., 122,11 лв. (сто двадесет и два лева и единадесет ст.) мораторна лихва за периода 08.08.2019г.-16.07.2020 г. и законна лихва върху главницата, считано от 23.07.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

 

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: с договор за потребителски стоков кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-***, е сключен договор за стоков кредит CREX-*** за закупуване на смартфон марка „Samsung”, модел „Galaxy АЗ“ (чл. 1) и предоставена възможност на кредитополучатля за ползване на кредитна карта (чл. 12), от която ответника се бил възползвал като е активирал и ползвал предоставената му кредита карта CARD-*** и по този начин били налице оформени в един документ договор за паричен кредит и договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, като с него между кредитора и кредитополучателя възникнали две различни и независиими едно от друго правоотношения - едно по стоков кредит CREX-*** и едно по револвиращ кредит CARD-***. За двата кредита били приложими различни условия за ползване на финансовите продукти и се водели в счетоводството на ищеца по отделни партиди на кредитополучателя.

 

С чл. 12 на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-*** била предвидена възможност кредиторът да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000.00 лева, като всички задължения, произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, възниквали само след активирането на картата от кредитополучателя (чл. 12 във връзка с чл. 21 от договора), т.е. настъпването на последиците от сключения договор били поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - използване на издадения от кредитора платежен инструмент. Касаело се за отлагателно условие, при сбъдването на което възниквали задължения за кредитополучателя да извършва плащания по картата, а усвояването на суми от кредитния лимит категорично представлявало сбъдване на уговореното между страните условие, което води до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми респективно плащане на минимална погасителна вноска. Договорът за заем се считал за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума, което следвало от същността му на реален договор, с оглед на което и ищецът приемал, че договорът за револвиращ кредит CARD-*** е сключен на 14.11.2017 г., когато е била активирана кредитната карта. След активация на картата кредитополучателят се задължил и можел да я използва само лично като бил длъжен да пази в тайна своя ПИН. След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението, като кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпвал и периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита. Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не съставлявало основание за неплащане на погасителна вноска.

 

Месечни погасителни вноски се правели до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в тарифата. Съгласно договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР бил изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта кредитополучателят следвало да заплаща и таксите, предвидени в тарифата, поместена в приложението. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди, че не се изготвял погасителен план за договорите от отворен тип, какъвто бил и револвиращят кредит (подобно на овърдрафта), предвид неговия характер  - кредит, отпуснат до размера на договорен лимит, при който правото на кредитополучателя да усвоява суми по кредита се възстановявало за всяка погасена от него сума (револвира) многократно, изцяло или частично, до максимално разрешения размер, като правоотношението между страните се запазвало, без да е необходимо ново предоговаряне за всяко усвояване. По този начин погасената част от главницата била достъпна за усвояване от кредитополучателя, поради което този вид кредити се наричали отворени кредити. Тъй като не било отнапред известно какъв ще бъде размерът на сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане, както не били известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на погасяване, то и не бил фиксиран размерът на месечната погасителна вноска, нито крайният падеж, който е в пряка зависимост от размерът на усвоената сума и това дали кредитополучателят ще избере да погаси усвоената сума изцяло или да се възползва от възможността да погасява частично натрупаното задължение до пълното му погасяване – това било уговорено примерно в договора. При настъпване на договорения от страните падеж задължението по кредитната карта ставало изискуемо, предвид правилото, закрепено в чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че длъжникът изпада в забава и без покана, като въпреки това кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на длъжника на 12.08.2019 г. Признава преди подаване на заявлението по чл. 410 да са получени следните плащания, погасили част от дълга в реда на чл. 76 от ЗЗД: 30.10.2019 г. - 370.00 лв., 26.11.2019 г. - 370.00 лв. и 27.12.2019 г. - 370.00 лв. и към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на М.Б.И. било в общ размер на 2965.34 лева, като на 01.03.2019 г. кредитополучателят преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта била блокирана и от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд – П. за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № CARD-*** както следва: 2843.23 лева – главница, 0.00 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.03.2019 г. до 08.08.2019 година, 122.11 лева - мораторна лихва за периода от 08.08.2019 г. до 16.07.2020 г., законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Със съобщение по ч. гр. д. № ***/2020 г. по описа на Районен съд — П. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. е уведомена за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. № ***/2020 г. заповед за вземане, поради което по реда на настоящото производство търси постановяването на решение, с което да се признае за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон Б. съществува вземането по договор CARD-***, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ***/2020 г. по описа на Районен съд – П., а именно: 2843.23 лева - главница по договора за кредит, 0.00 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.03.2019 г. до 08.08.2019 г., 122.11 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 08.08.2019 г. до 16.07.2020, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, а при условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, търси осъждането на ответника за процесните суми, като да бъде прието, че претенцията има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем - чрез връчване на препис от ИМ на ответната страна. Търси и разноски за заповедното в размер на 59.31 лева - държавна такса, 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, както и за настоящото - 154.42 лева - държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

 

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който спори претенцията.

 

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.

 

Ответникът, чрез пълномощника си поддържа отговора и спори претенцията.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

 

Представен е писмен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-***. Договорът е с дата 02.07.2017 г., страни по същия са  „БНП Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ***,  като кредитор и длъжника от друга, като кредитополучател. В раздел параметри и условия е посочен размер на кредита за потребителски цели – 598.41 лева, размер на кредита за покупка на застраховка „сигурност на плащанията” – 49.41 лева, посочен е брой погасителни вноски 12 и месечна погасителна вноска в размер на 58.24 лева, годишен процент на разходите 33,43 %  и лихвен процент 29,19 %.В договора е обективиран погасителен план, в чл. 3 е договорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, ведно с направените разноски за събиране на вземането, а при просрочие на две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълния му размер ,включително всимки определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост. Посочено е, че размерът на разноските за събиране на вземането се определя от управителния орган на дружеството и се публикува на интернет страницата на компанията.Посочен е размерът на законната лихва за забава на основание ПМС № ***/29.05.2012 г. Уговорени са възможност за отлагане на погасителна вноски и плащане на такса за отлагането, разпределението на месечните вноски в последователност разноски, лихви, главница, възможност за преизчисляване на остатъчно плащане в зависимост от инфлацията, възможност за кредитополучателя да получава извлечение за състоянието на договора, под формата на погасителен план, с отбелязване за извършените и предстоящи плащания, размер на такси и комисионни съгласно Тарифа на обслужващата клиента Банка, начина на отправяне на изявление – доставени на адрес, изпратени по факт или до адрес на електронна поща, или съобщени по телефон, прекратяване на договора при изпълнение на задълженията, възможност и условия за предсрочно изпълнение на задълженията от кредитополучателя, възможност за отказ от договора с предизвестие в 14 дневен срок от подписването му и срок за връщане на предоставената главница, ведно с начислена лихва за срока на ползването, както и начина на определяне на лихвата. В раздел озаглавен „отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта” са обективирани следните изявления – възможност кредиторът да предостави за ползване на Кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева.Издаване и доставявне на картата след проучване изпълнението на задълженията по договора за кредит, не по – късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска, както и че ако в посочения срок не бъде издадена кредитна карта този раздел не произвежда действие. Посочено е, че кредитния лимит, който се определя едностранно от кредитора няма да надвишава посочения максимален размер и ще представлява револвиращ потребителски кредит предоставен на кредитополучателя за ползване посредством кредитна карта. Кредитополучателят ще може да извършва трансакции с кредитна карта до размера на кредитния лимит, в рамките на дневните транзакционни лимити, като всяка трансакция представлява усвояване на договора за револвиращ потребитлески кредит, потвърждение за извършване на трансакциите се осъществява посредством персонален идентификационен номер.Посочено е, че договорът е безсрочен, а срокът на валидност на кредитната карта се определя от Кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. За плащане на кредитния лимит е предвидено плащане годишна лихва върху усвоената част, за срока на ползването й, както и удържане на всички такси дължими на кредитора или на трети лица от разполагаемия кредитен лимит.В т. 17 е посочено изпращането на извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ месеца  на извършените трансакции но не по малко от веднъж годишно и съдържание на извлечението – период за който се отнася, извършени през периода трансакции, разполагаем кредитен лимит, начислени лихви, минимална погасителна вноска. Според т. 18 кредитополучателят плаща месечна погасителна вноска до изплащане на начислените задължения, покриваща задълженията в последователност разноски, лихви, главница. В чл. 19 е договорена възможността кредиторът да преразглежда размерът на лихвата и таксите всеки месец, както и влизането в сила на промяната след обявяването й на интернет страницата на дружеството, като при несъгласие кредитополучателят може да блокира картата си, респ. приемането им при неблокирането й. Съгласно т. 20 кредиторът ще блокира кредитната карта по искане на кредитополучателя при изтичане на валидността и или при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски, като при неплащане в рамките на 2 месеца съответно прилагане на разпоредбите на чл. 3. В чл. 21 е предвидено, че кредитната карта ще бъде доставена на кредитора, заедно с приложение, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедура за активиране на картата, както и че задълженията за плащания възикват след активирането и използването на картата и в съответствие с договора и приложенията към същия. В раздел други се съдържат уговорки относно плащането на разходи свързани с кредита, изменения на договора в писмена форма, или в резултат на императивни норми, възможност за прехвърляне на правата по договора на трето лице, възможност за събиране и ползване на информация във връзка с изпълнение на договора.

 

Договорът е подписан от М.И., като кредитополучател и е удостоверено, че същият е получил сумата посочена в размер параметри и условия. По делото е представен сертификат за застраховка „защита на плащанията плюс” със застраховано лице кредитополучателя – жалбоподател,  издаден от „Кардиф Животозастраховане Клон Б.” и общи условия за тази застраховка, които са подписани в графата за застрахован.

 

Представено е приложение към договора  в чл. 1 от който е посочено, че кредитора отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 4000 лева, при годишна лихва и такса за ползването му посочени в същото. В т. 2 е регламентирано издаването на кредитна карта, представляваща електронен инструмент, чрез който се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия револвиращ кредит, позволяваща теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и други услуги, посочени в това приложения или достъпни чрез АТМ, идентификация чрез въвеждане на ПИН, активиране на картата в съответствие с приложена процедура, задължение за личното й ползване, принадлежност на картата на кредитора, незабавно авторизиране на трансакциите, ако са в рамките на одобрения кредитен лимит и приложимите дневни лимити,възможности за блокиране на картата, закриване на картата, издаването на месечно извлечение за осъществени трансакции до 15 то число на месеца, изпращането му на кредитополучателя на електронен адрес, а при изрично искане и на хартиен носител, както и освобождаване на кредитора от отговорност, ако адресът е недостъпен или кредитополучателя не го ползва по някаква причина, както и, че неполучаването на извлечение не е причина за неплащане на погасителна вноска.

 

Посочено е че плащане на погасителните вноски се извършва до 1- во число на месеца, следващ издаването на извлечението и най- малко в минимален размер съгласно тарифата. Съгласно чл. 14 за ползването на револвиращ кредит кредитополучателят дължи годишна лихва в посочения в документа размер, начисляваща се върху усвоения размер на кредита, за времето на ползването му. Указана е приложимост на действащите към момента на трансакциите лихва, тарифа и услуги. Посочен е срок за възражения срещу трансакциите, достъп до непрекъсната информация чрез посочена уеб – страница и телефон. Отбелязано е, че ГПР е изчислен при допускане, че общия размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от 1 година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на Договор за кредит. В документа е обективирана таблица Тарифа, в която е посочен вид на карта – стандартна/кобрандирана, лихвен процент 35%/44.90%, покупка на ПОС без такса, теглена на пари в брой от банкомат - 2 лева плюс 2% от изтеглената сума, справка за разполагаем лимит 0.40, месечна такса за обслужване 4.00 лева, без годишна такса, без такса за СМС известяване, такса за администриране на просрочени задължения в размер на 12 лева, обезщетение за забава  10 % плюс от ОЛП на БНБ (законна лихва за забава), а в таблица Лимити – дневен лимит за теглене на пари в брой 1 000 лева, дневен лимит за покупки на ПОС – до размера на крледитния лимит, минимална погасителна вноска 240.00 лева. Приложението е подписано от представител на Кредитора и не е подписано от длъжника.

 

Представено е месечно извлечение, като липсват данни за връчването му на кредитополучателя.

 

Приложена е товарителница за доставени на И. документи на 19.09.2017 г., последна покана  подписана от представител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, съдържаща изявление за преустановено от длъжника плащане на вноските по друг договор *** от 07.02.2018 г. и съществуващо задължение в размер на 32860.25 лева. Отправена е покана за погасяване на задължението в 7 –дневен срок, като е посочено, че при неплащане, ще се пристъпи към съдебно събиране на посочената сума. Липсва позоваване на чл. 3 от договора. За получаването на тази покана от длъжника ищецът се позовава на втора товарителница, с посочена дата за получаване  20.01.2019 г., връчена на бабата на длъжника.

 

Не се спори между страните, че ищецът е правоприемник на кредитора, за което са представени, като доказателство извлечение от основно вписване в ТР към 13.03.2018 г. от секретариат на Търговския съд, гр. П., нотификация за презгранично сливане и писмо от Канцелария на Търговски съд в П., за влизане в сила не презгранично сливане  между ищеца и кредитора.

 

Според заключение с вх. № ***/08.06.2021 г. на ВЛ Н., изготвено въз основа на материалите по делото и вътрешно – нормативни документи, счетоводно – отчетни документи на ищцовото дружество се установява, че на 15.11.2017 г. е активирана процесната кредитна карта. Вещото лице е посочило, че И. е ползвал общо 6529,51 лева и върнал общо 4980 лева за периода от 16.11.2017 година до 27.06.2019 година, както и 1110 лева през периода 30.10.2019 година – 27.12.2019 година.  

 

По реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за процесните суми, срещу която жалбоподателят е възразил, като в 1 – месечен срок от узнаване на възражението е подадена исковата молба по която е образувано настоящото дело.

 

Предвид изложените обстоятелства, съдът намира предявените искове за неоснователни.

 

Допустимостта на исковете следва от наличието на издадена заповед за изпълнение за процесните суми, подадено в срок възражение срещу заповедта от длъжника и подаване на исковата молба в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. С оглед на съдържащите се в приложеното заповедно производство възражение срещу издадена заповед за изпълнение и датата на подаване на исковата молба, следва да се приеме, че исковете са допустими.

 

Доколкото вземанията си срещу ответника ищецът основава на твърдения за предоставен кредит, като няма спор за това, че ищец в производството е правен субект, който предоставя кредит в рамките на своята търговска дейност, то правоотношенията между страните следва да бъдат разгледани при съобразяване императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит. В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на валиден договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, размера и изискуемостта на исковите суми.

 

Освен общите предпоставки за валидност на договор за заем – съгласие за получаване в собственост на пари и предаването им, в цитирания закон, като условие за валидност на договора за потребителски кредит е предвидено, че съгласието за предоставяне на заем, следва да бъде обективирано в писмена форма, като са налице изисквания относно конкретното съдържание на договора – чл. 10, чл. 11, респ. 12 от Закона.

 

Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, според ал. 3 всички изменения и допълнения на договора също следва да бъдат извършени в писмена форма, удостоверени с подписите на страните.

 

Според чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗПК правата, предоставени на потребителите по този закон не могат да се изключват или ограничават, като отказът от права е недействителен.

 

В случая данните по делото изключват извод за надлежно възникнало правоотношение между страните по договор за потребителски кредит. Това е така, защото липсва писмен документ, материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на страните относно конкретен размер на кредита, както и относно договорените лихви и обезщетения за забава.

 

 Постигнатото съгласие за предоставяне на кредит след едностранно определяне размера му, на лихвата и месечна погасителна вноска от кредитора респ. при неяснота у потребителя относно размера на средствата които ще му бъдат предоставени в заем, размера на лихвата която ще плати, размера на месечната погасителна вноска не може да се приеме, като валидно съгласие въз основа на което между страните е възникнал договор за потребителски кредит.

 

Нормите от ЗПК предвиждащи ограничения на договорната свобода във връзка с получаването на кредити от потребители и целящи защита на потребителите, включително и тази част от тях, касаещи преддоговорната информация обосновават извод, че за да е налице съгласие за договора, то следва да е налице ясно изразена  воля на потребителя относно обстоятелствата, обуславящи същественото съдържание на договора, като израз на информирано решение и осъзнаване на икономическите последици за потребителя от същото.

 

В случая не е налице такава, доколкото сключения договор не отговаря на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 9 то съгласно чл. 22 ЗПК същият е недействителен. В тези случаи потребителят  дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи, което обосновава извод за неоснователност на предявения иск в частта му за сумата, претендирана като обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

Съдът счита, че в случая не се дължи и главницата по договора. Това е така защото ищецът не установява към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед да е настъпила изискуемост на вземането, респ. задължението на длъжника да върне предоставената му в заем сума. В общия случай при договори за заем с неопределен срок вземането става изискуемо след изтичане на 1 – месечен срок от поканата. В ЗПК съществува  специална регламентация според която при прекратяване на договор за потребителски кредит с неопределен срок е необходимо отправяне на предизвестие до длъжника, като е посочен и минимален срок на предизвестието – двумесечен. В случая не се твърди и не се установява ищецът да е отправил до длъжника  двумесечно предизвестие и това да е станало преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В приложената покана – предсрочна изискуемост не е предвидена възможност за плащане в 2 – месечен срок, нито е обективирано изявление, за прекратява на договора след изтичане на двумесечен срок от получаването й, още повече че самата покана очевидно касае друго правоотношение – видно от посочените суми.

 

Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

 

С оглед изхода от спора ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника разноски в размер на 320 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

 

 Водим от изложеното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., П., per. № *** - чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А, клон Б., ЕИК *** със седалище/адрес управление гр. София, жк. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 14, телефон 02/***, факс 02/***, Електронна поща: ***, със законен представител Д.Т.Д.- заместник-управител, телефон 02/***, факс 02/*** срещу М.Б.И., ЕГН ********** ***, с които се търси признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството съществува вземане срещу ответника за сумата от 2 843,23 лв. (две хиляди осемстотин четиридесет и три лева и двадесет и три ст.) главница по договор за револвиращ потребителски кредит CREX-***/02.07.2017 г. и CARD-***/14.11.2017 г., 122,11 лв. (сто двадесет и два лева и единадесет ст.) мораторна лихва за периода 08.08.2019г.-16.07.2020 г. и законна лихва върху главницата, считано от 23.07.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № *** от 27.07.2020 г. по ч.гр.д. № *** по описа на РС – Павликени за 2020 година, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА  „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., П., per. № *** - чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А, клон Б., ЕИК *** със седалище/адрес управление гр. София, жк. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 14, телефон 02/***, факс 02/***, Електронна поща: ***, със законен представител Д.Т.Д.- заместник-управител, телефон 02/***, факс 02/*** ДА ЗАПЛАТИ НА М.Б.И., ЕГН ********** *** сумата от 320 (триста и двадесет) лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис от същото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

БН